Шрӣмад Бха̄гаватам 4.10.30
Деванагари
मुनय ऊचु:
औत्तानपाद भगवांस्तव शार्ङ्गधन्वा
देव: क्षिणोत्ववनतार्तिहरो विपक्षान् ।
यन्नामधेयमभिधाय निशम्य चाद्धा
लोकोऽञ्जसा तरति दुस्तरमङ्ग मृत्युम् ॥ ३० ॥
औत्तानपाद भगवांस्तव शार्ङ्गधन्वा
देव: क्षिणोत्ववनतार्तिहरो विपक्षान् ।
यन्नामधेयमभिधाय निशम्य चाद्धा
लोकोऽञ्जसा तरति दुस्तरमङ्ग मृत्युम् ॥ ३० ॥
Стих
муная ӯчух̣
аутта̄напа̄да бхагава̄м̇с тава ша̄рн̇гадханва̄
девах̣ кш̣ин̣отв аваната̄рти-харо випакш̣а̄н
ян-на̄мадхеям абхидха̄я нишамя ча̄ддха̄
локо 'н̃джаса̄ тарати дустарам ан̇га мр̣тюм
аутта̄напа̄да бхагава̄м̇с тава ша̄рн̇гадханва̄
девах̣ кш̣ин̣отв аваната̄рти-харо випакш̣а̄н
ян-на̄мадхеям абхидха̄я нишамя ча̄ддха̄
локо 'н̃джаса̄ тарати дустарам ан̇га мр̣тюм
Дума по дума
мунаях̣ ӯчух̣ — мъдреците казаха; аутта̄напа̄да — о, сине на цар Утта̄напа̄да; бхагава̄н — Върховната Божествена Личност; тава — твои; ша̄рн̇га-дханва̄ — този, който носи лъка на име Ша̄рн̇га; девах̣ — Богът; кш̣ин̣оту — дано да убие; аваната — на отдалата се душа; а̄рти — страданията; харах̣ — който разсейва; випакш̣а̄н — врагове; ят — чието; на̄мадхеям — свято име; абхидха̄я — произнасяйки; нишамя — слушайки; ча — също; аддха̄ — веднага; локах̣ — хора; ан̃джаса̄ — напълно; тарати — надмогват; дустарам — непобедимата; ан̇га — о, Дхрува; мр̣тюм — смърт.
Превод
О, Дхрува, сине на цар Утта̄напа̄да – в един глас възкликнаха мъдреците, – нека Върховният Бог Ша̄рн̇гадханва̄, който освобождава преданите си от всички страдания, да унищожи страшните ти врагове! Святото име на Бога е равно по могъщество на самия Бог и просто като го повтарят и слушат, хората побеждават непреодолимата смърт. Така преданият намира спасение.
Пояснение
Великите р̣ш̣и отишли при Дхрува Маха̄ра̄джа, когато той бил напълно смутен от магичните образи, създадени от якш̣ите. Преданият винаги е закрилян от Върховната Божествена Личност. По внушение на Бога мъдреците дошли, за да окуражат Дхрува и да го уверят, че не го застрашава опасност, защото той е изцяло отдаден на Бога. Ако в мига на смъртта си по милостта на Бога преданият произнася святото му име – Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе, – с помощта на тази маха̄-мантра той мигновено прекосява огромния океан на материалния свят и влиза в духовното царство. Такъв предан никога не е принуден отново да се връща в материалния свят като пленник в кръговрата на раждането и смъртта. Щом човек може да преодолее океана на смъртта просто като повтаря святото име на Бога, нямало съмнение, че Дхрува Маха̄ра̄джа ще успее да надмогне илюзорното магично изкуство на якш̣ите, което за кратко време покорило съзнанието му.
Така завършват коментарите на Бхактиведанта към десета глава от Четвърта Песен на Шрӣмад Бха̄гаватам, наречена „Дхрува Маха̄ра̄джа се сражава с якш̣ите“.