Шрӣмад Бха̄гаватам 4.10.1

По всичко изглежда, че Дхрува Маха̄ра̄джа се оженил след коронацията си, когато баща му вече се бил оттеглил в гората, за да се посвети изцяло на духовното си развитие. Този момент е много съществен. Защо Маха̄ра̄джа Утта̄напа̄да, който толкова обичал сина си и като всеки баща бил длъжен да задоми чедата си колкото се може по-скоро, не оженил Дхрува, преди да напусне двореца? Отговорът се крие във факта, че Маха̄ра̄джа Утта̄напа̄да бил раджарш̣и, свят цар. Той се занимавал с политическите дела и с управлението на държавата, но най-важно място в мислите му заемало духовното съвършенство. Затова веднага щом синът му пораснал достатъчно, за да може да поеме държавното управление, царят се възползвал от открилата се пред него възможност и напуснал двореца, следвайки примера на своя син, който едва петгодишен безстрашно напуснал дома си, за да се устреми към духовно просветление. Случаи като този не се срещат често, но те ни учат, че духовното себепознание е по-важно от всички останали дейности. Маха̄ра̄джа Утта̄напа̄да разбирал, че не е толкова важно дали е уредил женитбата на сина си, или не е, и предпочел да се оттегли в гората, за да се посвети на себепознание.