Шрӣмад Бха̄гаватам 4.10.6
Деванагари
दध्मौ शङ्खं बृहद्बाहु: खं दिशश्चानुनादयन् । येनोद्विग्नदृश: क्षत्तरुपदेव्योऽत्रसन्भृशम् ॥ ६ ॥
Стих
дадхмау шан̇кхам̇ бр̣хад-ба̄хух̣
кхам̇ дишаш ча̄нуна̄даян
йенодвигна-др̣ш̣ах̣ кш̣аттар
упадевьо 'трасан бхр̣ш̣ам
кхам̇ дишаш ча̄нуна̄даян
йенодвигна-др̣ш̣ах̣ кш̣аттар
упадевьо 'трасан бхр̣ш̣ам
Дума по дума
дадхмау — наду; шан̇кхам — раковината; бр̣хат-ба̄хух̣ — силноръкият; кхам — небето; дишах̣ ча — и всички посоки; ануна̄даян — отеквайки; йена — заради което; удвигна-др̣ш̣ах̣ — изглеждаха обзети от силна тревога; кш̣аттах̣ — скъпи Видура; упадевях̣ — съпругите на якш̣ите; атрасан — се изплашиха; бхр̣ш̣ам — силно.
Превод
Мой скъпи Видура – продължи Маитрея, – щом наближи град Алака̄пурӣ, Дхрува Маха̄ра̄джа веднага наду раковината си, чийто звук отекна високо в небето и се разнесе по всички посоки из целия свят. Когато чуха гръмовния тътен, жените на якш̣ите се изплашиха до смърт. В очите им се четеше силна тревога.