Шрӣмад Бха̄гаватам 4.12.43
Деванагари
य: क्षत्रबन्धुर्भुवि तस्याधिरूढ-
मन्वारुरुक्षेदपि वर्षपूगै: ।
प्रसाद्य वैकुण्ठमवाप तत्पदम् ॥ ४३ ॥ षट्पञ्चवर्षो यदहोभिरल्पै:
मन्वारुरुक्षेदपि वर्षपूगै: ।
प्रसाद्य वैकुण्ठमवाप तत्पदम् ॥ ४३ ॥ षट्पञ्चवर्षो यदहोभिरल्पै:
Стих
ях̣ кш̣атра-бандхур бхуви тася̄дхирӯд̣хам
анв а̄рурукш̣ед апи варш̣а-пӯгаих̣
ш̣ат̣-пан̃ча-варш̣о яд ахобхир алпаих̣
праса̄дя ваикун̣т̣хам ава̄па тат-падам
анв а̄рурукш̣ед апи варш̣а-пӯгаих̣
ш̣ат̣-пан̃ча-варш̣о яд ахобхир алпаих̣
праса̄дя ваикун̣т̣хам ава̄па тат-падам
Дума по дума
ях̣ — този, който; кш̣атра-бандхух̣ — синът на кш̣атрия; бхуви — на Земята; тася — на Дхрува; адхирӯд̣хам — извисена позиция; ану — след; а̄рурукш̣ет — може да се стреми да постигне; апи — дори; варш̣а-пӯгаих̣ — след много години; ш̣ат̣-пан̃ча-варш̣ах̣ — на пет-шест години; ят — което; ахобхих̣ алпаих̣ — след няколко дни; праса̄дя — като удовлетвори; ваикун̣т̣хам — Бога; ава̄па — постигна; тат-падам — неговата обител.
Превод
Дхрува Маха̄ра̄джа постигна изключително извисена позиция, когато бе едва пет-шестгодишен и бе изпълнявал отречения в продължение на шест месеца. Великите кш̣атрии не могат да достигнат такова равнище дори след много години, прекарани в отречения.
Пояснение
Тук Дхрува Маха̄ра̄джа е наречен кш̣атра-бандхух̣, което показва, че още не бил истински кш̣атрия, защото бил едва петгодишен. За да стане кш̣атрия или бра̄хман̣а, човек трябва да получи определено възпитание. Момчето, родено в браминско семейство, все още не е бра̄хман̣а; то става бра̄хман̣а едва когато мине през съответното обучение и пречистващи ритуали.
Великият мъдрец На̄рада Муни истински се гордеел, че има ученик като Дхрува Маха̄ра̄джа, чист предан на Бога. На̄рада имал и други ученици, но Дхрува му бил особено скъп, защото само за един живот, благодарение на суровите си отречения и лишения, постигнал Вайкун̣т̣ха – цел, недостигана от нито един царски син или ра̄джарш̣и във вселената. Преди това само цар Бхарата успял да стигне до Вайкун̣т̣ха, но дори той, великият предан, постигнал тази цел за три раждания. В първото си раждане той живеел усамотен в гората и въпреки че изпълнявал тежки отречения, в края на живота си силно се привързал към едно еленче и се преродил като елен. Дори в тялото на елен цар Бхарата не забравил духовната си същност, но трябвало да изчака следващия си живот, за да постигне духовно съвършенство. В третия си живот той се родил като Джад̣а Бхарата и едва тогава успял докрай да се освободи от плена на материалните привързаности, постигнал съвършенство и се издигнал до Вайкун̣т̣халока. Но примерът на Дхрува Маха̄ра̄джа красноречиво показва, че ако човек иска, той може да постигне Вайкун̣т̣халока и в рамките на един живот, без да трябва да чака бъдещите си раждания. Моят Гуру Маха̄ра̄джа, Шрӣ Шрӣмад Бхактисиддха̄нта Сарасватӣ Госва̄мӣ Прабхупа̄да, казваше, че всеки от учениците му може да постигне Вайкун̣т̣халока още в сегашния си живот, без да чака следващи раждания, в които да отдава предано служене. Човек просто трябва да стане сериозен и искрен като Дхрува Маха̄ра̄джа – тогава той лесно ще се върне при Бога, на Вайкун̣т̣халока, още в края на сегашния си живот.