Шрӣмад Бха̄гаватам 4.12.8
Деванагари
मैत्रेय उवाच
स राजराजेन वराय चोदितो
ध्रुवो महाभागवतो महामति: ।
हरौ स वव्रेऽचलितां स्मृतिं यया
तरत्ययत्नेन दुरत्ययं तम: ॥ ८ ॥
स राजराजेन वराय चोदितो
ध्रुवो महाभागवतो महामति: ।
हरौ स वव्रेऽचलितां स्मृतिं यया
तरत्ययत्नेन दुरत्ययं तम: ॥ ८ ॥
Стих
маитрея ува̄ча
са ра̄джа-ра̄джена вара̄я чодито
дхруво маха̄-бха̄гавато маха̄-матих̣
харау са вавре 'чалита̄м̇ смр̣тим̇ яя̄
таратй аятнена дуратяям̇ тамах̣
са ра̄джа-ра̄джена вара̄я чодито
дхруво маха̄-бха̄гавато маха̄-матих̣
харау са вавре 'чалита̄м̇ смр̣тим̇ яя̄
таратй аятнена дуратяям̇ тамах̣
Дума по дума
маитреях̣ ува̄ча — Маитрея каза; сах̣ — той; ра̄джа-ра̄джена — от царя на царете (Кувера); вара̄я — за благословия; чодитах̣ — помолен; дхрувах̣ — Дхрува Маха̄ра̄джа; маха̄-бха̄гаватах̣ — съвършен чист предан; маха̄-матих̣ — изключително интелигентен и мъдър; харау — за Върховната Божествена Личност; сах̣ — той; вавре — поиска; ачалита̄м — непоколебима; смр̣тим — памет; яя̄ — с която; тарати — преодолява; аятнена — лесно; дуратяям — непреодолимото; тамах̣ — невежество.
Превод
Великият мъдрец Маитрея продължи: Скъпи Видура, когато Кувера, царят на якш̣ите, предложи на Дхрува Маха̄ра̄джа каквато поиска благословия, Дхрува, който бе най-великият от чистите предани, а също разумен и мъдър цар, помоли за непоколебима вяра в Божествената Личност и за това, винаги да помни Върховния Бог, защото само така човек може да прекоси океана на невежеството, непреодолим за останалите.
Пояснение
Според вещите последователи на Ведите има няколко вида благословии: благословии за религиозност и благочестие, за материален просперитет, за сетивно наслаждение и за освобождение. Тези четири насоки в човешката дейност се наричат чатур-варга. Сред четирите категории (чатур-варга) освобождението се смята за най-висшето благо в материалния свят. Преодоляването на материалното невежество е признато за най-висшата пуруш̣а̄ртха, т.е. благословия за човека. Но Дхрува Маха̄ра̄джа помолил за благословия, която превъзхождала дори най-висшата пуруш̣а̄ртха. Той поискал вечно да помни лотосовите нозе на Бога. Това равнище на съществуване се нарича пан̃чама-пуруш̣а̄ртха. Когато преданият се издигне до него и просто отдава на Бога предано служене, четвъртата пуруш̣а̄ртха, освобождението, загубва за него всякаква стойност. Във връзка с това Шрӣла Прабодха̄нанда Сарасватӣ казва, че за предания освобождението е истински ад, а сетивното наслаждение на райските планети – мираж, който няма действителна стойност. Йогӣте си поставят за цел да покорят сетивата си, но за предания сетивният контрол не представлява ни най-малка трудност. Сетивата са сравнявани със змии, но за предания отровните зъби на тези змии са счупени. Така Шрӣла Прабодха̄нанда Сарасватӣ разглежда едно по едно всички завоевания, които човек може да постигне в този свят, и недвусмислено показва, че за предания те са лишени от смисъл. Дхрува Маха̄ра̄джа бил маха̄-бха̄гавата, най-извисен чист предан, и се отличавал с изключителна интелигентност (маха̄-матих̣). Само най-интелигентните хора могат да поемат по пътя на преданото служене, по пътя на Кр̣ш̣н̣а съзнание. Извисеният предан притежава изключителна интелигентност и затова не се интересува от материални блага. Самият цар на царете предложил на Дхрува Маха̄ра̄джа богатствата си. Кувера, пазителят на съкровищата на полубоговете, чието единствено задължение е да дарява материалистите с несметни богатства, е наречен цар на царете, защото никой не може да стане цар без неговата благословия. И така, царят на царете лично предложил на Дхрува Маха̄ра̄джа всичките си съкровища, но Дхрува отказал да ги приеме. Затова в тази строфа той е наречен маха̄-матих̣ – изключително разумен и мъдър.