Шрӣмад бха̄гаватам 4.12.29
Текст
па̄рш̣ада̄в абхивандя ча
ийеш̣а тад адхиш̣т̣ха̄тум̇
бибхрад рӯпам̇ хиран̣маям
Дума по дума
парӣтя – обиколи; абхярчя – покланяйки се; дхиш̣н̣я-агрям – трансценденталния кораб; па̄рш̣адау – на двамата спътници; абхивандя – отдаде почит; ча – също; ийеш̣а – възнамеряваше; тат – този кораб; адхиш̣т̣ха̄тум – да се качи; бибхрат – сияеща; рӯпам – формата му; хиран̣маям – златна.
Превод
Преди да се качи на борда му, Дхрува Маха̄ра̄джа се поклони на въздушния кораб, обиколи го от всички страни и отдаде почит на спътниците на Виш̣н̣у. В този момент тялото на Дхрува цялото се преобрази и засия сякаш бе от искрящо разтопено злато. Той вече бе напълно готов да се качи на въздушния кораб.
Пояснение
В абсолютния свят въздушният кораб, спътниците на Бог Виш̣н̣у и Той самият са напълно духовни. Там няма и следа от материални замърсявания. В духовния свят всичко е еднакво по качество. Преданите обожават не само Бог Виш̣н̣у, но и слугите му, неговите атрибути, въздушния му кораб и обителта му, защото нещата, които са свързани с Виш̣н̣у, не се различават от самия него. Дхрува Маха̄ра̄джа добре знаел това, защото бил чист ваиш̣н̣ава. Ето защо преди да отпътува, той се поклонил на пратениците на Бог Виш̣н̣у и на въздушния кораб. В този момент тялото му станало напълно духовно и засияло като разтопено злато. Така Дхрува Маха̄ра̄джа придобил същата духовна природа като всичко останало във Виш̣н̣улока.
Философите ма̄я̄ва̄дӣ не могат да си представят как духовното единство може да обединява многообразни същности. Тяхната концепция за единството изключва всяка възможност за многообразие. Именно затова те са имперсоналисти. Както Шишума̄ра, Виш̣н̣улока или Дхрувалока са коренно различни от материалния свят, така и храмът на Виш̣н̣у тук, на Земята, няма нищо общо със заобикалящия го свят. Трябва да знаем, че когато прекрачваме прага на храма, влизаме в духовния свят. В храма всичко е трансцендентално – Бог Виш̣н̣у, неговият трон, покоите му, всички предмети, свързани с обожанието. Трите гун̣и – саттва-гун̣а, раджо-гун̣а и тамо-гун̣а – нямат достъп дотам. Казва се, че животът в гората е в гун̣ата на доброто, животът в града е в гун̣ата на страстта, а животът в бордей, в пивница или в кланица е живот в гун̣ата на невежеството. Но този, който живее в храма, живее на Вайкун̣т̣ха. В храма всичко е достойно за обожание по същия начин, както обожаваме Бог Виш̣н̣у, Кр̣ш̣н̣а.