ТЕКСТ 29
VERSO 29
Текст
Texto
па̄рш̣ада̄в абхивандя ча
ийеш̣а тад адхиш̣т̣ха̄тум̇
бибхрад рӯпам̇ хиран̣маям
pārṣadāv abhivandya ca
iyeṣa tad adhiṣṭhātuṁ
bibhrad rūpaṁ hiraṇmayam
Дума по дума
Sinônimos
парӣтя – обиколи; абхярчя – покланяйки се; дхиш̣н̣я-агрям – трансценденталния кораб; па̄рш̣адау – на двамата спътници; абхивандя – отдаде почит; ча – също; ийеш̣а – възнамеряваше; тат – този кораб; адхиш̣т̣ха̄тум – да се качи; бибхрат – сияеща; рӯпам – формата му; хиран̣маям – златна.
parītya — tendo circum-ambulado; abhyarcya — tendo adorado; dhiṣṇya-agryam — o aeroplano transcendental; pārṣadau — aos dois associados; abhivandya — tendo oferecido reverências; ca — também; iyeṣa — ele tentou; tat — este aeroplano; adhiṣṭhātum — para embarcar; bibhrat — luminosa; rūpam — sua forma; hiraṇmayam — dourada.
Превод
Tradução
Преди да се качи на борда му, Дхрува Маха̄ра̄джа се поклони на въздушния кораб, обиколи го от всички страни и отдаде почит на спътниците на Виш̣н̣у. В този момент тялото на Дхрува цялото се преобрази и засия сякаш бе от искрящо разтопено злато. Той вече бе напълно готов да се качи на въздушния кораб.
Antes de embarcar, Dhruva Mahārāja adorou o aeroplano, circundou-o e também ofereceu reverências aos associados de Viṣṇu. Neste ínterim, ele se tornou tão brilhante e luminoso como ouro derretido. Assim, ele estava completamente preparado para embarcar no aeroplano transcendental.
Пояснение
Comentário
В абсолютния свят въздушният кораб, спътниците на Бог Виш̣н̣у и Той самият са напълно духовни. Там няма и следа от материални замърсявания. В духовния свят всичко е еднакво по качество. Преданите обожават не само Бог Виш̣н̣у, но и слугите му, неговите атрибути, въздушния му кораб и обителта му, защото нещата, които са свързани с Виш̣н̣у, не се различават от самия него. Дхрува Маха̄ра̄джа добре знаел това, защото бил чист ваиш̣н̣ава. Ето защо преди да отпътува, той се поклонил на пратениците на Бог Виш̣н̣у и на въздушния кораб. В този момент тялото му станало напълно духовно и засияло като разтопено злато. Така Дхрува Маха̄ра̄джа придобил същата духовна природа като всичко останало във Виш̣н̣улока.
SIGNIFICADO—No mundo absoluto, o aeroplano, os associados do Senhor Viṣṇu e o próprio Senhor Viṣṇu são todos espirituais. Não há contaminação material. Em qualidade, tudo ali é igual. Assim como o Senhor Viṣṇu é adorável, também o são Seus associados, Sua parafernália, Seu aeroplano e Sua morada, pois tudo ligado a Viṣṇu é como o Senhor Viṣṇu. Dhruva Mahārāja sabia de tudo isso muito bem, como um vaiṣṇava puro, e ofereceu seus respeitos aos associados e ao aeroplano antes de nele embarcar. Neste ínterim, contudo, seu corpo se transformou em existência espiritual e, em razão disso, estava luminoso como ouro derretido. Dessa maneira, ele também se tornou igual às demais parafernálias de Viṣṇuloka.
Философите ма̄я̄ва̄дӣ не могат да си представят как духовното единство може да обединява многообразни същности. Тяхната концепция за единството изключва всяка възможност за многообразие. Именно затова те са имперсоналисти. Както Шишума̄ра, Виш̣н̣улока или Дхрувалока са коренно различни от материалния свят, така и храмът на Виш̣н̣у тук, на Земята, няма нищо общо със заобикалящия го свят. Трябва да знаем, че когато прекрачваме прага на храма, влизаме в духовния свят. В храма всичко е трансцендентално – Бог Виш̣н̣у, неговият трон, покоите му, всички предмети, свързани с обожанието. Трите гун̣и – саттва-гун̣а, раджо-гун̣а и тамо-гун̣а – нямат достъп дотам. Казва се, че животът в гората е в гун̣ата на доброто, животът в града е в гун̣ата на страстта, а животът в бордей, в пивница или в кланица е живот в гун̣ата на невежеството. Но този, който живее в храма, живее на Вайкун̣т̣ха. В храма всичко е достойно за обожание по същия начин, както обожаваме Бог Виш̣н̣у, Кр̣ш̣н̣а.
Os filósofos māyāvādīs não podem imaginar como se pode atingir essa igualdade mesmo em diferentes variedades. A ideia deles de igualdade ou unidade é que não existe variedade. Portanto, eles se tornam impersonalistas. Assim como Śiśumāra, Viṣṇuloka ou Dhruvaloka são inteiramente diferentes deste mundo material, um templo de Viṣṇu dentro deste mundo também é inteiramente diferente deste mundo material. Assim que entramos em um templo, devemos saber muito bem que estamos em uma situação diferente da situação do mundo material. No templo, o Senhor Viṣṇu, Seu trono, Seus aposentos e todas as demais coisas associadas ao templo são transcendentais. Os três modos, sattva-guṇa, rajo-guṇa e tamo-guṇa, não têm acesso ao templo. Afirma-se, portanto, que viver na floresta é viver no modo da bondade, viver na cidade é viver no modo da paixão, e viver em um bordel, em uma adega ou em um matadouro é viver no modo da ignorância. Porém, viver no templo significa viver em Vaikuṇṭhaloka. Tudo no templo é tão adorável quanto o Senhor Viṣṇu, ou Kṛṣṇa.