Деванагари
Стих
Дума по дума
Превод
Пояснение

ГЛАВА ОСЕМНАДЕСЕТА

Едно момче бра̄хман̣а проклина Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит

सूत उवाच
यो वै द्रौण्यस्त्रविप्लुष्टो न मातुरुदरे मृत: ।
अनुग्रहाद् भगवत:
कृष्णस्याद्भुतकर्मण: ॥ १ ॥
сӯта ува̄ча
йо ваи драун̣й-астра-виплуш̣т̣о
на ма̄тур ударе мр̣тах̣

ануграха̄д бхагаватах̣
кр̣ш̣н̣ася̄дбхута-карман̣ах̣

Дума по дума

сӯтах̣ ува̄чаШрӣ Сӯта Госва̄мӣ каза; ях̣този, който; ваинесъмнено; драун̣и-астраот оръжието на сина на Дрон̣а; виплуш̣т̣ах̣изгорен от; наникога; ма̄тух̣на майката; ударев утробата; мр̣тах̣срещна смъртта си; ануграха̄тпо милостта; бхагаватах̣на Божествената Личност; кр̣ш̣н̣асяКр̣ш̣н̣а; адбхута-карман̣ах̣този, който извършва удивителни постъпки.

Превод

Шрӣ Сӯта Госва̄мӣ каза: По милостта на Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, Божествената Личност, чиито дела са толкова удивителни, оръжието на сина на Дрон̣а не можа да изгори Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит, който се намираше в утробата на майка си.

Пояснение

Мъдреците на Наимиш̣а̄ран̣я били удивени, когато чули за съвършеното управление на Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит, и особено за това, как наказал олицетворението на Кали и го лишил от всякаква възможност да причинява злини в царството. Сӯта Госва̄мӣ имал не по-малко желание да разкаже и за необикновеното раждане и смърт на Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит и с тези думи искал да изостри любопитството на мъдреците от Наимиш̣а̄ран̣я.
ब्रह्मकोपोत्थिताद् यस्तु तक्षकात्प्राणविप्लवात् ।

सम्मुमोहोरुभयाद् भगवत्यर्पिताशय: ॥ २ ॥
брахма-копоттхита̄д яс ту
такш̣ака̄т пра̄н̣а-виплава̄т

на саммумохорубхая̄д
бхагаватй арпита̄шаях̣

Дума по дума

брахма-копаяростта на един бра̄хман̣а; уттхита̄тпричинена от; ях̣това, което било; туно; такш̣ака̄тот крилатата змия; пра̄н̣а-виплава̄тлишаване от живот; наникога; саммумохабе обладан; уру-бхая̄тголям страх; бхагаватина Божествената Личност; арпитаотдаден; а̄шаях̣съзнание.

Превод

Освен това Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит винаги бе съзнателно предан на Божествената Личност, затова не загуби самообладание и не се уплаши от крилатата змия, която трябваше да го ухапе заради яростта на едно момче бра̄хман̣а.

Пояснение

Предан, който напълно се е отдал на Бога, се нарича на̄ра̄ян̣а-пара̄ян̣а. Той не се бои никога и никъде нито от човек, нито от смъртта. За него няма нищо по-важно от Върховния Бог, затова той не прави разлика между рая и ада. Той знае добре, че раят и адът са създадени от Бога, а животът и смъртта са само различни състояния на съществуване, създадени също от Бога. И главното е да се помни На̄ра̄ян̣а, независимо от положението и обстоятелствата. Един на̄ра̄ян̣а-пара̄ян̣а непрекъснато прави това. Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит бил точно такъв чист предан. Той несправедливо бил прокълнат от неопитния син на един бра̄хман̣а, попаднал под въздействието на Кали, но просто приел, че това е изпратено от На̄ра̄ян̣а. Той знаел, че На̄ра̄ян̣а (Бог Кр̣ш̣н̣а) го е спасил, когато е трябвало да изгори в утробата на майка си, и ако му е съдено да умре от ухапването на змия, това ще стане пак по волята на Бога. Преданите никога не въстават срещу волята на Бога; те приемат като благословия всичко, което Той им изпраща. Затова Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит нито се боял, нито бил объркан от тези неща. Това е признакът, че някой е чист предан на Бога.
उत्सृज्य सर्वत: सङ्गं विज्ञाताजितसंस्थिति: ।
वैयासकेर्जहौ शिष्यो गङ्गायां स्वं कलेवरम् ॥ ३ ॥
утср̣джя сарватах̣ сан̇гам̇
вигя̄та̄джита-сам̇стхитих̣

ваия̄сакер джахау шиш̣ьо
ган̇га̄я̄м̇ свам̇ калеварам

Дума по дума

утср̣джяслед като напусна; сарватах̣напълно; сан̇гамобщуване; вигя̄таразбра; аджитатози, който никога не може да бъде покорен (Божествената Личност); сам̇стхитих̣истинско положение; ваия̄сакех̣на сина на Вя̄са; джахаупредаде се; шиш̣ях̣като ученик; ган̇га̄я̄мна брега на Ганг; свамсобственото си; калеварамматериално тяло.

Превод

Нещо повече, след като изостави всичките си близки, царят се предаде на сина на Вя̄са (Шукадева Госва̄мӣ) и му стана ученик. Така той можа да разбере истинското положение на Божествената Личност.

Пояснение

Тук внимание заслужава думата аджита. Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, Божествената Личност, се нарича Аджита, или непобедим, и остава такъв във всичко. Никой не може да разбере истинското му положение. Той не може да бъде покорен дори чрез знанието. Ние сме чували за неговата дха̄ма (обител), вечната Голока Вр̣нда̄вана, която учените описват по различни начини. По милостта обаче на такъв духовен учител като Шукадева Госва̄мӣ, на когото царят се предал като най-смирен ученик, човек може да разбере истинското положение на Бога, вечната му обител и трансценденталното му обкръжение в тази негова дха̄ма (обител). Понеже осъзнавал трансценденталната позиция на Бога и трансценденталния процес, чрез който може да бъде достигната тази трансцендентална дха̄ма, царят бил уверен, че ще постигне най-висшата цел и затова с лекота и без никаква привързаност могъл да изостави всичко материално, дори и собственото си тяло. В Бхагавад-гӣта̄ се казва: парам̇ др̣ш̣т̣ва̄ нивартате – човек може да изостави всичките си материални привързаности, когато вижда парам̇, висшата природа на нещата. От Бхагавад-гӣта̄ научаваме за природата на енергията на Бога, която е качествено по-висша от материалната енергия, а по милостта на един истински духовен учител като Шукадева Госва̄мӣ е възможно да се узнае всичко за висшата енергия на Бога, чрез която Той проявява вечното си име, качества, забавления, атрибути и разнообразие. Докато човек не разбере напълно тази висша вечна енергия на Бога, няма да може да напусне границите на материалната енергия, колкото и да разсъждава за истинската природа на Абсолютната Истина. Заради благоразположението на Бог Кр̣ш̣н̣а Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит могъл да получи милостта на личност като Шукадева Госва̄мӣ и така разбрал истинското положение на непобедимия Бог. Изключително трудно е да се открие Бога чрез ведическите писания, но по милостта на освободен предан като Шукадева Госва̄мӣ Той може да бъде узнат много лесно.
नोत्तमश्लोकवार्तानां जुषतां तत्कथामृतम् ।
स्यात्सम्भ्रमोऽन्तकालेऽपि स्मरतां तत्पदाम्बुजम् ॥ ४ ॥
ноттамашлока-ва̄рта̄на̄м̇
джуш̣ата̄м̇ тат-катха̄мр̣там

ся̄т самбхрамо 'нта-ка̄ле 'пи
смарата̄м̇ тат-пада̄мбуджам

Дума по дума

наникога; уттама-шлокаБожествената Личност, възпявана от ведическите химни; ва̄рта̄на̄мна тези, които живеят с тях; джуш̣ата̄мна тези, които са се посветили на; татнеговите; катха̄-амр̣тамтрансценденталните повествования за него; ся̄ттака става; самбхрамах̣погрешни схващания; антанакрая; ка̄лепо времето; аписъщо; смарата̄мпомнене; татнеговите; пада-амбуджамлотосови нозе.

Превод

Това стана така, защото тези, които са посветили живота си на трансценденталните повествования за Божествената Личност, възпявана от ведическите химни, и постоянно помнят лотосовите нозе на Бога, не рискуват да станат жертва на погрешни схващания дори в последния миг от живота си.

Пояснение

Човек постига най-висшето съвършенство на живота, като помни трансценденталната природа на Бога в последния си миг. Това може да постигне този, който е изучил истинската трансцендентална природа на Бога от ведическите химни, изпети от освободени души като Шукадева Госва̄мӣ или други от тази ученическа последователност. Няма никакъв смисъл да се слушат ведическите химни от някой философ, потънал в размишления. Когато човек чуе тези химни от личност, която наистина е постигнала себепознание, и ги разбере правилно чрез служене и смирение, за него всичко става кристално ясно. По този начин смиреният ученик може да остане на трансцендентално равнище до края на живота си. Ако е усвоил научно този предмет, човек може да помни Бога дори в последния миг от живота си, въпреки че тогава паметта му отслабва, защото се разрушават телесните обвивки. По време на смъртта обикновеният човек трудно може да запази представа за нещата такива, каквито наистина са, но по милостта на Бога и истинските му предани, духовните учители, човек много лесно може да получи тази възможност. Точно това станало с Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит.
तावत्कलिर्न प्रभवेत् प्रविष्टोऽपीह सर्वत: ।
यावदीशो महानुर्व्यामाभिमन्यव
एकराट् ॥ ५ ॥
та̄ват калир на прабхавет
правиш̣т̣о 'пӣха сарватах̣

я̄вад ӣшо маха̄н урвя̄м
а̄бхиманява ека-ра̄т̣

Дума по дума

та̄ватдокато; калих̣олицетворението на Кали; нане може; прабхаветда процъфтява; правиш̣т̣ах̣проникна; апимакар че; ихатук; сарватах̣навсякъде; я̄ватдокато; ӣшах̣господарят; маха̄нвелик; урвя̄ммогъщ; а̄бхиманявах̣синът на Абхиманю; ека-ра̄т̣единственият император.

Превод

Докато великият и могъщ син на Абхиманю е император на света, олицетворението на Кали няма да може да процъфтява.

Пояснение

Както вече обяснихме, олицетворението на Кали проникнало във владенията на Земята много отдавна и търсело възможност да разпространи влиянието си по целия свят. Но в присъствието на Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит Кали не можел да направи това. Точно такова трябва да бъде истинското управление. Нарушителите на реда, такива като олицетворението на Кали, винаги ще се опитват да разширяват обсега на престъпните си дейности, но дълг на силното правителство е да ги възпира с всички средства. Макар че Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит отредил някои места за Кали, в същото време той се погрижил поданиците да не попадат под влиянието му.
यस्मिन्नहनि यर्ह्येव भगवानुत्ससर्ज गाम् ।
तदैवेहानुवृत्तोऽसावधर्मप्रभव:
कलि: ॥ ६ ॥
ясминн ахани ярхй ева
бхагава̄н утсасарджа га̄м

тадаивеха̄нувр̣тто 'са̄в
адхарма-прабхавах̣ калих̣

Дума по дума

ясминв този; аханиден; ярхи евав същия миг; бхагава̄нБожествената Личност; утсасарджанапусна; га̄мЗемята; тада̄в това време; еванесъмнено; ихав този свят; анувр̣ттах̣последва; асаутой; адхармабезбожие; прабхавах̣ускорявайки; калих̣олицетворението на раздорите.

Превод

В същия ден и час, когато Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, Божествената Личност, напусна Земята, Кали, който поддържа всички безбожни дейности, се появи на този свят.

Пояснение

Божествената Личност не се различава от святото си име, качества и пр. Олицетворението на Кали не можело да проникне във владенията на Земята, докато там се намирал Върховният Бог. И ако на Земята се създадат условия за постоянно възпяване на святите имена, качества и пр. на Върховната Божествена Личност, олицетворението на Кали отново няма да може да проникне. Така може да бъде прогонен Кали от света. В съвременното човешко общество материалната наука е постигнала големи успехи – хората например са изобретили радиото, чрез което могат да предават звук в ефира. Но вместо да се предават ужасни звуци, предназначени за сетивно наслаждение, могат да бъдат създадени условия за разпространяването на трансценденталните звуци на святото име и на повествованията за славата и дейностите на Бога, както авторитетно са представени в Бхагавад-гӣта̄ или в Шрӣмад Бха̄гаватам. По този начин ще се създаде благоприятна обстановка, в която ще се възстановят религиозните принципи. Тогава държавниците, които имат толкова силно желание да изкоренят покварата от света, ще постигнат успех. Нищо не е лошо, ако се използва правилно в служене на Бога.
नानुद्वेष्टि कलिं सम्राट् सारङ्ग इव सारभुक् ।
कुशलान्याशु सिद्ध्यन्ति नेतराणि कृतानि यत् ॥ ७ ॥
на̄нудвеш̣т̣и калим̇ самра̄т̣
са̄ран̇га ива са̄ра-бхук

кушала̄нй а̄шу сиддхянти
нетара̄н̣и кр̣та̄ни ят

Дума по дума

наникога; анудвеш̣т̣ивраждебен; калимна олицетворението на Кали; самра̄т̣императорът; са̄рам-гареалист като пчелите; ивакато; са̄ра-бхуктози, който приема същността; кушала̄ниблагоприятни обекти; а̄шунезабавно; сиддхянтиуспява; наникога; итара̄н̣икоито са неблагоприятни; кр̣та̄ниизвършени; ятколкото.

Превод

Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит беше реалист, също като пчелите, които събират само същността (на цвета). Той знаеше много добре, че в епохата на Кали благочестивите дейности веднага дават добри плодове, а злините трябва наистина да се извършат (за да дадат плод). Затова той не изпитваше неприязън към олицетворението на Кали.

Пояснение

Епохата на Кали се нарича епоха на деградация. В тази епоха на деградация живите същества се намират в много трудни условия, затова Върховният Бог им дава някои специални улеснения. Например по волята на Бога живото същество не става жертва на греховното действие, докато не го извърши наистина. В предишните епохи просто мисълта за греховни дейности е правела от хората жертви на греха. От друга страна, живото същество получава резултата от благочестивите дейности дори само като помисли за тях. Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит, който по милостта на Бога бил най-опитният и учен цар, не изпитвал ненужна неприязън и ненавист към олицетворението на Кали, защото не възнамерявал да му даде възможност да извършва греховни дейности. Той защитил поданиците си от опасността да станат жертви на греховните дейности в епохата на Кали и в същото време предоставил на Кали всичко необходимо, като му отредил няколко места. В края на Шрӣмад Бха̄гаватам се казва, че макар сега да се вършат всички престъпни дейности на олицетворението на Кали, тази епоха има едно много голямо преимущество: човек може да постигне освобождение просто като възпява святото име на Бога. Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит положил усилия да разпространи възпяването на святото име на Бога и по този начин спасил поданиците си от капана на Кали. Единствено заради това преимущество великите мъдреци понякога благославят тази епоха. Освен това във Ведите се казва, че днес човек може да се избави от влиянието на всички неблагоприятни условия, присъщи на епохата на Кали, като участва в беседи върху дейностите на Бог Кр̣ш̣н̣а. В началото на Шрӣмад Бха̄гаватам е казано, че когато човек чете това произведение на глас, Върховният Бог веднага става пленник в сърцето му. Това са някои от големите преимущества на епохата на Кали и Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит се възползвал от тях. Предан на своята вяра на ваиш̣н̣ава, той не помислил нищо лошо за епохата на Кали.
किं नु बालेषु शूरेण कलिना धीरभीरुणा ।
अप्रमत्त: प्रमत्तेषु यो वृको नृषु वर्तते ॥ ८ ॥
ким̇ ну ба̄леш̣у шӯрен̣а
калина̄ дхӣра-бхӣрун̣а̄

апраматтах̣ праматтеш̣у
йо вр̣ко нр̣ш̣у вартате

Дума по дума

кимкакво; нуможе да бъде; ба̄леш̣усред неинтелигентните; шӯрен̣аот могъщия; калина̄от олицетворението на Кали; дхӣракойто притежава власт над себе си; бхӣрун̣а̄от този, който се бои от; апраматтах̣този, който внимава; праматтеш̣усред лекомислените; ях̣този, който; вр̣ках̣тигър; нр̣ш̣усред хората; вартатесъществува.

Превод

Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит разбираше, че не твърде интелигентните сигурно ще помислят, че Кали е много могъщ, но тези, които могат да се владеят, няма да се страхуват. Царят бе силен като тигър и се грижеше за глупавите и лекомислени хора.

Пояснение

Хората, които не са предани на Бога, са лекомислени и неинтелигентни. Ако човек не притежава съвършена интелигентност, не може да бъде предан на Бога. Хората, които не са предани на Бога, стават жертва на действията на Кали. Няма да можем да създадем нормални условия в обществото, докато не сме готови да приемем начина на действие на Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит – да разпространяваме сред хората преданото служене на Бога.
उपवर्णितमेतद्व: पुण्यं पारीक्षितं मया ।
वासुदेवकथोपेतमाख्यानं
यदपृच्छत ॥ ९ ॥
упаварн̣итам етад вах̣
пун̣ям̇ па̄рӣкш̣итам̇ мая̄

ва̄судева-катхопетам
а̄кхя̄нам̇ яд апр̣ччхата

Дума по дума

упаварн̣итампочти всичко описах; етатвсички тези; вах̣на вас; пун̣ямблагочестив; па̄рӣкш̣итамза Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит; мая̄от мен; ва̄судевана Бог Кр̣ш̣н̣а; катха̄повествования; упетамвъв връзка с; а̄кхя̄намслова; яттова, което; апр̣ччхатаме попитахте.

Превод

О, мъдреци, в отговор на молбата ви вече разказах почти всичко, което в историята на благочестивия Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит е свързано с Бог Кр̣ш̣н̣а.

Пояснение

Шрӣмад Бха̄гаватам описва дейностите на Бога, а те са свързани с преданите му. Затова историята на преданите не се различава от историята на дейностите на Бог Кр̣ш̣н̣а. Един предан на Бога смята, че дейностите на Бога и на чистите му предани са на едно и също равнище, защото са напълно трансцендентални.
या या: कथा भगवत: कथनीयोरुकर्मण: ।
गुणकर्माश्रया: पुम्भि: संसेव्यास्ता
बुभूषुभि: ॥ १० ॥
я̄ я̄х̣ катха̄ бхагаватах̣
катханӣйору-карман̣ах̣

гун̣а-карма̄шрая̄х̣ пумбхих̣
сам̇севя̄с та̄ бубхӯш̣убхих̣

Дума по дума

я̄х̣всичко, което; я̄х̣въобще; катха̄х̣теми; бхагаватах̣за Божествената Личност; катханӣящяха да бъдат изговорени от мен; уру-карман̣ах̣на него, чиито действия са удивителни; гун̣атрансцендентални качества; карманеобикновени дела; а̄шрая̄х̣включвайки; пумбхих̣от личностите; сам̇севя̄х̣трябва да се чуят; та̄х̣всички тях; бубхӯш̣убхих̣от тези, които желаят благополучие за себе си.

Превод

Желаещите да постигнат пълно съвършенство в живота си трябва смирено да слушат всичко, което е свързано с трансценденталните дейности и качества на Божествената Личност, чиито действия са необикновени.

Пояснение

Редовното слушане на описанията на трансценденталните дейности, качества и имена на Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а подтиква човека да се стреми към вечния живот. Да се слуша редовно, означава постепенно да се развива истинско знание за Бога, а това, както се казва в Бхагавад-гӣта̄, означава да се постигне вечният живот. Славните трансцендентални дейности на Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а са препоръчаното средство за спиране процеса на раждането, смъртта, старостта и болестите, които се смятат за материални възнаграждения за обусловеното живо същество. И кулминацията на това съвършенство е и крайната цел на човешкия живот – постигането на трансцендентално блаженство.
ऋषय ऊचु:
सूत जीव समा: सौम्य शाश्वतीर्विशदं यश: ।
यस्त्वं शंससि कृष्णस्य मर्त्यानाममृतं हि न: ॥ ११ ॥
р̣ш̣ая ӯчух̣
сӯта джӣва сама̄х̣ саумя
ша̄шватӣр вишадам̇ яшах̣

яс твам̇ шам̇саси кр̣ш̣н̣ася
мартя̄на̄м амр̣там̇ хи нах̣

Дума по дума

р̣ш̣аях̣ ӯчух̣добрите мъдреци казаха; сӯтао, Сӯта Госва̄мӣ; джӣважелаем ти да живееш; сама̄х̣в продължение на много години; саумясдържан и сериозен; ша̄шватӣх̣вечен; вишадамособено; яшах̣за славата; ях̣ твамзащото ти; шам̇сасиговориш хубаво; кр̣ш̣н̣асяза Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а; мартя̄на̄мна тези, които умират; амр̣тамвечен живот; хинесъмнено; нах̣наш.

Превод

Добрите мъдреци казаха: О, почтени Сӯта Госва̄мӣ! Нека живееш дълги години и славата ти остане вечна, защото прекрасно разказваш за дейностите на Бог Кр̣ш̣н̣а, Божествената Личност. Тези разкази са нектар за смъртните същества като нас.

Пояснение

Когато слушаме за трансценденталните качества и дейности на Божествената Личност, винаги трябва да помним какво е казал самият Бог в Бхагавад-гӣта̄ (4.9). Всичките му действия, дори и тези, които извършва сред хората, са трансцендентални, защото в тях намира израз духовната му енергия, която се различава от материалната му енергия. Както е казано в Бхагавад-гӣта̄, тези дейности се наричат дивям. Това означава, че Богът не действа и не се ражда като обикновените живи същества, подвластни на материалната енергия. Тялото му също не е материално и подложено на промени, за разлика от телата на обикновените живи същества. Който е научил тази истина от самия Бог или от авторитетните източници, не се ражда отново, след като напусне сегашното си материално тяло. Такава просветлена душа получава правото да влезе в духовните владения на Бога и да му отдава трансцендентално любовно служене. Следователно колкото повече слушаме за трансценденталните дейности на Бога, описани в Бхагавад-гӣта̄ и в Шрӣмад Бха̄гаватам, толкова повече можем да научим за трансценденталната му природа, а по този начин постоянно да напредваме по пътя, който води обратно при него.
कर्मण्यस्मिन्ननाश्वासे धूमधूम्रात्मनां भवान् ।
आपाययति गोविन्दपादपद्मासवं मधु ॥ १२ ॥
карман̣й асминн ана̄шва̄се
дхӯма-дхӯмра̄тмана̄м̇ бхава̄н

а̄па̄яяти говинда-
па̄да-падма̄савам̇ мадху

Дума по дума

карман̣иизвършване на; асминв това; ана̄шва̄себез да е сигурно; дхӯмадим; дхӯмра-а̄тмана̄мзамърси тялото и ума; бхава̄нти; а̄па̄яятимного приятен; говиндаБожествената Личност; па̄данозе; падма-а̄савамнектар от лотосов цвят; мадхумед.

Превод

Съвсем наскоро ние се заехме да извършим тази плодоносна дейност, запалихме жертвения огън, но не сме сигурни дали ще постигнем крайната цел, защото действията ни не са съвършени. Телата ни са почернели от дима, но ние истински се наслаждаваме на нектара от лотосовите нозе на Говинда, Божествената Личност, който раздаваш.

Пояснение

Жертвеният огън, който запалили мъдреците на Наимиша̄ран̣я, наистина бил обвит от дим и от съмнения заради множеството недостатъци в дейностите им. Първият недостатък бил, че в епохата на Кали много рядко се срещат опитни бра̄хман̣и, които успешно могат да извършат подобни церемонии. И най-малката грешка в изпълнението на тези жертвоприношения унищожава целия резултат, както в селското стопанство, и е трудно да се каже какво ще остане накрая. Добрият урожай след оранта на оризищата зависи от дъждовете, изпращани от провидението, затова не може да бъде предвиден. По същия начин е несигурно извършването на жертвоприношения в епохата на Кали. Непочтените и алчни бра̄хман̣и от тази епоха подтикват наивните хора да извършват разни съмнителни церемониални жертвоприношения, като скриват от тях твърдението на писанията, според което в епохата на Кали единственото жертвоприношение, способно да даде плод, е общото възпяване на святото име на Бога. Сӯта Госва̄мӣ разказвал пред събралите се мъдреци за трансценденталните дейности на Бога и те сами виждали какви са резултатите от това. Човек може да усети тези резултати непосредствено, както може да почувства ефекта от храненето. Духовното осъзнаване действа по подобен начин.
Мъдреците от Наимиша̄ран̣я се измъчвали от дима на жертвения огън и не били уверени в крайния резултат, но като слушали такава знаеща и извисена личност като Сӯта Госва̄мӣ, се чувствали напълно удовлетворени. В Брахма-ваиварта Пура̄н̣а Виш̣н̣у казва на Шива, че в епохата на Кали хората ще се измъчват от всякакви тревоги и напразно ще се лутат в плодоносните дейности и в празните философски разсъждения. Но когато се отдадат на преданото служене, постигането на крайната цел ще бъде сигурно и те няма да губят напразно усилията си. Иначе казано, нито едно действие, което се извършва в името на духовното познание или заради материална полза, не може да бъде успешно, ако липсва преданото служене на Бога.
तुलयाम लवेनापि न स्वर्गं नापुनर्भवम् ।
भगवत्सङ्गिसङ्गस्य मर्त्यानां किमुताशिष: ॥ १३ ॥
тулая̄ма лавена̄пи
на сваргам̇ на̄пунар-бхавам

бхагават-сан̇ги-сан̇гася
мартя̄на̄м̇ ким ута̄шиш̣ах̣

Дума по дума

тулая̄мада се изравни с; лавенаедин миг; апидори; наникога; сваргамрайските планети; нанито; апунах̣-бхавамосвобождение от материята; бхагават-сан̇гипредан на Бога; сан̇гасяна общуването; мартя̄на̄мтези, които са обречени на смърт; кимкакво да се; утаговори за; а̄шиш̣ах̣светска благословия.

Превод

Стойността дори на един миг от общуването с предан на Бога не може да се сравни нито с постигането на райските планети, нито с освобождението от материята, а още по-малко със светските благословии, които се проявяват под формата на материално благополучие и са предназначени за обречените на смърт.

Пояснение

Две неща могат да се сравняват, ако между тях има някакви прилики. Човек не може да сравнява общуването с чистите предани с нещо материално. Хората, които са привързани към материалното щастие, се стремят към Луната, Венера, Индралока и други райски планети, а тези, които са постигнали някакъв успех във философията, се стремят към пълно освобождение от материалното робство. Когато човек се разочарова от всички материални постижения, той пожелава едно друго освобождение, което се нарича апунар-бхава, освобождение от следващо раждане. Но чистите предани на Бога не се стремят нито към щастието, което може да се получи в небесното царство, нито към освобождението от материалното робство. Иначе казано, за чистите предани на Бога материалните удоволствия, които са достъпни на райските планети, са толкова нелепи, че тези предани всъщност са освободени дори и в материалния свят, защото стоят над всички материални понятия за удоволствие и страдание. Това означава, че чистите предани на Бога са потопени в трансценденталното битие, в любовното служене на Бога по еднакъв начин и в материалния, и в духовния свят. Както държавният чиновник винаги е един и същ, независимо дали е в службата си, у дома си или на някое друго място, така един предан няма нищо общо с материята, защото се е отдал единствено на трансцендентално служене на Бога. Щом няма нищо общо с материята, тогава какво удоволствие може да изпитва от материални завоевания като царското положение или някоя друга длъжност на върховен управник, която си отива заедно с умирането на тялото? Преданото служене е вечно, то няма край, защото е духовно. Следователно ценностната система на чистите предани не може да се сравнява с материалните ценностни системи, защото коренно се различава от тях. Сӯта Госва̄мӣ бил чист предан на Бога, затова общуването му с р̣ш̣ите от Наимиша̄ран̣я било уникално. Да се общува с грубите материалисти в материалния свят, наистина е осъдително. Материалистите са наричани йош̣ит-сан̇гӣ, или такива, които са много привързани към материалните мрежи (жени и пр.). Тази привързаност е обусловена, защото лишава човека от благата на живота и от успеха. Пълната противоположност на това е бха̄гавата-сан̇гӣ, или този, който постоянно е свързан с името на Бога, с формата на Бога, с качествата на Бога и т.н. Това общуване е желателно, то е достойно за възхищение и за възхвала и човек може да го приеме като крайната цел на живота си.
को नाम तृप्येद् रसवित्कथायां
महत्तमैकान्तपरायणस्य ।
नान्तं गुणानामगुणस्य जग्मु-
र्योगेश्वरा ये भवपाद्ममुख्या: ॥ १४ ॥
ко на̄ма тр̣пйед расавит катха̄я̄м̇
махаттамаика̄нта-пара̄ян̣ася
на̄нтам̇ гун̣а̄на̄м агун̣ася джагмур
йогешвара̄ йе бхава-па̄дма-мукхя̄х̣

Дума по дума

ках̣кой е този; на̄маособено; тр̣пйетполучава пълно удовлетворение; раса-виткойто може да се наслаждава на вкуса на нектара; катха̄я̄мв разказите за; махат-таманай-великите сред живите същества; ека̄нтаизключително; пара̄ян̣асяна този, който е убежище на; наникога; антамкрай; гун̣а̄на̄мна качествата; агун̣асяна трансценденталното; джагмух̣може да установи; йога-ӣшвара̄х̣господарите на мистичните сили; йевсички те; бхаваШива; па̄дмаБрахма̄; мукхя̄х̣глави.

Превод

Бог Кр̣ш̣н̣а, Божествената Личност (Говинда), е единственото убежище за всички велики живи същества, а трансценденталните му качества не могат да бъдат оценени дори от такива господари на мистичните сили като Шива и Брахма̄. Нима е възможно някой, който може да се наслаждава на този нектар (раса), някога да се насити на слушането на разказите за него?

Пояснение

Шива и Брахма̄ са най-главните полубогове. Те притежават всички мистични сили. Шива например изпил цял океан отрова, една капка от която била достатъчна да убие обикновено живо същество. Брахма̄ могъл да създаде редица могъщи полубогове, включително и Шива. Затова двамата са ӣшвари, или господари на вселената. Но те не притежават върховното могъщество. Собственик на върховното могъщество е Говинда, Бог Кр̣ш̣н̣а. Той е Трансценденталното и трансценденталните му качества не могат да бъдат оценени дори от такива могъщи ӣшвари като Шива и Брахма̄. Затова Бог Кр̣ш̣н̣а е единственото убежище на най-великите от всички живи същества. Брахма̄ също се числи към живите същества, но той е най-великият от тях. И защо най-великото от всички живи същества е толкова привързано към трансценденталните повествования за Бог Кр̣ш̣н̣а? – Защото Кр̣ш̣н̣а е изворът на абсолютното удоволствие. Всички искат да се наслаждават на някакъв вкус, а този, който отдава трансцендентално любовно служене на Бога, може да извлича от него безкрайно удоволствие. Богът е безкраен, името, качествата, забавленията, обкръжението и разнообразието му също са безкрайни и тези, които им се наслаждават, могат да правят това до безкрайност и никога да не се наситят. Това се потвърждава в Падма Пура̄н̣а:
раманте йогино 'нанте
сатя̄нанда-чид-а̄тмани

ити ра̄ма-падена̄сау
парам̇ брахма̄бхидхӣяте
„Мистиците получават от Абсолютната Истина безкрайно трансцендентално удоволствие, затова Върховната Аболютна Истина, Божествената Личност, се нарича още Ра̄ма“.
Тези трансцендентални беседи нямат край. В материалните дейности действа законът за пресищането, но в трансценденталния свят той не съществува. Сӯта Госва̄мӣ пожелал да продължи разказа си за Бог Кр̣ш̣н̣а пред мъдреците от Наимиша̄ран̣я, а те от своя страна изразили готовността си да го слушат непрекъснато. Тъй като Богът е трансценденталното и качествата му са трансцендентални, подобни разговори само усилват желанието на чистите слушатели да слушат по-нататък.
तन्नो भवान् वै भगवत्प्रधानो
महत्तमैकान्तपरायणस्य ।
हरेरुदारं चरितं विशुद्धं
शुश्रूषतां नो वितनोतु विद्वन् ॥ १५ ॥
тан но бхава̄н ваи бхагават-прадха̄но
махаттамаика̄нта-пара̄ян̣ася
харер уда̄рам̇ чаритам̇ вишуддхам̇
шушрӯш̣ата̄м̇ но витаноту видван

Дума по дума

татследователно; нах̣на нас; бхава̄нти; ваинесъмнено; бхагаватпо отношение на Божествената Личност; прадха̄нах̣главно; махат-таманай-великия от великите; ека̄нтаединствено; пара̄ян̣асяна убежището; харех̣на Бога; уда̄рамбезпристрастен; чаритамдейности; вишуддхамтрансцендентални; шушрӯш̣ата̄мтези, които искат да слушат; нах̣нас самите; витанотумилостиво опиши; видвано, учена личност.

Превод

О, Сӯта Госва̄мӣ, ти си знаещ и чист предан на Бога, защото цялото ти служене е насочено към Божествената Личност. Молим те да ни опишеш забавленията на Бога, които се извисяват над всички материални представи; ние жадуваме да чуем тези послания.

Пояснение

Този, който говори за трансценденталните дейности на Бога, трябва да има само един обект на обожание и служене – Бог Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност. А слушателите трябва да имат силно желание да слушат за Бога. Когато са налице и двете условия, т.е. когато и говорителят, и слушателите притежават необходимите качества, е много благоприятно да се водят продължителни беседи върху трансценденталното. Професионалните лектори и слушателите материалисти не могат да извлекат истинска полза от подобни беседи. Професионалните лектори устройват една показна бха̄гавата-сапта̄ха, за да могат да издържат семействата си, а материалистически настроената публика слуша тези беседи, за да постигне някаква материална полза: религиозност, богатство, сетивно удоволствие или освобождение. Този вид беседи върху Бха̄гаватам са подвластни на замърсяванията с материални качества. Разговорите между мъдреците от Наимиша̄ран̣я и Шрӣ Сӯта Госва̄мӣ обаче са на трансцендентално равнище. Те не преследват никакви материални, користни цели. В тях слушателите и говорещият се наслаждават на безкрайно трансцендентално удоволствие и затова тези разговори могат да продължат десетки хиляди години. В днешно време бха̄гавата-сапта̄хите се провеждат за седем дни и след като представлението свърши, публиката и лекторът отново се връщат към обичайните си материални дейности. Това се получава, защото говорещият не е бхагават-прадха̄на, а слушателите не са шушрӯш̣ата̄м, както обяснихме по-горе.
स वै महाभागवत: परीक्षिद्
येनापवर्गाख्यमदभ्रबुद्धि: ।
ज्ञानेन वैयासकिशब्दितेन
भेजे खगेन्द्रध्वजपादमूलम् ॥ १६ ॥
са ваи маха̄-бха̄гаватах̣ парӣкш̣ид
йена̄паварга̄кхям адабхра-буддхих̣
гя̄нена ваия̄саки-шабдитена
бхедже кхагендра-дхваджа-па̄да-мӯлам

Дума по дума

сах̣той; ваинесъмнено; маха̄-бха̄гаватах̣най-висш предан; парӣкш̣итцарят; йеначрез които; апаварга-а̄кхямв името на освобождението; адабхрасъсредоточи; буддхих̣интелигентността; гя̄неначрез знание; ваия̄сакисинът на Вя̄са; шабдитенапроизнесени от; бхеджеприбегнал към; кхага-индраГаруд̣а, царят на птиците; дхваджазнаме; па̄да-мӯламстъпала.

Превод

О, Сӯта Госва̄мӣ, нека чуем тези повествования за Бога, благодарение на които Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит с интелигентност, насочена към освобождението, достигна лотосовите нозе на Бога, който е убежище на Гаруд̣а, царя на птиците. Тези повествования прозвучаха от устата на сина на Вя̄са (Шрӣла Шукадева).

Пояснение

Между различните последователи, поели пътя към освобождението, съществуват някои противоречия. Тези трансцендентални последователи се наричат имперсоналисти и предани на Бога. Преданите на Бога обожават трансценденталната форма на Бога, а имперсоналистите насочват мислите си към ослепителното сияние брахмаджьоти, което всъщност е излъчването от тялото на Бога. Тук се казва, че Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит постигнал лотосовите нозе на Бога, като получил знание чрез наставленията, дадени му от сина на Вя̄садева, Шрӣла Шукадева Госва̄мӣ. В началото Шукадева Госва̄мӣ също бил имперсоналист, както самият той признава в Бха̄гаватам (2.1.9), но по-късно го привлекли трансценденталните забавления на Бога и станал предан. Преданите, които притежават съвършено знание, се наричат маха̄-бха̄гавати, т.е. предани от най-висша класа. Има три вида предани: пра̄кр̣та, мадхяма и маха̄-бха̄гавата. Пра̄кр̣та, или преданите от третата класа, се покланят в храма, без да имат особени знания за Бога и за преданите му. Мадхяма, втората класа предани, добре разпознават Бога, преданите на Бога, начинаещите и неотдадените. Но маха̄-бха̄гаватите, или най-висшите предани, виждат как всичко е свързано с Бога и как Богът присъства във взаимоотношенията на всеки. Затова те не правят никакви разграничения, особено между предани и неотдадени. Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит бил именно такъв предан, защото бил посветен от маха̄-бха̄гавата, Шукадева Госва̄мӣ. Той бил еднакво милостив към всички, дори и към олицетворението на Кали.
В трансценденталните исторически летописи на света има много примери за имперсоналисти, които по-късно са станали предани. Но преданите никога не стават имперсоналисти. Това доказва, че стъпалото, което заемат преданите върху трансценденталната стълба, е по-високо от това на имперсоналистите. Освен това в Бхагавад-гӣта̄ (12.5) се казва, че личностите, които следват имперсонализма, печелят повече страдания, отколкото съществени постижения. Затова знанието, което Шукадева Госва̄мӣ предал на Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит, помогнало на царя да достигне до служене на Бога. Това съвършено равнище се нарича апаварга, равнище на съвършено освобождение. Само по себе си знанието за освобождението е материално знание. Истинската свобода от материалното робство се нарича освобождение, но постигането на трансцендентално служене на Бога е съвършено равнище на освобождението. То се достига чрез знание и отречение, както вече обяснихме (Шрӣмад Бха̄гаватам, 1.2.12), а съвършеното знание, което предал Шрӣла Шукадева Госва̄мӣ, води до постигане на трансцендентално служене на Бога.
तन्न: परं पुण्यमसंवृतार्थ-
माख्यानमत्यद्भुतयोगनिष्ठम् ।
आख्याह्यनन्ताचरितोपपन्नं
पारीक्षितं भागवताभिरामम् ॥ १७ ॥
тан нах̣ парам̇ пун̣ям асам̇вр̣та̄ртхам
а̄кхя̄нам атядбхута-йога-ниш̣т̣хам
а̄кхя̄хй ананта̄чаритопапаннам̇
па̄рӣкш̣итам̇ бха̄гавата̄бхира̄мам

Дума по дума

татследователно; нах̣на нас; парамвърховен; пун̣ямпречистващи; асам̇вр̣та-артхамкаквито са; а̄кхя̄намповествования; атимного; адбхутанеобикновени; йога-ниш̣т̣хамтвърди в бхакти йога; а̄кхя̄хиописват; анантаБезкрайният; а̄чаритадейности; упапаннампълни с; па̄рӣкш̣итамизговорени на Маха̄ра̄джа Парӣкшит; бха̄гаватана чистите предани; абхира̄мамособено скъпи.

Превод

Разкажи ни за Безкрайното, защото тези повествования са пречистващи и превъзхождат всички други. Те бяха изговорени пред Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит и са много скъпи на чистите предани, защото в тях се говори за бхакти йога.

Пояснение

Това, което било разказано на Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит и което е много ценено от чистите предани, е Шрӣмад Бха̄гаватам. В основата си Шрӣмад Бха̄гаватам описва дейностите на Върховния Безкраен, затова представлява наука за бхакти йога, за преданото служене на Бога. И така, Бха̄гаватам е пара, или върховен, защото макар да излага цялото знание и да описва всички видове религия, най-голямото му богатство е науката за преданото служене на Бога.
सूत उवाच
अहो वयं जन्मभृतोऽद्य हास्म
वृद्धानुवृत्त्यापि विलोमजाता: ।
दौष्कुल्यमाधिं विधुनोति शीघ्रं
महत्तमानामभिधानयोग: ॥ १८ ॥
сӯта ува̄ча
ахо ваям̇ джанма-бхр̣то 'дя ха̄сма
вр̣ддха̄нувр̣ття̄пи вилома-джа̄та̄х̣
дауш̣кулям а̄дхим̇ видхуноти шӣгхрам̇
махаттама̄на̄м абхидха̄на-йогах̣

Дума по дума

сӯтах̣ ува̄чаСӯта Госва̄мӣ каза; ахокак; ваямние; джанма-бхр̣тах̣подобрихме произхода си; адяднес; хаясно; а̄смастанахме; вр̣ддха-анувр̣ття̄като служехме на тези, които са напреднали в знанието; апимакар че; вилома-джа̄та̄х̣родени в смесена каста; дауш̣кулямнедостатъци, свързани с произхода; а̄дхимстрадания; видхунотипречиства; шӣгхраммного скоро; махат-тама̄на̄мна тези, които са велики; абхидха̄наразговор; йогах̣връзка.

Превод

Шрӣ Сӯта Госва̄мӣ каза: О, Господи, макар че сме се родили в смесена каста, ние постигнахме положението, съответстващо на един висш произход, защото служихме на великите личности, които притежават съвършено знание, и следвахме примера им. Дори само като разговаря с тези велики души, човек може да се пречисти от всички недостатъци, произтичащи от низшия произход.

Пояснение

Сӯта Госва̄мӣ не произхождал от семейство на бра̄хман̣и. Той бил роден в смесена каста, т.е. в нецивилизовано, низше семейство. Но благодарение на това че общувал с възвишени личности като Шрӣ Шукадева Госва̄мӣ и великите р̣ш̣и от Наимиша̄ран̣я, недостатъците на низшето раждане били отстранени. Следвайки ведическата традиция, Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху също се придържал към този принцип. Чрез трансценденталното си общуване Той издигнал до равнището на преданото служене редица нископоставени личности, т.е. такива, които заради произхода или дейностите си не притежавали необходимите качества; Той ги направил а̄ча̄рии, т.е. авторитети. Чайтаня Маха̄пра̄бху съвсем ясно заявил, че за а̄ча̄ря, или гуру (духовен учител), може да бъде смятан всеки, който познава науката за Кр̣ш̣н̣а, независимо дали е бра̄хман̣а или шӯдра по произход, семеен или просяк по обществено положение.
Сӯта Госва̄мӣ бил изучил науката за Кр̣ш̣н̣а от такива велики р̣ш̣и и авторитети като Шукадева и Вя̄садева, и бил толкова издигнат, че дори мъдреците от Наимиша̄ран̣я горели от нетърпение да чуят как представя науката за Кр̣ш̣н̣а под формата на Шрӣмад Бха̄гаватам. Така той общувал с великите души едновременно по два начина: слушал ги и им проповядвал. Трансценденталната наука, или науката за Кр̣ш̣н̣а, трябва да се изучи от авторитети, а когато човек я проповядва, той напредва в нея още повече. Сӯта Госва̄мӣ използвал и двете възможности и затова напълно се освободил от всички недостатъци, произтичащи от низшия му произход, и от всички терзания на ума. Тази шлока ясно показва, че въпреки низшия произход на Сӯта Госва̄мӣ нито Шрӣла Шукадева Госва̄мӣ отказал да му преподава трансценденталната наука, нито мъдреците на Наимиша̄ран̣я отказали да слушат наставленията му. Това означава, че преди хиляди години низшият произход не е бил пречка за изучаването или проповядването на трансценденталната наука. Известната кастова система на индуското общество е станала толкова жестока едва през последните стотина години, когато е нараснал броят на двиджа-бандху, недостойните потомци на родовете от висшите касти. Бог Шрӣ Чайтаня възродил първоначалната ведическа система и издигнал Т̣ха̄кура Харида̄са до положението на на̄ма̄ча̄ря, т.е. на авторитет в проповядването славата на святото име на Бога, въпреки че негова светлост Шрӣла Харида̄са Т̣ха̄кура благоволил да се появи в мохамеданско семейство.
Такава е силата на чистите предани на Бога. Водата на Ганг се смята за чиста и човек може да се пречисти, като се изкъпе в нея. Но великите предани на Бога могат да пречистят една пропаднала душа дори ако деградиралата личност само ги види, да не говорим ако общува с тях. Бог Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху искал да освети замърсената атмосфера на света, като изпрати по целия свят опитни проповедници. Сега от самите индийци зависи дали ще подходят сериозно към тази задача, за да извършат най-висшата хуманна дейност. Душевните страдания на съвременното поколение са по-болезнени от болестите на тялото. Затова е съвсем уместно Шрӣмад Бха̄гаватам да започне да се проповядва по целия свят без никакво отлагане. Махаттама̄на̄м абхидха̄на означава още и „речник на великите предани“ или книга, съставена от словата на великите предани. Такъв сборник със словата на великите предани и словата на Бога има във Ведите и в родствената им литература, и особено в Шрӣмад Бха̄гаватам.
कुत: पुनर्गृणतो नाम तस्य
महत्तमैकान्तपरायणस्य ।
योऽनन्तशक्तिर्भगवाननन्तो
महद्गुणत्वाद् यमनन्तमाहु: ॥ १९ ॥
кутах̣ пунар гр̣н̣ато на̄ма тася
махаттамаика̄нта-пара̄ян̣ася
йо 'нанта-шактир бхагава̄н ананто
махад-гун̣атва̄д ям анантам а̄хух̣

Дума по дума

кутах̣какво да кажем; пунах̣отново; гр̣н̣атах̣този, който възпява; на̄масвятото име; тасянеговото; махат-тамавелики предани; ека̄нтаизключително; пара̄ян̣асяна този, който приема убежище при; ях̣Той, който; анантанеизмерим; шактих̣могъщество; бхагава̄нБожествената Личност; анантах̣неизмерим; махатвелик; гун̣атва̄тпоради тези качества; ямкогото; анантамс името ананта; а̄хух̣се нарича.

Превод

А какво да кажем за тези, които са ръководени от великите предани и възпяват святото име на Безкрайния, притежаващ безкрайно могъщество? Върховният Бог, чието могъщество е безпределно и чиито качества са трансцендентални, се нарича ананта (Безкраен).

Пояснение

Двиджа-бандху, или неинтелигентните, необразованите хора, родени в семейства, които принадлежат към висшите касти, издигат множество аргументи против това, хората от низшите касти да стават бра̄хман̣и в този си живот. Те твърдят, че човек се ражда в семейство на шӯдри или на хора, по-низши от шӯдри, заради греховните си дейности в миналото и затова определено време трябва да търпи неблагоприятните условия, свързани с низшето му раждане. В отговор на тази погрешна логика в Шрӣмад Бха̄гаватам се утвърждава, че този, който възпява святото име на Бога под ръководството на чист предан, веднага може да се освободи от неблагоприятните следствия на низшия си произход. Чистите предани на Бога не извършват никакви оскърбления, докато възпяват святото име на Бога. При възпяването на святото име на Бога могат да се допуснат десет вида оскърбления. Но когато святото име се възпява под ръководството на чист предан, процесът е освободен от грешки. Такова възпяване е трансцендентално и затова може незабавно да пречисти човека от последиците на всичките му предишни грехове. Това чисто повтаряне показва, че човек напълно е разбрал трансценденталната природа на святото име и така се е отдал на Бога. Трансценденталното свято име на Бога и самият Бог са тъждествени, защото са абсолютни. Святото име на Бога е могъщо колкото Бога. Богът е всемогъщата Божествена Личност и има безброй имена, които не се различават от самия него и притежават същото могъщество. С последните слова на Бхагавад-гӣта̄ Богът утвърждава, че този, който му се отдаде изцяло, по милостта му е защитен от всички грехове. Тъй като Богът не се различава от името си, святото му име може да защити предания от последиците на всичките му грехове. Без съмнение възпяването на святото име на Бога може да освободи човек от неблагоприятните следствия на раждането му в низша каста. Безкрайното могъщество на Бога се разпространява чрез безкрайното проявяване на предани и инкарнации – по този начин всички предани на Бога и всичките му инкарнации могат да се заредят с една и съща енергия на Бога. Щом преданият притежава поне частица от могъществото на Бога, низшият му произход не може да бъде препятствие по пътя му.
एतावतालं ननु सूचितेन
गुणैरसाम्यानतिशायनस्य ।
हित्वेतरान् प्रार्थयतो विभूति-
र्यस्याङ्‌घ्रिरेणुं जुषतेऽनभीप्सो: ॥ २० ॥
ета̄вата̄лам̇ нану сӯчитена
гун̣аир аса̄мя̄натиша̄янася
хитветара̄н пра̄ртхаято вибхӯтир
яся̄н̇гхри-рен̣ум̇ джуш̣ате 'набхӣпсох̣

Дума по дума

ета̄вата̄докато; аламненужно; нануако въобще; сӯчитенас описание; гун̣аих̣чрез качествата; аса̄мянеизмерим; анати-ша̄янасяна този, когото никой не може да превъзхожда; хитва̄изоставяйки; итара̄ндруги; пра̄ртхаятах̣на тези, които молят за; вибхӯтих̣благоволението на богинята на щастието; ясятози, чиито; ан̇гхрикрака; рен̣умпрах; джуш̣атеслужи; анабхӣпсох̣този, който не желае това.

Превод

Установено е, че Той (Божествената Личност) е безкраен и никой не е равен на него. Следователно никой не може да го опише правилно. Великите полубогове не могат да спечелят благоволението на богинята на щастието дори като ѝ отдават молитви, но самата тя служи на Бога, въпреки че Той не иска от нея това.

Пояснение

Според шрутите Божествената Личност, или Парамешвара Парабрахман, не е длъжен да прави нищо. Никой не е равен на него, нито някой може да го превъзхожда. Той има безкрайни енергии и всяко негово действие се осъществява последователно, естествено и съвършено. Така че Върховната Божествена Личност е съвършена сама по себе си и не е нужно да приема нищо от никой друг, включително от великите полубогове като Брахма̄. Някои търсят благоволението на богинята на щастието, но тя им отказва благословията си въпреки молитвите им. Въпреки това обаче тя служи на Върховната Божествена Личност, макар че Богът няма нужда от това. Божествената Личност в аспекта си Гарбходака-ша̄йӣ Виш̣н̣у създава Брахма̄ (първото същество, сътворено в материалния свят) върху стъблото на лотосовия цвят, израстващ от пъпа му, а не го зачева в утробата на богинята на щастието, която вечно му отдава служене. Това са някои примери за пълната му независимост и съвършенство. Това, че Богът не е длъжен да прави нищо, не означава, че не е личност. Той притежава такива трансцендентални и необикновени енергии, че е достатъчно просто да пожелае нещо, за да се осъществи то без никакви допълнителни физически или умствени усилия. Затова Той се нарича Йогешвара, Повелителят на всички мистични сили.
अथापि यत्पादनखावसृष्टं
जगद्विरिञ्चोपहृतार्हणाम्भ: ।
सेशं पुनात्यन्यतमो मुकुन्दात्
को नाम लोके भगवत्पदार्थ: ॥ २१ ॥
атха̄пи ят-па̄да-накха̄васр̣ш̣т̣ам̇
джагад вирин̃чопахр̣та̄рхан̣а̄мбхах̣
сешам̇ пуна̄тй анятамо мукунда̄т
ко на̄ма локе бхагават-пада̄ртхах̣

Дума по дума

атхаследователно; апинесъмнено; ятчиито; па̄да-накханокти на краката; аваср̣ш̣т̣амизвирайки; джагатцялата вселена; вирин̃чаБрахма̄джӣ; упахр̣тасъбра; архан̣аобожание; амбхах̣вода; сазаедно с; ӣшамШива; пуна̄типречиства; анятамах̣кой друг; мукунда̄тосвен Божествената Личност Шрӣ Кр̣ш̣н̣а; ках̣който; на̄маиме; локепо света; бхагаватВърховният Бог; падаположение; артхах̣достоен.

Превод

Кой друг, освен Божествената Личност Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, е достоен да се нарича Върховен Бог? Брахма̄джӣ събра водата, която се стичаше по ноктите на краката му, за да я предложи на Шива в знак на почтително приветствие. Тази вода (Ганг) пречиства цялата вселена, дори и самия Шива.

Пояснение

Невежите хора имат неправилна представа за боговете, споменавани във ведическите писания. Богът е единствен и неповторим, но се разпространява по най-различни начини, както се потвърждава във Ведите. Тези експанзии на Бога са безброй и живите същества са само някои от тях. Живите същества не са могъщи колкото пълните експанзии на Бога; следователно експанзиите са два вида. Обикновено Брахма̄ е едно от живите същества, а Шива заема междинно положение между Бога и живите същества. Иначе казано, дори Брахма̄ и Шива, които са най-главни от всички полубогове, никога не могат да бъдат равни на Бог Виш̣н̣у, Върховната Божествена Личност, или по-велики от него. Богинята на щастието Лакш̣мӣ и всесилните полубогове Брахма̄ и Шива обожават Виш̣н̣у, Бог Кр̣ш̣н̣а. Кой тогава може да бъде по-могъщ от Мукунда (Бог Кр̣ш̣н̣а), за да има правото наистина да се нарече Върховна Божествена Личност? Лакш̣мӣджӣ (богинята на щастието), Брахма̄ и Шива не притежават собствено могъщество – те са могъщи, защото са експанзии на Върховния Бог. Те отдават трансцендентално любовно служене на Бога както живите същества. Има четири школи предани, които обожават Бога, и най-главни сред тях са Брахма-сампрада̄я, Рудра-сампрада̄я и Шрӣ-сампрада̄я, които произлизат непосредствено от Брахма̄, Шива и богинята на щастието Лакш̣мӣ. Освен тези три сампрада̄и, съществува и Кума̄ра-сампрада̄я, която води началото си от Санат-кума̄ра. Тези четири първоначални сампрада̄и и до днес добросъвестно следват трансценденталното служене на Бога и твърдят, че Бог Кр̣ш̣н̣а, Мукунда, е Върховната Божествена Личност и никой друг не може да му бъде равен или да го превъзхожда.
यत्रानुरक्ता: सहसैव धीरा
व्यपोह्य देहादिषु सङ्गमूढम् ।
व्रजन्ति तत्पारमहंस्यमन्त्यं
यस्मिन्नहिंसोपशम: स्वधर्म: ॥ २२ ॥
ятра̄нуракта̄х̣ сахасаива дхӣра̄
вяпохя деха̄диш̣у сан̇гам ӯд̣хам
враджанти тат па̄рама-хам̇сям антям̇
ясминн ахим̇сопашамах̣ сва-дхармах̣

Дума по дума

ятрана когото; ануракта̄х̣здраво привързан; сахаса̄изведнъж; еванесъмнено; дхӣра̄х̣овладял себе си; вяпохяизоставяйки; дехагрубото тяло и финия ум; а̄диш̣усвързан с; сан̇гампривързаност; ӯд̣хамзаел се; враджантиоттегля се; таттова; па̄рама-хам̇сямнай-висшето равнище на съвършенството; антями отвъд това; ясминв което; ахим̇са̄ненасилие; упашамах̣и отречение; сва-дхармах̣действие, което произтича от това.

Превод

Личностите, които са овладели себе си и са привързани към Върховния Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, веднага могат да изоставят света на материалните привързаности, включително грубото тяло и финия ум, и да се оттеглят, за да постигнат най-висшето съвършенство на живота в отречение, което пък води до ненасилие и отреченост.

Пояснение

Само тези, които могат да се владеят, могат постепенно да се привържат към Върховната Божествена Личност. Да владееш себе си, означава да не се отдаваш на сетивно наслаждение повече, отколкото е необходимо. Тези, които не могат да се владеят, се предават на сетивното наслаждение. Празните философски разсъждения са фина форма на сетивно наслаждение за ума. Сетивното наслаждение извежда човека на пътя към мрака. Личностите, които са овладели себе си, могат да напредват по пътя към освобождението от обусловения живот в материалното битие. Ведите препоръчват човек да не поема пътя на мрака, а да се издигне до пътя на светлината, или на освобождението. Тази власт над себе си се постига не с насилствено откъсване на сетивата от материалното наслаждение, а с развиване на истинска привързаност към Върховния Бог чрез използване на чистите сетива в трансцендентално служене на Бога. Сетивата не могат да бъдат спрени насила, но могат да бъдат правилно използвани. Пречистените сетива постоянно отдават трансцендентално служене на Бога. Това съвършено равнище на сетивните дейности се нарича бхакти йога. Затова тези, които са приели методите на бхакти йога, наистина могат да се владеят и веднага могат да изоставят привързаността си към дома или към тялото си в интерес на служенето на Бога. Това равнище се нарича парамахам̇са. Хам̇сите, или лебедите, отделят млякото от разтвора на вода и мляко. По подобен начин тези, които приемат да служат на Бога, вместо да служат на ма̄я̄, се наричат парамахам̇си. По природа те притежават всички добри качества: скромност, липса на суета, търпение, простота, порядъчност, уважение, преданост и искреност. Тези божествени качества сами се появяват у преданите. Много рядко се срещат такива парамахам̇си, които напълно са се отдали на служене на Бога. Те се срещат рядко дори и сред освободените души. Истинското ненасилие означава човек да е освободен от завистта. В този свят всеки завижда на ближния си, но един съвършен парамахам̇са, който напълно се е посветил на служене на Бога, е лишен от всякаква завист. Той обича всички живи същества във връзката им с Върховния Бог. Истинското отречение означава пълно уповаване на Бога. Живите същества са устроени така, че винаги зависят от някой друг. Всъщност всички зависят от милостта на Върховния Бог, но когато човек забрави взаимоотношенията си с Бога, става зависим от условията на материалната природа. Отречение означава човек да пренебрегне зависимостта си от условията на материалната природа и напълно да се остави на милостта на Бога. Истинска независимост означава човек да има пълна вяра в милостта на Бога, без да разчита на материалните условия. Равнището парамахам̇са е най-висшето и най-съвършеното равнище в бхакти йога, процеса на предано служене на Върховния Бог.
अहं हि पृष्टोऽर्यमणो भवद्भ‍ि-
राचक्ष आत्मावगमोऽत्र यावान् ।
नभ: पतन्त्यात्मसमं पतत्‍त्रिण-
स्तथा समं विष्णुगतिं विपश्चित: ॥ २३ ॥
ахам̇ хи пр̣ш̣т̣о 'ряман̣о бхавадбхир
а̄чакш̣а а̄тма̄вагамо 'тра я̄ва̄н
набхах̣ патантй а̄тма-самам̇ пататтрин̣ас
татха̄ самам̇ виш̣н̣у-гатим̇ випашчитах̣

Дума по дума

ахамаз смирено; хинесъмнено; пр̣ш̣т̣ах̣по ваша молба; аряман̣ах̣могъщи като слънцето; бхавадбхих̣от вас; а̄чакш̣емога да опиша; а̄тма-авагамах̣докъдето се простират познанията ми; атратук; я̄ва̄нколкото; набхах̣небе; патантилетят; а̄тма-самамколкото могат; пататтрин̣ах̣птиците; татха̄така; самампо подобен начин; виш̣н̣у-гатимзнание за Виш̣н̣у; випашчитах̣макар и да са учени.

Превод

О, р̣ш̣и, могъщи и чисти като слънцето, ще се опитам да ви опиша трансценденталните забавления на Виш̣н̣у, доколкото ми позволяват знанията ми. Както птиците в небето се издигат докъдето им позволяват силите, така учените предани описват Бога според степента, в която са го осъзнали.

Пояснение

Върховната Абсолютна Истина е безгранична. Нито едно живо същество с ограничените си възможности не може да постигне знанието за безкрайното. Богът има безличностен, личностен и локализиран аспект. В безличностния си аспект Той е всепроникващият Брахман, чрез локализирания си аспект Той се намира във всяко сърце като Върховната Душа, а в изначалния си личностен аспект е обект на трансценденталното любовно служене, което му отдават щастливите му придружители, чистите предани. Забавленията на Бога в различните му аспекти могат да бъдат оценени единствено от великите и учени предани, и то само частично. Затова Шрӣла Сӯта Госва̄мӣ е постъпил съвсем правилно, възнамерявайки да опише забавленията на Бога такива, каквито сам ги е осъзнал. Всъщност само Богът може да опише себе си; учените предани могат да го опишат според способността, която Богът им даде, за да направят това.
एकदा धनुरुद्यम्य विचरन् मृगयां वने ।
मृगाननुगत: श्रान्त: क्षुधितस्तृषितो भृशम् ॥ २४ ॥
जलाशयमचक्षाण: प्रविवेश तमाश्रमम् ।
ददर्श मुनिमासीनं शान्तं मीलितलोचनम् ॥ २५ ॥
екада̄ дханур удямя
вичаран мр̣гая̄м̇ ване

мр̣га̄н анугатах̣ шра̄нтах̣
кш̣удхитас тр̣ш̣ито бхр̣шам
джала̄шаям ачакш̣а̄н̣ах̣
правивеша там а̄шрамам

дадарша муним а̄сӣнам̇
ша̄нтам̇ мӣлита-лочанам

Дума по дума

екада̄веднъж; дханух̣лък и стрели; удямяхванал здраво; вичаранпреследвайки; мр̣гая̄мловен излет; ванев гората; мр̣га̄нелени; анугатах̣докато преследваше; шра̄нтах̣изтощен; кш̣удхитах̣гладен; тр̣ш̣итах̣който е жаден; бхр̣шамкрайно; джала-а̄шаямводоизточник; ачакш̣а̄н̣ах̣докато търсеше; правивешавлезе в; тамтази прочута; а̄шрамамотшелническа обител на Шамӣка Р̣ш̣и; дадаршавидя; муниммъдреца; а̄сӣнамседнал; ша̄нтамнапълно мълчалив; мӣлитазатворени; лочанамочи.

Превод

Веднъж, докато ловуваше в гората с лък и стрели, Маха̄ра̄джа Парӣкшит много се умори в преследването на елените и почувства страшен глад и жажда. Търсейки вода, той влезе в отшелническата обител на прочутия Шамӣка Р̣ш̣и и видя самия мъдрец, който седеше мълчаливо със затворени очи.

Пояснение

Върховният Бог е толкова милостив към чистите си предани, че в нужния момент ги повиква при себе си и така създава благоприятна за тях обстановка. Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит бил чист предан на Бога и не би трябвало да изпитва крайна умора, глад и жажда, защото един предан на Бога никога не се тревожи за телесните нужди. Но по желание на Бога дори един такъв предан може да изпита умора и жажда, за да може по този начин да се създаде положение, благоприятстващо откъсването му от светските дейности. За да може да се върне обратно при Бога, човек трябва да изостави всичките си привързаности към светските отношения. Затова когато един предан е потънал прекалено дълбоко в светските дела, Богът създава такава ситуация, която ще го накара да стане безразличен към тях. Върховният Бог никога не забравя чистите си предани, дори те да се занимават с така наречени светски дела. Понякога Той предизвиква трудни обстоятелства и преданите биват принудени да се откъснат от всички светски дела. Преданите могат да разберат знака, който им дава Богът; останалите обаче виждат в него само беда и нещастие. Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит трябвало да стане посредникът, чрез който Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а щял да разкрие Шрӣмад Бха̄гаватам, както дядо му Арджуна бил поводът за изговарянето на Бхагавад-гӣта̄. Ако Арджуна не бе обладан по волята на Бога от илюзията на семейната привързаност, Богът не би изговорил Бхагавад-гӣта̄ лично, за благото на всички. По подобен начин ако тогава Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит не бил уморен, гладен и жаден, Шрӣла Шукадева Госва̄мӣ, главният авторитет върху Шрӣмад Бха̄гаватам, не би изговорил това велико повествование. И така, тази шлока е встъпление към описанието на обстоятелствата, при които бил изговорен Шрӣмад Бха̄гаватам за благото на всички. Затова тя, както е прието, започва с думите „веднъж“.
प्रतिरुद्धेन्द्रियप्राणमनोबुद्धिमुपारतम् ।
स्थानत्रयात्परं प्राप्तं ब्रह्मभूतमविक्रियम् ॥ २६ ॥
пратируддхендрия-пра̄н̣а-
мано-буддхим упа̄ратам

стха̄на-трая̄т парам̇ пра̄птам̇
брахма-бхӯтам авикриям

Дума по дума

пратируддхавъзпрени; индриясетивните органи; пра̄н̣авъздухът при дишането; манах̣умът; буддхиминтелигентност; упа̄ратамбездейни; стха̄наместа; трая̄тот трите; парамтрансцендентално; пра̄птампостигна; брахма-бхӯтамкачествено равен на Върховния Абсолют; авикриямнезасегнат.

Превод

Сетивните органи, дъхът, умът и интелигентността на този муни се бяха откъснали от всички материални дейности и той се намираше в състояние на транс, извън трите (състояния: бодърстване, сън и безсъзнание), защото бе достигнал трансценденталното положение на качествено равенство с Върховния Абсолют.

Пояснение

От казаното следва, че този муни, в чиято обител царят влязъл, се намирал в йогически транс. Това трансцендентално състояние се постига чрез три процеса: гя̄на, или теоретичното познание на трансценденталното; йога, или истинското потъване в транс чрез манипулиране на физиологическите и психическите функции на тялото; и бхакти йога, най-признатия път, при който сетивата се ангажират в предано служене на Бога. В Бхагавад-гӣта̄ се говори и за постепенното развитие на възприятието – от материята до живото същество. Материалният ни ум и тяло се развиват от живото същество, душата, но под влиянието на трите качества на материята ние забравяме истинската си същност. Процесът гя̄на се характеризира с теоретически разсъждения за реалността на душата. А бхакти йога наистина ангажира душата в дейности. Финото равнище на сетивата превъзхожда равнището на възприятието на материята. По-фин от сетивата е умът, след това е равнището на дихателните дейности и така постепенно се стига до интелигентността. Отвъд интелигентността живата душа може да бъде осъзната чрез механичните дейности на системата на йога, която включва медитация, контрол над сетивата, регулиране на дишането и използване на интелигентността за постигане на трансценденталното равнище. Този транс слага край на всички материални дейности на тялото. Царят видял този муни в такова състояние. Мъдрецът изглеждал по следния начин.
विप्रकीर्णजटाच्छन्नं रौरवेणाजिनेन च ।
विशुष्यत्तालुरुदकं तथाभूतमयाचत ॥ २७ ॥
випракӣрн̣а-джат̣а̄ччханнам̇
рауравен̣а̄джинена ча

вишуш̣ят-та̄лур удакам̇
татха̄-бхӯтам ая̄чата

Дума по дума

випракӣрн̣аразпусната; джат̣а-а̄ччханнампокрит с дълга гъста коса; рауравен̣ас еленова кожа; аджиненас кожата; часъщо; вишуш̣ятпресъхнало; та̄лух̣небце; удакамвода; татха̄-бхӯтамв това състояние; ая̄чатапомоли за.

Превод

Потънал в съзерцание, мъдрецът бе покрит с еленова кожа. Дългата му гъста коса се спускаше по цялото му тяло. Устата на царя бе пресъхнала от жажда и той помоли за вода.

Пояснение

Царят бил жаден и помолил мъдреца да му даде вода. Това, че такъв велик предан и цар поискал вода от един мъдрец, потопен в транс, несъмнено било предопределено. Иначе как би могло да се случи такова необикновено събитие? Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит бил поставен в затруднено положение, за да може след време да бъде разказан Шрӣмад Бха̄гаватам.
अलब्धतृणभूम्यादिरसम्प्राप्तार्घ्यसूनृत: ।
अवज्ञातमिवात्मानं मन्यमानश्चुकोप ह ॥ २८ ॥
алабдха-тр̣н̣а-бхӯмй-а̄дир
асампра̄пта̄ргхя-сӯнр̣тах̣

авагя̄там ива̄тма̄нам̇
маняма̄наш чукопа ха

Дума по дума

алабдхаслед като не получи; тр̣н̣асламена постелка; бхӯмимясто; а̄дих̣и пр.; асампра̄птапосрещнат не както подобава; аргхявода при посрещане; сӯнр̣тах̣любезни слова; авагя̄тамтака пренебрегнат; ивапо този начин; а̄тма̄намлично; маняма̄нах̣мислейки така; чукопастана гневен; хапо този начин.

Превод

Царят не бе посрещнат както подобава: не му предложиха нито постелка, нито място за сядане, не му дадоха вода и не го приветстваха с любезни думи. Той се почувства пренебрегнат и тази мисъл го разгневи.

Пояснение

Според ведическите правила за гостоприемство дори ако в дома ни дойде враг, трябва да го посрещнем с всички почести – така, че той да не остане с чувството, че се намира в дома на неприятел. Когато заедно с Арджуна и Бхӣма Бог Кр̣ш̣н̣а отишъл при Джара̄сандха в Магадха, царят оказал на уважаваните си врагове достоен царски прием. Единият от гостите, Бхӣма, щял да се сражава с Джара̄сандха, но въпреки това и тримата били посрещнати най-тържествено. Вечерно време те седели заедно като приятели, а през деня се биели не на живот, а на смърт. Такъв бил законът за гостоприемството. Според него дори беднякът, който няма какво да предложи на госта си, трябва да бъде достатъчно любезен, за да му даде сламена рогозка за сядане, чаша вода и да го приветства с благи думи. Посрещането на гост, бил той приятел или враг, не изисква разходи. То е въпрос единствено на учтивост.
Когато Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит влязъл в дома на Шамӣка Р̣ш̣и, не очаквал царски прием, защото знаел, че святите личности и р̣ш̣ите не са богати в материален смисъл. Но той не допускал, че няма да му предложат сламена постеля, чаша вода и любезни думи. Той не бил обикновен гостенин, не бил и враг на мъдреца, затова този хладен прием го удивил. Всъщност царят се разгневил съвсем справедливо, защото страшно се нуждаел от чаша вода. В такова трудно положение е съвсем естествено човек да се разгневи. Но понеже самият цар също бил велик светец, това, че се разгневил и действал така, на свой ред също предизвиква удивление. Затова човек трябва да приеме, че всичко било предопределено от върховната воля на Бога. Царят бил велик предан на Бога, както и мъдрецът. Но по волята на Бога обстоятелствата били подредени така, че станали причина за откъсването на царя от семейните отношения и управленческите дейности. С това той напълно се отдал в лотосовите крака на Бог Кр̣ш̣н̣а. Милостивият Бог понякога поставя чистите си предани в подобно трудно положение, за да ги измъкне от тресавището на материалното битие и да ги вземе при себе си. Но отстрани погледнато, тези случки изглеждат пагубни за тях. Преданите винаги са закриляни от Бога, който е техен върховен водач при всички обстоятелства – и при падение, и при успех. Затова чистите предани приемат всички затруднения като благословия на Бога.
अभूतपूर्व: सहसा क्षुत्तृड्भ्यामर्दितात्मन: ।
ब्राह्मणं प्रत्यभूद् ब्रह्मन् मत्सरो मन्युरेव च ॥ २९ ॥
абхӯта-пӯрвах̣ сахаса̄
кш̣ут-тр̣д̣бхя̄м ардита̄тманах̣

бра̄хман̣ам̇ пратй абхӯд брахман
матсаро манюр ева ча

Дума по дума

абхӯта-пӯрвах̣нечувани; сахаса̄по силата на обстоятелствата; кш̣утглад; тр̣д̣бхя̄мкакто и от жажда; ардитаизмъчен; а̄тманах̣на него; бра̄хман̣амна един бра̄хман̣а; пратисрещу; абхӯтстана; брахмано, бра̄хман̣и; матсарах̣злонамерен; манюх̣гневен; еватака; чаи.

Превод

О, бра̄хман̣и, по волята на обстоятелствата царят бе огладнял и ожаднял и гневът и неприязънта, които прояви към бра̄хман̣а мъдрец, бяха нещо нечувано и невиждано досега.

Пояснение

Без съмнение било нечувано един цар като Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит да се разгневи и да прояви враждебност, особено към един мъдрец и бра̄хман̣а. Царят знаел добре, че бра̄хман̣ите, мъдреците, децата, жените и старите хора не бива да бъдат наказвани. По същия начин царят не трябва да бъде смятан за престъпник никога, дори и ако допусне голяма грешка. Но в този случай по волята на Бога Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит почувствал глад и жажда и се разгневил на мъдреца. Царят имал правото да накаже поданика си за хладния прием и пренебрежението, но понеже виновникът бил мъдрец и бра̄хман̣а, такова наказание било нещо нечувано. Единственото оправдание за поведението на царя е, че то било предопределено от Бога.
स तु ब्रह्मऋषेरंसे गतासुमुरगं रुषा ।
विनिर्गच्छन्धनुष्कोट्या निधाय
पुरमागत: ॥ ३० ॥
са ту брахма-р̣ш̣ер ам̇се
гата̄сум урагам̇ руш̣а̄

виниргаччхан дхануш̣-кот̣я̄
нидха̄я пурам а̄гатах̣

Дума по дума

сах̣царят; туобаче; брахма-р̣ш̣ех̣на мъдреца бра̄хман̣а; ам̇сена рамото; гата-асумбезжизнена; урагамзмия; руш̣а̄с гняв; виниргаччханкато напускаше; дханух̣-кот̣я̄с върха на лъка; нидха̄якато я постави; пурамдворец; а̄гатах̣завърна се.

Превод

На излизане царят, който се бе почувствал много оскърбен, повдигна с лъка си една мъртва змия и гневно я метна на раменете на мъдреца. След това се върна в двореца си.

Пояснение

По този начин царят отвърнал на мъдреца със същото, въпреки че подобен глупав начин на действие не му бил присъщ. По волята на Бога на излизане той видял пред себе си една мъртва змия и решил, че мъдрецът, който го посрещнал толкова хладно, също трябва да бъде възнаграден хладно с гирлянда от студеното тяло на мъртвата змия. За обикновените хора такава реакция е нещо естествено, но Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит да се отнесе така към мъдрец бра̄хман̣а, било нечувано. Всичко това се случило по волята на Бога.
एष किं निभृताशेषकरणो मीलितेक्षण: ।
मृषासमाधिराहोस्वित्किं नु
स्यात्क्षत्रबन्धुभि: ॥ ३१ ॥
еш̣а ким̇ нибхр̣та̄шеш̣а-
каран̣о мӣлитекш̣ан̣ах̣

мр̣ш̣а̄-сама̄дхир а̄хосвит
ким̇ ну ся̄т кш̣атра-бандхубхих̣

Дума по дума

еш̣ах̣това; кимдали; нибхр̣та-ашеш̣анастроение на съзерцание; каран̣ах̣сетива; мӣлитазатворени; ӣкш̣ан̣ах̣очи; мр̣ш̣а̄лъжлив; сама̄дхих̣транс; а̄хоостава; свитако това е така; кимдали; нуно; ся̄тможе би; кш̣атра-бандхубхих̣от низшия кш̣атрия.

Превод

На връщане той се замисли и започна да спори със себе си дали мъдрецът наистина бе в състояние на медитация, дали наистина сетивата му бяха съсредоточени, а очите му – затворени, или просто се преструваше, че е изпаднал в такова състояние, за да не посрещне един по-низш кш̣атрия.

Пояснение

Царят бил предан на Бога и не одобрил собствената си постъпка, затова започнал да се чуди дали мъдрецът наистина е бил потънал в транс, или просто се е преструвал, за да не посрещне царя, който бил кш̣атрия, значи по-низш от него. Когато един добър човек извърши нещо лошо, той веднага започва да съжалява. Шрӣла Вишвана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура и Шрӣла Джӣва Госва̄мӣ не вярват, че действията на царя се дължели на миналите му прегрешения. Сам Богът устроил нещата по този начин, за да може царят да се върне вкъщи, обратно при него.
Според Шрӣла Вишвана̄тха Чакравартӣ този план бил създаден по волята на Бога и пак по негова воля последвало разкаянието. Според този план заради това „прегрешение“ царят трябвало да бъде прокълнат от едно неопитно момче бра̄хман̣а, което се намирало под влиянието на Кали. Така царят щял завинаги да напусне домашното огнище. Взаимоотношенията му с Шрӣла Шукадева Госва̄мӣ щели да доведат до изговарянето на великия Шрӣмад Бха̄гаватам, който е смятан за инкарнация на Бога във формата на книга. Тази литературна инкарнация на Бога дава прекрасни сведения за трансценденталните забавления на Бога, например за неговата ра̄са-лӣла̄ с духовните пастирки на Враджабхӯми. Това особено забавление на Бога има изключително важно значение, защото всеки, който получи правилно знание за него, ще се освободи от светските полови желания и ще се установи на пътя на възвишеното предано служене на Бога. Светските разочарования на чистите предани са предназначени да ги издигнат до едно по-висше трансцендентално равнище. Богът докарал Арджуна и Па̄н̣д̣авите до отчаяние заради интригите на братовчедите им и по този начин подготвил почвата за битката при Курукш̣етра. Това било необходимо, за да дойде звуковата инкарнация на Бога, Бхагавад-гӣта̄. Като поставил цар Парӣкш̣ит в трудно положение, Богът по своя воля предизвикал появяването на Шрӣмад Бха̄гаватам, друга инкарнация. Страданията на царя, породени от глада и жаждата, не били истински, защото царят бил страдал много повече още в утробата на майка си. Той не се разтревожил от изгарящата топлина на брахма̄страта, пусната от Ашваттха̄ма̄. Болките на царя тогава наистина били невероятни. Преданите като Маха̄ра̄джа Парӣкшит са достатъчно силни, за да понесат всички изпитания, пратени им по волята на Бога, и никога не загубват самообладание. Следователно цялата тази ситуация била предизвикана от Бога.
तस्य पुत्रोऽतितेजस्वी विहरन् बालकोऽर्भकै: ।
राज्ञाघं प्रापितं तातं श्रुत्वा तत्रेदमब्रवीत् ॥ ३२ ॥
тася путро 'титеджасвӣ
вихаран ба̄лако 'рбхакаих̣

ра̄гя̄гхам̇ пра̄питам̇ та̄там̇
шрутва̄ татредам абравӣт

Дума по дума

тасянегов (на мъдреца); путрах̣син; атикрайно; теджасвӣмогъщ; вихарандокато си играеше; ба̄лаках̣с момчетата; арбхакаих̣които бяха още съвсем наивни; ра̄гя̄от царя; агхамнещастие; пра̄питамдокарано; та̄тамбащата; шрутва̄чувайки; татратогава и там; идамтова; абравӣтизрече.

Превод

Мъдрецът имаше син, който бе много могъщ, защото бе син на бра̄хман̣а. Както си играеше с невръстните деца, той научи за нещастието, сполетяло баща му по вина на царя. Тогава момчето изрече следните думи.

Пояснение

Благодарение на доброто управление на Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит дори едно невръстно момче, което си играе с други невръстни деца, можело да притежава могъществото на издигнат бра̄хман̣а. Момчето се казвало Шр̣н̇ги, било добре обучено от баща си в принципите на брахмачаря и затова дори в тази възраст било могъщо като бра̄хман̣а. Но епохата на Кали търсела възможност да подрони устоите на културната традиция, изграждаща четирите начина на живот в обществото, и това неопитно момче ѝ позволило да проникне в областта на ведическата култура. Неприязънта към по-низшите класи води началото си от това момче бра̄хман̣а, попаднало под влиянието на епохата на Кали, и оттогава насам културният живот постепенно започнал да запада. Първата жертва на несправедливостта на бра̄хман̣ите станал Маха̄ра̄джа Парӣкшит. По този начин отслабнала защитата срещу нападенията на Кали, която царят осигурявал.
अहो अधर्म: पालानां पीव्‍नां बलिभुजामिव ।
स्वामिन्यघं यद् दासानां द्वारपानां शुनामिव ॥ ३३ ॥
ахо адхармах̣ па̄ла̄на̄м̇
пӣвна̄м̇ бали-бхуджа̄м ива

сва̄минй агхам̇ яд да̄са̄на̄м̇
два̄ра-па̄на̄м̇ шуна̄м ива

Дума по дума

ахосамо вижте; адхармах̣безбожие; па̄ла̄на̄мна управниците; пӣвна̄мна този, който е възпитан; бали-бхуджа̄мкато гаргите; ивакато; сва̄минина господаря; агхамгрях; яткакво е; да̄са̄на̄мна слугите; два̄ра-па̄на̄мдържейки страж пред вратата; шуна̄мна кучетата; ивакато.

Превод

(Шр̣н̇ги, синът на бра̄хман̣а, каза:) О, само вижте греховете на управниците, които като гарги и псета пазачи вършат прегрешения срещу собствените си господари, противно на всички правила, на които трябва да се подчиняват слугите.

Пояснение

Бра̄хман̣ите са главата и мозъкът на общественото тяло, а кш̣атриите са ръцете му. Ръцете трябва да предпазват тялото от беди, но трябва да се подчиняват на указанията на главата и мозъка. Това е естественото устройство, установено от върховната воля. В Бхагавад-гӣта̄ се потвърждава, че четирите подразделения, или касти – бра̄хман̣ите, кш̣атриите, вайшите и шӯдрите, – са установени в съответствие с качествата на хората и работата, която те извършват. Съвсем естествено е синът на един бра̄хман̣а да има добра възможност да стане бра̄хман̣а, следвайки указанията на достойния си баща, както синът на един лекар има много добра възможност да стане опитен лекар. Така че кастовата система е напълно логична. Синът трябва да се възползва от знанията и качествата на баща си и да стане бра̄хман̣а или лекар така, не по друг начин. Без да притежава необходимите качества, човек не може да стане нито бра̄хман̣а, нито лекар и това е заключение на всички писания и обществени правила. В дадения случай Шр̣н̇ги бил достоен син на един велик бра̄хман̣а и притежавал необходимото брахминско могъщество както по наследство, така и благодарение на обучението си, но му липсвала културата, защото бил само невръстно момче. Под въздействието на Кали синът на бра̄хман̣а се възгордял с брахминското си могъщество и направил грешка, като сравнил Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит с гаргите и кучетата. Разбира се, царят пази държавата като вярно куче, защото със зоркия си поглед следи за безопасността на държавните граници, но само едно невъзпитано момче би го нарекло псе пазач. Така започнал упадъкът на брахминското могъщество; бра̄хман̣ите започнали да отдават по-голямо значение на произхода, не на културата. Този упадък на брахминската каста започнал в епохата на Кали. И тъй като бра̄хман̣ите са главата на обществото, всичките останали части на общественото тяло също започнали да деградират. Както ще научим, бащата на Шр̣н̇ги горчиво съжалявал, че е започнала деградацията на бра̄хман̣ите.
ब्राह्मणै: क्षत्रबन्धुर्हि गृहपालो निरूपित: ।
स कथं तद्गृहे द्वा:स्थ: सभाण्डं भोक्तुमर्हति ॥ ३४ ॥
бра̄хман̣аих̣ кш̣атра-бандхур хи
гр̣ха-па̄ло нирӯпитах̣

са катхам̇ тад-гр̣хе два̄х̣-стхах̣
сабха̄н̣д̣ам̇ бхоктум архати

Дума по дума

бра̄хман̣аих̣от класата на бра̄хман̣ите; кш̣атра-бандхух̣синовете на кш̣атриите; хинесъмнено; гр̣ха-па̄лах̣куче пазач; нирӯпитах̣обозначени; сах̣той; катхамс какво основание; тат-гр̣хев дома му (господарят); два̄х̣-стхах̣стоейки пред вратата; са-бха̄н̣д̣амв същата купа; бхоктумда ядеш; архатизаслужава.

Превод

Потомците на царското съсловие справедливо са наричани кучета пазачи и мястото им е до прага пред вратата. От къде накъде кучетата влизат в къщата и искат да се хранят заедно с господаря си, от собствената му чиния?

Пояснение

Неопитният син на бра̄хман̣а знаел със сигурност, че царят е поискал вода от баща му и че баща му не е изпълнил молбата му. Той се опитал да оправдае негостоприемството на баща си по безочлив начин, който подобавал само на едно невъзпитано дете. Той ни най-малко не съжалявал, че царят не е бил посрещнат добре. Нещо повече, той оправдал грешната постъпка по начин, типичен за бра̄хман̣ите от Кали юга. Той сравнил царя с куче пазач, което няма право да влиза в дома на един бра̄хман̣а и да иска да пие вода от неговите съдове. Господарят се грижи за кучето си, но това не означава, че то има правото да се храни и да пие вода от съдовете на господаря си. Тази неоснователна гордост е причина за разрушаването на съвършеното обществено устройство; и можем да видим как всичко започнало с този неопитен син на бра̄хман̣а. Както кучето не може да влиза в стаята и да се приближава до огнището, макар че господарят му се грижи за него, така, твърдял Шр̣н̇ги, и царят няма право да влиза в дома на Шамӣка Р̣ш̣и. Момчето било на мнение, че е сгрешил царят, а не баща му, затова оправдало мълчанието на баща си.
कृष्णे गते भगवति शास्तर्युत्पथगामिनाम् ।
तद्भ‍िन्नसेतूनद्याहं शास्मि पश्यत मे बलम् ॥ ३५ ॥
кр̣ш̣н̣е гате бхагавати
ша̄старй утпатха-га̄мина̄м

тад бхинна-сетӯн адя̄хам̇
ша̄сми пашята ме балам

Дума по дума

кр̣ш̣н̣еБог Кр̣ш̣н̣а; гатенапуснал този свят; бхагаватиБожествената Личност; ша̄старивърховният управник; утпатха-га̄мина̄мна тези, които са забогатели, но им липсва образование и култура; тат бхиннаотделени; сетӯнпокровителят; адяднес; ахамаз самият; ша̄смище накажа; пашятасамо вижте; мемоето; баламмогъщество.

Превод

След напускането на Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, който е Божествената Личност и върховният управник на всички, тези забогатели негодници започнаха да процъфтяват, възползвайки се от това, че покровителят ни вече го няма. Затова аз сам ще се заема да ги накажа. Бъдете свидетели на могъществото ми.

Пояснение

Неопитният бра̄хман̣а се възгордял с нищожната си брахма-теджас и попаднал под магическото въздействие на Кали юга. Както споменахме преди, Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит разрешил на Кали да живее на четири места, но благодарение на опитното му управление олицетворението на Кали не можело да намери тези места. Затова то търсело възможност да закрепи властта си и по милостта на Бога открило едно слабо място – горделивия неопитен син на този бра̄хман̣а. Малкият бра̄хман̣а искал да покаже унищожителното си могъщество и дръзнал да накаже такъв велик цар като Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит. Той поискал да заеме мястото на Бог Кр̣ш̣н̣а след напускането му. Това са главните отличителни черти на кариеристите, които под влиянието на епохата на Кали искат да заемат мястото на Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. Заради нищожното си могъщество те искат да станат инкарнации на Бога. Откак Бог Кр̣ш̣н̣а напуснал Земята, са се появили множество мними инкарнации, които заблуждават наивните хора, използвайки духовното им простодушие, за да поддържат лъжливата си слава. Иначе казано, олицетворението на Кали получило възможност да се сдобие с власт чрез Шр̣н̇ги, сина на бра̄хман̣а.
इत्युक्त्वा रोषताम्राक्षो वयस्यानृषिबालक: ।
कौशिक्याप उपस्पृश्य वाग्वज्रं विससर्ज ह ॥ ३६ ॥
итй уктва̄ рош̣а-та̄мра̄кш̣о
ваяся̄н р̣ш̣и-ба̄лаках̣

каушикй-а̄па упаспр̣шя
ва̄г-ваджрам̇ висасарджа ха

Дума по дума

ититака; уктва̄казвайки; рош̣а-та̄мра-акш̣ах̣със зачервени от гняв очи; ваяся̄нна другарите по игра; р̣ш̣и-ба̄лаках̣синът на един р̣ш̣и; каушикӣрека Каушика̄; а̄пах̣вода; упаспр̣шядокосвайки; ва̄кслова; ваджрамгръмотевица; висасарджаотправи; хав миналото.

Превод

Докато казваше това на другарчетата си по игра, с червени от гняв очи синът на този р̣ш̣и докосна водата на река Каушика̄ и изрече следните слова, които отекнаха като гръм.

Пояснение

Както става ясно от тази шлока, обстоятелствата, при които бил прокълнат Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит, били по детски нелепи. Шр̣н̇ги демонстрирал дързостта си пред глупавите си другарчета по игра. Всеки разумен човек би го възпрял да не причинява такава страшна вреда на цялото човешко общество. Неопитният син на бра̄хман̣а извършил огромна грешка, като убил такъв цар като Маха̄ра̄джа Парикш̣ит, и то само за да се похвали с брахминското си могъщество.
इति लङ्घितमर्यादं तक्षक: सप्तमेऽहनि ।
दङ्‍क्ष्यति स्म कुलाङ्गारं चोदितो मे ततद्रुहम् ॥ ३७ ॥
ити лан̇гхита-маря̄дам̇
такш̣аках̣ саптаме 'хани

дан̇кш̣яти сма кула̄н̇га̄рам̇
чодито ме тата-друхам

Дума по дума

ититака; лан̇гхитанарушавайки; маря̄дамправилата на доброто поведение; такш̣аках̣летяща змия; саптамена седмия; аханиден; дан̇кш̣ятище ухапе; сманесъмнено; кула-ан̇га̄рамнай-пропадналия от династията; чодитах̣извършил; мемоят; тата-друхамвраждебност срещу бащата.

Превод

Синът на бра̄хман̣а прокле царя със следните думи: След седем дена една летяща змия ще ухапе най-долния от тази династия (Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит), защото той наруши правилата на доброто възпитание и оскърби баща ми.

Пояснение

Така започнало да се злоупотребява с брахминското могъщество и постепенно бра̄хман̣ите от епохата на Кали загубили и него, и културата си. Момчето бра̄хман̣а смятало Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит за кула̄н̇га̄ра (най-пропаднал от династията), но всъщност такова било самото то, защото само заради него кастата на бра̄хман̣ите загубила могъществото си, подобно на змия с изтръгнати зъби. Змията е опасна, докато са непокътнати отровните ѝ зъби, в противен случай от нея се боят само децата. Олицетворението на Кали покорило най-напред момчето бра̄хман̣а, а след това постепенно и останалите касти. Така цялата разумна система от обществени подразделения се превърнала в една опорочена кастова система, която днес други хора, също намиращи се под влиянието на епохата на Кали, се опитват да изкоренят. Човек трябва да открие истинската причина за тази деградация, а не да се опитва да осъжда самата система, без да познава научната ѝ стойност.
ततोऽभ्येत्याश्रमं बालो गले सर्पकलेवरम् ।
पितरं वीक्ष्य दु:खार्तो मुक्तकण्ठो रुरोद ह ॥ ३८ ॥
тато 'бхйетя̄шрамам̇ ба̄ло
гале сарпа-калеварам

питарам̇ вӣкш̣я дух̣кха̄рто
мукта-кан̣т̣хо рурода ха

Дума по дума

татах̣след това; абхйетякато влезе в; а̄шрамамобител; ба̄лах̣момче; гале сарпазмията на рамото; калеварамтяло; питарамкъм бащата; вӣкш̣якато видя; дух̣кха-а̄ртах̣от мъка; мукта-кан̣т̣хах̣високо; руродазаплака; хав миналото.

Превод

След това, когато се върна в отшелническата обител, момчето видя змията на раменете на баща си и високо зарида от мъка.

Пояснение

Момчето било нещастно, защото било извършило голяма грешка, и се опитало да облекчи сърцето си със сълзи. Затова след като влязло отшелническия дом и видяло баща си, то горко заплакало, за да почувства облекчение. Но вече било прекалено късно. Бащата много съжалявал за всичко, което се случило.
स वा आङ्गिरसो ब्रह्मन् श्रुत्वा सुतविलापनम् ।
उन्मील्य शनकैर्नेत्रे द‍ृष्ट्वा
चांसे मृतोरगम् ॥ ३९ ॥
са ва̄ а̄н̇гирасо брахман
шрутва̄ сута-вила̄панам

унмӣля шанакаир нетре
др̣ш̣т̣ва̄ ча̄м̇се мр̣торагам

Дума по дума

сах̣той; ваисъщо; а̄н̇гирасах̣р̣ш̣и, роден в рода на Ан̇гира̄; брахмано, Шаунака; шрутва̄като чу; сутасинът му; вила̄панамплачейки от мъка; унмӣляотваряне; шанакаих̣постепенно; нетрес очите; др̣ш̣т̣ва̄виждайки; часъщо; ам̇сена рамото; мр̣тамъртва; урагамзмия.

Превод

О, бра̄хман̣и, този р̣ш̣и произхождаше от рода на Ан̇гира̄ Муни. Като чу плача на сина си, той постепенно отвори очи и видя мъртвата змия около врата си.
विसृज्य तं च पप्रच्छ वत्स कस्माद्धि रोदिषि ।
केन वा तेऽपकृतमित्युक्त: स
न्यवेदयत् ॥ ४० ॥
виср̣джя там̇ ча папраччха
ватса касма̄д дхи родиш̣и

кена ва̄ те 'пакр̣там
итй уктах̣ са няведаят

Дума по дума

виср̣джяхвърляйки настрани; тамтова; часъщо; папраччхапопита; ватсаскъпи сине; касма̄тза какво; хинесъмнено; родиш̣иплачейки; кенаот кого; ва̄иначе; тете; апакр̣тамлошо държание; ититака; уктах̣запитано; сах̣момчето; няведаятразказа всичко.

Превод

Той хвърли мъртвата змия настрани и попита сина си защо плаче, дали някой не му е сторил нещо лошо. В отговор детето обясни какво се бе случило.

Пояснение

Бащата не се отнесъл много сериозно към мъртвата змия на врата си и просто я захвърлил настрани. Всъщност в постъпката на Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит наистина нямало нищо неправилно, но глупавото момче я приело много сериозно и под влиянието на Кали проклело царя, слагайки с това край на една щастлива страница от историята.
निशम्य शप्तमतदर्हं नरेन्द्रं
स ब्राह्मणो नात्मजमभ्यनन्दत् ।
अहो बतांहो महदद्य ते कृत-
मल्पीयसि द्रोह उरुर्दमो धृत: ॥ ४१ ॥
нишамя шаптам атад-архам̇ нарендрам̇
са бра̄хман̣о на̄тмаджам абхянандат
ахо бата̄м̇хо махад адя те кр̣там
алпӣяси дроха урур дамо дхр̣тах̣

Дума по дума

нишамяслед като чу; шаптампрокълна; атат-архамникога не трябва да се осъжда; нара-индрамна царя, най-добрия сред човешкия род; сах̣това; бра̄хман̣ах̣бра̄хман̣а-р̣ш̣и; нане; а̄тма-джамсобствения си син; абхянандатпоздрави; ахоуви; батаопечален; ам̇хах̣грехове; махатголеми; адяднес; тети самият; кр̣тамизвърши; алпӣясинезначително; дрохеоскърбление; урух̣много голямо; дамах̣наказание; дхр̣тах̣отсъди.

Превод

Бащата научи от сина си, че царят бе прокълнат, въпреки че изобщо не заслужаваше такава присъда, защото бе най-достоен сред човешките същества. Този р̣ш̣и не одобри постъпката на сина си и съкрушен каза:
Уви! Какъв голям грях е извършил синът ми! Отсъдил е сурово наказание за една незначителна обида.

Пояснение

Царят е най-достойният от всички хора. Той е представител на Бога и действията му никога не трябва да се осъждат. С други думи, царят не може да греши. Царят може да заповяда да обесят един син на бра̄хман̣а, ако той е престъпник, но въпреки това не може да бъде обвинен в греховно убийство на бра̄хман̣а. Дори ако направи нещо погрешно, той никога не трябва да бъде осъждан. Един лекар може да убие пациента си, ако допусне грешка в лечението, но въпреки това не бива осъждан на смърт. А какво да кажем тогава за един добър и благочестив цар като Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит? Във ведическото общество царят притежавал всички качества да бъде ра̄джарш̣и, или велик светец, въпреки че изпълнявал задълженията на цар. Единствено благодарение на царя и на доброто му управление гражданите могат да живеят в мир и да не изпитват страх. Ра̄джарш̣ите управлявали царствата си толкова безупречно и благочестиво, че поданиците им ги почитали като самия Бог. Това се препоръчва във Ведите. Царят се нарича нарендра, най-достойният сред човешките същества. Как е възможно цар като Маха̄ра̄джа Парӣкшит да бъде съден от един неопитен и горделив син на бра̄хман̣а, макар и овладял могъществото на издигнат бра̄хман̣а?
Шамӣка Р̣ш̣и бил достоен, добър бра̄хман̣а и затова не одобрил действията на недостойния си син. Той започнал да съжалява за всичко, което бил направил синът му. По правило царят не трябва да бъде проклинан, а с още по-голяма сила това важи за такъв добър цар като Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит. Оскърблението, което царят нанесъл, било съвсем незначително и Шр̣н̇ги сторил един наистина много тежък грях, като го осъдил на смърт. Затова Р̣ш̣и Шамӣка съжалявал за всичко, което се случило.
न वै नृभिर्नरदेवं पराख्यं
सम्मातुमर्हस्यविपक्‍वबुद्धे ।
यत्तेजसा दुर्विषहेण गुप्ता
विन्दन्ति भद्राण्यकुतोभया: प्रजा: ॥ ४२ ॥
на ваи нр̣бхир нара-девам̇ пара̄кхям̇
самма̄тум архасй авипаква-буддхе
ят-теджаса̄ дурвишахен̣а гупта̄
винданти бхадра̄н̣й акутобхая̄х̣ праджа̄х̣

Дума по дума

наникога; ваивсъщност; нр̣бхих̣от всеки човек; нара-девамна един богочовек; пара-а̄кхямкойто е трансцендентален; самма̄тумпоставям на равна нога; архасичрез могъществото; авипакванезрял или неопитен; буддхеинтелигентност; ятна когото; теджаса̄чрез могъществото; дурвишахен̣анепреодолимо; гупта̄х̣защитен; виндантинаслаждава се; бхадра̄н̣ипълно благополучие; акутах̣-бхая̄х̣изцяло защитени; праджа̄х̣поданиците.

Превод

Скъпо мое момче, интелигентността ти още не е зряла, затова не знаеш, че царят е най-достойният от човешките същества и е равен на Божествената Личност. Той никога не трябва да бъде поставян на равна нога с обикновените хора. Поданиците на държавата живеят в благополучие, когато са защитавани от непобедимото му могъщество.
अलक्ष्यमाणे नरदेवनाम्नि
रथाङ्गपाणावयमङ्ग लोक: ।
तदा हि चौरप्रचुरो विनङ्‍क्ष्य-
त्यरक्ष्यमाणोऽविवरूथवत् क्षणात् ॥ ४३ ॥
алакш̣яма̄н̣е нара-дева-на̄мни
ратха̄н̇га-па̄н̣а̄в аям ан̇га локах̣
тада̄ хи чаура-прачуро винан̇кш̣ятй
аракш̣яма̄н̣о 'виварӯтхават кш̣ан̣а̄т

Дума по дума

алакш̣яма̄н̣еунищожен; нара-девамонархически; на̄мнина името; ратха-ан̇га-па̄н̣аупредставителят на Бога; аямтова; ан̇гамомче мое; локах̣този свят; тада̄ хиведнага; чауракрадци; прачурах̣прекалено много; винан̇кш̣ятиразрушава; аракш̣яма̄н̣ах̣незащитени; авиварӯтха-ваткато агнета; кш̣ан̣а̄тведнага.

Превод

Скъпо момче, властта на монарха представлява Бога, който носи колело от колесница, и когато тази власт бъде унищожена, светът се изпълва с крадци, които тозчас се нахвърлят върху беззащитните поданици като върху отлъчили се от стадото агнета.

Пояснение

Според Шрӣмад Бха̄гаватам монархията представлява Върховния Бог, Божествената Личност. Казва се, че царят е представител на Абсолютната Божествена Личност, защото е получил такава подготовка и възпитание, че да развие качествата, присъщи на Бога, за да защитава живите същества. Богът предизвикал битката при Курукш̣етра, за да постави на престола свой истински представител, Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира. Един цар, който е получил правилна подготовка чрез възпитание и предано служене и притежава здрав боен дух, е съвършен цар. Монархическият строй, начело на който стои една такава личност, е много по-добър от демокрацията, при която управляващите нямат нито правилно възпитание, нито чувство за отговорност. Крадците и измамниците от съвременната демокрация печелят изборите, като фалшифицират резултатите от тях. Така негодниците и крадците, добрали се до успех, погубват обикновените хора. Един образован и правилно подготвен монарх е много по-добър от стотици безполезни правителствени разбойници. Тук се дава да се разбере, че когато бъде унищожен монархическият режим като този на Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит, хората стават жертва на многобройните атаки на епохата на Кали. При толкова възхваляваните демократически порядки те никога не стават щастливи. Последиците от такова управление, управление без цар, се описват в следващите стихове.
तदद्य न: पापमुपैत्यनन्वयं
यन्नष्टनाथस्य वसोर्विलुम्पकात् ।
परस्परं घ्नन्ति शपन्ति वृञ्जते
पशून् स्त्रियोऽर्थान् पुरुदस्यवो जना: ॥ ४४ ॥
тад адя нах̣ па̄пам упаитй ананваям̇
ян наш̣т̣а-на̄тхася васор вилумпака̄т
параспарам̇ гхнанти шапанти вр̣н̃джате
пашӯн стрийо 'ртха̄н пуру-дасяво джана̄х̣

Дума по дума

татпо тази причина; адяот този ден; нах̣на нас; па̄пампоследици от греховете; упаитище вземат връх; ананваямнеуредици; ятзащото; наш̣т̣аунищожени; на̄тхасяна монарха; васох̣на богатството; вилумпака̄тограбени; параспарамедин друг; гхнантище убиват; шапантище навреждат; вр̣н̃джатеще крадат; пашӯнживотни; стриях̣жени; артха̄нбогатства; пурумного; дасявах̣крадци; джана̄х̣обикновените хора.

Превод

Краят на монархическото управление и ограбването на хорските богатства от тези измамници и крадци ще доведат до сериозни конфликти в обществото. Хората ще бъдат убивани и наранявани, а животните и жените – отвличани. За всички тези грехове ще бъдем отговорни ние.

Пояснение

Тук от голямо значение е думата нах̣. Мъдрецът правилно приписва на бра̄хман̣ите като общност цялата отговорност за унищожаването на монархическото управление; по този начин се дават възможности на така наречените демократи, които са обикновени похитители на богатствата на гражданите. Така наречените демократи поемат в свои ръце административния апарат, без да поемат отговорността за благополучието на гражданите. Всеки в този свят се стреми да се добере до длъжност заради собственото си наслаждение. По този начин вместо един цар се появяват няколко царе, за да събират данъци от гражданите. Тук се предсказва, че без добро монархическо управление всеки ще причинява нещастия на другите, като посяга на чужда собственост, животни, жени и пр.
तदार्यधर्म: प्रविलीयते नृणां
वर्णाश्रमाचारयुतस्त्रयीमय: ।
ततोऽर्थकामाभिनिवेशितात्मनां
शुनां कपीनामिव वर्णसङ्कर: ॥ ४५ ॥
тада̄ря-дхармах̣ правилӣяте нр̣н̣а̄м̇
варн̣а̄шрама̄ча̄ра-ютас трайӣмаях̣
тато 'ртха-ка̄ма̄бхинивешита̄тмана̄м̇
шуна̄м̇ капӣна̄м ива варн̣а-сан̇карах̣

Дума по дума

тада̄по това време; а̄ряразвита цивилизация; дхармах̣дейности; правилӣятепоследователно се унищожава; нр̣н̣а̄мна човечеството; варн̣акаста; а̄шраманачини на живот в обществото; а̄ча̄ра-ютах̣добре построени; трайӣ-маях̣от гледна точка на ведическите предписания; татах̣след това; артхаикономическо развитие; ка̄ма-абхинивешитанапълно потънали в сетивно наслаждение; а̄тмана̄мна хората; шуна̄мкато кучета; капӣна̄мкато маймуни; иватака; варн̣а-сан̇карах̣нежелано поколение.

Превод

Тогава повечето хора постепенно ще започнат да се отклоняват от пътя на развитата цивилизация, пренебрегвайки предписанията на Ведите и същностните задължения на кастите и обществените подразделения. Все повече ще ги привлича икономическото развитие, което им осигурява сетивно наслаждение. Това ще напълни света с нежелано поколение, което ще бъде на равнището на кучетата и на маймуните.

Пояснение

Тук се предсказва, че при отсъствието на монархически строй обикновените хора ще заприличат на кучета и на маймуни. Както маймуните имат много голямо влечение към съвкуплението, а кучетата са напълно безсрамни в половите си отношения, така хората, родени от извънбрачни връзки, систематично ще се отклоняват от ведическия път – пътя на доброто възпитание и задълженията на кастите и степените в духовния живот, определяни според качествата на човека.
Ведическият начин на живот представлява прогресиращо развитие на цивилизацията на а̄ряните. А̄ряните следват пътя на ведическата цивилизация. Целта на ведическата цивилизация е последователите ѝ да се върнат обратно вкъщи, при Бога, където няма раждане, смърт, старост и болести. Ведите препоръчват на хората да не остават в мрака на материалния свят, а да се устремят към светлината на духовното царство, което се намира далеч отвъд материалното небе. Богът и представителите му, великите р̣ш̣и, по научен начин са създали кастовата система и различните начини на живот според качествата на хората. Като води съвършен живот, човек може да получи всички необходими наставления, както материални, така и духовни. Ведическият начин на живот не допуска нито един човек да прилича на маймуните и кучетата. Деградиращата цивилизация, чиято цел е сетивното наслаждение и икономическото развитие, е естествена последица от безбожното (без цар) правителство от народа и за народа. Затова хората няма защо да недоволстват срещу жалките управници, които сами са си избрали.
धर्मपालो नरपति: स तु सम्राड् बृहच्छ्रवा: ।
साक्षान्महाभागवतो राजर्षिर्हयमेधयाट् ।
क्षुत्तृट्‍श्रमयुतो दीनो नैवास्मच्छापमर्हति ॥ ४६ ॥
дхарма-па̄ло нара-патих̣
са ту самра̄д̣ бр̣хач-чхрава̄х̣

са̄кш̣а̄н маха̄-бха̄гавато
ра̄джарш̣ир хая-медхая̄т̣

кш̣ут-тр̣т̣-шрама-юто дӣно
наива̄смач чха̄пам архати

Дума по дума

дхарма-па̄лах̣покровителят на религията; нара-патих̣царят; сах̣той; туно; самра̄т̣император; бр̣хатвисоко; шрава̄х̣прославен; са̄кш̣а̄тнепосредствено; маха̄-бха̄гаватах̣съвършен предан на Бога; ра̄джа-р̣ш̣их̣светец сред царското съсловие; хая-медхая̄т̣велик с жертвоприношенията си на коне; кш̣утглад; тр̣т̣жажда; шрама-ютах̣уморен и измъчен; дӣнах̣поразен; наникога; еватака; асматот нас; ша̄пампроклятие; архатизаслужава.

Превод

Император Парӣкш̣ит е благочестив цар. Той е много прославен и е съвършен предан на Божествената Личност. Той е светец сред царете и е извършил много жертвоприношения на коне. Когато такъв цар е уморен и измъчен от глад и жажда, той ни най-малко не заслужава проклятие.

Пояснение

След като обяснил общите положения, отнасящи се до позицията на един цар, и заявил, че царят не може да греши и затова не трябва да бъде осъждан, мъдрецът Шамӣка поискал да каже нещо и за самия император Парӣкш̣ит. Тук са споменати накратко особените добродетели на Маха̄раджа Парӣкш̣ит. Този цар, дори ако се вземат предвид само качествата му на цар, бил прославен управник, който следвал религиозните принципи на царското съсловие. В ша̄стрите са описани задълженията на всички касти и степени на духовен живот в обществото. У императора можели да се открият всички качества на кш̣атриите, споменати в Бхагавад-гӣта̄ (18.43). Освен това царят бил велик предан на Бога и душа, постигнала себепознание. Никак не било правилно да се проклина такъв владетел, когато е уморен и измъчен от глад и жажда. Шамӣка Р̣ш̣и признал, че откъдето и да се погледне, Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит бил прокълнат несправедливо. Макар че бра̄хман̣ите нямали нищо общо с това произшествие, все пак заради детинската постъпка на едно момче бра̄хман̣а се променило положението в целия свят. Затова този бра̄хман̣а, Р̣ш̣и Шамӣка, поел върху себе си цялата отговорност за разрушаването на реда и спокойствието на Земята.
अपापेषु स्वभृत्येषु बालेनापक्‍वबुद्धिना ।
पापं कृतं तद्भगवान् सर्वात्मा क्षन्तुमर्हति ॥ ४७ ॥
апа̄пеш̣у сва-бхр̣тйеш̣у
ба̄лена̄паква-буддхина̄

па̄пам̇ кр̣там̇ тад бхагава̄н
сарва̄тма̄ кш̣антум архати

Дума по дума

апа̄пеш̣уна този, който е напълно освободен от всички грехове; сва-бхр̣тйеш̣уна този, който заема по-низше положение и заслужава покровителство; ба̄ленаот едно дете; апаквакоето е неопитно; буддхина̄чрез интелигентността; па̄памгреховна постъпка; кр̣таме извършена; тат бхагава̄нследователно Божествената Личност; сарва-а̄тма̄която е всепроникваща; кш̣антумсамо да прости; архатизаслужава.

Превод

След това този р̣ш̣и отправи молитви към всепроникващата Божествена Личност, в които умоляваше Бога да прости на неопитния му, лишен от интелигентност син, който извърши голям грях, като прокле безгрешен човек, заемащ по-низше положение и заслужаващ покровителство.

Пояснение

Всеки сам носи отговорност и за благочестивите, и за греховните си постъпки. Р̣ш̣и Шамӣка разбрал, че синът му е извършил голям грях, като е проклел Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит, който заслужавал покровителството на бра̄хман̣ите заради това че бил благочестив управник и като съвършен предан на Бога бил лишен от всякакви грехове. Когато бъде оскърбен предан на Бога, е много трудно да се избегнат последиците от оскърблението. Бра̄хман̣ите, които стоят начело на цялото общество, трябва да покровителстват по-низшите от себе си, а не да ги проклинат. Има случаи, при които в яростта си един бра̄хман̣а може да прокълне някой по-низш – кш̣атрия или вайшя, – но в случая с Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит нямало никакви основания за това, както вече обяснихме. Глупавото момче направило това от чиста суета, гордо, че е син на бра̄хман̣а. Затова то заслужавало да бъде наказано от Божиите закони. Богът никога не прощава на човек, който осъжда чистите му предани. Така че като проклел царя, глупавият Шр̣н̇ги не само сторил грях, но и нанесъл много голямо оскърбление. Мъдрецът разбрал, че само Върховната Божествена Личност може да спаси момчето от този грях и отправил към Върховния Бог молитви за прошка, защото Той единствен е в състояние да промени това, което не може да се промени. Тази молба била заради едно глупаво момче, чиято интелигентност изобщо не била развита.
Тук може да възникне следният въпрос: щом Богът сам пожелал да постави Парӣкш̣ит Маха̄ра̄джа в това затруднено положение, за да може той да се освободи от материалното битие, тогава защо синът на бра̄хман̣а трябва да носи отговорност за оскърблението, което нанесъл? Отговорът е, че детето извършило оскърблението така, че лесно можело да му бъде простено, затова молитвата на бащата била приета. Но на въпроса, защо кастата на бра̄хман̣ите като цяло носи отговорността за проникването на Кали в световните работи, отговор се дава във Вара̄ха Пура̄н̣а. Там се казва, че демоните, които били враждебно настроени към Божествената Личност, но не били убити от Бога, получили разрешение да се родят в семейства на бра̄хман̣и, за да могат да се възползват от епохата на Кали. Всемилостивият Бог им дал възможност да се родят в семейства на благочестиви бра̄хман̣и, така че да могат да напредват по пътя към освобождението. Но вместо да се възползват от добрата възможност, демоните злоупотребяват с брахминската култура, защото от тщеславие се възгордяват, че са бра̄хман̣и. Типичен пример за това е синът на Шамӣка Р̣ш̣и. Тази шлока предупреждава всички синове на бра̄хман̣и, че не бива да приличат на глупавия Шр̣н̇ги. Те винаги трябва да са нащрек заради демоничните качества, които са притежавали в миналите си животи. Естествено Богът простил на глупавото момче, но другите, чиито бащи не са като Шамӣка Р̣ш̣и, ще се окажат в много затруднено положение, ако злоупотребяват с преимуществото, което са получили с раждането си в семейство на бра̄хман̣и.
तिरस्कृता विप्रलब्धा: शप्ता: क्षिप्ता हता अपि ।
नास्य तत् प्रतिकुर्वन्ति तद्भक्ता: प्रभवोऽपि हि ॥ ४८ ॥
тираскр̣та̄ випралабдха̄х̣
шапта̄х̣ кш̣ипта̄ хата̄ апи

на̄ся тат пратикурванти
тад-бхакта̄х̣ прабхаво 'пи хи

Дума по дума

тирах̣-кр̣та̄х̣опозорявани; випралабдха̄х̣мамени; шапта̄х̣проклинани; кш̣ипта̄х̣огорчавани от пренебрежението; хата̄х̣или дори убивани; аписъщо; наникога; асяза всички тези дейности; таттях; пратикурвантипротиводействие; татБожие; бхакта̄х̣предани; прабхавах̣могъщи; апивъпреки че; хинесъмнено.

Превод

Преданите на Бога са толкова търпеливи, че никога не са склонни да си отмъщават, дори ако ги позорят, мамят, проклинат, безпокоят, пренебрегват или убиват.

Пояснение

Р̣ш̣и Шамӣка знаел също, че Богът не прощава на този, който е извършил оскърбление в нозете на предан. Богът може само да посъветва такъв човек да потърси убежище при този предан. Мъдрецът си мислел, че ако Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит на свой ред прокълне момчето, то не може да бъде спасено. Но той знаел още, че един чист предан е равнодушен към светските печалби и загуби. Затова преданите никога не са склонни да отвръщат, когато ги позорят, проклинат, пренебрегват и пр. Преданите не обръщат внимание на тези неща, когато са насочени към тях лично. Но когато това се извършва спрямо Бога и преданите му, те предприемат много решителни действия. Тъй като случилото се засягало само царя, Шамӣка Р̣ш̣и знаел, че той няма да вземе очакваните се мерки. И той нямал друг избор, освен да отправи молба към Бога заради неопитния си син.
Не само бра̄хман̣ите притежават необходимото могъщество, за да проклинат или да благославят по-низшите от тях; преданите на Бога са по-могъщи от бра̄хман̣ите дори и да не са бра̄хман̣и. Но те никога не използват силата си за лична изгода. Преданите използват всичките си способности единствено в служене на Бога и на преданите му.
इति पुत्रकृताघेन सोऽनुतप्तो महामुनि: ।
स्वयं विप्रकृतो राज्ञा नैवाघं तदचिन्तयत् ॥ ४९ ॥
ити путра-кр̣та̄гхена
со 'нутапто маха̄-муних̣

сваям̇ випракр̣то ра̄гя̄
наива̄гхам̇ тад ачинтаят

Дума по дума

ититака; путрасин; кр̣таизвършен от; агхеначрез греха; сах̣той (муни); анутаптах̣съжалявайки; маха̄-муних̣мъдрецът; сваямлично; випракр̣тах̣обиден по този начин; ра̄гя̄от царя; нане; еванесъмнено; агхамгрехът; таттова; ачинтаятпомисли за това.

Превод

Така мъдрецът се разкайваше за греха, извършен от собствения му син. Той не прие обидата от страна на царя сериозно.

Пояснение

Ситуацията вече е изяснена. Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит не допуснал голяма грешка, като окачил на врата на мъдреца една мъртва змия, но Шр̣н̇ги извършил сериозно оскърбление, когато го проклел. Това оскърбление било извършено от едно глупаво дете, което заслужавало прошката на Върховния Бог, въпреки че било невъзможно да се освободи от последиците на този грях. Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит също не обърнал внимание на проклятието на глупавия малък бра̄хман̣а. Нещо повече, той се възползвал от трудната ситуация и по волята на Бога и милостта на Шукадева Госва̄мӣ постигнал най-висшето съвършенство на живота. Всъщност такова било желанието на Бога, а Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит, Р̣ш̣и Шамӣка и синът му Шр̣н̇ги били само оръдия в ръцете му. Следователно никой от тях не бил в трудно положение, защото всичко, което се случило, било причинено от Върховната Личност.
प्रायश: साधवो लोके परैर्द्वन्द्वेषु योजिता: ।
न व्यथन्ति न हृष्यन्ति यत आत्माऽगुणाश्रय: ॥ ५० ॥
пра̄яшах̣ са̄дхаво локе
параир двандвеш̣у йоджита̄х̣

на вятханти на хр̣ш̣янти
ята а̄тма̄ 'гун̣а̄шраях̣

Дума по дума

пра̄яшах̣обикновено; са̄дхавах̣светци; локев този свят; параих̣от другите; двандвеш̣ув двойствености; йоджита̄х̣заети с; наникога; вятхантинещастни; нанито; хр̣ш̣янтиизпитва удоволствия; ятах̣защото; а̄тма̄душата; агун̣а-а̄шраях̣трансцендентални.

Превод

Обикновено трансценденталистите не страдат дори когато другите ги въвличат в двойственостите на материалния свят. Те не изпитват и удоволствие (от светските неща), защото дейностите им са трансцендентални.

Пояснение

Трансценденталисти са философите емпирици, мистиците и преданите на Бога. Философите емпирици се стремят да постигнат съвършенство, като се слеят с битието на Абсолюта; мистиците се стремят да осъзнаят всепроникващата Свръхдуша, а преданите на Бога са погълнати от трансцендентално любовно служене на Божествената Личност. Тъй като Брахман, Парама̄тма̄ и Бхагава̄н са различни състояния на Трансценденталното, всички трансценденталисти са установени отвъд трите проявления на материалната природа. Материалните щастия и страдания са създадени от трите проявления, затова причините за тях нямат нищо общо с трансценденталистите. Царят бил предан, а бра̄хман̣ът р̣ш̣и бил мистик. Затова и двамата не били пристрастни в случайното произшествие, предизвикано от върховната воля. Палавото дете било само оръдие в ръцете на Бога.
Така завършват коментарите на Бхактиведанта върху осемнадесета глава от Първа песен на Шрӣмад Бха̄гаватам, нареченаЕдно момче бра̄хман̣а проклина Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит“.