Едно момче бра̄хман̣а проклина Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит

Мъдреците на Наимиш̣а̄ран̣я били удивени, когато чули за съвършеното управление на Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит, и особено за това, как наказал олицетворението на Кали и го лишил от всякаква възможност да причинява злини в царството. Сӯта Госва̄мӣ имал не по-малко желание да разкаже и за необикновеното раждане и смърт на Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит и с тези думи искал да изостри любопитството на мъдреците от Наимиш̣а̄ран̣я.

Предан, който напълно се е отдал на Бога, се нарича на̄ра̄ян̣а-пара̄ян̣а. Той не се бои никога и никъде нито от човек, нито от смъртта. За него няма нищо по-важно от Върховния Бог, затова той не прави разлика между рая и ада. Той знае добре, че раят и адът са създадени от Бога, а животът и смъртта са само различни състояния на съществуване, създадени също от Бога. И главното е да се помни На̄ра̄ян̣а, независимо от положението и обстоятелствата. Един на̄ра̄ян̣а-пара̄ян̣а непрекъснато прави това. Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит бил точно такъв чист предан. Той несправедливо бил прокълнат от неопитния син на един бра̄хман̣а, попаднал под въздействието на Кали, но просто приел, че това е изпратено от На̄ра̄ян̣а. Той знаел, че На̄ра̄ян̣а (Бог Кр̣ш̣н̣а) го е спасил, когато е трябвало да изгори в утробата на майка си, и ако му е съдено да умре от ухапването на змия, това ще стане пак по волята на Бога. Преданите никога не въстават срещу волята на Бога; те приемат като благословия всичко, което Той им изпраща. Затова Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит нито се боял, нито бил объркан от тези неща. Това е признакът, че някой е чист предан на Бога.

Тук внимание заслужава думата аджита. Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, Божествената Личност, се нарича Аджита, или непобедим, и остава такъв във всичко. Никой не може да разбере истинското му положение. Той не може да бъде покорен дори чрез знанието. Ние сме чували за неговата дха̄ма (обител), вечната Голока Вр̣нда̄вана, която учените описват по различни начини. По милостта обаче на такъв духовен учител като Шукадева Госва̄мӣ, на когото царят се предал като най-смирен ученик, човек може да разбере истинското положение на Бога, вечната му обител и трансценденталното му обкръжение в тази негова дха̄ма (обител). Понеже осъзнавал трансценденталната позиция на Бога и трансценденталния процес, чрез който може да бъде достигната тази трансцендентална дха̄ма, царят бил уверен, че ще постигне най-висшата цел и затова с лекота и без никаква привързаност могъл да изостави всичко материално, дори и собственото си тяло. В Бхагавад-гӣта̄ се казва: парам̇ др̣ш̣т̣ва̄ нивартате – човек може да изостави всичките си материални привързаности, когато вижда парам̇, висшата природа на нещата. От Бхагавад-гӣта̄ научаваме за природата на енергията на Бога, която е качествено по-висша от материалната енергия, а по милостта на един истински духовен учител като Шукадева Госва̄мӣ е възможно да се узнае всичко за висшата енергия на Бога, чрез която Той проявява вечното си име, качества, забавления, атрибути и разнообразие. Докато човек не разбере напълно тази висша вечна енергия на Бога, няма да може да напусне границите на материалната енергия, колкото и да разсъждава за истинската природа на Абсолютната Истина. Заради благоразположението на Бог Кр̣ш̣н̣а Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит могъл да получи милостта на личност като Шукадева Госва̄мӣ и така разбрал истинското положение на непобедимия Бог. Изключително трудно е да се открие Бога чрез ведическите писания, но по милостта на освободен предан като Шукадева Госва̄мӣ Той може да бъде узнат много лесно.

Човек постига най-висшето съвършенство на живота, като помни трансценденталната природа на Бога в последния си миг. Това може да постигне този, който е изучил истинската трансцендентална природа на Бога от ведическите химни, изпети от освободени души като Шукадева Госва̄мӣ или други от тази ученическа последователност. Няма никакъв смисъл да се слушат ведическите химни от някой философ, потънал в размишления. Когато човек чуе тези химни от личност, която наистина е постигнала себепознание, и ги разбере правилно чрез служене и смирение, за него всичко става кристално ясно. По този начин смиреният ученик може да остане на трансцендентално равнище до края на живота си. Ако е усвоил научно този предмет, човек може да помни Бога дори в последния миг от живота си, въпреки че тогава паметта му отслабва, защото се разрушават телесните обвивки. По време на смъртта обикновеният човек трудно може да запази представа за нещата такива, каквито наистина са, но по милостта на Бога и истинските му предани, духовните учители, човек много лесно може да получи тази възможност. Точно това станало с Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит.

Както вече обяснихме, олицетворението на Кали проникнало във владенията на Земята много отдавна и търсело възможност да разпространи влиянието си по целия свят. Но в присъствието на Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит Кали не можел да направи това. Точно такова трябва да бъде истинското управление. Нарушителите на реда, такива като олицетворението на Кали, винаги ще се опитват да разширяват обсега на престъпните си дейности, но дълг на силното правителство е да ги възпира с всички средства. Макар че Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит отредил някои места за Кали, в същото време той се погрижил поданиците да не попадат под влиянието му.

Божествената Личност не се различава от святото си име, качества и пр. Олицетворението на Кали не можело да проникне във владенията на Земята, докато там се намирал Върховният Бог. И ако на Земята се създадат условия за постоянно възпяване на святите имена, качества и пр. на Върховната Божествена Личност, олицетворението на Кали отново няма да може да проникне. Така може да бъде прогонен Кали от света. В съвременното човешко общество материалната наука е постигнала големи успехи – хората например са изобретили радиото, чрез което могат да предават звук в ефира. Но вместо да се предават ужасни звуци, предназначени за сетивно наслаждение, могат да бъдат създадени условия за разпространяването на трансценденталните звуци на святото име и на повествованията за славата и дейностите на Бога, както авторитетно са представени в Бхагавад-гӣта̄ или в Шрӣмад Бха̄гаватам. По този начин ще се създаде благоприятна обстановка, в която ще се възстановят религиозните принципи. Тогава държавниците, които имат толкова силно желание да изкоренят покварата от света, ще постигнат успех. Нищо не е лошо, ако се използва правилно в служене на Бога.

Епохата на Кали се нарича епоха на деградация. В тази епоха на деградация живите същества се намират в много трудни условия, затова Върховният Бог им дава някои специални улеснения. Например по волята на Бога живото същество не става жертва на греховното действие, докато не го извърши наистина. В предишните епохи просто мисълта за греховни дейности е правела от хората жертви на греха. От друга страна, живото същество получава резултата от благочестивите дейности дори само като помисли за тях. Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит, който по милостта на Бога бил най-опитният и учен цар, не изпитвал ненужна неприязън и ненавист към олицетворението на Кали, защото не възнамерявал да му даде възможност да извършва греховни дейности. Той защитил поданиците си от опасността да станат жертви на греховните дейности в епохата на Кали и в същото време предоставил на Кали всичко необходимо, като му отредил няколко места. В края на Шрӣмад Бха̄гаватам се казва, че макар сега да се вършат всички престъпни дейности на олицетворението на Кали, тази епоха има едно много голямо преимущество: човек може да постигне освобождение просто като възпява святото име на Бога. Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит положил усилия да разпространи възпяването на святото име на Бога и по този начин спасил поданиците си от капана на Кали. Единствено заради това преимущество великите мъдреци понякога благославят тази епоха. Освен това във Ведите се казва, че днес човек може да се избави от влиянието на всички неблагоприятни условия, присъщи на епохата на Кали, като участва в беседи върху дейностите на Бог Кр̣ш̣н̣а. В началото на Шрӣмад Бха̄гаватам е казано, че когато човек чете това произведение на глас, Върховният Бог веднага става пленник в сърцето му. Това са някои от големите преимущества на епохата на Кали и Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит се възползвал от тях. Предан на своята вяра на ваиш̣н̣ава, той не помислил нищо лошо за епохата на Кали.

Хората, които не са предани на Бога, са лекомислени и неинтелигентни. Ако човек не притежава съвършена интелигентност, не може да бъде предан на Бога. Хората, които не са предани на Бога, стават жертва на действията на Кали. Няма да можем да създадем нормални условия в обществото, докато не сме готови да приемем начина на действие на Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит – да разпространяваме сред хората преданото служене на Бога.

Шрӣмад Бха̄гаватам описва дейностите на Бога, а те са свързани с преданите му. Затова историята на преданите не се различава от историята на дейностите на Бог Кр̣ш̣н̣а. Един предан на Бога смята, че дейностите на Бога и на чистите му предани са на едно и също равнище, защото са напълно трансцендентални.

Редовното слушане на описанията на трансценденталните дейности, качества и имена на Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а подтиква човека да се стреми към вечния живот. Да се слуша редовно, означава постепенно да се развива истинско знание за Бога, а това, както се казва в Бхагавад-гӣта̄, означава да се постигне вечният живот. Славните трансцендентални дейности на Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а са препоръчаното средство за спиране процеса на раждането, смъртта, старостта и болестите, които се смятат за материални възнаграждения за обусловеното живо същество. И кулминацията на това съвършенство е и крайната цел на човешкия живот – постигането на трансцендентално блаженство.

Когато слушаме за трансценденталните качества и дейности на Божествената Личност, винаги трябва да помним какво е казал самият Бог в Бхагавад-гӣта̄ (4.9). Всичките му действия, дори и тези, които извършва сред хората, са трансцендентални, защото в тях намира израз духовната му енергия, която се различава от материалната му енергия. Както е казано в Бхагавад-гӣта̄, тези дейности се наричат дивям. Това означава, че Богът не действа и не се ражда като обикновените живи същества, подвластни на материалната енергия. Тялото му също не е материално и подложено на промени, за разлика от телата на обикновените живи същества. Който е научил тази истина от самия Бог или от авторитетните източници, не се ражда отново, след като напусне сегашното си материално тяло. Такава просветлена душа получава правото да влезе в духовните владения на Бога и да му отдава трансцендентално любовно служене. Следователно колкото повече слушаме за трансценденталните дейности на Бога, описани в Бхагавад-гӣта̄ и в Шрӣмад Бха̄гаватам, толкова повече можем да научим за трансценденталната му природа, а по този начин постоянно да напредваме по пътя, който води обратно при него.

Жертвеният огън, който запалили мъдреците на Наимиша̄ран̣я, наистина бил обвит от дим и от съмнения заради множеството недостатъци в дейностите им. Първият недостатък бил, че в епохата на Кали много рядко се срещат опитни бра̄хман̣и, които успешно могат да извършат подобни церемонии. И най-малката грешка в изпълнението на тези жертвоприношения унищожава целия резултат, както в селското стопанство, и е трудно да се каже какво ще остане накрая. Добрият урожай след оранта на оризищата зависи от дъждовете, изпращани от провидението, затова не може да бъде предвиден. По същия начин е несигурно извършването на жертвоприношения в епохата на Кали. Непочтените и алчни бра̄хман̣и от тази епоха подтикват наивните хора да извършват разни съмнителни церемониални жертвоприношения, като скриват от тях твърдението на писанията, според което в епохата на Кали единственото жертвоприношение, способно да даде плод, е общото възпяване на святото име на Бога. Сӯта Госва̄мӣ разказвал пред събралите се мъдреци за трансценденталните дейности на Бога и те сами виждали какви са резултатите от това. Човек може да усети тези резултати непосредствено, както може да почувства ефекта от храненето. Духовното осъзнаване действа по подобен начин.

Мъдреците от Наимиша̄ран̣я се измъчвали от дима на жертвения огън и не били уверени в крайния резултат, но като слушали такава знаеща и извисена личност като Сӯта Госва̄мӣ, се чувствали напълно удовлетворени. В Брахма-ваиварта Пура̄н̣а Виш̣н̣у казва на Шива, че в епохата на Кали хората ще се измъчват от всякакви тревоги и напразно ще се лутат в плодоносните дейности и в празните философски разсъждения. Но когато се отдадат на преданото служене, постигането на крайната цел ще бъде сигурно и те няма да губят напразно усилията си. Иначе казано, нито едно действие, което се извършва в името на духовното познание или заради материална полза, не може да бъде успешно, ако липсва преданото служене на Бога.

Две неща могат да се сравняват, ако между тях има някакви прилики. Човек не може да сравнява общуването с чистите предани с нещо материално. Хората, които са привързани към материалното щастие, се стремят към Луната, Венера, Индралока и други райски планети, а тези, които са постигнали някакъв успех във философията, се стремят към пълно освобождение от материалното робство. Когато човек се разочарова от всички материални постижения, той пожелава едно друго освобождение, което се нарича апунар-бхава, освобождение от следващо раждане. Но чистите предани на Бога не се стремят нито към щастието, което може да се получи в небесното царство, нито към освобождението от материалното робство. Иначе казано, за чистите предани на Бога материалните удоволствия, които са достъпни на райските планети, са толкова нелепи, че тези предани всъщност са освободени дори и в материалния свят, защото стоят над всички материални понятия за удоволствие и страдание. Това означава, че чистите предани на Бога са потопени в трансценденталното битие, в любовното служене на Бога по еднакъв начин и в материалния, и в духовния свят. Както държавният чиновник винаги е един и същ, независимо дали е в службата си, у дома си или на някое друго място, така един предан няма нищо общо с материята, защото се е отдал единствено на трансцендентално служене на Бога. Щом няма нищо общо с материята, тогава какво удоволствие може да изпитва от материални завоевания като царското положение или някоя друга длъжност на върховен управник, която си отива заедно с умирането на тялото? Преданото служене е вечно, то няма край, защото е духовно. Следователно ценностната система на чистите предани не може да се сравнява с материалните ценностни системи, защото коренно се различава от тях. Сӯта Госва̄мӣ бил чист предан на Бога, затова общуването му с р̣ш̣ите от Наимиша̄ран̣я било уникално. Да се общува с грубите материалисти в материалния свят, наистина е осъдително. Материалистите са наричани йош̣ит-сан̇гӣ, или такива, които са много привързани към материалните мрежи (жени и пр.). Тази привързаност е обусловена, защото лишава човека от благата на живота и от успеха. Пълната противоположност на това е бха̄гавата-сан̇гӣ, или този, който постоянно е свързан с името на Бога, с формата на Бога, с качествата на Бога и т.н. Това общуване е желателно, то е достойно за възхищение и за възхвала и човек може да го приеме като крайната цел на живота си.

Шива и Брахма̄ са най-главните полубогове. Те притежават всички мистични сили. Шива например изпил цял океан отрова, една капка от която била достатъчна да убие обикновено живо същество. Брахма̄ могъл да създаде редица могъщи полубогове, включително и Шива. Затова двамата са ӣшвари, или господари на вселената. Но те не притежават върховното могъщество. Собственик на върховното могъщество е Говинда, Бог Кр̣ш̣н̣а. Той е Трансценденталното и трансценденталните му качества не могат да бъдат оценени дори от такива могъщи ӣшвари като Шива и Брахма̄. Затова Бог Кр̣ш̣н̣а е единственото убежище на най-великите от всички живи същества. Брахма̄ също се числи към живите същества, но той е най-великият от тях. И защо най-великото от всички живи същества е толкова привързано към трансценденталните повествования за Бог Кр̣ш̣н̣а? – Защото Кр̣ш̣н̣а е изворът на абсолютното удоволствие. Всички искат да се наслаждават на някакъв вкус, а този, който отдава трансцендентално любовно служене на Бога, може да извлича от него безкрайно удоволствие. Богът е безкраен, името, качествата, забавленията, обкръжението и разнообразието му също са безкрайни и тези, които им се наслаждават, могат да правят това до безкрайност и никога да не се наситят. Това се потвърждава в Падма Пура̄н̣а:

„Мистиците получават от Абсолютната Истина безкрайно трансцендентално удоволствие, затова Върховната Аболютна Истина, Божествената Личност, се нарича още Ра̄ма“.

Тези трансцендентални беседи нямат край. В материалните дейности действа законът за пресищането, но в трансценденталния свят той не съществува. Сӯта Госва̄мӣ пожелал да продължи разказа си за Бог Кр̣ш̣н̣а пред мъдреците от Наимиша̄ран̣я, а те от своя страна изразили готовността си да го слушат непрекъснато. Тъй като Богът е трансценденталното и качествата му са трансцендентални, подобни разговори само усилват желанието на чистите слушатели да слушат по-нататък.

Този, който говори за трансценденталните дейности на Бога, трябва да има само един обект на обожание и служене – Бог Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност. А слушателите трябва да имат силно желание да слушат за Бога. Когато са налице и двете условия, т.е. когато и говорителят, и слушателите притежават необходимите качества, е много благоприятно да се водят продължителни беседи върху трансценденталното. Професионалните лектори и слушателите материалисти не могат да извлекат истинска полза от подобни беседи. Професионалните лектори устройват една показна бха̄гавата-сапта̄ха, за да могат да издържат семействата си, а материалистически настроената публика слуша тези беседи, за да постигне някаква материална полза: религиозност, богатство, сетивно удоволствие или освобождение. Този вид беседи върху Бха̄гаватам са подвластни на замърсяванията с материални качества. Разговорите между мъдреците от Наимиша̄ран̣я и Шрӣ Сӯта Госва̄мӣ обаче са на трансцендентално равнище. Те не преследват никакви материални, користни цели. В тях слушателите и говорещият се наслаждават на безкрайно трансцендентално удоволствие и затова тези разговори могат да продължат десетки хиляди години. В днешно време бха̄гавата-сапта̄хите се провеждат за седем дни и след като представлението свърши, публиката и лекторът отново се връщат към обичайните си материални дейности. Това се получава, защото говорещият не е бхагават-прадха̄на, а слушателите не са шушрӯш̣ата̄м, както обяснихме по-горе.

Между различните последователи, поели пътя към освобождението, съществуват някои противоречия. Тези трансцендентални последователи се наричат имперсоналисти и предани на Бога. Преданите на Бога обожават трансценденталната форма на Бога, а имперсоналистите насочват мислите си към ослепителното сияние брахмаджьоти, което всъщност е излъчването от тялото на Бога. Тук се казва, че Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит постигнал лотосовите нозе на Бога, като получил знание чрез наставленията, дадени му от сина на Вя̄садева, Шрӣла Шукадева Госва̄мӣ. В началото Шукадева Госва̄мӣ също бил имперсоналист, както самият той признава в Бха̄гаватам (2.1.9), но по-късно го привлекли трансценденталните забавления на Бога и станал предан. Преданите, които притежават съвършено знание, се наричат маха̄-бха̄гавати, т.е. предани от най-висша класа. Има три вида предани: пра̄кр̣та, мадхяма и маха̄-бха̄гавата. Пра̄кр̣та, или преданите от третата класа, се покланят в храма, без да имат особени знания за Бога и за преданите му. Мадхяма, втората класа предани, добре разпознават Бога, преданите на Бога, начинаещите и неотдадените. Но маха̄-бха̄гаватите, или най-висшите предани, виждат как всичко е свързано с Бога и как Богът присъства във взаимоотношенията на всеки. Затова те не правят никакви разграничения, особено между предани и неотдадени. Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит бил именно такъв предан, защото бил посветен от маха̄-бха̄гавата, Шукадева Госва̄мӣ. Той бил еднакво милостив към всички, дори и към олицетворението на Кали.

В трансценденталните исторически летописи на света има много примери за имперсоналисти, които по-късно са станали предани. Но преданите никога не стават имперсоналисти. Това доказва, че стъпалото, което заемат преданите върху трансценденталната стълба, е по-високо от това на имперсоналистите. Освен това в Бхагавад-гӣта̄ (12.5) се казва, че личностите, които следват имперсонализма, печелят повече страдания, отколкото съществени постижения. Затова знанието, което Шукадева Госва̄мӣ предал на Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит, помогнало на царя да достигне до служене на Бога. Това съвършено равнище се нарича апаварга, равнище на съвършено освобождение. Само по себе си знанието за освобождението е материално знание. Истинската свобода от материалното робство се нарича освобождение, но постигането на трансцендентално служене на Бога е съвършено равнище на освобождението. То се достига чрез знание и отречение, както вече обяснихме (Шрӣмад Бха̄гаватам, 1.2.12), а съвършеното знание, което предал Шрӣла Шукадева Госва̄мӣ, води до постигане на трансцендентално служене на Бога.

Това, което било разказано на Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит и което е много ценено от чистите предани, е Шрӣмад Бха̄гаватам. В основата си Шрӣмад Бха̄гаватам описва дейностите на Върховния Безкраен, затова представлява наука за бхакти йога, за преданото служене на Бога. И така, Бха̄гаватам е пара, или върховен, защото макар да излага цялото знание и да описва всички видове религия, най-голямото му богатство е науката за преданото служене на Бога.

Сӯта Госва̄мӣ не произхождал от семейство на бра̄хман̣и. Той бил роден в смесена каста, т.е. в нецивилизовано, низше семейство. Но благодарение на това че общувал с възвишени личности като Шрӣ Шукадева Госва̄мӣ и великите р̣ш̣и от Наимиша̄ран̣я, недостатъците на низшето раждане били отстранени. Следвайки ведическата традиция, Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху също се придържал към този принцип. Чрез трансценденталното си общуване Той издигнал до равнището на преданото служене редица нископоставени личности, т.е. такива, които заради произхода или дейностите си не притежавали необходимите качества; Той ги направил а̄ча̄рии, т.е. авторитети. Чайтаня Маха̄пра̄бху съвсем ясно заявил, че за а̄ча̄ря, или гуру (духовен учител), може да бъде смятан всеки, който познава науката за Кр̣ш̣н̣а, независимо дали е бра̄хман̣а или шӯдра по произход, семеен или просяк по обществено положение.

Сӯта Госва̄мӣ бил изучил науката за Кр̣ш̣н̣а от такива велики р̣ш̣и и авторитети като Шукадева и Вя̄садева, и бил толкова издигнат, че дори мъдреците от Наимиша̄ран̣я горели от нетърпение да чуят как представя науката за Кр̣ш̣н̣а под формата на Шрӣмад Бха̄гаватам. Така той общувал с великите души едновременно по два начина: слушал ги и им проповядвал. Трансценденталната наука, или науката за Кр̣ш̣н̣а, трябва да се изучи от авторитети, а когато човек я проповядва, той напредва в нея още повече. Сӯта Госва̄мӣ използвал и двете възможности и затова напълно се освободил от всички недостатъци, произтичащи от низшия му произход, и от всички терзания на ума. Тази шлока ясно показва, че въпреки низшия произход на Сӯта Госва̄мӣ нито Шрӣла Шукадева Госва̄мӣ отказал да му преподава трансценденталната наука, нито мъдреците на Наимиша̄ран̣я отказали да слушат наставленията му. Това означава, че преди хиляди години низшият произход не е бил пречка за изучаването или проповядването на трансценденталната наука. Известната кастова система на индуското общество е станала толкова жестока едва през последните стотина години, когато е нараснал броят на двиджа-бандху, недостойните потомци на родовете от висшите касти. Бог Шрӣ Чайтаня възродил първоначалната ведическа система и издигнал Т̣ха̄кура Харида̄са до положението на на̄ма̄ча̄ря, т.е. на авторитет в проповядването славата на святото име на Бога, въпреки че негова светлост Шрӣла Харида̄са Т̣ха̄кура благоволил да се появи в мохамеданско семейство.

Такава е силата на чистите предани на Бога. Водата на Ганг се смята за чиста и човек може да се пречисти, като се изкъпе в нея. Но великите предани на Бога могат да пречистят една пропаднала душа дори ако деградиралата личност само ги види, да не говорим ако общува с тях. Бог Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху искал да освети замърсената атмосфера на света, като изпрати по целия свят опитни проповедници. Сега от самите индийци зависи дали ще подходят сериозно към тази задача, за да извършат най-висшата хуманна дейност. Душевните страдания на съвременното поколение са по-болезнени от болестите на тялото. Затова е съвсем уместно Шрӣмад Бха̄гаватам да започне да се проповядва по целия свят без никакво отлагане. Махаттама̄на̄м абхидха̄на означава още и „речник на великите предани“ или книга, съставена от словата на великите предани. Такъв сборник със словата на великите предани и словата на Бога има във Ведите и в родствената им литература, и особено в Шрӣмад Бха̄гаватам.

Двиджа-бандху, или неинтелигентните, необразованите хора, родени в семейства, които принадлежат към висшите касти, издигат множество аргументи против това, хората от низшите касти да стават бра̄хман̣и в този си живот. Те твърдят, че човек се ражда в семейство на шӯдри или на хора, по-низши от шӯдри, заради греховните си дейности в миналото и затова определено време трябва да търпи неблагоприятните условия, свързани с низшето му раждане. В отговор на тази погрешна логика в Шрӣмад Бха̄гаватам се утвърждава, че този, който възпява святото име на Бога под ръководството на чист предан, веднага може да се освободи от неблагоприятните следствия на низшия си произход. Чистите предани на Бога не извършват никакви оскърбления, докато възпяват святото име на Бога. При възпяването на святото име на Бога могат да се допуснат десет вида оскърбления. Но когато святото име се възпява под ръководството на чист предан, процесът е освободен от грешки. Такова възпяване е трансцендентално и затова може незабавно да пречисти човека от последиците на всичките му предишни грехове. Това чисто повтаряне показва, че човек напълно е разбрал трансценденталната природа на святото име и така се е отдал на Бога. Трансценденталното свято име на Бога и самият Бог са тъждествени, защото са абсолютни. Святото име на Бога е могъщо колкото Бога. Богът е всемогъщата Божествена Личност и има безброй имена, които не се различават от самия него и притежават същото могъщество. С последните слова на Бхагавад-гӣта̄ Богът утвърждава, че този, който му се отдаде изцяло, по милостта му е защитен от всички грехове. Тъй като Богът не се различава от името си, святото му име може да защити предания от последиците на всичките му грехове. Без съмнение възпяването на святото име на Бога може да освободи човек от неблагоприятните следствия на раждането му в низша каста. Безкрайното могъщество на Бога се разпространява чрез безкрайното проявяване на предани и инкарнации – по този начин всички предани на Бога и всичките му инкарнации могат да се заредят с една и съща енергия на Бога. Щом преданият притежава поне частица от могъществото на Бога, низшият му произход не може да бъде препятствие по пътя му.

Според шрутите Божествената Личност, или Парамешвара Парабрахман, не е длъжен да прави нищо. Никой не е равен на него, нито някой може да го превъзхожда. Той има безкрайни енергии и всяко негово действие се осъществява последователно, естествено и съвършено. Така че Върховната Божествена Личност е съвършена сама по себе си и не е нужно да приема нищо от никой друг, включително от великите полубогове като Брахма̄. Някои търсят благоволението на богинята на щастието, но тя им отказва благословията си въпреки молитвите им. Въпреки това обаче тя служи на Върховната Божествена Личност, макар че Богът няма нужда от това. Божествената Личност в аспекта си Гарбходака-ша̄йӣ Виш̣н̣у създава Брахма̄ (първото същество, сътворено в материалния свят) върху стъблото на лотосовия цвят, израстващ от пъпа му, а не го зачева в утробата на богинята на щастието, която вечно му отдава служене. Това са някои примери за пълната му независимост и съвършенство. Това, че Богът не е длъжен да прави нищо, не означава, че не е личност. Той притежава такива трансцендентални и необикновени енергии, че е достатъчно просто да пожелае нещо, за да се осъществи то без никакви допълнителни физически или умствени усилия. Затова Той се нарича Йогешвара, Повелителят на всички мистични сили.

Невежите хора имат неправилна представа за боговете, споменавани във ведическите писания. Богът е единствен и неповторим, но се разпространява по най-различни начини, както се потвърждава във Ведите. Тези експанзии на Бога са безброй и живите същества са само някои от тях. Живите същества не са могъщи колкото пълните експанзии на Бога; следователно експанзиите са два вида. Обикновено Брахма̄ е едно от живите същества, а Шива заема междинно положение между Бога и живите същества. Иначе казано, дори Брахма̄ и Шива, които са най-главни от всички полубогове, никога не могат да бъдат равни на Бог Виш̣н̣у, Върховната Божествена Личност, или по-велики от него. Богинята на щастието Лакш̣мӣ и всесилните полубогове Брахма̄ и Шива обожават Виш̣н̣у, Бог Кр̣ш̣н̣а. Кой тогава може да бъде по-могъщ от Мукунда (Бог Кр̣ш̣н̣а), за да има правото наистина да се нарече Върховна Божествена Личност? Лакш̣мӣджӣ (богинята на щастието), Брахма̄ и Шива не притежават собствено могъщество – те са могъщи, защото са експанзии на Върховния Бог. Те отдават трансцендентално любовно служене на Бога както живите същества. Има четири школи предани, които обожават Бога, и най-главни сред тях са Брахма-сампрада̄я, Рудра-сампрада̄я и Шрӣ-сампрада̄я, които произлизат непосредствено от Брахма̄, Шива и богинята на щастието Лакш̣мӣ. Освен тези три сампрада̄и, съществува и Кума̄ра-сампрада̄я, която води началото си от Санат-кума̄ра. Тези четири първоначални сампрада̄и и до днес добросъвестно следват трансценденталното служене на Бога и твърдят, че Бог Кр̣ш̣н̣а, Мукунда, е Върховната Божествена Личност и никой друг не може да му бъде равен или да го превъзхожда.

Само тези, които могат да се владеят, могат постепенно да се привържат към Върховната Божествена Личност. Да владееш себе си, означава да не се отдаваш на сетивно наслаждение повече, отколкото е необходимо. Тези, които не могат да се владеят, се предават на сетивното наслаждение. Празните философски разсъждения са фина форма на сетивно наслаждение за ума. Сетивното наслаждение извежда човека на пътя към мрака. Личностите, които са овладели себе си, могат да напредват по пътя към освобождението от обусловения живот в материалното битие. Ведите препоръчват човек да не поема пътя на мрака, а да се издигне до пътя на светлината, или на освобождението. Тази власт над себе си се постига не с насилствено откъсване на сетивата от материалното наслаждение, а с развиване на истинска привързаност към Върховния Бог чрез използване на чистите сетива в трансцендентално служене на Бога. Сетивата не могат да бъдат спрени насила, но могат да бъдат правилно използвани. Пречистените сетива постоянно отдават трансцендентално служене на Бога. Това съвършено равнище на сетивните дейности се нарича бхакти йога. Затова тези, които са приели методите на бхакти йога, наистина могат да се владеят и веднага могат да изоставят привързаността си към дома или към тялото си в интерес на служенето на Бога. Това равнище се нарича парамахам̇са. Хам̇сите, или лебедите, отделят млякото от разтвора на вода и мляко. По подобен начин тези, които приемат да служат на Бога, вместо да служат на ма̄я̄, се наричат парамахам̇си. По природа те притежават всички добри качества: скромност, липса на суета, търпение, простота, порядъчност, уважение, преданост и искреност. Тези божествени качества сами се появяват у преданите. Много рядко се срещат такива парамахам̇си, които напълно са се отдали на служене на Бога. Те се срещат рядко дори и сред освободените души. Истинското ненасилие означава човек да е освободен от завистта. В този свят всеки завижда на ближния си, но един съвършен парамахам̇са, който напълно се е посветил на служене на Бога, е лишен от всякаква завист. Той обича всички живи същества във връзката им с Върховния Бог. Истинското отречение означава пълно уповаване на Бога. Живите същества са устроени така, че винаги зависят от някой друг. Всъщност всички зависят от милостта на Върховния Бог, но когато човек забрави взаимоотношенията си с Бога, става зависим от условията на материалната природа. Отречение означава човек да пренебрегне зависимостта си от условията на материалната природа и напълно да се остави на милостта на Бога. Истинска независимост означава човек да има пълна вяра в милостта на Бога, без да разчита на материалните условия. Равнището парамахам̇са е най-висшето и най-съвършеното равнище в бхакти йога, процеса на предано служене на Върховния Бог.

Върховната Абсолютна Истина е безгранична. Нито едно живо същество с ограничените си възможности не може да постигне знанието за безкрайното. Богът има безличностен, личностен и локализиран аспект. В безличностния си аспект Той е всепроникващият Брахман, чрез локализирания си аспект Той се намира във всяко сърце като Върховната Душа, а в изначалния си личностен аспект е обект на трансценденталното любовно служене, което му отдават щастливите му придружители, чистите предани. Забавленията на Бога в различните му аспекти могат да бъдат оценени единствено от великите и учени предани, и то само частично. Затова Шрӣла Сӯта Госва̄мӣ е постъпил съвсем правилно, възнамерявайки да опише забавленията на Бога такива, каквито сам ги е осъзнал. Всъщност само Богът може да опише себе си; учените предани могат да го опишат според способността, която Богът им даде, за да направят това.

Върховният Бог е толкова милостив към чистите си предани, че в нужния момент ги повиква при себе си и така създава благоприятна за тях обстановка. Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит бил чист предан на Бога и не би трябвало да изпитва крайна умора, глад и жажда, защото един предан на Бога никога не се тревожи за телесните нужди. Но по желание на Бога дори един такъв предан може да изпита умора и жажда, за да може по този начин да се създаде положение, благоприятстващо откъсването му от светските дейности. За да може да се върне обратно при Бога, човек трябва да изостави всичките си привързаности към светските отношения. Затова когато един предан е потънал прекалено дълбоко в светските дела, Богът създава такава ситуация, която ще го накара да стане безразличен към тях. Върховният Бог никога не забравя чистите си предани, дори те да се занимават с така наречени светски дела. Понякога Той предизвиква трудни обстоятелства и преданите биват принудени да се откъснат от всички светски дела. Преданите могат да разберат знака, който им дава Богът; останалите обаче виждат в него само беда и нещастие. Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит трябвало да стане посредникът, чрез който Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а щял да разкрие Шрӣмад Бха̄гаватам, както дядо му Арджуна бил поводът за изговарянето на Бхагавад-гӣта̄. Ако Арджуна не бе обладан по волята на Бога от илюзията на семейната привързаност, Богът не би изговорил Бхагавад-гӣта̄ лично, за благото на всички. По подобен начин ако тогава Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит не бил уморен, гладен и жаден, Шрӣла Шукадева Госва̄мӣ, главният авторитет върху Шрӣмад Бха̄гаватам, не би изговорил това велико повествование. И така, тази шлока е встъпление към описанието на обстоятелствата, при които бил изговорен Шрӣмад Бха̄гаватам за благото на всички. Затова тя, както е прието, започва с думите „веднъж“.

От казаното следва, че този муни, в чиято обител царят влязъл, се намирал в йогически транс. Това трансцендентално състояние се постига чрез три процеса: гя̄на, или теоретичното познание на трансценденталното; йога, или истинското потъване в транс чрез манипулиране на физиологическите и психическите функции на тялото; и бхакти йога, най-признатия път, при който сетивата се ангажират в предано служене на Бога. В Бхагавад-гӣта̄ се говори и за постепенното развитие на възприятието – от материята до живото същество. Материалният ни ум и тяло се развиват от живото същество, душата, но под влиянието на трите качества на материята ние забравяме истинската си същност. Процесът гя̄на се характеризира с теоретически разсъждения за реалността на душата. А бхакти йога наистина ангажира душата в дейности. Финото равнище на сетивата превъзхожда равнището на възприятието на материята. По-фин от сетивата е умът, след това е равнището на дихателните дейности и така постепенно се стига до интелигентността. Отвъд интелигентността живата душа може да бъде осъзната чрез механичните дейности на системата на йога, която включва медитация, контрол над сетивата, регулиране на дишането и използване на интелигентността за постигане на трансценденталното равнище. Този транс слага край на всички материални дейности на тялото. Царят видял този муни в такова състояние. Мъдрецът изглеждал по следния начин.

Царят бил жаден и помолил мъдреца да му даде вода. Това, че такъв велик предан и цар поискал вода от един мъдрец, потопен в транс, несъмнено било предопределено. Иначе как би могло да се случи такова необикновено събитие? Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит бил поставен в затруднено положение, за да може след време да бъде разказан Шрӣмад Бха̄гаватам.

Според ведическите правила за гостоприемство дори ако в дома ни дойде враг, трябва да го посрещнем с всички почести – така, че той да не остане с чувството, че се намира в дома на неприятел. Когато заедно с Арджуна и Бхӣма Бог Кр̣ш̣н̣а отишъл при Джара̄сандха в Магадха, царят оказал на уважаваните си врагове достоен царски прием. Единият от гостите, Бхӣма, щял да се сражава с Джара̄сандха, но въпреки това и тримата били посрещнати най-тържествено. Вечерно време те седели заедно като приятели, а през деня се биели не на живот, а на смърт. Такъв бил законът за гостоприемството. Според него дори беднякът, който няма какво да предложи на госта си, трябва да бъде достатъчно любезен, за да му даде сламена рогозка за сядане, чаша вода и да го приветства с благи думи. Посрещането на гост, бил той приятел или враг, не изисква разходи. То е въпрос единствено на учтивост.

Когато Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит влязъл в дома на Шамӣка Р̣ш̣и, не очаквал царски прием, защото знаел, че святите личности и р̣ш̣ите не са богати в материален смисъл. Но той не допускал, че няма да му предложат сламена постеля, чаша вода и любезни думи. Той не бил обикновен гостенин, не бил и враг на мъдреца, затова този хладен прием го удивил. Всъщност царят се разгневил съвсем справедливо, защото страшно се нуждаел от чаша вода. В такова трудно положение е съвсем естествено човек да се разгневи. Но понеже самият цар също бил велик светец, това, че се разгневил и действал така, на свой ред също предизвиква удивление. Затова човек трябва да приеме, че всичко било предопределено от върховната воля на Бога. Царят бил велик предан на Бога, както и мъдрецът. Но по волята на Бога обстоятелствата били подредени така, че станали причина за откъсването на царя от семейните отношения и управленческите дейности. С това той напълно се отдал в лотосовите крака на Бог Кр̣ш̣н̣а. Милостивият Бог понякога поставя чистите си предани в подобно трудно положение, за да ги измъкне от тресавището на материалното битие и да ги вземе при себе си. Но отстрани погледнато, тези случки изглеждат пагубни за тях. Преданите винаги са закриляни от Бога, който е техен върховен водач при всички обстоятелства – и при падение, и при успех. Затова чистите предани приемат всички затруднения като благословия на Бога.

Без съмнение било нечувано един цар като Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит да се разгневи и да прояви враждебност, особено към един мъдрец и бра̄хман̣а. Царят знаел добре, че бра̄хман̣ите, мъдреците, децата, жените и старите хора не бива да бъдат наказвани. По същия начин царят не трябва да бъде смятан за престъпник никога, дори и ако допусне голяма грешка. Но в този случай по волята на Бога Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит почувствал глад и жажда и се разгневил на мъдреца. Царят имал правото да накаже поданика си за хладния прием и пренебрежението, но понеже виновникът бил мъдрец и бра̄хман̣а, такова наказание било нещо нечувано. Единственото оправдание за поведението на царя е, че то било предопределено от Бога.

По този начин царят отвърнал на мъдреца със същото, въпреки че подобен глупав начин на действие не му бил присъщ. По волята на Бога на излизане той видял пред себе си една мъртва змия и решил, че мъдрецът, който го посрещнал толкова хладно, също трябва да бъде възнаграден хладно с гирлянда от студеното тяло на мъртвата змия. За обикновените хора такава реакция е нещо естествено, но Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит да се отнесе така към мъдрец бра̄хман̣а, било нечувано. Всичко това се случило по волята на Бога.

Царят бил предан на Бога и не одобрил собствената си постъпка, затова започнал да се чуди дали мъдрецът наистина е бил потънал в транс, или просто се е преструвал, за да не посрещне царя, който бил кш̣атрия, значи по-низш от него. Когато един добър човек извърши нещо лошо, той веднага започва да съжалява. Шрӣла Вишвана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура и Шрӣла Джӣва Госва̄мӣ не вярват, че действията на царя се дължели на миналите му прегрешения. Сам Богът устроил нещата по този начин, за да може царят да се върне вкъщи, обратно при него.

Според Шрӣла Вишвана̄тха Чакравартӣ този план бил създаден по волята на Бога и пак по негова воля последвало разкаянието. Според този план заради това „прегрешение“ царят трябвало да бъде прокълнат от едно неопитно момче бра̄хман̣а, което се намирало под влиянието на Кали. Така царят щял завинаги да напусне домашното огнище. Взаимоотношенията му с Шрӣла Шукадева Госва̄мӣ щели да доведат до изговарянето на великия Шрӣмад Бха̄гаватам, който е смятан за инкарнация на Бога във формата на книга. Тази литературна инкарнация на Бога дава прекрасни сведения за трансценденталните забавления на Бога, например за неговата ра̄са-лӣла̄ с духовните пастирки на Враджабхӯми. Това особено забавление на Бога има изключително важно значение, защото всеки, който получи правилно знание за него, ще се освободи от светските полови желания и ще се установи на пътя на възвишеното предано служене на Бога. Светските разочарования на чистите предани са предназначени да ги издигнат до едно по-висше трансцендентално равнище. Богът докарал Арджуна и Па̄н̣д̣авите до отчаяние заради интригите на братовчедите им и по този начин подготвил почвата за битката при Курукш̣етра. Това било необходимо, за да дойде звуковата инкарнация на Бога, Бхагавад-гӣта̄. Като поставил цар Парӣкш̣ит в трудно положение, Богът по своя воля предизвикал появяването на Шрӣмад Бха̄гаватам, друга инкарнация. Страданията на царя, породени от глада и жаждата, не били истински, защото царят бил страдал много повече още в утробата на майка си. Той не се разтревожил от изгарящата топлина на брахма̄страта, пусната от Ашваттха̄ма̄. Болките на царя тогава наистина били невероятни. Преданите като Маха̄ра̄джа Парӣкшит са достатъчно силни, за да понесат всички изпитания, пратени им по волята на Бога, и никога не загубват самообладание. Следователно цялата тази ситуация била предизвикана от Бога.

Благодарение на доброто управление на Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит дори едно невръстно момче, което си играе с други невръстни деца, можело да притежава могъществото на издигнат бра̄хман̣а. Момчето се казвало Шр̣н̇ги, било добре обучено от баща си в принципите на брахмачаря и затова дори в тази възраст било могъщо като бра̄хман̣а. Но епохата на Кали търсела възможност да подрони устоите на културната традиция, изграждаща четирите начина на живот в обществото, и това неопитно момче ѝ позволило да проникне в областта на ведическата култура. Неприязънта към по-низшите класи води началото си от това момче бра̄хман̣а, попаднало под влиянието на епохата на Кали, и оттогава насам културният живот постепенно започнал да запада. Първата жертва на несправедливостта на бра̄хман̣ите станал Маха̄ра̄джа Парӣкшит. По този начин отслабнала защитата срещу нападенията на Кали, която царят осигурявал.

Бра̄хман̣ите са главата и мозъкът на общественото тяло, а кш̣атриите са ръцете му. Ръцете трябва да предпазват тялото от беди, но трябва да се подчиняват на указанията на главата и мозъка. Това е естественото устройство, установено от върховната воля. В Бхагавад-гӣта̄ се потвърждава, че четирите подразделения, или касти – бра̄хман̣ите, кш̣атриите, вайшите и шӯдрите, – са установени в съответствие с качествата на хората и работата, която те извършват. Съвсем естествено е синът на един бра̄хман̣а да има добра възможност да стане бра̄хман̣а, следвайки указанията на достойния си баща, както синът на един лекар има много добра възможност да стане опитен лекар. Така че кастовата система е напълно логична. Синът трябва да се възползва от знанията и качествата на баща си и да стане бра̄хман̣а или лекар така, не по друг начин. Без да притежава необходимите качества, човек не може да стане нито бра̄хман̣а, нито лекар и това е заключение на всички писания и обществени правила. В дадения случай Шр̣н̇ги бил достоен син на един велик бра̄хман̣а и притежавал необходимото брахминско могъщество както по наследство, така и благодарение на обучението си, но му липсвала културата, защото бил само невръстно момче. Под въздействието на Кали синът на бра̄хман̣а се възгордял с брахминското си могъщество и направил грешка, като сравнил Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит с гаргите и кучетата. Разбира се, царят пази държавата като вярно куче, защото със зоркия си поглед следи за безопасността на държавните граници, но само едно невъзпитано момче би го нарекло псе пазач. Така започнал упадъкът на брахминското могъщество; бра̄хман̣ите започнали да отдават по-голямо значение на произхода, не на културата. Този упадък на брахминската каста започнал в епохата на Кали. И тъй като бра̄хман̣ите са главата на обществото, всичките останали части на общественото тяло също започнали да деградират. Както ще научим, бащата на Шр̣н̇ги горчиво съжалявал, че е започнала деградацията на бра̄хман̣ите.

Неопитният син на бра̄хман̣а знаел със сигурност, че царят е поискал вода от баща му и че баща му не е изпълнил молбата му. Той се опитал да оправдае негостоприемството на баща си по безочлив начин, който подобавал само на едно невъзпитано дете. Той ни най-малко не съжалявал, че царят не е бил посрещнат добре. Нещо повече, той оправдал грешната постъпка по начин, типичен за бра̄хман̣ите от Кали юга. Той сравнил царя с куче пазач, което няма право да влиза в дома на един бра̄хман̣а и да иска да пие вода от неговите съдове. Господарят се грижи за кучето си, но това не означава, че то има правото да се храни и да пие вода от съдовете на господаря си. Тази неоснователна гордост е причина за разрушаването на съвършеното обществено устройство; и можем да видим как всичко започнало с този неопитен син на бра̄хман̣а. Както кучето не може да влиза в стаята и да се приближава до огнището, макар че господарят му се грижи за него, така, твърдял Шр̣н̇ги, и царят няма право да влиза в дома на Шамӣка Р̣ш̣и. Момчето било на мнение, че е сгрешил царят, а не баща му, затова оправдало мълчанието на баща си.

Неопитният бра̄хман̣а се възгордял с нищожната си брахма-теджас и попаднал под магическото въздействие на Кали юга. Както споменахме преди, Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит разрешил на Кали да живее на четири места, но благодарение на опитното му управление олицетворението на Кали не можело да намери тези места. Затова то търсело възможност да закрепи властта си и по милостта на Бога открило едно слабо място – горделивия неопитен син на този бра̄хман̣а. Малкият бра̄хман̣а искал да покаже унищожителното си могъщество и дръзнал да накаже такъв велик цар като Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит. Той поискал да заеме мястото на Бог Кр̣ш̣н̣а след напускането му. Това са главните отличителни черти на кариеристите, които под влиянието на епохата на Кали искат да заемат мястото на Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. Заради нищожното си могъщество те искат да станат инкарнации на Бога. Откак Бог Кр̣ш̣н̣а напуснал Земята, са се появили множество мними инкарнации, които заблуждават наивните хора, използвайки духовното им простодушие, за да поддържат лъжливата си слава. Иначе казано, олицетворението на Кали получило възможност да се сдобие с власт чрез Шр̣н̇ги, сина на бра̄хман̣а.

Както става ясно от тази шлока, обстоятелствата, при които бил прокълнат Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит, били по детски нелепи. Шр̣н̇ги демонстрирал дързостта си пред глупавите си другарчета по игра. Всеки разумен човек би го възпрял да не причинява такава страшна вреда на цялото човешко общество. Неопитният син на бра̄хман̣а извършил огромна грешка, като убил такъв цар като Маха̄ра̄джа Парикш̣ит, и то само за да се похвали с брахминското си могъщество.

Така започнало да се злоупотребява с брахминското могъщество и постепенно бра̄хман̣ите от епохата на Кали загубили и него, и културата си. Момчето бра̄хман̣а смятало Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит за кула̄н̇га̄ра (най-пропаднал от династията), но всъщност такова било самото то, защото само заради него кастата на бра̄хман̣ите загубила могъществото си, подобно на змия с изтръгнати зъби. Змията е опасна, докато са непокътнати отровните ѝ зъби, в противен случай от нея се боят само децата. Олицетворението на Кали покорило най-напред момчето бра̄хман̣а, а след това постепенно и останалите касти. Така цялата разумна система от обществени подразделения се превърнала в една опорочена кастова система, която днес други хора, също намиращи се под влиянието на епохата на Кали, се опитват да изкоренят. Човек трябва да открие истинската причина за тази деградация, а не да се опитва да осъжда самата система, без да познава научната ѝ стойност.

Момчето било нещастно, защото било извършило голяма грешка, и се опитало да облекчи сърцето си със сълзи. Затова след като влязло отшелническия дом и видяло баща си, то горко заплакало, за да почувства облекчение. Но вече било прекалено късно. Бащата много съжалявал за всичко, което се случило.

Бащата не се отнесъл много сериозно към мъртвата змия на врата си и просто я захвърлил настрани. Всъщност в постъпката на Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит наистина нямало нищо неправилно, но глупавото момче я приело много сериозно и под влиянието на Кали проклело царя, слагайки с това край на една щастлива страница от историята.

Царят е най-достойният от всички хора. Той е представител на Бога и действията му никога не трябва да се осъждат. С други думи, царят не може да греши. Царят може да заповяда да обесят един син на бра̄хман̣а, ако той е престъпник, но въпреки това не може да бъде обвинен в греховно убийство на бра̄хман̣а. Дори ако направи нещо погрешно, той никога не трябва да бъде осъждан. Един лекар може да убие пациента си, ако допусне грешка в лечението, но въпреки това не бива осъждан на смърт. А какво да кажем тогава за един добър и благочестив цар като Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит? Във ведическото общество царят притежавал всички качества да бъде ра̄джарш̣и, или велик светец, въпреки че изпълнявал задълженията на цар. Единствено благодарение на царя и на доброто му управление гражданите могат да живеят в мир и да не изпитват страх. Ра̄джарш̣ите управлявали царствата си толкова безупречно и благочестиво, че поданиците им ги почитали като самия Бог. Това се препоръчва във Ведите. Царят се нарича нарендра, най-достойният сред човешките същества. Как е възможно цар като Маха̄ра̄джа Парӣкшит да бъде съден от един неопитен и горделив син на бра̄хман̣а, макар и овладял могъществото на издигнат бра̄хман̣а?

Шамӣка Р̣ш̣и бил достоен, добър бра̄хман̣а и затова не одобрил действията на недостойния си син. Той започнал да съжалява за всичко, което бил направил синът му. По правило царят не трябва да бъде проклинан, а с още по-голяма сила това важи за такъв добър цар като Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит. Оскърблението, което царят нанесъл, било съвсем незначително и Шр̣н̇ги сторил един наистина много тежък грях, като го осъдил на смърт. Затова Р̣ш̣и Шамӣка съжалявал за всичко, което се случило.

Според Шрӣмад Бха̄гаватам монархията представлява Върховния Бог, Божествената Личност. Казва се, че царят е представител на Абсолютната Божествена Личност, защото е получил такава подготовка и възпитание, че да развие качествата, присъщи на Бога, за да защитава живите същества. Богът предизвикал битката при Курукш̣етра, за да постави на престола свой истински представител, Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира. Един цар, който е получил правилна подготовка чрез възпитание и предано служене и притежава здрав боен дух, е съвършен цар. Монархическият строй, начело на който стои една такава личност, е много по-добър от демокрацията, при която управляващите нямат нито правилно възпитание, нито чувство за отговорност. Крадците и измамниците от съвременната демокрация печелят изборите, като фалшифицират резултатите от тях. Така негодниците и крадците, добрали се до успех, погубват обикновените хора. Един образован и правилно подготвен монарх е много по-добър от стотици безполезни правителствени разбойници. Тук се дава да се разбере, че когато бъде унищожен монархическият режим като този на Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит, хората стават жертва на многобройните атаки на епохата на Кали. При толкова възхваляваните демократически порядки те никога не стават щастливи. Последиците от такова управление, управление без цар, се описват в следващите стихове.

Тук от голямо значение е думата нах̣. Мъдрецът правилно приписва на бра̄хман̣ите като общност цялата отговорност за унищожаването на монархическото управление; по този начин се дават възможности на така наречените демократи, които са обикновени похитители на богатствата на гражданите. Така наречените демократи поемат в свои ръце административния апарат, без да поемат отговорността за благополучието на гражданите. Всеки в този свят се стреми да се добере до длъжност заради собственото си наслаждение. По този начин вместо един цар се появяват няколко царе, за да събират данъци от гражданите. Тук се предсказва, че без добро монархическо управление всеки ще причинява нещастия на другите, като посяга на чужда собственост, животни, жени и пр.

Тук се предсказва, че при отсъствието на монархически строй обикновените хора ще заприличат на кучета и на маймуни. Както маймуните имат много голямо влечение към съвкуплението, а кучетата са напълно безсрамни в половите си отношения, така хората, родени от извънбрачни връзки, систематично ще се отклоняват от ведическия път – пътя на доброто възпитание и задълженията на кастите и степените в духовния живот, определяни според качествата на човека.

Ведическият начин на живот представлява прогресиращо развитие на цивилизацията на а̄ряните. А̄ряните следват пътя на ведическата цивилизация. Целта на ведическата цивилизация е последователите ѝ да се върнат обратно вкъщи, при Бога, където няма раждане, смърт, старост и болести. Ведите препоръчват на хората да не остават в мрака на материалния свят, а да се устремят към светлината на духовното царство, което се намира далеч отвъд материалното небе. Богът и представителите му, великите р̣ш̣и, по научен начин са създали кастовата система и различните начини на живот според качествата на хората. Като води съвършен живот, човек може да получи всички необходими наставления, както материални, така и духовни. Ведическият начин на живот не допуска нито един човек да прилича на маймуните и кучетата. Деградиращата цивилизация, чиято цел е сетивното наслаждение и икономическото развитие, е естествена последица от безбожното (без цар) правителство от народа и за народа. Затова хората няма защо да недоволстват срещу жалките управници, които сами са си избрали.

След като обяснил общите положения, отнасящи се до позицията на един цар, и заявил, че царят не може да греши и затова не трябва да бъде осъждан, мъдрецът Шамӣка поискал да каже нещо и за самия император Парӣкш̣ит. Тук са споменати накратко особените добродетели на Маха̄раджа Парӣкш̣ит. Този цар, дори ако се вземат предвид само качествата му на цар, бил прославен управник, който следвал религиозните принципи на царското съсловие. В ша̄стрите са описани задълженията на всички касти и степени на духовен живот в обществото. У императора можели да се открият всички качества на кш̣атриите, споменати в Бхагавад-гӣта̄ (18.43). Освен това царят бил велик предан на Бога и душа, постигнала себепознание. Никак не било правилно да се проклина такъв владетел, когато е уморен и измъчен от глад и жажда. Шамӣка Р̣ш̣и признал, че откъдето и да се погледне, Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит бил прокълнат несправедливо. Макар че бра̄хман̣ите нямали нищо общо с това произшествие, все пак заради детинската постъпка на едно момче бра̄хман̣а се променило положението в целия свят. Затова този бра̄хман̣а, Р̣ш̣и Шамӣка, поел върху себе си цялата отговорност за разрушаването на реда и спокойствието на Земята.

Всеки сам носи отговорност и за благочестивите, и за греховните си постъпки. Р̣ш̣и Шамӣка разбрал, че синът му е извършил голям грях, като е проклел Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит, който заслужавал покровителството на бра̄хман̣ите заради това че бил благочестив управник и като съвършен предан на Бога бил лишен от всякакви грехове. Когато бъде оскърбен предан на Бога, е много трудно да се избегнат последиците от оскърблението. Бра̄хман̣ите, които стоят начело на цялото общество, трябва да покровителстват по-низшите от себе си, а не да ги проклинат. Има случаи, при които в яростта си един бра̄хман̣а може да прокълне някой по-низш – кш̣атрия или вайшя, – но в случая с Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит нямало никакви основания за това, както вече обяснихме. Глупавото момче направило това от чиста суета, гордо, че е син на бра̄хман̣а. Затова то заслужавало да бъде наказано от Божиите закони. Богът никога не прощава на човек, който осъжда чистите му предани. Така че като проклел царя, глупавият Шр̣н̇ги не само сторил грях, но и нанесъл много голямо оскърбление. Мъдрецът разбрал, че само Върховната Божествена Личност може да спаси момчето от този грях и отправил към Върховния Бог молитви за прошка, защото Той единствен е в състояние да промени това, което не може да се промени. Тази молба била заради едно глупаво момче, чиято интелигентност изобщо не била развита.

Тук може да възникне следният въпрос: щом Богът сам пожелал да постави Парӣкш̣ит Маха̄ра̄джа в това затруднено положение, за да може той да се освободи от материалното битие, тогава защо синът на бра̄хман̣а трябва да носи отговорност за оскърблението, което нанесъл? Отговорът е, че детето извършило оскърблението така, че лесно можело да му бъде простено, затова молитвата на бащата била приета. Но на въпроса, защо кастата на бра̄хман̣ите като цяло носи отговорността за проникването на Кали в световните работи, отговор се дава във Вара̄ха Пура̄н̣а. Там се казва, че демоните, които били враждебно настроени към Божествената Личност, но не били убити от Бога, получили разрешение да се родят в семейства на бра̄хман̣и, за да могат да се възползват от епохата на Кали. Всемилостивият Бог им дал възможност да се родят в семейства на благочестиви бра̄хман̣и, така че да могат да напредват по пътя към освобождението. Но вместо да се възползват от добрата възможност, демоните злоупотребяват с брахминската култура, защото от тщеславие се възгордяват, че са бра̄хман̣и. Типичен пример за това е синът на Шамӣка Р̣ш̣и. Тази шлока предупреждава всички синове на бра̄хман̣и, че не бива да приличат на глупавия Шр̣н̇ги. Те винаги трябва да са нащрек заради демоничните качества, които са притежавали в миналите си животи. Естествено Богът простил на глупавото момче, но другите, чиито бащи не са като Шамӣка Р̣ш̣и, ще се окажат в много затруднено положение, ако злоупотребяват с преимуществото, което са получили с раждането си в семейство на бра̄хман̣и.

Р̣ш̣и Шамӣка знаел също, че Богът не прощава на този, който е извършил оскърбление в нозете на предан. Богът може само да посъветва такъв човек да потърси убежище при този предан. Мъдрецът си мислел, че ако Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит на свой ред прокълне момчето, то не може да бъде спасено. Но той знаел още, че един чист предан е равнодушен към светските печалби и загуби. Затова преданите никога не са склонни да отвръщат, когато ги позорят, проклинат, пренебрегват и пр. Преданите не обръщат внимание на тези неща, когато са насочени към тях лично. Но когато това се извършва спрямо Бога и преданите му, те предприемат много решителни действия. Тъй като случилото се засягало само царя, Шамӣка Р̣ш̣и знаел, че той няма да вземе очакваните се мерки. И той нямал друг избор, освен да отправи молба към Бога заради неопитния си син.

Не само бра̄хман̣ите притежават необходимото могъщество, за да проклинат или да благославят по-низшите от тях; преданите на Бога са по-могъщи от бра̄хман̣ите дори и да не са бра̄хман̣и. Но те никога не използват силата си за лична изгода. Преданите използват всичките си способности единствено в служене на Бога и на преданите му.

Ситуацията вече е изяснена. Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит не допуснал голяма грешка, като окачил на врата на мъдреца една мъртва змия, но Шр̣н̇ги извършил сериозно оскърбление, когато го проклел. Това оскърбление било извършено от едно глупаво дете, което заслужавало прошката на Върховния Бог, въпреки че било невъзможно да се освободи от последиците на този грях. Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит също не обърнал внимание на проклятието на глупавия малък бра̄хман̣а. Нещо повече, той се възползвал от трудната ситуация и по волята на Бога и милостта на Шукадева Госва̄мӣ постигнал най-висшето съвършенство на живота. Всъщност такова било желанието на Бога, а Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит, Р̣ш̣и Шамӣка и синът му Шр̣н̇ги били само оръдия в ръцете му. Следователно никой от тях не бил в трудно положение, защото всичко, което се случило, било причинено от Върховната Личност.

Трансценденталисти са философите емпирици, мистиците и преданите на Бога. Философите емпирици се стремят да постигнат съвършенство, като се слеят с битието на Абсолюта; мистиците се стремят да осъзнаят всепроникващата Свръхдуша, а преданите на Бога са погълнати от трансцендентално любовно служене на Божествената Личност. Тъй като Брахман, Парама̄тма̄ и Бхагава̄н са различни състояния на Трансценденталното, всички трансценденталисти са установени отвъд трите проявления на материалната природа. Материалните щастия и страдания са създадени от трите проявления, затова причините за тях нямат нищо общо с трансценденталистите. Царят бил предан, а бра̄хман̣ът р̣ш̣и бил мистик. Затова и двамата не били пристрастни в случайното произшествие, предизвикано от върховната воля. Палавото дете било само оръдие в ръцете на Бога.