Шрӣмад Бха̄гаватам 1.18.49
Деванагари
इति पुत्रकृताघेन सोऽनुतप्तो महामुनि: ।
स्वयं विप्रकृतो राज्ञा नैवाघं तदचिन्तयत् ॥ ४९ ॥
स्वयं विप्रकृतो राज्ञा नैवाघं तदचिन्तयत् ॥ ४९ ॥
Стих
ити путра-кр̣та̄гхена
со 'нутапто маха̄-муних̣
сваям̇ випракр̣то ра̄гя̄
наива̄гхам̇ тад ачинтаят
со 'нутапто маха̄-муних̣
сваям̇ випракр̣то ра̄гя̄
наива̄гхам̇ тад ачинтаят
Дума по дума
Превод
Така мъдрецът се разкайваше за греха, извършен от собствения му син. Той не прие обидата от страна на царя сериозно.
Пояснение
Ситуацията вече е изяснена. Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит не допуснал голяма грешка, като окачил на врата на мъдреца една мъртва змия, но Шр̣н̇ги извършил сериозно оскърбление, когато го проклел. Това оскърбление било извършено от едно глупаво дете, което заслужавало прошката на Върховния Бог, въпреки че било невъзможно да се освободи от последиците на този грях. Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит също не обърнал внимание на проклятието на глупавия малък бра̄хман̣а. Нещо повече, той се възползвал от трудната ситуация и по волята на Бога и милостта на Шукадева Госва̄мӣ постигнал най-висшето съвършенство на живота. Всъщност такова било желанието на Бога, а Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит, Р̣ш̣и Шамӣка и синът му Шр̣н̇ги били само оръдия в ръцете му. Следователно никой от тях не бил в трудно положение, защото всичко, което се случило, било причинено от Върховната Личност.