Шрӣмад Бха̄гаватам 1.18.50
Деванагари
प्रायश: साधवो लोके परैर्द्वन्द्वेषु योजिता: ।
न व्यथन्ति न हृष्यन्ति यत आत्माऽगुणाश्रय: ॥ ५० ॥
न व्यथन्ति न हृष्यन्ति यत आत्माऽगुणाश्रय: ॥ ५० ॥
Стих
пра̄яшах̣ са̄дхаво локе
параир двандвеш̣у йоджита̄х̣
на вятханти на хр̣ш̣янти
ята а̄тма̄ 'гун̣а̄шраях̣
параир двандвеш̣у йоджита̄х̣
на вятханти на хр̣ш̣янти
ята а̄тма̄ 'гун̣а̄шраях̣
Дума по дума
пра̄яшах̣ — обикновено; са̄дхавах̣ — светци; локе — в този свят; параих̣ — от другите; двандвеш̣у — в двойствености; йоджита̄х̣ — заети с; на — никога; вятханти — нещастни; на — нито; хр̣ш̣янти — изпитва удоволствия; ятах̣ — защото; а̄тма̄ — душата; агун̣а-а̄шраях̣ — трансцендентални.
Превод
Обикновено трансценденталистите не страдат дори когато другите ги въвличат в двойственостите на материалния свят. Те не изпитват и удоволствие (от светските неща), защото дейностите им са трансцендентални.
Пояснение
Трансценденталисти са философите емпирици, мистиците и преданите на Бога. Философите емпирици се стремят да постигнат съвършенство, като се слеят с битието на Абсолюта; мистиците се стремят да осъзнаят всепроникващата Свръхдуша, а преданите на Бога са погълнати от трансцендентално любовно служене на Божествената Личност. Тъй като Брахман, Парама̄тма̄ и Бхагава̄н са различни състояния на Трансценденталното, всички трансценденталисти са установени отвъд трите проявления на материалната природа. Материалните щастия и страдания са създадени от трите проявления, затова причините за тях нямат нищо общо с трансценденталистите. Царят бил предан, а бра̄хман̣ът р̣ш̣и бил мистик. Затова и двамата не били пристрастни в случайното произшествие, предизвикано от върховната воля. Палавото дете било само оръдие в ръцете на Бога.
Така завършват коментарите на Бхактиведанта върху осемнадесета глава от Първа песен на Шрӣмад Бха̄гаватам, наречена „Едно момче бра̄хман̣а проклина Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит“.