Шрӣмад бха̄гаватам 1.18.33
Текст
пӣвна̄м̇ бали-бхуджа̄м ива
сва̄минй агхам̇ яд да̄са̄на̄м̇
два̄ра-па̄на̄м̇ шуна̄м ива
Дума по дума
ахо – само вижте; адхармах̣ – безбожие; па̄ла̄на̄м – на управниците; пӣвна̄м – на този, който е възпитан; бали-бхуджа̄м – като гаргите; ива – като; сва̄мини – на господаря; агхам – грях; ят – какво е; да̄са̄на̄м – на слугите; два̄ра-па̄на̄м – държейки страж пред вратата; шуна̄м – на кучетата; ива – като.
Превод
(Шр̣н̇ги, синът на бра̄хман̣а, каза:) О, само вижте греховете на управниците, които като гарги и псета пазачи вършат прегрешения срещу собствените си господари, противно на всички правила, на които трябва да се подчиняват слугите.
Пояснение
Бра̄хман̣ите са главата и мозъкът на общественото тяло, а кш̣атриите са ръцете му. Ръцете трябва да предпазват тялото от беди, но трябва да се подчиняват на указанията на главата и мозъка. Това е естественото устройство, установено от върховната воля. В Бхагавад-гӣта̄ се потвърждава, че четирите подразделения, или касти – бра̄хман̣ите, кш̣атриите, вайшите и шӯдрите, – са установени в съответствие с качествата на хората и работата, която те извършват. Съвсем естествено е синът на един бра̄хман̣а да има добра възможност да стане бра̄хман̣а, следвайки указанията на достойния си баща, както синът на един лекар има много добра възможност да стане опитен лекар. Така че кастовата система е напълно логична. Синът трябва да се възползва от знанията и качествата на баща си и да стане бра̄хман̣а или лекар така, не по друг начин. Без да притежава необходимите качества, човек не може да стане нито бра̄хман̣а, нито лекар и това е заключение на всички писания и обществени правила. В дадения случай Шр̣н̇ги бил достоен син на един велик бра̄хман̣а и притежавал необходимото брахминско могъщество както по наследство, така и благодарение на обучението си, но му липсвала културата, защото бил само невръстно момче. Под въздействието на Кали синът на бра̄хман̣а се възгордял с брахминското си могъщество и направил грешка, като сравнил Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит с гаргите и кучетата. Разбира се, царят пази държавата като вярно куче, защото със зоркия си поглед следи за безопасността на държавните граници, но само едно невъзпитано момче би го нарекло псе пазач. Така започнал упадъкът на брахминското могъщество; бра̄хман̣ите започнали да отдават по-голямо значение на произхода, не на културата. Този упадък на брахминската каста започнал в епохата на Кали. И тъй като бра̄хман̣ите са главата на обществото, всичките останали части на общественото тяло също започнали да деградират. Както ще научим, бащата на Шр̣н̇ги горчиво съжалявал, че е започнала деградацията на бра̄хман̣ите.