Шрӣмад Бха̄гаватам 1.18.4

नोत्तमश्लोकवार्तानां जुषतां तत्कथामृतम् ।
स्यात्सम्भ्रमोऽन्तकालेऽपि स्मरतां तत्पदाम्बुजम् ॥ ४ ॥
ноттамашлока-ва̄рта̄на̄м̇
джуш̣ата̄м̇ тат-катха̄мр̣там

ся̄т самбхрамо 'нта-ка̄ле 'пи
смарата̄м̇ тат-пада̄мбуджам

Дума по дума

наникога; уттама-шлокаБожествената Личност, възпявана от ведическите химни; ва̄рта̄на̄мна тези, които живеят с тях; джуш̣ата̄мна тези, които са се посветили на; татнеговите; катха̄-амр̣тамтрансценденталните повествования за него; ся̄ттака става; самбхрамах̣погрешни схващания; антанакрая; ка̄лепо времето; аписъщо; смарата̄мпомнене; татнеговите; пада-амбуджамлотосови нозе.

Превод

Това стана така, защото тези, които са посветили живота си на трансценденталните повествования за Божествената Личност, възпявана от ведическите химни, и постоянно помнят лотосовите нозе на Бога, не рискуват да станат жертва на погрешни схващания дори в последния миг от живота си.

Пояснение

Човек постига най-висшето съвършенство на живота, като помни трансценденталната природа на Бога в последния си миг. Това може да постигне този, който е изучил истинската трансцендентална природа на Бога от ведическите химни, изпети от освободени души като Шукадева Госва̄мӣ или други от тази ученическа последователност. Няма никакъв смисъл да се слушат ведическите химни от някой философ, потънал в размишления. Когато човек чуе тези химни от личност, която наистина е постигнала себепознание, и ги разбере правилно чрез служене и смирение, за него всичко става кристално ясно. По този начин смиреният ученик може да остане на трансцендентално равнище до края на живота си. Ако е усвоил научно този предмет, човек може да помни Бога дори в последния миг от живота си, въпреки че тогава паметта му отслабва, защото се разрушават телесните обвивки. По време на смъртта обикновеният човек трудно може да запази представа за нещата такива, каквито наистина са, но по милостта на Бога и истинските му предани, духовните учители, човек много лесно може да получи тази възможност. Точно това станало с Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит.