Шрӣмад Бха̄гаватам 1.18.46
Деванагари
धर्मपालो नरपति: स तु सम्राड् बृहच्छ्रवा: ।
साक्षान्महाभागवतो राजर्षिर्हयमेधयाट् ।
क्षुत्तृट्श्रमयुतो दीनो नैवास्मच्छापमर्हति ॥ ४६ ॥
साक्षान्महाभागवतो राजर्षिर्हयमेधयाट् ।
क्षुत्तृट्श्रमयुतो दीनो नैवास्मच्छापमर्हति ॥ ४६ ॥
Стих
дхарма-па̄ло нара-патих̣
са ту самра̄д̣ бр̣хач-чхрава̄х̣
са̄кш̣а̄н маха̄-бха̄гавато
ра̄джарш̣ир хая-медхая̄т̣
кш̣ут-тр̣т̣-шрама-юто дӣно
наива̄смач чха̄пам архати
са ту самра̄д̣ бр̣хач-чхрава̄х̣
са̄кш̣а̄н маха̄-бха̄гавато
ра̄джарш̣ир хая-медхая̄т̣
кш̣ут-тр̣т̣-шрама-юто дӣно
наива̄смач чха̄пам архати
Дума по дума
дхарма-па̄лах̣ — покровителят на религията; нара-патих̣ — царят; сах̣ — той; ту — но; самра̄т̣ — император; бр̣хат — високо; шрава̄х̣ — прославен; са̄кш̣а̄т — непосредствено; маха̄-бха̄гаватах̣ — съвършен предан на Бога; ра̄джа-р̣ш̣их̣ — светец сред царското съсловие; хая-медхая̄т̣ — велик с жертвоприношенията си на коне; кш̣ут — глад; тр̣т̣ — жажда; шрама-ютах̣ — уморен и измъчен; дӣнах̣ — поразен; на — никога; ева — така; асмат — от нас; ша̄пам — проклятие; архати — заслужава.
Превод
Император Парӣкш̣ит е благочестив цар. Той е много прославен и е съвършен предан на Божествената Личност. Той е светец сред царете и е извършил много жертвоприношения на коне. Когато такъв цар е уморен и измъчен от глад и жажда, той ни най-малко не заслужава проклятие.
Пояснение
След като обяснил общите положения, отнасящи се до позицията на един цар, и заявил, че царят не може да греши и затова не трябва да бъде осъждан, мъдрецът Шамӣка поискал да каже нещо и за самия император Парӣкш̣ит. Тук са споменати накратко особените добродетели на Маха̄раджа Парӣкш̣ит. Този цар, дори ако се вземат предвид само качествата му на цар, бил прославен управник, който следвал религиозните принципи на царското съсловие. В ша̄стрите са описани задълженията на всички касти и степени на духовен живот в обществото. У императора можели да се открият всички качества на кш̣атриите, споменати в Бхагавад-гӣта̄ (18.43). Освен това царят бил велик предан на Бога и душа, постигнала себепознание. Никак не било правилно да се проклина такъв владетел, когато е уморен и измъчен от глад и жажда. Шамӣка Р̣ш̣и признал, че откъдето и да се погледне, Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит бил прокълнат несправедливо. Макар че бра̄хман̣ите нямали нищо общо с това произшествие, все пак заради детинската постъпка на едно момче бра̄хман̣а се променило положението в целия свят. Затова този бра̄хман̣а, Р̣ш̣и Шамӣка, поел върху себе си цялата отговорност за разрушаването на реда и спокойствието на Земята.