Шрӣмад Бха̄гаватам 1.18.47
Деванагари
अपापेषु स्वभृत्येषु बालेनापक्वबुद्धिना ।
पापं कृतं तद्भगवान् सर्वात्मा क्षन्तुमर्हति ॥ ४७ ॥
पापं कृतं तद्भगवान् सर्वात्मा क्षन्तुमर्हति ॥ ४७ ॥
Стих
апа̄пеш̣у сва-бхр̣тйеш̣у
ба̄лена̄паква-буддхина̄
па̄пам̇ кр̣там̇ тад бхагава̄н
сарва̄тма̄ кш̣антум архати
ба̄лена̄паква-буддхина̄
па̄пам̇ кр̣там̇ тад бхагава̄н
сарва̄тма̄ кш̣антум архати
Дума по дума
апа̄пеш̣у — на този, който е напълно освободен от всички грехове; сва-бхр̣тйеш̣у — на този, който заема по-низше положение и заслужава покровителство; ба̄лена — от едно дете; апаква — което е неопитно; буддхина̄ — чрез интелигентността; па̄пам — греховна постъпка; кр̣там — е извършена; тат бхагава̄н — следователно Божествената Личност; сарва-а̄тма̄ — която е всепроникваща; кш̣антум — само да прости; архати — заслужава.
Превод
След това този р̣ш̣и отправи молитви към всепроникващата Божествена Личност, в които умоляваше Бога да прости на неопитния му, лишен от интелигентност син, който извърши голям грях, като прокле безгрешен човек, заемащ по-низше положение и заслужаващ покровителство.
Пояснение
Всеки сам носи отговорност и за благочестивите, и за греховните си постъпки. Р̣ш̣и Шамӣка разбрал, че синът му е извършил голям грях, като е проклел Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит, който заслужавал покровителството на бра̄хман̣ите заради това че бил благочестив управник и като съвършен предан на Бога бил лишен от всякакви грехове. Когато бъде оскърбен предан на Бога, е много трудно да се избегнат последиците от оскърблението. Бра̄хман̣ите, които стоят начело на цялото общество, трябва да покровителстват по-низшите от себе си, а не да ги проклинат. Има случаи, при които в яростта си един бра̄хман̣а може да прокълне някой по-низш – кш̣атрия или вайшя, – но в случая с Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит нямало никакви основания за това, както вече обяснихме. Глупавото момче направило това от чиста суета, гордо, че е син на бра̄хман̣а. Затова то заслужавало да бъде наказано от Божиите закони. Богът никога не прощава на човек, който осъжда чистите му предани. Така че като проклел царя, глупавият Шр̣н̇ги не само сторил грях, но и нанесъл много голямо оскърбление. Мъдрецът разбрал, че само Върховната Божествена Личност може да спаси момчето от този грях и отправил към Върховния Бог молитви за прошка, защото Той единствен е в състояние да промени това, което не може да се промени. Тази молба била заради едно глупаво момче, чиято интелигентност изобщо не била развита.
Тук може да възникне следният въпрос: щом Богът сам пожелал да постави Парӣкш̣ит Маха̄ра̄джа в това затруднено положение, за да може той да се освободи от материалното битие, тогава защо синът на бра̄хман̣а трябва да носи отговорност за оскърблението, което нанесъл? Отговорът е, че детето извършило оскърблението така, че лесно можело да му бъде простено, затова молитвата на бащата била приета. Но на въпроса, защо кастата на бра̄хман̣ите като цяло носи отговорността за проникването на Кали в световните работи, отговор се дава във Вара̄ха Пура̄н̣а. Там се казва, че демоните, които били враждебно настроени към Божествената Личност, но не били убити от Бога, получили разрешение да се родят в семейства на бра̄хман̣и, за да могат да се възползват от епохата на Кали. Всемилостивият Бог им дал възможност да се родят в семейства на благочестиви бра̄хман̣и, така че да могат да напредват по пътя към освобождението. Но вместо да се възползват от добрата възможност, демоните злоупотребяват с брахминската култура, защото от тщеславие се възгордяват, че са бра̄хман̣и. Типичен пример за това е синът на Шамӣка Р̣ш̣и. Тази шлока предупреждава всички синове на бра̄хман̣и, че не бива да приличат на глупавия Шр̣н̇ги. Те винаги трябва да са нащрек заради демоничните качества, които са притежавали в миналите си животи. Естествено Богът простил на глупавото момче, но другите, чиито бащи не са като Шамӣка Р̣ш̣и, ще се окажат в много затруднено положение, ако злоупотребяват с преимуществото, което са получили с раждането си в семейство на бра̄хман̣и.