Шрӣмад Бха̄гаватам 1.18.24-25
Деванагари
एकदा धनुरुद्यम्य विचरन् मृगयां वने ।
मृगाननुगत: श्रान्त: क्षुधितस्तृषितो भृशम् ॥ २४ ॥
जलाशयमचक्षाण: प्रविवेश तमाश्रमम् ।
ददर्श मुनिमासीनं शान्तं मीलितलोचनम् ॥ २५ ॥
मृगाननुगत: श्रान्त: क्षुधितस्तृषितो भृशम् ॥ २४ ॥
जलाशयमचक्षाण: प्रविवेश तमाश्रमम् ।
ददर्श मुनिमासीनं शान्तं मीलितलोचनम् ॥ २५ ॥
Стих
екада̄ дханур удямя
вичаран мр̣гая̄м̇ ване
мр̣га̄н анугатах̣ шра̄нтах̣
кш̣удхитас тр̣ш̣ито бхр̣шам
вичаран мр̣гая̄м̇ ване
мр̣га̄н анугатах̣ шра̄нтах̣
кш̣удхитас тр̣ш̣ито бхр̣шам
джала̄шаям ачакш̣а̄н̣ах̣
правивеша там а̄шрамам
дадарша муним а̄сӣнам̇
ша̄нтам̇ мӣлита-лочанам
правивеша там а̄шрамам
дадарша муним а̄сӣнам̇
ша̄нтам̇ мӣлита-лочанам
Дума по дума
екада̄ — веднъж; дханух̣ — лък и стрели; удямя — хванал здраво; вичаран — преследвайки; мр̣гая̄м — ловен излет; ване — в гората; мр̣га̄н — елени; анугатах̣ — докато преследваше; шра̄нтах̣ — изтощен; кш̣удхитах̣ — гладен; тр̣ш̣итах̣ — който е жаден; бхр̣шам — крайно; джала-а̄шаям — водоизточник; ачакш̣а̄н̣ах̣ — докато търсеше; правивеша — влезе в; там — тази прочута; а̄шрамам — отшелническа обител на Шамӣка Р̣ш̣и; дадарша — видя; муним — мъдреца; а̄сӣнам — седнал; ша̄нтам — напълно мълчалив; мӣлита — затворени; лочанам — очи.
Превод
Веднъж, докато ловуваше в гората с лък и стрели, Маха̄ра̄джа Парӣкшит много се умори в преследването на елените и почувства страшен глад и жажда. Търсейки вода, той влезе в отшелническата обител на прочутия Шамӣка Р̣ш̣и и видя самия мъдрец, който седеше мълчаливо със затворени очи.
Пояснение
Върховният Бог е толкова милостив към чистите си предани, че в нужния момент ги повиква при себе си и така създава благоприятна за тях обстановка. Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит бил чист предан на Бога и не би трябвало да изпитва крайна умора, глад и жажда, защото един предан на Бога никога не се тревожи за телесните нужди. Но по желание на Бога дори един такъв предан може да изпита умора и жажда, за да може по този начин да се създаде положение, благоприятстващо откъсването му от светските дейности. За да може да се върне обратно при Бога, човек трябва да изостави всичките си привързаности към светските отношения. Затова когато един предан е потънал прекалено дълбоко в светските дела, Богът създава такава ситуация, която ще го накара да стане безразличен към тях. Върховният Бог никога не забравя чистите си предани, дори те да се занимават с така наречени светски дела. Понякога Той предизвиква трудни обстоятелства и преданите биват принудени да се откъснат от всички светски дела. Преданите могат да разберат знака, който им дава Богът; останалите обаче виждат в него само беда и нещастие. Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит трябвало да стане посредникът, чрез който Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а щял да разкрие Шрӣмад Бха̄гаватам, както дядо му Арджуна бил поводът за изговарянето на Бхагавад-гӣта̄. Ако Арджуна не бе обладан по волята на Бога от илюзията на семейната привързаност, Богът не би изговорил Бхагавад-гӣта̄ лично, за благото на всички. По подобен начин ако тогава Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит не бил уморен, гладен и жаден, Шрӣла Шукадева Госва̄мӣ, главният авторитет върху Шрӣмад Бха̄гаватам, не би изговорил това велико повествование. И така, тази шлока е встъпление към описанието на обстоятелствата, при които бил изговорен Шрӣмад Бха̄гаватам за благото на всички. Затова тя, както е прието, започва с думите „веднъж“.