Шрӣмад Бха̄гаватам 1.18.2
Деванагари
ब्रह्मकोपोत्थिताद् यस्तु तक्षकात्प्राणविप्लवात् ।
न
सम्मुमोहोरुभयाद् भगवत्यर्पिताशय: ॥ २ ॥
न
सम्मुमोहोरुभयाद् भगवत्यर्पिताशय: ॥ २ ॥
Стих
брахма-копоттхита̄д яс ту
такш̣ака̄т пра̄н̣а-виплава̄т
на саммумохорубхая̄д
бхагаватй арпита̄шаях̣
такш̣ака̄т пра̄н̣а-виплава̄т
на саммумохорубхая̄д
бхагаватй арпита̄шаях̣
Дума по дума
брахма-копа — яростта на един бра̄хман̣а; уттхита̄т — причинена от; ях̣ — това, което било; ту — но; такш̣ака̄т — от крилатата змия; пра̄н̣а-виплава̄т — лишаване от живот; на — никога; саммумоха — бе обладан; уру-бхая̄т — голям страх; бхагавати — на Божествената Личност; арпита — отдаден; а̄шаях̣ — съзнание.
Превод
Освен това Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит винаги бе съзнателно предан на Божествената Личност, затова не загуби самообладание и не се уплаши от крилатата змия, която трябваше да го ухапе заради яростта на едно момче бра̄хман̣а.
Пояснение
Предан, който напълно се е отдал на Бога, се нарича на̄ра̄ян̣а-пара̄ян̣а. Той не се бои никога и никъде нито от човек, нито от смъртта. За него няма нищо по-важно от Върховния Бог, затова той не прави разлика между рая и ада. Той знае добре, че раят и адът са създадени от Бога, а животът и смъртта са само различни състояния на съществуване, създадени също от Бога. И главното е да се помни На̄ра̄ян̣а, независимо от положението и обстоятелствата. Един на̄ра̄ян̣а-пара̄ян̣а непрекъснато прави това. Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит бил точно такъв чист предан. Той несправедливо бил прокълнат от неопитния син на един бра̄хман̣а, попаднал под въздействието на Кали, но просто приел, че това е изпратено от На̄ра̄ян̣а. Той знаел, че На̄ра̄ян̣а (Бог Кр̣ш̣н̣а) го е спасил, когато е трябвало да изгори в утробата на майка си, и ако му е съдено да умре от ухапването на змия, това ще стане пак по волята на Бога. Преданите никога не въстават срещу волята на Бога; те приемат като благословия всичко, което Той им изпраща. Затова Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит нито се боял, нито бил объркан от тези неща. Това е признакът, че някой е чист предан на Бога.