Шрӣмад Бха̄гаватам 1.18.28

Според ведическите правила за гостоприемство дори ако в дома ни дойде враг, трябва да го посрещнем с всички почести – така, че той да не остане с чувството, че се намира в дома на неприятел. Когато заедно с Арджуна и Бхӣма Бог Кр̣ш̣н̣а отишъл при Джара̄сандха в Магадха, царят оказал на уважаваните си врагове достоен царски прием. Единият от гостите, Бхӣма, щял да се сражава с Джара̄сандха, но въпреки това и тримата били посрещнати най-тържествено. Вечерно време те седели заедно като приятели, а през деня се биели не на живот, а на смърт. Такъв бил законът за гостоприемството. Според него дори беднякът, който няма какво да предложи на госта си, трябва да бъде достатъчно любезен, за да му даде сламена рогозка за сядане, чаша вода и да го приветства с благи думи. Посрещането на гост, бил той приятел или враг, не изисква разходи. То е въпрос единствено на учтивост.

Когато Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит влязъл в дома на Шамӣка Р̣ш̣и, не очаквал царски прием, защото знаел, че святите личности и р̣ш̣ите не са богати в материален смисъл. Но той не допускал, че няма да му предложат сламена постеля, чаша вода и любезни думи. Той не бил обикновен гостенин, не бил и враг на мъдреца, затова този хладен прием го удивил. Всъщност царят се разгневил съвсем справедливо, защото страшно се нуждаел от чаша вода. В такова трудно положение е съвсем естествено човек да се разгневи. Но понеже самият цар също бил велик светец, това, че се разгневил и действал така, на свой ред също предизвиква удивление. Затова човек трябва да приеме, че всичко било предопределено от върховната воля на Бога. Царят бил велик предан на Бога, както и мъдрецът. Но по волята на Бога обстоятелствата били подредени така, че станали причина за откъсването на царя от семейните отношения и управленческите дейности. С това той напълно се отдал в лотосовите крака на Бог Кр̣ш̣н̣а. Милостивият Бог понякога поставя чистите си предани в подобно трудно положение, за да ги измъкне от тресавището на материалното битие и да ги вземе при себе си. Но отстрани погледнато, тези случки изглеждат пагубни за тях. Преданите винаги са закриляни от Бога, който е техен върховен водач при всички обстоятелства – и при падение, и при успех. Затова чистите предани приемат всички затруднения като благословия на Бога.