Шрӣмад Бха̄гаватам 1.18.29
Деванагари
अभूतपूर्व: सहसा क्षुत्तृड्भ्यामर्दितात्मन: ।
ब्राह्मणं प्रत्यभूद् ब्रह्मन् मत्सरो मन्युरेव च ॥ २९ ॥
ब्राह्मणं प्रत्यभूद् ब्रह्मन् मत्सरो मन्युरेव च ॥ २९ ॥
Стих
абхӯта-пӯрвах̣ сахаса̄
кш̣ут-тр̣д̣бхя̄м ардита̄тманах̣
бра̄хман̣ам̇ пратй абхӯд брахман
матсаро манюр ева ча
кш̣ут-тр̣д̣бхя̄м ардита̄тманах̣
бра̄хман̣ам̇ пратй абхӯд брахман
матсаро манюр ева ча
Дума по дума
абхӯта-пӯрвах̣ — нечувани; сахаса̄ — по силата на обстоятелствата; кш̣ут — глад; тр̣д̣бхя̄м — както и от жажда; ардита — измъчен; а̄тманах̣ — на него; бра̄хман̣ам — на един бра̄хман̣а; прати — срещу; абхӯт — стана; брахман — о, бра̄хман̣и; матсарах̣ — злонамерен; манюх̣ — гневен; ева — така; ча — и.
Превод
О, бра̄хман̣и, по волята на обстоятелствата царят бе огладнял и ожаднял и гневът и неприязънта, които прояви към бра̄хман̣а мъдрец, бяха нещо нечувано и невиждано досега.
Пояснение
Без съмнение било нечувано един цар като Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит да се разгневи и да прояви враждебност, особено към един мъдрец и бра̄хман̣а. Царят знаел добре, че бра̄хман̣ите, мъдреците, децата, жените и старите хора не бива да бъдат наказвани. По същия начин царят не трябва да бъде смятан за престъпник никога, дори и ако допусне голяма грешка. Но в този случай по волята на Бога Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит почувствал глад и жажда и се разгневил на мъдреца. Царят имал правото да накаже поданика си за хладния прием и пренебрежението, но понеже виновникът бил мъдрец и бра̄хман̣а, такова наказание било нещо нечувано. Единственото оправдание за поведението на царя е, че то било предопределено от Бога.