Шрӣмад Бха̄гаватам 1.18.30

स तु ब्रह्मऋषेरंसे गतासुमुरगं रुषा ।
विनिर्गच्छन्धनुष्कोट्या निधाय
पुरमागत: ॥ ३० ॥
са ту брахма-р̣ш̣ер ам̇се
гата̄сум урагам̇ руш̣а̄

виниргаччхан дхануш̣-кот̣я̄
нидха̄я пурам а̄гатах̣

Дума по дума

сах̣царят; туобаче; брахма-р̣ш̣ех̣на мъдреца бра̄хман̣а; ам̇сена рамото; гата-асумбезжизнена; урагамзмия; руш̣а̄с гняв; виниргаччханкато напускаше; дханух̣-кот̣я̄с върха на лъка; нидха̄якато я постави; пурамдворец; а̄гатах̣завърна се.

Превод

На излизане царят, който се бе почувствал много оскърбен, повдигна с лъка си една мъртва змия и гневно я метна на раменете на мъдреца. След това се върна в двореца си.

Пояснение

По този начин царят отвърнал на мъдреца със същото, въпреки че подобен глупав начин на действие не му бил присъщ. По волята на Бога на излизане той видял пред себе си една мъртва змия и решил, че мъдрецът, който го посрещнал толкова хладно, също трябва да бъде възнаграден хладно с гирлянда от студеното тяло на мъртвата змия. За обикновените хора такава реакция е нещо естествено, но Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит да се отнесе така към мъдрец бра̄хман̣а, било нечувано. Всичко това се случило по волята на Бога.