Шрӣмад Бха̄гаватам 1.18.22
Деванагари
यत्रानुरक्ता: सहसैव धीरा
व्यपोह्य देहादिषु सङ्गमूढम् ।
व्रजन्ति तत्पारमहंस्यमन्त्यं
यस्मिन्नहिंसोपशम: स्वधर्म: ॥ २२ ॥
व्यपोह्य देहादिषु सङ्गमूढम् ।
व्रजन्ति तत्पारमहंस्यमन्त्यं
यस्मिन्नहिंसोपशम: स्वधर्म: ॥ २२ ॥
Стих
ятра̄нуракта̄х̣ сахасаива дхӣра̄
вяпохя деха̄диш̣у сан̇гам ӯд̣хам
враджанти тат па̄рама-хам̇сям антям̇
ясминн ахим̇сопашамах̣ сва-дхармах̣
вяпохя деха̄диш̣у сан̇гам ӯд̣хам
враджанти тат па̄рама-хам̇сям антям̇
ясминн ахим̇сопашамах̣ сва-дхармах̣
Дума по дума
ятра — на когото; ануракта̄х̣ — здраво привързан; сахаса̄ — изведнъж; ева — несъмнено; дхӣра̄х̣ — овладял себе си; вяпохя — изоставяйки; деха — грубото тяло и финия ум; а̄диш̣у — свързан с; сан̇гам — привързаност; ӯд̣хам — заел се; враджанти — оттегля се; тат — това; па̄рама-хам̇сям — най-висшето равнище на съвършенството; антям — и отвъд това; ясмин — в което; ахим̇са̄ — ненасилие; упашамах̣ — и отречение; сва-дхармах̣ — действие, което произтича от това.
Превод
Личностите, които са овладели себе си и са привързани към Върховния Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, веднага могат да изоставят света на материалните привързаности, включително грубото тяло и финия ум, и да се оттеглят, за да постигнат най-висшето съвършенство на живота в отречение, което пък води до ненасилие и отреченост.
Пояснение
Само тези, които могат да се владеят, могат постепенно да се привържат към Върховната Божествена Личност. Да владееш себе си, означава да не се отдаваш на сетивно наслаждение повече, отколкото е необходимо. Тези, които не могат да се владеят, се предават на сетивното наслаждение. Празните философски разсъждения са фина форма на сетивно наслаждение за ума. Сетивното наслаждение извежда човека на пътя към мрака. Личностите, които са овладели себе си, могат да напредват по пътя към освобождението от обусловения живот в материалното битие. Ведите препоръчват човек да не поема пътя на мрака, а да се издигне до пътя на светлината, или на освобождението. Тази власт над себе си се постига не с насилствено откъсване на сетивата от материалното наслаждение, а с развиване на истинска привързаност към Върховния Бог чрез използване на чистите сетива в трансцендентално служене на Бога. Сетивата не могат да бъдат спрени насила, но могат да бъдат правилно използвани. Пречистените сетива постоянно отдават трансцендентално служене на Бога. Това съвършено равнище на сетивните дейности се нарича бхакти йога. Затова тези, които са приели методите на бхакти йога, наистина могат да се владеят и веднага могат да изоставят привързаността си към дома или към тялото си в интерес на служенето на Бога. Това равнище се нарича парамахам̇са. Хам̇сите, или лебедите, отделят млякото от разтвора на вода и мляко. По подобен начин тези, които приемат да служат на Бога, вместо да служат на ма̄я̄, се наричат парамахам̇си. По природа те притежават всички добри качества: скромност, липса на суета, търпение, простота, порядъчност, уважение, преданост и искреност. Тези божествени качества сами се появяват у преданите. Много рядко се срещат такива парамахам̇си, които напълно са се отдали на служене на Бога. Те се срещат рядко дори и сред освободените души. Истинското ненасилие означава човек да е освободен от завистта. В този свят всеки завижда на ближния си, но един съвършен парамахам̇са, който напълно се е посветил на служене на Бога, е лишен от всякаква завист. Той обича всички живи същества във връзката им с Върховния Бог. Истинското отречение означава пълно уповаване на Бога. Живите същества са устроени така, че винаги зависят от някой друг. Всъщност всички зависят от милостта на Върховния Бог, но когато човек забрави взаимоотношенията си с Бога, става зависим от условията на материалната природа. Отречение означава човек да пренебрегне зависимостта си от условията на материалната природа и напълно да се остави на милостта на Бога. Истинска независимост означава човек да има пълна вяра в милостта на Бога, без да разчита на материалните условия. Равнището парамахам̇са е най-висшето и най-съвършеното равнище в бхакти йога, процеса на предано служене на Върховния Бог.