Шрӣмад Бха̄гаватам 1.18.15

तन्नो भवान् वै भगवत्प्रधानो
महत्तमैकान्तपरायणस्य ।
हरेरुदारं चरितं विशुद्धं
शुश्रूषतां नो वितनोतु विद्वन् ॥ १५ ॥
тан но бхава̄н ваи бхагават-прадха̄но
махаттамаика̄нта-пара̄ян̣ася
харер уда̄рам̇ чаритам̇ вишуддхам̇
шушрӯш̣ата̄м̇ но витаноту видван

Дума по дума

татследователно; нах̣на нас; бхава̄нти; ваинесъмнено; бхагаватпо отношение на Божествената Личност; прадха̄нах̣главно; махат-таманай-великия от великите; ека̄нтаединствено; пара̄ян̣асяна убежището; харех̣на Бога; уда̄рамбезпристрастен; чаритамдейности; вишуддхамтрансцендентални; шушрӯш̣ата̄мтези, които искат да слушат; нах̣нас самите; витанотумилостиво опиши; видвано, учена личност.

Превод

О, Сӯта Госва̄мӣ, ти си знаещ и чист предан на Бога, защото цялото ти служене е насочено към Божествената Личност. Молим те да ни опишеш забавленията на Бога, които се извисяват над всички материални представи; ние жадуваме да чуем тези послания.

Пояснение

Този, който говори за трансценденталните дейности на Бога, трябва да има само един обект на обожание и служене – Бог Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност. А слушателите трябва да имат силно желание да слушат за Бога. Когато са налице и двете условия, т.е. когато и говорителят, и слушателите притежават необходимите качества, е много благоприятно да се водят продължителни беседи върху трансценденталното. Професионалните лектори и слушателите материалисти не могат да извлекат истинска полза от подобни беседи. Професионалните лектори устройват една показна бха̄гавата-сапта̄ха, за да могат да издържат семействата си, а материалистически настроената публика слуша тези беседи, за да постигне някаква материална полза: религиозност, богатство, сетивно удоволствие или освобождение. Този вид беседи върху Бха̄гаватам са подвластни на замърсяванията с материални качества. Разговорите между мъдреците от Наимиша̄ран̣я и Шрӣ Сӯта Госва̄мӣ обаче са на трансцендентално равнище. Те не преследват никакви материални, користни цели. В тях слушателите и говорещият се наслаждават на безкрайно трансцендентално удоволствие и затова тези разговори могат да продължат десетки хиляди години. В днешно време бха̄гавата-сапта̄хите се провеждат за седем дни и след като представлението свърши, публиката и лекторът отново се връщат към обичайните си материални дейности. Това се получава, защото говорещият не е бхагават-прадха̄на, а слушателите не са шушрӯш̣ата̄м, както обяснихме по-горе.