Бхагавад-гӣта̄ такава, каквато е 12.5

Трансценденталистите, стремящи се към осъзнаване на невъобразимия, непроявения, безличностен аспект на Върховния Бог, се наричат гя̄на йогӣ, а личностите, които са в пълно Кр̣ш̣н̣а съзнание и се посвещават на предано служене на Бога, се наричат бхакти йогӣ. Тук ясно се посочва разликата между гя̄на йога и бхакти йога. Техниката на гя̄на йога, въпреки че накрая води до същата цел, е свързана с много трудности, докато пътят на бхакти йога, непосредственото служене на Върховната Божествена Личност, е по-лесен и естествен за въплътената душа. Индивидуалната душа е въплътена от незапомнени времена и за нея е много трудно дори теоретично да разбере, че не е това тяло. Затова практикуващият бхакти йога почита изображението на Кр̣ш̣н̣а, прилагайки съществуващата в ума концепция за телесна форма. Разбира се, обожанието на Върховната Божествена Личност във формата, която се намира в храма, не е идолопоклонничество. Според ведическата литература Бог може да бъде обожаван като сагун̣а (притежаващ качества) и ниргун̣а (без качества). Почитането на Божеството в храма се нарича сагун̣а обожание, защото Бог е представен чрез материални елементи. Но образът на Бога, макар и проявен от камък, дърво или маслени бои, всъщност не е материален. Такава е абсолютната природа на Върховния.

В тази връзка ето един прост пример. Ако пуснем писмо в истинска пощенска кутия, то ще достигне местоназначението си, но всяка друга кутия, непоставена от пощенската служба, няма да ни свърши работа. По подобен начин арча̄-виграха, формата на Бога в храма, го представя авторитетно в този свят. Арча̄-виграха е въплъщение на Върховния Бог. Посредством тази форма Той приема служене. Бог е всемогъщ и може да се прояви като арча̄-виграха, за да приема служенето на преданите, ставайки достъпен за обусловените живи същества.

За предания е лесно да се приближи до Върховния бързо и непосредствено, но за тези, които се опитват да реализират безличностния Абсолют, пътят на духовното осъзнаване е труден. За да разберат непроявения аспект на Върховния, те трябва да изучават ведическите произведения като Упаниш̣адите, да боравят с езика на тези писания, да осмислят усещанията отвъд сетивния опит и да овладеят съвършено всичко това. За обикновения човек това не е никак лесно. Но този, който извършва предано служене под ръководството на авторитетен духовен учител просто като отдава редовно почитания на Божеството в храма, слуша за величието на Бога и яде от предложената му храна, с лекота развива Кр̣ш̣н̣а съзнание и постига Върховния. Няма съмнение, че имперсоналистите ненужно следват по-труден път с риск накрая да не достигнат Абсолютната Истина. Но персоналистът влиза в преки взаимоотношения с Върховната Личност без всякакъв риск, безпокойства или трудности. В Шрӣмад Бха̄гаватам има подобно твърдение. Там се казва, че в края на краищата човек трябва да се отдаде на Върховната Божествена Личност (процеса, наречен бхакти), но ако вместо това той се мъчи да разбере какво е Брахман и какво не е Брахман и прекарва така целия си живот, ще постигне само разочарования. Затова Кр̣ш̣н̣а не препоръчва този труден път на себепознание, тъй като не е сигурно какъв ще е крайният резултат.

Живото същество е вечна индивидуална душа. Ако някой иска да се слее с духовното цяло, ще реализира аспектите вечност и знание на изначалната си природа, но няма да постигне блаженство. Получавайки милостта на предан на Бога, такъв трансценденталист, изучил добре метода на гя̄на йога, може да се заеме с бхакти йога, предано служене. Но тогава дългогодишният стремеж към безличностния Абсолют ще се превърне в пречка за него, защото ще му е трудно да изостави имперсоналната идея. Осъзнаването на непроявеното е винаги изпълнено с трудности за обусловената душа – и на етапа на практикуване, и на етапа на реализация. Всяка душа притежава частична независимост. Човек трябва да знае със сигурност, че постигането на непроявеното е против природата на неговата блажена духовна същност и затова не трябва да поема по този път. За всяко живо същество най-добрият метод за духовна реализация е практиката на Кр̣ш̣н̣а съзнание, тоест пълното посвещаване на предано служене. Този, който отхвърля преданото служене, рискува да стане атеист. Методът на съсредоточаване върху непроявеното, неосезаемото и невъобразимото, обяснен в този стих, не бива да се поощрява, особено в тази епоха. Бог Кр̣ш̣н̣а не го препоръчва.