Кр̣ш̣н̣а вече описа личностната, безличностната и вселенската форма на Бога и различните предани и йогӣ. Обикновено трансценденталистите се делят на две групи – имперсоналисти и персоналисти. Преданият персоналист служи с цялата си енергия на Върховния Бог. Имперсоналистът също служи на Кр̣ш̣н̣а, но не пряко, а чрез медитация върху непроявения, безличностен Брахман.

В тази глава научаваме, че от различните процеси за осъзнаване на Абсолютната Истина, най-висшият е бхакти йога – преданото служене. Ако някой действително желае да общува с Бога, Върховната Личност, трябва да се посвети на предано служене.

Тези, които обожават непосредствено Върховния Бог с предано служене, се наричат персоналисти, а тези, които се занимават с медитация върху безличностния Брахман – имперсоналисти. Арджуна пита чия позиция е по-добра. Има различни начини за осъзнаване на Абсолютната Истина, но в тази глава Кр̣ш̣н̣а посочва, че бхакти йога, преданото служене, е най-висшият. Това е най-прекият и лесен начин да се общува с Бога.

Във втора глава на Бхагавад-гӣта̄ Върховният Бог обясни, че живото същество не е материално тяло, а духовна искра, частица от Абсолютната Истина. В седма глава Той описа живото същество като неразделна част от върховното цяло и препоръча човек да съсредоточи вниманието си върху Абсолютната Истина. След това в осма глава отново се каза, че всеки, който мисли за Кр̣ш̣н̣а, когато напуска тялото си, веднага отива в духовното небе, в обителта на Кр̣ш̣н̣а. В края на шеста глава Бог ясно обясни, че от всички йогӣ, съсредоточеният върху Кр̣ш̣н̣а в сърцето си, е най-съвършен. Практически всяка глава води до заключението, че човек трябва да се привърже към личностната форма на Кр̣ш̣н̣а, защото това е най-висшата духовна реализация.

Въпреки това има хора, които не са привлечени от личностната форма на Кр̣ш̣н̣а. Те са така отчуждени от него, че дори при писане на коментари към Бхагавад-гӣта̄, се стремят да отвлекат вниманието от Кр̣ш̣н̣а и да насочат цялата преданост към безличностното брахмаджьоти. Те предпочитат да медитират върху безличностната, непроявена форма на Абсолютната Истина, отвъд обсега на сетивата.

И така, съществуват две групи трансценденталисти. Арджуна се опитва да разбере кой метод е по-лесен и коя група е по-съвършена. С други думи, той изяснява собствената си позиция, защото е привлечен от личностната форма на Кр̣ш̣н̣а, а не от безличностния Брахман. Арджуна иска да знае дали разбирането му е правилно. Трудно е да се медитира върху безличностния аспект на Бога, проявен в материалния и в духовния свят. В действителност никой не може напълно да схване безличностния аспект на Абсолютната Истина. Затова с въпроса си Арджуна иска да каже, че от такова губене на време няма полза. В единайсета глава той научи, че е най-добре да бъде привързан към личностната форма, защото в същото време ще разбере и всички останали форми, без това да повлияе на любовта му към Кр̣шна. Арджуна задава важен въпрос, който ще изясни разликата между безличностното и личностното схващане за Абсолютната Истина.

В отговор на въпроса на Арджуна Кр̣ш̣н̣а ясно казва, че този, който се концентрира върху личностната му форма и го обожава с вяра и преданост, трябва да бъде считан за най-съвършен йогӣ. Дейностите на човек с такова Кр̣ш̣н̣а съзнание не се считат за материални, защото той прави всичко за Кр̣ш̣н̣а. Чистият предан е винаги активен. Той повтаря святите имена, слуша или чете книги за Кр̣ш̣н̣а, готви праса̄дам или пазарува за Кр̣ш̣н̣а, чисти храма или мие съдовете – каквото и да прави, всеки миг от живота му е посветен на Кр̣ш̣н̣а. Такава дейност е в пълно сама̄дхи.

Тези, които не обожават непосредствено Върховния Бог, Кр̣ш̣н̣а, а вървят по обиколни пътища, в крайна сметка достигат същата цел – Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. „След много, много раждания мъдрият търси убежище при мен, защото знае, че Ва̄судева е всичко.“ Когато след много раждания човек развие пълно знание, той се отдава на Бог Кр̣ш̣н̣а. Ако някой желае да достигне Бога чрез метода, споменат в този стих, той трябва да владее сетивата си, да служи на всички и да работи за всеобщото благо. Заключението е, че докато не се обърнем към Бог Кр̣ш̣н̣а, не може да постигнем съвършена духовна реализация. Често преди да се отдадем напълно на Бога, трябва да преминем през много трудности и лишения.

За да възприеме Свръхдушата в сърцето си, човек трябва да прекрати сетивните дейности: гледане, слушане, вкусване, работа и т.н. Тогава осъзнава, че Върховната Душа присъства навсякъде. Разбирайки това, той спира да завижда и се отнася еднакво към всички – било то хора или животни, защото вижда само душата, а не външната обвивка. Но за обикновения човек този метод за реализиране на безличностния Абсолют е много труден.

Трансценденталистите, стремящи се към осъзнаване на невъобразимия, непроявения, безличностен аспект на Върховния Бог, се наричат гя̄на-йогӣ, а личностите, които са в пълно Кр̣ш̣н̣а съзнание и се посвещават на предано служене на Бога, се наричат бхакти йогӣ. Тук ясно се посочва разликата между гя̄на йога и бхакти йога. Техниката на гя̄на йога, въпреки че накрая води до същата цел, е свързана с много трудности, докато пътят на бхакти йога, непосредственото служене на Бога, Върховната Личност, е по-лесен и естествен за въплътената душа. Индивидуалната душа е въплътена от незапомнени времена и за нея е много трудно дори теоретично да разбере, че не е това тяло. Затова практикуващият бхакти йога почита изображението на Кр̣ш̣н̣а, прилагайки съществуващата в ума концепция за телесна форма. Разбира се, обожанието на Бога, Върховната Личност, във формата, която се намира в храма, не е идолопоклонничество. Според ведическата литература Върховният може да бъде обожаван като сагун̣а (притежаващ качества) и ниргун̣а (без качества). Почитането на храмовата форма се нарича сагун̣а обожание, защото Бог е представен чрез материални елементи. Но образът на Бога, макар и проявен от камък, дърво или маслени бои, всъщност не е материален. Такава е абсолютната природа на Върховния.

В тази връзка ето един прост пример. Ако пуснем писмо в истинска пощенска кутия, то ще достигне местоназначението си, но всяка друга кутия, непоставена от пощенската служба, няма да ни свърши работа. По подобен начин арча̄-виграха, формата на Бога в храма, го представя авторитетно в този свят. Арча̄-виграха е въплъщение на Върховния Бог. Посредством тази форма Той приема служене. Бог е всемогъщ и може да се прояви като арча̄-виграха, за да приема служенето на преданите, ставайки достъпен за обусловените живи същества.

За предания е лесно да се приближи до Върховния бързо и непосредствено, но за тези, които се опитват да реализират безличностния Абсолют, пътят на духовното осъзнаване е труден. За да постигнат непроявения аспект на Върховния, те трябва да изучават ведически произведения като Упаниш̣адите, да боравят с езика на тези писания, да анализират чувствата отвъд сетивността и да овладеят до съвършенство въпросните процеси. За обикновения човек това не е никак лесно. Но този, който извършва предано служене под ръководството на авторитетен духовен учител просто като отдава редовно почитания на храмовата форма, слуша за величието на Бога и яде от предложената му храна, с лекота развива Кр̣ш̣н̣а съзнание и постига Върховния. Няма съмнение, че имперсоналистите ненужно следват по-труден път с риск накрая да не достигнат Абсолютната Истина. Но персоналистът влиза в преки взаимоотношения с Върховната Личност без всякакъв риск, безпокойства или трудности. В Шрӣмад Бха̄гаватам има подобно твърдение. Там се казва, че в края на краищата човек трябва да се отдаде на Върховната Божествена Личност (процеса, наречен бхакти), но ако вместо това той се мъчи да разбере какво е Брахман и какво не е Брахман, и прекарва така целия си живот, ще постигне само разочарования. Затова Кр̣ш̣н̣а не препоръчва този труден път на себепознание, тъй като не е сигурно какъв ще е крайният резултат.

Живото същество е вечна индивидуална душа. Ако някой иска да се слее с духовното цяло, ще реализира аспектите вечност и знание на изначалната си природа, но няма да постигне блаженство. Получавайки милостта на предан на Бога, такъв трансценденталист, изучил добре метода на гя̄на йога, може да се заеме с бхакти йога, предано служене. Но тогава дългогодишният стремеж към безличностния Абсолют ще се превърне в пречка за него, защото ще му е трудно да изостави имперсоналната идея. Реализирането на непроявеното е винаги изпълнено с трудности за обусловената душа – и на етапа на практикуване, и на етапа на съвършенство. Всяка душа притежава частична независимост. Човек трябва да знае със сигурност, че осъзнаването на непроявеното е против природата на неговата блажена духовна същност и затова не трябва да поема по този път. За всяко живо същество най-добрият метод за духовна реализация е практиката на Кр̣ш̣н̣а съзнание, тоест пълното посвещаване на предано служене. Този, който отхвърля преданото служене, рискува да стане атеист. Методът на съсредоточаване върху непроявеното, неосезаемото и невъобразимото, обяснен в този стих, не бива да се поощрява, особено в тази епоха. Бог Кр̣ш̣н̣а не го препоръчва.

Тук изрично се посочва, че преданите са много щастливи, защото Бог бързо ги освобождава от материалното съществуване. Отдавайки чисто предано служене, човек осъзнава, че Бог е велик и индивидуалната душа му е подчинена. Негов дълг е да служи на Бога и ако не направи това, той ще служи на ма̄я̄.

Както беше обяснено, Върховният Бог може да бъде осъзнат единствено чрез предано служене. Затова е необходимо напълно да се отдадем на Бога. За да достигнем Кр̣ш̣н̣а, трябва изцяло да установим ума си върху него. Трябва да посветим всичко, което вършим, само на Кр̣ш̣н̣а. Не е важно какво правим, главното е да го правим за Кр̣ш̣н̣а. Такъв е идеалът за предано служене. Преданият не желае нищо друго, освен да удовлетвори Върховната Божествена Личност. Мисията на неговия живот е да удовлетвори Кр̣ш̣н̣а и той е готов да жертва всичко за удоволствието на Кр̣ш̣н̣а, точно както прави Арджуна на бойното поле Курукш̣етра. Процесът е много прост – човек може да се посвети на работата си и в същото време да повтаря Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе. Чрез този трансцендентален звук преданият се привързва към Върховната Личност.

Тук Бог Кр̣ш̣н̣а обещава, че бързо ще освободи от океана на материалното съществуване чистия предан, действащ по този начин. Великите йогӣ-мистици могат да пренесат душата си на всяка планета с помощта на йога. Другите практикуват различни методи. Що се отнася до преданите, тук ясно се казва, че Бог лично поема грижа за тях. Не е нужно преданият да чака, докато сам стане способен да се пренесе в духовното небе.

Във Вара̄ха Пура̄н̣а се казва:

Смисълът на този стих е, че преданият няма нужда да практикува аш̣т̣а̄н̇га йога, за да пренесе душата си на духовните планети. Отговорността за това поема Върховният Бог. Тук Кр̣ш̣н̣а ясно казва, че Той става спасител на предания. Родителите поемат изцяло грижите за детето си и то е в безопасност. Преданият не трябва да се стреми да отиде на други планети с помощта на йога. Върховният Бог поради голямата си милост идва на гърба на своята птица Гаруд̣а и освобождава предания от материалното съществуване. Въпреки че човекът, паднал в океана, може да е много опитен плувец, колкото и упорито да се бори, той не може да се спаси сам. Но ако дойде някой и го извади от водата, ще бъде спасен. По същия начин Бог спасява преданите си от материалното съществуване. Нужно е просто да практикуваме лесния метод на Кр̣ш̣н̣а съзнание и изцяло да се заемем с предано служене. Интелигентният винаги ще предпочете метода на преданото служене пред всички други пътища. В На̄ра̄ян̣ӣя това се потвърждава по следния начин:

Смисълът на този стих е, че човек не трябва да се занимава с плодоносни дейности или с придобиване на знание чрез философски размишления, тъй като, отдавайки се на Върховната Личност, той може да получи всички добри резултати, постигани с различните йога техники, размишления, ритуали, жертвоприношения, благотворителност и т.н. В това е благодатта на преданото служене.

Просто като повтаря святото име на Кр̣ш̣н̣а – Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе – преданият може лесно и блажено да достигне върховната цел, непостижима с друг религиозен метод.

В осемнайсета глава, обобщавайки всичко, изложено в Бхагавад-гӣта̄, Бог казва:

Човек трябва да изостави всички други методи за себепознание и просто да се посвети на предано служене в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Това ще му даде възможност да постигне съвършенство в живота. Не е нужно да се страхува от последиците от греховете си, извършени в миналото, защото Върховният Бог напълно поема грижата за него. Затова трябва да изоставим напразните опити да постигнем духовно освобождение със собствени усилия. Нека всеки приеме подслона на върховния всемогъщ Бог, Кр̣ш̣н̣а. Това е висшето съвършенство на живота.

Заетият в предано служене на Бог Кр̣ш̣н̣а живее в директна връзка с Върховния и затова позицията му е трансцендентална от самото начало. Преданият не живее в материалната сфера, той живее в Кр̣ш̣н̣а. Между Бога и святото му име няма разлика, затова когато един предан повтаря Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а и неговата вътрешна енергия танцуват върху езика му. Когато предлага храна на Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а лично я приема и вкусвайки остатъците, преданият „се прониква от Кр̣ш̣н̣а“. Този, който не извършва такова служене, не може да разбере как става това, въпреки че методът е препоръчан в Бхагавад-гӣта̄ и другите ведически писания.

В този стих са посочени два различни метода на бхакти йога. Първият е възможен за тези, които чрез трансцендентална любов са развили привързаност към Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност. А вторият е за тези, които още не са развили привързаността и любовта си към него. На втората група са предписани различни правила за издигане до стадия на привързаност към Кр̣ш̣н̣а.

Бхакти йога пречиства сетивата. Поради материалното съществуване, сетивата ни са замърсени, защото са заети със сетивно наслаждение. Практиката на бхакти йога може да ги пречисти. В чисто състояние те влизат в пряк контакт с Върховния Бог. В материалния живот аз служа на някой господар, но в действителност не му служа с любов. Служа му просто за да получа някакви пари. А и господарят също не изпитва любов – той приема моето служене и ми плаща. И дума не може да става за любов. Но за духовния живот човек трябва да се издигне до стадия на чиста любов. Този стадий се постига чрез предано служене, извършвано с настоящите ни сетива.

Любовта към Бога спи в сърцето на всяко живо същество. В материалния свят тази любов се проявява в различни форми, но винаги остава замърсена. Затова сърцето трябва да бъде пречистено от материалното замърсяване – тогава се пробужда тази спяща в него естествена любов към Кр̣ш̣н̣а. В това се състои целият метод.

За да практикува бхакти йога съгласно регулиращите принципи, човек трябва да следва определени правила под ръководството на опитен духовен учител: да става рано сутрин, да се къпе, да влиза в храма и да отправя молитви, да повтаря Харе Кр̣ш̣н̣а, да бере цветя за Бога в храма, да готви и предлага храна на Бога, да вкусва праса̄дам и т.н. Има различни предписания, които преданият е необходимо да спазва. Той трябва редовно да слуша Бхагавад-гӣта̄ и Шрӣмад Бха̄гаватам от чисти предани. Тази практика ще му помогне да развие любов към Бога и тогава пред него ще се открие пътят към Божието царство. Практикуващият бхакти йога според правилата, под ръководството на духовен учител, със сигурност ще се издигне до стадия на любов към Бога.

Този, който е неспособен да следва регулиращите принципи на бхакти йога под ръководството на духовен учител, може също да се издигне до съвършения стадий, като работи за Върховния Бог. Как да се извършва тази работа, вече бе обяснено в петдесет и пети стих на единайсета глава. Човек трябва да е отзивчив към разпространението на Кр̣ш̣н̣а съзнание. Мнозина предани разпространяват Кр̣ш̣н̣а съзнание и се нуждаят от помощ. Ако някой не може да практикува регулиращите принципи на бхакти йога, нека се опита да подпомогне тази дейност. Всяко начинание изисква земя, капитал, организация и труд. Както в бизнеса човек се нуждае от помещение, от някакъв капитал, който да вложи, от труд и организация, така и в служенето на Кр̣ш̣н̣а са нужни същите неща. Единствената разлика е, че в материалния живот се работи за сетивно наслаждение. Същата работа може да се извършва за удовлетворение на Кр̣ш̣н̣а и това е духовна дейност. Ако някой има достатъчно пари, би могъл да помогне в изграждането на център или храм за разпространение на Кр̣ш̣н̣а съзнание, или при издаването на книги. Има различни полета за дейност в името на Кр̣ш̣н̣а и човек трябва да се стреми да участва в тези дейности. Ако не може да пожертва резултатите от труда си, би могъл да пожертва поне известен процент от тях за разпространението на Кр̣ш̣н̣а съзнание. Това доброволно служене на каузата на Кр̣ш̣н̣а съзнание ще му помогне да се издигне до по-висш стадий на любов към Бога и да постигне съвършенство.

Човек може да не е в състояние дори да подпомага движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание заради социални, семейни или религиозни причини, или поради други трудности. Ако някой реши да се посвети на Кр̣ш̣н̣а съзнание, може да се сблъска с неодобрение от страна на семейството си, както и с много други препятствия. На човек с такива проблеми се препоръчва да пожертва резултата от работата си за някаква добра кауза. Правилата за това са дадени във ведическите писания. Има много описания на жертвоприношения и специални церемонии по време на пълнолуние; има и специфична работа, при която се използва резултатът от предишната дейност. Така всеки може постепенно да се издигне до нивото на знанието. Дори ако не се интересува от дейностите в Кр̣ш̣н̣а съзнание, но дава дарения на някоя болница или на друга социална институция, той се отказва от постигнатите с мъка резултати от труда си. Това също се препоръчва тук, защото изоставяйки плодовете от дейността, той постепенно пречиства ума си и става способен да разбере Кр̣ш̣н̣а съзнание. Разбира се, Кр̣ш̣н̣а съзнание не зависи от никаква друга практика, защото този метод сам по себе си пречиства ума, но ако има пречки за практикуването му, човек трябва да жертва резултатите от дейността си. В такъв случай може да помагаме на ближните, да се трудим за благото на обществото, нацията, държавата и т.н., и така в бъдеще да стигнем до стадия на чисто предано служене на Върховния Бог. В Бхагавад-гӣта̄ (18.46) се казва: ятах̣ правр̣тир бхӯта̄на̄м – ако решиш да се жертваш в името на висша кауза, дори да не знаеш, че най-висшата кауза е Кр̣ш̣н̣а, постепенно, чрез жертвения метод, ще стигнеш до разбирането, че именно Кр̣ш̣н̣а е върховната кауза.

Както се спомена в предишните стихове, има два вида предано служене: пътят на регулиращите принципи и пътят на пълната привързаност от любов към Върховната Божествена Личност. За тези, които не могат да следват принципите на Кр̣ш̣н̣а съзнание, е по-добре да развиват знание, защото със знание човек може да разбере истинската си природа. Постепенно знанието ще ги издигне до стадия на медитация, а чрез медитация може да се осъзнае Върховната Божествена Личност. Има методи, които водят до разбирането, че човек сам е Върховният и този вид медитация е приемлив, когато някой не е способен да служи предано. На тези, които не могат да медитират по този начин, ведическата литература препоръчва да следват дълга си, изпълнявайки предписаните задължения за бра̄хман̣и, кш̣атрии, вайши и шӯдри, описани в последната глава на Бхагавад-гӣта̄. Но във всички случаи човек трябва да се откаже от плодовете на труда си. Това означава да използва резултата от своята кармична дейност за някаква добра кауза.

Накратко, има два метода за постигане на най-висшата цел – Върховната Божествена Личност: методът на постепенното развитие и прекият метод. Преданото служене в Кр̣ш̣н̣а съзнание е прекият метод, а другият изисква отказ от плодовете на дейността. Тогава човек може да достигне нивото на знание, след това – нивото на медитация, после – нивото на разбиране на Свръхдушата и най-накрая – да постигне Върховната Божествена Личност. Може да се приеме или постепенния процес, или прекия път. Прекият метод не е възможен за всекиго, затова непрекият е също добър. Трябва да се отбележи, че Кр̣ш̣н̣а не препоръчва на Арджуна непрекия метод, защото Арджуна вече е достигнал нивото на любовно предано служене на Върховния Бог. Непрекият метод е за тези, които не са на това ниво – те трябва да следват постепенния процес на отречение, знание, медитация и реализация на Свръхдушата и Брахман. Що се отнася до Бхагавад-гӣта̄, в нея се набляга на прекия метод. Всеки е съветван да приеме прекия метод и да се отдаде на Върховната Божествена Личност, Кр̣ш̣н̣а.

В тези два стиха Господ се връща отново на същността на чистото предано служене и описва трансценденталните качества на чистия предан. Чистият предан е винаги спокоен при всички обстоятелства. Той не завижда на никого, нито става враг на врага си, защото мисли: „Този човек действа като мой враг поради миналите ми злодеяния. Затова по-добре да страдам, отколкото да протестирам“. В Шрӣмад Бха̄гаватам се казва: тат те 'нукампа̄м̇ сусамӣкш̣ама̄н̣о бхун̃джа̄на ева̄тма-кр̣там̇ випа̄кам. Винаги, когато преданият е в беда или в затруднение, той приема, че това е милост на Бога, и си казва: „Заради миналите ми злодеяния би трябвало да страдам много, много повече, но само поради милостта на Върховния Бог не получавам наказанието, което заслужавам. По милостта на Бога, Върховната Личност, получавам това леко наказание“. Затова, въпреки многото трудни обстоятелства, той е винаги спокоен, тих и търпелив. Преданият е доброжелателен към всички, дори към врага си. Нирмама означава, че той не обръща голямо внимание на болките и неприятностите, които идват от тялото, защото знае добре, че не е това материално тяло. Не се идентифицира с тялото, затова е освободен от фалшиво его и еднакво приема щастие и нещастие. Той е търпелив и удовлетворен от това, което идва по милостта на Върховния Бог. Не се стреми да постига нещо, което изисква големи усилия, и затова е винаги радостен. Той е съвършен мистик, защото следва наставленията на духовен учител и понеже сетивата му са контролирани, е изпълнен с решителност. Не се обърква от псевдоаргументи, защото никой не може да го отклони от твърдото му решение да служи с преданост. Той осъзнава напълно, че Кр̣ш̣н̣а е вечният Бог, и затова никой не може да го смути. Всички тези качества дават възможност на предания да насочи изцяло ума и интелигентността си към Върховния. Без съмнение, подобен стандарт на предано служене се среща много рядко, но преданият достига това ниво, когато следва регулиращите принципи. Бог казва, че такъв предан му е много скъп, защото е доволен от неговите дейности в пълно Кр̣ш̣н̣а съзнание.

Тук са описани още някои от качествата на един предан. Той не затруднява никого, не тревожи никого и не предизвиква страх или неудовлетворение у никого. Тъй като е добронамерен към всички, той действа така, че да не безпокои другите. В същото време, ако другите се опитват да го безпокоят, той остава спокоен. По милостта на Бога е привикнал да не се влияе от никакви външни въздействия. Понеже е постоянно в Кр̣ш̣н̣а съзнание и е зает с предано служене, материалните обстоятелства не го смущават. Обикновено един материалист е много щастлив, ако може да удовлетвори сетивата и тялото си, но когато вижда, че другите притежават нещо за сетивно наслаждение, което му липсва, той страда и завижда. Когато очаква отмъщение от врага си, той изпитва страх; ако не може успешно да се справи с нещо, се обезсърчава. Преданият, който остава трансцендентален спрямо тези безпокойства, е много скъп на Кр̣ш̣н̣а.

Преданият може да получи пари, но не трябва да полага прекалени усилия, за да ги придобие. Ако те се появят по милостта на Върховния, той не се вълнува. За него е естествено да се къпе поне два пъти на ден и да става рано сутрин, за да служи на Бога. По този начин той е чист отвътре и отвън. Един предан е опитен, защото познава добре същността на всяка дейност и вярва в свещените писания. Не взема страната на определена група, затова е безпристрастен. Напълно освободен от обозначения, той никога не страда. Той знае, че тялото му е само обозначение, затова остава неповлиян от телесните болки. Чистият предан не се стреми към нищо в разрез с принципите на преданото служене. Например за построяването на голяма сграда се изисква много енергия и един предан не се заема с тази работа, ако тя не му носи напредък в преданото служене. Той може да построи храм на Бога с цената на всякакви трудности, но не строи голяма къща за собствените си роднини.

Чистият предан нито се радва, нито страда заради материална печалба или загуба. Той не желае прекалено силно да има син или ученик и не скърби, ако не ги получи. Когато изгуби нещо, което му е много скъпо, не съжалява. Ако не постигне това, което иска, не се оплаква. Той остава неповлиян насред всякакви дейности – благоприятни, неблагоприятни и греховни. Готов е на всичко, за да удовлетвори Върховния Бог. Нищо не може да му попречи да извършва предано служене. Такъв предан е много скъп на Кр̣ш̣н̣а.

Преданият избягва всяко неподходящо общуване. Понякога човек е хвален, понякога е хулен – такава е природата на човешкото общество. Но преданият остава безучастен към преходните слава и позор, към щастието и нещастието. Той е много търпелив. Наричан е мълчалив, защото не говори за нищо друго, освен за Кр̣ш̣н̣а. Мълчалив не означава, че не трябва да говори изобщо, а значи, че не трябва да говори безсмислици. Той говори само за важни неща, а най-същественият разговор за него е разговорът за Върховния Бог. Преданият е щастлив при всички обстоятелства. Понякога може да получи много вкусни храни, друг път – не, но той е удовлетворен. Той не се грижи за комфортно жилище. Понякога може да живее под дърво, друг път в дворец – за него е без значение. Наричат го устойчив, защото е установен в своята решителност и знание. Можем да открием известно повторение в описанията на качествата на един предан, но това е само, за да се наблегне върху факта, че той трябва да придобие всички тези качества. Без добри качества не можем да бъдем чисти предани. Хара̄в абхактася куто махад-гун̣а̄х̣ – човек, който не е предан, няма добри качества. Всеки, който иска да бъде приеман за предан, трябва да развие добри качества. Разбира се, преданият не полага свръхусилия, за да придобие тези качества, защото дейностите в Кр̣ш̣н̣а съзнание и преданото служене му помагат да ги развие от само себе си.

В тази глава от втори стих до края – от майи а̄веш̣я мано йе ма̄м („като установява ума си в мен“) до йе ту дхарма̄мр̣там идам („религията на вечното служене“) – Върховният Бог обяснява методите на трансценденталното служене, с помощта на които може да бъде достигнат. Тези методи са много скъпи на Бога и Той приема всекиго, който ги следва. На въпроса, поставен от Арджуна, – кой е по-добър – този, който върви по пътя на безличностния Брахман, или този, който се посвещава да служи лично на Върховната Личност, Бог отговаря подробно, като не оставя никакво съмнение, че преданото служене на Божествената Личност е най-добрият от всички методи за духовна реализация. С други думи, от тази глава може да се разбере, че посредством добро общуване човек развива привързаност към чистото предано служене, затова приема авторитетен духовен учител и под негово ръководство започва да слуша, да повтаря святите имена, да следва регулиращите принципи на преданото служене с вяра, привързаност и преданост и така се посвещава на трансцендентално служене на Бога. В тази глава е препоръчан този път, следователно няма съмнение, че преданото служене е единственият и абсолютен път за себепознание – за постигане на Върховната Божествена Личност. Безличностната представа за Абсолютната Истина се препоръчва само до момента на пълно отдаване с цел себепознание. С други думи, безличностното схващане може да е полезно, докато липсва възможността за общуване с чист предан. Стремейки се към осъзнаване на безличностния Абсолют, човек се отказва от плодовете на труда си, медитира и развива знание, за да разбере духа и материята. Това е необходимо, докато не влезе в контакт с чист предан. За щастие, ако някой развие желание да се заеме с чисто предано служене в Кр̣ш̣н̣а съзнание, не е нужно да преминава през всички тези етапи на духовно усъвършенстване. Преданото служене, описано в средните шест глави на Бхагавад-гӣта̄, е по-близко до природата на живото същество. Не бива да се безпокоим за поддържането на тялото, защото по милостта на Бога всичко се урежда от само себе си.