Skip to main content

ДВАНАДЕСЕТА ГЛАВА

Предано служене

Текст

арджуна ува̄ча
евам сатата-юкта̄ йе
бхакта̄с тва̄м парюпа̄сате
йе ча̄пй-акш̣арам авяктам
теш̣а̄м ке йога-виттама̄х̣

Дума по дума

арджунах̣ ува̄ча – Арджуна каза; евам – така; сатата – винаги; юкта̄х̣ – заети с; йе – тези, които; бхакта̄х̣ – предани; тва̄м – теб; парюпа̄сате – изцяло обожават; йе – тези, които; ча – също; апи – отново; акш̣арам – отвъд сетивата; авяктам – непроявеното; теш̣а̄м – от тях; ке – кой; йога-вит-тама̄х̣ – съвършен в знанието за йога.

Превод

Арджуна попита: Кои са по-съвършени – тези, които винаги ти служат с преданост, или тези, които почитат непроявения, безличностен Брахман?

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Кр̣ш̣н̣а вече описа личностната, безличностната и вселенската форма на Бога и различните предани и йогӣ. Обикновено трансценденталистите се делят на две групи – имперсоналисти и персоналисти. Преданият персоналист служи с цялата си енергия на Върховния Бог. Имперсоналистът също служи на Кр̣ш̣н̣а, но не пряко, а чрез медитация върху непроявения, безличностен Брахман.

В тази глава научаваме, че от различните процеси за осъзнаване на Абсолютната Истина, най-висшият е бхакти йога – преданото служене. Ако някой действително желае да общува с Бога, Върховната Личност, трябва да се посвети на предано служене.

Тези, които обожават непосредствено Върховния Бог с предано служене, се наричат персоналисти, а тези, които се занимават с медитация върху безличностния Брахман – имперсоналисти. Арджуна пита чия позиция е по-добра. Има различни начини за осъзнаване на Абсолютната Истина, но в тази глава Кр̣ш̣н̣а посочва, че бхакти йога, преданото служене, е най-висшият. Това е най-прекият и лесен начин да се общува с Бога.

Във втора глава на Бхагавад-гӣта̄ Върховният Бог обясни, че живото същество не е материално тяло, а духовна искра, частица от Абсолютната Истина. В седма глава Той описа живото същество като неразделна част от върховното цяло и препоръча човек да съсредоточи вниманието си върху Абсолютната Истина. След това в осма глава отново се каза, че всеки, който мисли за Кр̣ш̣н̣а, когато напуска тялото си, веднага отива в духовното небе, в обителта на Кр̣ш̣н̣а. В края на шеста глава Бог ясно обясни, че от всички йогӣ, съсредоточеният върху Кр̣ш̣н̣а в сърцето си, е най-съвършен. Практически всяка глава води до заключението, че човек трябва да се привърже към личностната форма на Кр̣ш̣н̣а, защото това е най-висшата духовна реализация.

Въпреки това има хора, които не са привлечени от личностната форма на Кр̣ш̣н̣а. Те са така отчуждени от него, че дори при писане на коментари към Бхагавад-гӣта̄, се стремят да отвлекат вниманието от Кр̣ш̣н̣а и да насочат цялата преданост към безличностното брахмаджьоти. Те предпочитат да медитират върху безличностната, непроявена форма на Абсолютната Истина, отвъд обсега на сетивата.

И така, съществуват две групи трансценденталисти. Арджуна се опитва да разбере кой метод е по-лесен и коя група е по-съвършена. С други думи, той изяснява собствената си позиция, защото е привлечен от личностната форма на Кр̣ш̣н̣а, а не от безличностния Брахман. Арджуна иска да знае дали разбирането му е правилно. Трудно е да се медитира върху безличностния аспект на Бога, проявен в материалния и в духовния свят. В действителност никой не може напълно да схване безличностния аспект на Абсолютната Истина. Затова с въпроса си Арджуна иска да каже, че от такова губене на време няма полза. В единайсета глава той научи, че е най-добре да бъде привързан към личностната форма, защото в същото време ще разбере и всички останали форми, без това да повлияе на любовта му към Кр̣шна. Арджуна задава важен въпрос, който ще изясни разликата между безличностното и личностното схващане за Абсолютната Истина.

Текст

шрӣ-бхагава̄н ува̄ча
майи а̄вешя мано йе ма̄м
нитя-юкта̄ упа̄сате
шраддхая̄ парайопета̄с
те ме юктатама̄ мата̄х̣

Дума по дума

шрӣ-бхагава̄н ува̄ча – Бог, Върховната Личност, каза; майи – на мен; а̄вешя – установявайки; манах̣ – умът; йе – тези, които; ма̄м – мен; нитя – винаги; юкта̄х̣ – заети с; упа̄сате – обожават; шраддхая̄ – с вяра; парая̄ – трансцендентална; упета̄х̣ – надарени; те – те; ме – от мен; юкта-тама̄х̣ – най-съвършените в йога; мата̄х̣ – се считат.

Превод

Върховният Бог каза: Тези, които съсредоточават ума си върху личностната ми форма и винаги ме обожават със силна, трансцендентална вяра, Аз приемам за най-съвършени.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: В отговор на въпроса на Арджуна Кр̣ш̣н̣а ясно казва, че този, който се концентрира върху личностната му форма и го обожава с вяра и преданост, трябва да бъде считан за най-съвършен йогӣ. Дейностите на човек с такова Кр̣ш̣н̣а съзнание не се считат за материални, защото той прави всичко за Кр̣ш̣н̣а. Чистият предан е винаги активен. Той повтаря святите имена, слуша или чете книги за Кр̣ш̣н̣а, готви праса̄дам или пазарува за Кр̣ш̣н̣а, чисти храма или мие съдовете – каквото и да прави, всеки миг от живота му е посветен на Кр̣ш̣н̣а. Такава дейност е в пълно сама̄дхи.

Текст

йе тв акш̣арам анирдешям
авяктам парюпа̄сате
сарватра-гам ачинтям ча
кӯт̣а-стхам ачалам дхрувам
санниямйендрия-гра̄мам
сарватра сама-буддхаях̣
те пра̄пнуванти ма̄м ева
сарва-бхӯта-хите рата̄х̣

Дума по дума

йе – тези, които; ту – но; акш̣арам – това, което е отвъд сетивното възприятие; анирдешям – неопределим; авяктам – непроявен; парюпа̄сате – напълно заети в обожание; сарватра-гам – всепроникващ; ачинтям – невъобразим; ча – също; кӯт̣а-стхам – неизменен; ачалам – неподвижен; дхрувам – постоянен; санниямя – като контролират; индрия-гра̄мам – всички сетива; сарватра – навсякъде; сама-буддхаях̣ – еднакво предразположени; те – те; пра̄пнуванти – достигат; ма̄м – мен; ева – със сигурност; сарва-бхӯта-хите – благополучието на всички живи същества; рата̄х̣ – посветени на.

Превод

Тези, които почитат непроявения, недостъпния за сетивата, неопределимия, всепроникващия, невъобразимия, неизменния, постоянния и неподвижния – безличностния аспект на Абсолютната Истина, като владеят сетивата си, отнасят се еднакво към всички и се грижат за благото на другите, те най-накрая също ме достигат.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Тези, които не обожават непосредствено Върховния Бог, Кр̣ш̣н̣а, а вървят по обиколни пътища, в крайна сметка достигат същата цел – Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. „След много, много раждания мъдрият търси убежище при мен, защото знае, че Ва̄судева е всичко.“ Когато след много раждания човек развие пълно знание, той се отдава на Бог Кр̣ш̣н̣а. Ако някой желае да достигне Бога чрез метода, споменат в този стих, той трябва да владее сетивата си, да служи на всички и да работи за всеобщото благо. Заключението е, че докато не се обърнем към Бог Кр̣ш̣н̣а, не може да постигнем съвършена духовна реализация. Често преди да се отдадем напълно на Бога, трябва да преминем през много трудности и лишения.

За да възприеме Свръхдушата в сърцето си, човек трябва да прекрати сетивните дейности: гледане, слушане, вкусване, работа и т.н. Тогава осъзнава, че Върховната Душа присъства навсякъде. Разбирайки това, той спира да завижда и се отнася еднакво към всички – било то хора или животни, защото вижда само душата, а не външната обвивка. Но за обикновения човек този метод за реализиране на безличностния Абсолют е много труден.

Текст

клешо 'дхикатарас теш̣а̄м
авякта̄сакта-четаса̄м
авякта̄ хи гатир дух̣кхам
дехавадбхир ава̄пяте

Дума по дума

клешах̣ – затруднение; адхика-тарах̣ – много; теш̣а̄м – от тях; авякта – към непроявеното; а̄сакта – привързан; четаса̄м – тези, чиито умове; авякта̄ – към непроявеното; хи – несъмнено; гатих̣ – напредък; дух̣кхам – с трудност; деха-вадбхих̣ – от въплътените; ава̄пяте – се достига.

Превод

За тези, чиито умове са привързани към непроявения, безличностен аспект на Върховния, прогресът е свързан с множество проблеми. Напредъкът по този път е винаги труден за въплътените.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Трансценденталистите, стремящи се към осъзнаване на невъобразимия, непроявения, безличностен аспект на Върховния Бог, се наричат гя̄на-йогӣ, а личностите, които са в пълно Кр̣ш̣н̣а съзнание и се посвещават на предано служене на Бога, се наричат бхакти йогӣ. Тук ясно се посочва разликата между гя̄на йога и бхакти йога. Техниката на гя̄на йога, въпреки че накрая води до същата цел, е свързана с много трудности, докато пътят на бхакти йога, непосредственото служене на Бога, Върховната Личност, е по-лесен и естествен за въплътената душа. Индивидуалната душа е въплътена от незапомнени времена и за нея е много трудно дори теоретично да разбере, че не е това тяло. Затова практикуващият бхакти йога почита изображението на Кр̣ш̣н̣а, прилагайки съществуващата в ума концепция за телесна форма. Разбира се, обожанието на Бога, Върховната Личност, във формата, която се намира в храма, не е идолопоклонничество. Според ведическата литература Върховният може да бъде обожаван като сагун̣а (притежаващ качества) и ниргун̣а (без качества). Почитането на храмовата форма се нарича сагун̣а обожание, защото Бог е представен чрез материални елементи. Но образът на Бога, макар и проявен от камък, дърво или маслени бои, всъщност не е материален. Такава е абсолютната природа на Върховния.

В тази връзка ето един прост пример. Ако пуснем писмо в истинска пощенска кутия, то ще достигне местоназначението си, но всяка друга кутия, непоставена от пощенската служба, няма да ни свърши работа. По подобен начин арча̄-виграха, формата на Бога в храма, го представя авторитетно в този свят. Арча̄-виграха е въплъщение на Върховния Бог. Посредством тази форма Той приема служене. Бог е всемогъщ и може да се прояви като арча̄-виграха, за да приема служенето на преданите, ставайки достъпен за обусловените живи същества.

За предания е лесно да се приближи до Върховния бързо и непосредствено, но за тези, които се опитват да реализират безличностния Абсолют, пътят на духовното осъзнаване е труден. За да постигнат непроявения аспект на Върховния, те трябва да изучават ведически произведения като Упаниш̣адите, да боравят с езика на тези писания, да анализират чувствата отвъд сетивността и да овладеят до съвършенство въпросните процеси. За обикновения човек това не е никак лесно. Но този, който извършва предано служене под ръководството на авторитетен духовен учител просто като отдава редовно почитания на храмовата форма, слуша за величието на Бога и яде от предложената му храна, с лекота развива Кр̣ш̣н̣а съзнание и постига Върховния. Няма съмнение, че имперсоналистите ненужно следват по-труден път с риск накрая да не достигнат Абсолютната Истина. Но персоналистът влиза в преки взаимоотношения с Върховната Личност без всякакъв риск, безпокойства или трудности. В Шрӣмад Бха̄гаватам има подобно твърдение. Там се казва, че в края на краищата човек трябва да се отдаде на Върховната Божествена Личност (процеса, наречен бхакти), но ако вместо това той се мъчи да разбере какво е Брахман и какво не е Брахман, и прекарва така целия си живот, ще постигне само разочарования. Затова Кр̣ш̣н̣а не препоръчва този труден път на себепознание, тъй като не е сигурно какъв ще е крайният резултат.

Живото същество е вечна индивидуална душа. Ако някой иска да се слее с духовното цяло, ще реализира аспектите вечност и знание на изначалната си природа, но няма да постигне блаженство. Получавайки милостта на предан на Бога, такъв трансценденталист, изучил добре метода на гя̄на йога, може да се заеме с бхакти йога, предано служене. Но тогава дългогодишният стремеж към безличностния Абсолют ще се превърне в пречка за него, защото ще му е трудно да изостави имперсоналната идея. Реализирането на непроявеното е винаги изпълнено с трудности за обусловената душа – и на етапа на практикуване, и на етапа на съвършенство. Всяка душа притежава частична независимост. Човек трябва да знае със сигурност, че осъзнаването на непроявеното е против природата на неговата блажена духовна същност и затова не трябва да поема по този път. За всяко живо същество най-добрият метод за духовна реализация е практиката на Кр̣ш̣н̣а съзнание, тоест пълното посвещаване на предано служене. Този, който отхвърля преданото служене, рискува да стане атеист. Методът на съсредоточаване върху непроявеното, неосезаемото и невъобразимото, обяснен в този стих, не бива да се поощрява, особено в тази епоха. Бог Кр̣ш̣н̣а не го препоръчва.

Текст

йе ту сарва̄н̣и карма̄н̣и
майи санняся мат-пара̄х̣
ананйенаива йогена
ма̄м дхя̄янта упа̄сате
теш̣а̄м ахам самуддхарта̄
мр̣тю-самса̄ра-са̄гара̄т
бхава̄ми на чира̄т па̄ртха
майи а̄вешита-четаса̄м

Дума по дума

йе – тези, които; ту – но; сарва̄н̣и – всички; карма̄н̣и – дейности; майи – на мен; санняся – изоставяйки; мат-пара̄х̣ – като се привързват към мен; ананйена – без разделяне; ева – несъмнено; йогена – чрез практикуване на бхакти йога; ма̄м – върху мен; дхя̄янтах̣ – като медитира; упа̄сате – обожават; теш̣а̄м – на тях; ахам – Аз; самуддхарта̄ – избавителя; мр̣тю – от смърт; самса̄ра – в материалното съществуване; са̄гара̄т – от океана; бхава̄ми – Аз ставам; на – не; чира̄т – след дълго време; па̄ртха – о, сине на Пр̣тха̄; майи – върху мен; а̄вешита – установен; четаса̄м – на тези, чиито умове.

Превод

О, сине на Пр̣тха̄, Аз незабавно спасявам от океана на раждането и смъртта тези, които ме обожават, посвещавайки дейностите си на мен, неотклонно ми служат с преданост и винаги ме помнят, съсредоточили ума си в мен.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Тук изрично се посочва, че преданите са много щастливи, защото Бог бързо ги освобождава от материалното съществуване. Отдавайки чисто предано служене, човек осъзнава, че Бог е велик и индивидуалната душа му е подчинена. Негов дълг е да служи на Бога и ако не направи това, той ще служи на ма̄я̄.

Както беше обяснено, Върховният Бог може да бъде осъзнат единствено чрез предано служене. Затова е необходимо напълно да се отдадем на Бога. За да достигнем Кр̣ш̣н̣а, трябва изцяло да установим ума си върху него. Трябва да посветим всичко, което вършим, само на Кр̣ш̣н̣а. Не е важно какво правим, главното е да го правим за Кр̣ш̣н̣а. Такъв е идеалът за предано служене. Преданият не желае нищо друго, освен да удовлетвори Върховната Божествена Личност. Мисията на неговия живот е да удовлетвори Кр̣ш̣н̣а и той е готов да жертва всичко за удоволствието на Кр̣ш̣н̣а, точно както прави Арджуна на бойното поле Курукш̣етра. Процесът е много прост – човек може да се посвети на работата си и в същото време да повтаря Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе. Чрез този трансцендентален звук преданият се привързва към Върховната Личност.

Тук Бог Кр̣ш̣н̣а обещава, че бързо ще освободи от океана на материалното съществуване чистия предан, действащ по този начин. Великите йогӣ-мистици могат да пренесат душата си на всяка планета с помощта на йога. Другите практикуват различни методи. Що се отнася до преданите, тук ясно се казва, че Бог лично поема грижа за тях. Не е нужно преданият да чака, докато сам стане способен да се пренесе в духовното небе.

Във Вара̄ха Пура̄н̣а се казва:

ная̄ми парамам стха̄нам
арчир-а̄ди-гатим вина̄
гаруд̣а-скандхам а̄ропя
ятхеччхам анива̄ритах̣

Смисълът на този стих е, че преданият няма нужда да практикува аш̣т̣а̄нга йога, за да пренесе душата си на духовните планети. Отговорността за това поема Върховният Бог. Тук Кр̣ш̣н̣а ясно казва, че Той става спасител на предания. Родителите поемат изцяло грижите за детето си и то е в безопасност. Преданият не трябва да се стреми да отиде на други планети с помощта на йога. Върховният Бог поради голямата си милост идва на гърба на своята птица Гаруд̣а и освобождава предания от материалното съществуване. Въпреки че човекът, паднал в океана, може да е много опитен плувец, колкото и упорито да се бори, той не може да се спаси сам. Но ако дойде някой и го извади от водата, ще бъде спасен. По същия начин Бог спасява преданите си от материалното съществуване. Нужно е просто да практикуваме лесния метод на Кр̣ш̣н̣а съзнание и изцяло да се заемем с предано служене. Интелигентният винаги ще предпочете метода на преданото служене пред всички други пътища. В На̄ра̄ян̣ӣя това се потвърждава по следния начин:

я̄ ваи са̄дхана-сампаттих̣
пуруш̣а̄ртха-чатуш̣т̣айе
тая̄ вина̄ тад а̄пноти
наро на̄ра̄ян̣а̄шраях̣

Смисълът на този стих е, че човек не трябва да се занимава с плодоносни дейности или с придобиване на знание чрез философски размишления, тъй като, отдавайки се на Върховната Личност, той може да получи всички добри резултати, постигани с различните йога техники, размишления, ритуали, жертвоприношения, благотворителност и т.н. В това е благодатта на преданото служене.

Просто като повтаря святото име на Кр̣ш̣н̣а – Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе – преданият може лесно и блажено да достигне върховната цел, непостижима с друг религиозен метод.

В осемнайсета глава, обобщавайки всичко, изложено в Бхагавад-гӣта̄, Бог казва:

сарва-дхарма̄н паритяджя
ма̄м екам шаран̣ам враджа
ахам тва̄м сарва-па̄пебхьо
мокш̣айиш̣я̄ми ма̄ шучах̣

Човек трябва да изостави всички други методи за себепознание и просто да се посвети на предано служене в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Това ще му даде възможност да постигне съвършенство в живота. Не е нужно да се страхува от последиците от греховете си, извършени в миналото, защото Върховният Бог напълно поема грижата за него. Затова трябва да изоставим напразните опити да постигнем духовно освобождение със собствени усилия. Нека всеки приеме подслона на върховния всемогъщ Бог, Кр̣ш̣н̣а. Това е висшето съвършенство на живота.

Текст

майи ева мана а̄дхатсва
майи буддхим нивешая
нивасиш̣яси майи ева
ата ӯрдхвам на самшаях̣

Дума по дума

майи – върху мен; ева – несъмнено; манах̣ – ум; а̄дхатсва – установи; майи – върху мен; буддхим – разум; нивешая – използвай; нивасиш̣яси – ти ще живееш; майи – в мен; ева – несъмнено; атах̣ ӯрдхвам – след това; на – никога; самшаях̣ – съмнение.

Превод

Съсредоточи ума си единствено върху мен, Върховната Личност, и използвай цялата си интелигентност за мен. Така несъмнено ще живееш винаги в мен.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Заетият в предано служене на Бог Кр̣ш̣н̣а живее в директна връзка с Върховния и затова позицията му е трансцендентална от самото начало. Преданият не живее в материалната сфера, той живее в Кр̣ш̣н̣а. Между Бога и святото му име няма разлика, затова когато един предан повтаря Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а и неговата вътрешна енергия танцуват върху езика му. Когато предлага храна на Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а лично я приема и вкусвайки остатъците, преданият „се прониква от Кр̣ш̣н̣а“. Този, който не извършва такова служене, не може да разбере как става това, въпреки че методът е препоръчан в Бхагавад-гӣта̄ и другите ведически писания.

Текст

атха читтам сама̄дха̄тум
на шакнош̣и майи стхирам
абхя̄са-йогена тато
ма̄м иччха̄птум дханан̃-джая

Дума по дума

атха – ако; читтам – ум; сама̄дха̄тум – да установиш; на – не; шакнош̣и – си способен; майи – върху мен; стхирам – устойчиво; абхя̄са – практика; йогена – чрез предано служене; татах̣ – тогава; ма̄м – мен; иччха̄ – пожелаеш; а̄птум – да постигнеш; дханам-джая – о, завоевателю на богатства, Арджуна.

Превод

Мой скъпи Арджуна, о, завоевателю на богатства, ако не можеш да установиш неотклонно ума си върху мен, тогава следвай регулиращите принципи на бхакти йога. По този начин ще развиеш желание да ме достигнеш.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: В този стих са посочени два различни метода на бхакти йога. Първият е възможен за тези, които чрез трансцендентална любов са развили привързаност към Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност. А вторият е за тези, които още не са развили привързаността и любовта си към него. На втората група са предписани различни правила за издигане до стадия на привързаност към Кр̣ш̣н̣а.

Бхакти йога пречиства сетивата. Поради материалното съществуване, сетивата ни са замърсени, защото са заети със сетивно наслаждение. Практиката на бхакти йога може да ги пречисти. В чисто състояние те влизат в пряк контакт с Върховния Бог. В материалния живот аз служа на някой господар, но в действителност не му служа с любов. Служа му просто за да получа някакви пари. А и господарят също не изпитва любов – той приема моето служене и ми плаща. И дума не може да става за любов. Но за духовния живот човек трябва да се издигне до стадия на чиста любов. Този стадий се постига чрез предано служене, извършвано с настоящите ни сетива.

Любовта към Бога спи в сърцето на всяко живо същество. В материалния свят тази любов се проявява в различни форми, но винаги остава замърсена. Затова сърцето трябва да бъде пречистено от материалното замърсяване – тогава се пробужда тази спяща в него естествена любов към Кр̣ш̣н̣а. В това се състои целият метод.

За да практикува бхакти йога съгласно регулиращите принципи, човек трябва да следва определени правила под ръководството на опитен духовен учител: да става рано сутрин, да се къпе, да влиза в храма и да отправя молитви, да повтаря Харе Кр̣ш̣н̣а, да бере цветя за Бога в храма, да готви и предлага храна на Бога, да вкусва праса̄дам и т.н. Има различни предписания, които преданият е необходимо да спазва. Той трябва редовно да слуша Бхагавад-гӣта̄ и Шрӣмад Бха̄гаватам от чисти предани. Тази практика ще му помогне да развие любов към Бога и тогава пред него ще се открие пътят към Божието царство. Практикуващият бхакти йога според правилата, под ръководството на духовен учител, със сигурност ще се издигне до стадия на любов към Бога.

Текст

абхя̄се`пй асамартхо`си
мат-карма-парамо бхава
мад-артхам апи карма̄н̣и
курван сиддхим ава̄псяси

Дума по дума

абхя̄се – практика; апи – дори ако; асамартхах̣ – неспособен; аси – ти си; мат-карма – моя работа; парамах̣ – посветена на; бхава – стани; мат-артхам – заради мен; апи – дори; карма̄н̣и – работа; курван – като извършваш; сиддхим – съвършенство; ава̄псяси – ти ще постигнеш.

Превод

Ако не можеш да следваш правилата на бхакти йога, тогава просто се опитай да работиш за мен, защото, като ми посветиш труда си, ще постигнеш съвършенство.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Този, който е неспособен да следва регулиращите принципи на бхакти йога под ръководството на духовен учител, може също да се издигне до съвършения стадий, като работи за Върховния Бог. Как да се извършва тази работа, вече бе обяснено в петдесет и пети стих на единайсета глава. Човек трябва да е отзивчив към разпространението на Кр̣ш̣н̣а съзнание. Мнозина предани разпространяват Кр̣ш̣н̣а съзнание и се нуждаят от помощ. Ако някой не може да практикува регулиращите принципи на бхакти йога, нека се опита да подпомогне тази дейност. Всяко начинание изисква земя, капитал, организация и труд. Както в бизнеса човек се нуждае от помещение, от някакъв капитал, който да вложи, от труд и организация, така и в служенето на Кр̣ш̣н̣а са нужни същите неща. Единствената разлика е, че в материалния живот се работи за сетивно наслаждение. Същата работа може да се извършва за удовлетворение на Кр̣ш̣н̣а и това е духовна дейност. Ако някой има достатъчно пари, би могъл да помогне в изграждането на център или храм за разпространение на Кр̣ш̣н̣а съзнание, или при издаването на книги. Има различни полета за дейност в името на Кр̣ш̣н̣а и човек трябва да се стреми да участва в тези дейности. Ако не може да пожертва резултатите от труда си, би могъл да пожертва поне известен процент от тях за разпространението на Кр̣ш̣н̣а съзнание. Това доброволно служене на каузата на Кр̣ш̣н̣а съзнание ще му помогне да се издигне до по-висш стадий на любов към Бога и да постигне съвършенство.

Текст

атхаитад апи ашакто 'си
картум мад-йогам а̄шритах̣
сарва-карма-пхала-тя̄гам
татах̣ куру ята̄тмава̄н

Дума по дума

атха – дори, ако; етат – това; апи – също; ашактах̣ – неспособен; аси – ти си; картум – да изпълниш; мат – за мен; йогам – в предано служене; а̄шритах̣ – като приемеш убежище; сарва-карма – на всички дейности; пхала – от резултатите; тя̄гам – отречение; татах̣ – тогава; куру – извършваш; ята-а̄тма-ва̄н – установен в себето.

Превод

Ако обаче си неспособен да работиш с това съзнание за мен, опитай се да се откажеш от плодовете на труда си и потърси удовлетворение в себето.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Човек може да не е в състояние дори да подпомага движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание заради социални, семейни или религиозни причини, или поради други трудности. Ако някой реши да се посвети на Кр̣ш̣н̣а съзнание, може да се сблъска с неодобрение от страна на семейството си, както и с много други препятствия. На човек с такива проблеми се препоръчва да пожертва резултата от работата си за някаква добра кауза. Правилата за това са дадени във ведическите писания. Има много описания на жертвоприношения и специални церемонии по време на пълнолуние; има и специфична работа, при която се използва резултатът от предишната дейност. Така всеки може постепенно да се издигне до нивото на знанието. Дори ако не се интересува от дейностите в Кр̣ш̣н̣а съзнание, но дава дарения на някоя болница или на друга социална институция, той се отказва от постигнатите с мъка резултати от труда си. Това също се препоръчва тук, защото изоставяйки плодовете от дейността, той постепенно пречиства ума си и става способен да разбере Кр̣ш̣н̣а съзнание. Разбира се, Кр̣ш̣н̣а съзнание не зависи от никаква друга практика, защото този метод сам по себе си пречиства ума, но ако има пречки за практикуването му, човек трябва да жертва резултатите от дейността си. В такъв случай може да помагаме на ближните, да се трудим за благото на обществото, нацията, държавата и т.н., и така в бъдеще да стигнем до стадия на чисто предано служене на Върховния Бог. В Бхагавад-гӣта̄ (18.46) се казва: ятах̣ правр̣тир бхӯта̄на̄м – ако решиш да се жертваш в името на висша кауза, дори да не знаеш, че най-висшата кауза е Кр̣ш̣н̣а, постепенно, чрез жертвения метод, ще стигнеш до разбирането, че именно Кр̣ш̣н̣а е върховната кауза.

Текст

шрейо хи гя̄нам абхя̄са̄дж
гя̄на̄д дхя̄нам вишиш̣яте
дхя̄на̄т карма-пхала-тя̄гас
тя̄га̄ч чха̄нтир анантарам

Дума по дума

шреях̣ – по-добре; хи – несъмнено; гя̄нам – знание; абхя̄са̄т – от практика; гя̄на̄т – от знание; дхя̄нам – медитация; вишиш̣яте – се счита за по-добра; дхя̄на̄т – от медитацията; карма-пхала-тя̄гах̣ – отказване от резултатите на плодоносните дейности; тя̄га̄т – с такова отречение; ша̄нтих̣ – спокойствие; анантарам – след това.

Превод

Ако не можеш да приемеш тази практика, тогава се заеми с развиване на знание. По-добра от знанието е медитацията, а по-добър от медитацията е отказът от плодовете на дейността, защото чрез този отказ постигаш душевно спокойствие.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Както се спомена в предишните стихове, има два вида предано служене: пътят на регулиращите принципи и пътят на пълната привързаност от любов към Върховната Божествена Личност. За тези, които не могат да следват принципите на Кр̣ш̣н̣а съзнание, е по-добре да развиват знание, защото със знание човек може да разбере истинската си природа. Постепенно знанието ще ги издигне до стадия на медитация, а чрез медитация може да се осъзнае Върховната Божествена Личност. Има методи, които водят до разбирането, че човек сам е Върховният и този вид медитация е приемлив, когато някой не е способен да служи предано. На тези, които не могат да медитират по този начин, ведическата литература препоръчва да следват дълга си, изпълнявайки предписаните задължения за бра̄хман̣и, кш̣атрии, вайши и шӯдри, описани в последната глава на Бхагавад-гӣта̄. Но във всички случаи човек трябва да се откаже от плодовете на труда си. Това означава да използва резултата от своята кармична дейност за някаква добра кауза.

Накратко, има два метода за постигане на най-висшата цел – Върховната Божествена Личност: методът на постепенното развитие и прекият метод. Преданото служене в Кр̣ш̣н̣а съзнание е прекият метод, а другият изисква отказ от плодовете на дейността. Тогава човек може да достигне нивото на знание, след това – нивото на медитация, после – нивото на разбиране на Свръхдушата и най-накрая – да постигне Върховната Божествена Личност. Може да се приеме или постепенния процес, или прекия път. Прекият метод не е възможен за всекиго, затова непрекият е също добър. Трябва да се отбележи, че Кр̣ш̣н̣а не препоръчва на Арджуна непрекия метод, защото Арджуна вече е достигнал нивото на любовно предано служене на Върховния Бог. Непрекият метод е за тези, които не са на това ниво – те трябва да следват постепенния процес на отречение, знание, медитация и реализация на Свръхдушата и Брахман. Що се отнася до Бхагавад-гӣта̄, в нея се набляга на прекия метод. Всеки е съветван да приеме прекия метод и да се отдаде на Върховната Божествена Личност, Кр̣ш̣н̣а.

Текст

адвеш̣т̣а̄ сарва-бхӯта̄на̄м
маитрах̣ карун̣а ева ча
нирмамо нираханка̄рах̣
сама-дух̣кха-сукхах̣ кш̣амӣ
сантуш̣т̣ах̣ сататам йогӣ
ята̄тма̄ др̣д̣ха-нишчаях̣
майй арпита-мано-буддхир
йо мад-бхактах̣ са ме приях̣

Дума по дума

адвеш̣т̣а̄ – който не завижда; сарва-бхӯта̄на̄м – към всички живи същества; маитрах̣ – дружелюбен; карун̣ах̣ – добронамерен; ева – несъмнено; ча – също; нирмамах̣ – без чувство за собственост; нираханка̄рах̣ – без фалшиво его; сама – еднакъв; дух̣кха – в нещастие; сукхах̣ – и щастие; кш̣амӣ – като прощава; сантуш̣т̣ах̣ – удовлетворен; сататам – винаги; йогӣ – човек, зает с преданост; ята-а̄тма̄ – който може да се владее; др̣д̣ха-нишчаях̣ – с решителност; майи – върху мен; арпита – съсредоточен; манах̣ – ум; буддхих̣ – и интелигентност; ях̣ – човек, който; мат-бхактах̣ – мой предан; сах̣ – той; ме – на мен; приях̣ – скъп.

Превод

Този, който не завижда и е приятел на всички същества, не се мисли за собственик, освободен е от фалшиво его, еднакво приема щастие и нещастие; търпелив е, винаги удовлетворен и себевладеещ се; който решително се посвещава на предано служене, с ум и интелигентност, установени върху мен – този мой предан ми е много скъп.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: В тези два стиха Господ се връща отново на същността на чистото предано служене и описва трансценденталните качества на чистия предан. Чистият предан е винаги спокоен при всички обстоятелства. Той не завижда на никого, нито става враг на врага си, защото мисли: „Този човек действа като мой враг поради миналите ми злодеяния. Затова по-добре да страдам, отколкото да протестирам“. В Шрӣмад Бха̄гаватам се казва: тат те 'нукампа̄м сусамӣкш̣ама̄н̣о бхун̃джа̄на ева̄тма-кр̣там випа̄кам. Винаги, когато преданият е в беда или в затруднение, той приема, че това е милост на Бога, и си казва: „Заради миналите ми злодеяния би трябвало да страдам много, много повече, но само поради милостта на Върховния Бог не получавам наказанието, което заслужавам. По милостта на Бога, Върховната Личност, получавам това леко наказание“. Затова, въпреки многото трудни обстоятелства, той е винаги спокоен, тих и търпелив. Преданият е доброжелателен към всички, дори към врага си. Нирмама означава, че той не обръща голямо внимание на болките и неприятностите, които идват от тялото, защото знае добре, че не е това материално тяло. Не се идентифицира с тялото, затова е освободен от фалшиво его и еднакво приема щастие и нещастие. Той е търпелив и удовлетворен от това, което идва по милостта на Върховния Бог. Не се стреми да постига нещо, което изисква големи усилия, и затова е винаги радостен. Той е съвършен мистик, защото следва наставленията на духовен учител и понеже сетивата му са контролирани, е изпълнен с решителност. Не се обърква от псевдоаргументи, защото никой не може да го отклони от твърдото му решение да служи с преданост. Той осъзнава напълно, че Кр̣ш̣н̣а е вечният Бог, и затова никой не може да го смути. Всички тези качества дават възможност на предания да насочи изцяло ума и интелигентността си към Върховния. Без съмнение, подобен стандарт на предано служене се среща много рядко, но преданият достига това ниво, когато следва регулиращите принципи. Бог казва, че такъв предан му е много скъп, защото е доволен от неговите дейности в пълно Кр̣ш̣н̣а съзнание.

Текст

ясма̄н нодвиджате локо
лока̄н нодвиджате ча ях̣
харш̣а̄марш̣а-бхайодвегаир
мукто ях̣ са ча ме приях̣

Дума по дума

ясма̄т – от когото; на – никога; удвиджате – са обезпокоявани; локах̣ – хората; лока̄т – от хора; на – никога; удвиджате – е смущаван; ча – също; ях̣ – всеки, който; харш̣а – от щастие; амарш̣а – нещастие; бхая – страх; удвегаих̣ – и тревога; муктах̣ – освободен; ях̣ – който; сах̣ – всеки; ча – също; ме – на мен; приях̣ – много скъп.

Превод

Този, който не безпокои никого и не е обезпокояван от никого; който остава уравновесен в щастие и нещастие, страх и тревога, ми е много скъп.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Тук са описани още някои от качествата на един предан. Той не затруднява никого, не тревожи никого и не предизвиква страх или неудовлетворение у никого. Тъй като е добронамерен към всички, той действа така, че да не безпокои другите. В същото време, ако другите се опитват да го безпокоят, той остава спокоен. По милостта на Бога е привикнал да не се влияе от никакви външни въздействия. Понеже е постоянно в Кр̣ш̣н̣а съзнание и е зает с предано служене, материалните обстоятелства не го смущават. Обикновено един материалист е много щастлив, ако може да удовлетвори сетивата и тялото си, но когато вижда, че другите притежават нещо за сетивно наслаждение, което му липсва, той страда и завижда. Когато очаква отмъщение от врага си, той изпитва страх; ако не може успешно да се справи с нещо, се обезсърчава. Преданият, който остава трансцендентален спрямо тези безпокойства, е много скъп на Кр̣ш̣н̣а.

Текст

анапекш̣ах̣ шучир дакш̣а
уда̄сӣно гата-вятхах̣
сарва̄рамбха-паритя̄гӣ
йо мад-бхактах̣ са ме приях̣

Дума по дума

анапекш̣ах̣ – неутрален; шучих̣ – чист; дакш̣ах̣ – опитен; уда̄сӣнах̣ – освободен от грижи; гата-вятхах̣ – освободен от страдания; сарва-а̄рамбха – от всички стремежи; паритя̄гӣ – отрекъл се; ях̣ – всеки, който; мат-бхактах̣ – мой предан; сах̣ – той; ме – на мен; приях̣ – много скъп.

Превод

Мой предан, независим от обстоятелствата, чист и опитен, безпристрастен, неподвластен на страдания и стремеж към резултати – той ми е много скъп.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Преданият може да получи пари, но не трябва да полага прекалени усилия, за да ги придобие. Ако те се появят по милостта на Върховния, той не се вълнува. За него е естествено да се къпе поне два пъти на ден и да става рано сутрин, за да служи на Бога. По този начин той е чист отвътре и отвън. Един предан е опитен, защото познава добре същността на всяка дейност и вярва в свещените писания. Не взема страната на определена група, затова е безпристрастен. Напълно освободен от обозначения, той никога не страда. Той знае, че тялото му е само обозначение, затова остава неповлиян от телесните болки. Чистият предан не се стреми към нищо в разрез с принципите на преданото служене. Например за построяването на голяма сграда се изисква много енергия и един предан не се заема с тази работа, ако тя не му носи напредък в преданото служене. Той може да построи храм на Бога с цената на всякакви трудности, но не строи голяма къща за собствените си роднини.

Текст

йо на хр̣ш̣яти на двеш̣т̣и
на шочати на ка̄нкш̣ати
шубха̄шубха-паритя̄гӣ
бхактима̄н ях̣ са ме приях̣

Дума по дума

ях̣ – този, който; на – никога; хр̣ш̣яти – радва се; на – никога; двеш̣т̣и – скърби; на – никога; шочати – оплаква се; на – никога; ка̄нкш̣ати – желае; шубха – от благоприятното; ашубха – и неблагоприятното; паритя̄гӣ – който се отказва; бхакти-ма̄н – предан; ях̣ – този, който; сах̣ – той е; ме – на мен; приях̣ – скъп.

Превод

Този, който не ликува и не скърби, не се оплаква и не копнее, отказва се и от благоприятните, и от неблагоприятните неща – такъв предан ми е много скъп.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Чистият предан нито се радва, нито страда заради материална печалба или загуба. Той не желае прекалено силно да има син или ученик и не скърби, ако не ги получи. Когато изгуби нещо, което му е много скъпо, не съжалява. Ако не постигне това, което иска, не се оплаква. Той остава неповлиян насред всякакви дейности – благоприятни, неблагоприятни и греховни. Готов е на всичко, за да удовлетвори Върховния Бог. Нищо не може да му попречи да извършва предано служене. Такъв предан е много скъп на Кр̣ш̣н̣а.

Текст

самах̣ шатрау ча митре ча
татха̄ ма̄на̄пама̄найох̣
шӣтош̣н̣а-сукха-дух̣кхеш̣у
самах̣ санга-виварджитах̣
туля-нинда̄-стутир маунӣ
сантуш̣т̣о йена кеначит
аникетах̣ стхира-матир
бхактима̄н ме прийо нарах̣

Дума по дума

самах̣ – еднакъв; шатрау – към врага; ча – също; митре – към приятеля; ча – също; татха̄ – така; ма̄на – на почит; апама̄найох̣ – и безчестие; шӣта – в студ; уш̣н̣а – зной; сукха – щастие; дух̣кхеш̣у – и нещастие; самах̣ – уравновесен; санга-виварджитах̣ – освободен от всякакво общуване; туля – еднакъв; нинда̄ – в клевета; стутих̣ – и репутация; маунӣ – мълчалив; сантуш̣т̣ах̣ – удовлетворен; йена кеначит – без нищо; аникетах̣ – без жилище; стхира – установен; матих̣ – решителност; бхакти-ма̄н – зает с предано служене; ме – на мен; приях̣ – скъп; нарах̣ – човек.

Превод

Той се отнася еднакво към приятели и врагове, остава уравновесен в чест и безчестие, зной и студ, щастие и нещастие, слава и позор, свободен е от замърсяващо общуване и е винаги мълчалив и удовлетворен, не се грижи да си осигури жилище, твърдо установен е в знание и е посветен на предано служене – такъв човек ми е много скъп.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: Преданият избягва всяко неподходящо общуване. Понякога човек е хвален, понякога е хулен – такава е природата на човешкото общество. Но преданият остава безучастен към преходните слава и позор, към щастието и нещастието. Той е много търпелив. Наричан е мълчалив, защото не говори за нищо друго, освен за Кр̣ш̣н̣а. Мълчалив не означава, че не трябва да говори изобщо, а значи, че не трябва да говори безсмислици. Той говори само за важни неща, а най-същественият разговор за него е разговорът за Върховния Бог. Преданият е щастлив при всички обстоятелства. Понякога може да получи много вкусни храни, друг път – не, но той е удовлетворен. Той не се грижи за комфортно жилище. Понякога може да живее под дърво, друг път в дворец – за него е без значение. Наричат го устойчив, защото е установен в своята решителност и знание. Можем да открием известно повторение в описанията на качествата на един предан, но това е само, за да се наблегне върху факта, че той трябва да придобие всички тези качества. Без добри качества не можем да бъдем чисти предани. Хара̄в абхактася куто махад-гун̣а̄х̣ – човек, който не е предан, няма добри качества. Всеки, който иска да бъде приеман за предан, трябва да развие добри качества. Разбира се, преданият не полага свръхусилия, за да придобие тези качества, защото дейностите в Кр̣ш̣н̣а съзнание и преданото служене му помагат да ги развие от само себе си.

Текст

йе ту дхарма̄мр̣там идам
ятхоктам парюпа̄сате
шраддадха̄на̄ мат-парама̄
бхакта̄с те
'тӣва ме прия̄х̣

Дума по дума

йе – тези, които; ту – но; дхарма – на религия; амр̣там – безсмъртна; идам – този; ятха̄ – като; уктам – каза; парюпа̄сате – напълно се посвещава; шраддадха̄на̄х̣ – с вяра; мат-парама̄х̣ – като приемат мен, Върховния Бог за всичко; бхакта̄х̣ – предани; те – те; атӣва – много, много; ме – на мен; прия̄х̣ – скъпи.

Превод

Тези, които изцяло посветени следват с вяра вечния път на преданото служене и Аз съм висшата им цел – са ми много, много скъпи.

Коментар

ПОЯСНЕНИЕ: В тази глава от втори стих до края – от майи а̄веш̣я мано йе ма̄м („като установява ума си в мен“) до йе ту дхарма̄мр̣там идам („религията на вечното служене“) – Върховният Бог обяснява методите на трансценденталното служене, с помощта на които може да бъде достигнат. Тези методи са много скъпи на Бога и Той приема всекиго, който ги следва. На въпроса, поставен от Арджуна, – кой е по-добър – този, който върви по пътя на безличностния Брахман, или този, който се посвещава да служи лично на Върховната Личност, Бог отговаря подробно, като не оставя никакво съмнение, че преданото служене на Божествената Личност е най-добрият от всички методи за духовна реализация. С други думи, от тази глава може да се разбере, че посредством добро общуване човек развива привързаност към чистото предано служене, затова приема авторитетен духовен учител и под негово ръководство започва да слуша, да повтаря святите имена, да следва регулиращите принципи на преданото служене с вяра, привързаност и преданост и така се посвещава на трансцендентално служене на Бога. В тази глава е препоръчан този път, следователно няма съмнение, че преданото служене е единственият и абсолютен път за себепознание – за постигане на Върховната Божествена Личност. Безличностната представа за Абсолютната Истина се препоръчва само до момента на пълно отдаване с цел себепознание. С други думи, безличностното схващане може да е полезно, докато липсва възможността за общуване с чист предан. Стремейки се към осъзнаване на безличностния Абсолют, човек се отказва от плодовете на труда си, медитира и развива знание, за да разбере духа и материята. Това е необходимо, докато не влезе в контакт с чист предан. За щастие, ако някой развие желание да се заеме с чисто предано служене в Кр̣ш̣н̣а съзнание, не е нужно да преминава през всички тези етапи на духовно усъвършенстване. Преданото служене, описано в средните шест глави на Бхагавад-гӣта̄, е по-близко до природата на живото същество. Не бива да се безпокоим за поддържането на тялото, защото по милостта на Бога всичко се урежда от само себе си.

Така завършват поясненията на Бхактиведанта върху дванадесета глава на Шрӣмад Бхагавад-гӣта̄, озаглавена „Преданото служене“.