Бхагавад-гӣта̄ такава, каквато е 12.6-7

Тук изрично се посочва, че преданите имат щастлива участ, защото Бог бързо ги освобождава от материалното съществуване. Отдавайки чисто предано служене, човек осъзнава, че Бог е велик и индивидуалната душа му е подчинена. Негов дълг е да служи на Бога и ако не направи това, той ще служи на ма̄я̄.

Както беше обяснено, Върховният Бог може да бъде осъзнат единствено чрез предано служене. Затова е необходимо напълно да се отдадем на Бога. За да достигнем Кр̣ш̣н̣а, трябва изцяло да съсредоточим ума си върху него. Трябва да посветим всичко, което вършим, само на Кр̣ш̣н̣а. Не е важно какво правим, главното е да го правим за Кр̣ш̣н̣а. Такъв е идеалът за предано служене. Преданият не желае нищо друго, освен да удовлетвори Върховната Божествена Личност. Мисията на неговия живот е да удовлетвори Кр̣ш̣н̣а и той е готов да жертва всичко за удовлетворението на Кр̣ш̣н̣а, точно както прави Арджуна на бойното поле Курукш̣етра. Методът е много прост – човек може да се посвети на работата си и в същото време да повтаря Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе. Благодарение на тези трансцендентални звуци преданият се привързва към Върховната Личност.

Тук Бог Кр̣ш̣н̣а обещава, че бързо ще освободи от океана на материалното съществуване чистия предан, който действа по този начин. Напредналите йогӣ могат да пренесат душата си на всяка планета с помощта на йога. Съществуват и други методи, но що се отнася до преданите, тук ясно се казва, че Бог лично ги освобождава. Не е нужно преданият да чака, докато придобие достатъчно опит, за да се издигне до духовния свят.

Във Вара̄ха Пура̄н̣а се казва:

Смисълът на този стих е, че преданият няма нужда да практикува аш̣т̣а̄н̇га йога, за да достигне духовните планети. Отговорността за това поема Върховният Бог. Тук Кр̣ш̣н̣а ясно казва, че Той спасява предания. Едно дете има сигурност, защото родителите му изцяло поемат грижите за него. По аналогичен начин преданият няма нужда да практикува йога, за да достигне други планети – Върховният Бог поради голямата си милост идва на гърба на своята птица Гаруд̣а и го освобождава от материалното съществуване. Човекът, паднал в океана, може да е много опитен плувец, но колкото и упорито да се бори, той не може да се спаси сам. Ще бъде спасен, ако някой друг дойде и го извади от водата. По същия начин Бог спасява преданите си от материалното съществуване. Нужно е само да практикуваме простия метод на Кр̣ш̣н̣а съзнание и изцяло да се заемем с предано служене. Интелигентният човек винаги ще предпочете метода на преданото служене пред всички други пътища. В На̄ра̄ян̣ӣя това се потвърждава със следните думи:

Смисълът на този стих е, че човек не трябва да се занимава с плодоносни дейности или с придобиване на знание чрез философски размишления, тъй като, отдавайки се на Върховната Личност, той може да получи всички добри резултати, постигани с различните йога техники, размишления, ритуали, жертвоприношения, благотворителност и т.н. Това е благословията, която получаваме от преданото служене.

Като повтаря святото име на Кр̣ш̣н̣а – Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе, – преданият с лекота и радост постига върховната цел, непостижима с друг религиозен метод.

Заключението на Бхагавад-гӣта̄ е дадено в осемнайсета глава:

Човек трябва да изостави всички други методи за себепознание и да се посвети на предано служене в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Това ще му даде възможност да постигне съвършенство в живота. Не е нужно да се страхува от последиците от греховете си, извършени в миналото, защото Върховният Бог напълно поема грижата за него. Затова трябва да изоставим напразните опити да постигнем духовно освобождение със собствени усилия. Нека всеки приеме подслон при върховния всемогъщ Бог Кр̣ш̣н̣а. Това е висшето съвършенство на живота.