Шрӣмад Бха̄гаватам 1.18.41
Деванагари
निशम्य शप्तमतदर्हं नरेन्द्रं
स ब्राह्मणो नात्मजमभ्यनन्दत् ।
अहो बतांहो महदद्य ते कृत-
मल्पीयसि द्रोह उरुर्दमो धृत: ॥ ४१ ॥
स ब्राह्मणो नात्मजमभ्यनन्दत् ।
अहो बतांहो महदद्य ते कृत-
मल्पीयसि द्रोह उरुर्दमो धृत: ॥ ४१ ॥
Стих
нишамя шаптам атад-архам̇ нарендрам̇
са бра̄хман̣о на̄тмаджам абхянандат
ахо бата̄м̇хо махад адя те кр̣там
алпӣяси дроха урур дамо дхр̣тах̣
са бра̄хман̣о на̄тмаджам абхянандат
ахо бата̄м̇хо махад адя те кр̣там
алпӣяси дроха урур дамо дхр̣тах̣
Дума по дума
нишамя — след като чу; шаптам — прокълна; атат-архам — никога не трябва да се осъжда; нара-индрам — на царя, най-добрия сред човешкия род; сах̣ — това; бра̄хман̣ах̣ — бра̄хман̣а-р̣ш̣и; на — не; а̄тма-джам — собствения си син; абхянандат — поздрави; ахо — уви; бата — опечален; ам̇хах̣ — грехове; махат — големи; адя — днес; те — ти самият; кр̣там — извърши; алпӣяси — незначително; дрохе — оскърбление; урух̣ — много голямо; дамах̣ — наказание; дхр̣тах̣ — отсъди.
Превод
Бащата научи от сина си, че царят бе прокълнат, въпреки че изобщо не заслужаваше такава присъда, защото бе най-достоен сред човешките същества. Този р̣ш̣и не одобри постъпката на сина си и съкрушен каза:
Уви! Какъв голям грях е извършил синът ми! Отсъдил е сурово наказание за една незначителна обида.
Уви! Какъв голям грях е извършил синът ми! Отсъдил е сурово наказание за една незначителна обида.
Пояснение
Царят е най-достойният от всички хора. Той е представител на Бога и действията му никога не трябва да се осъждат. С други думи, царят не може да греши. Царят може да заповяда да обесят един син на бра̄хман̣а, ако той е престъпник, но въпреки това не може да бъде обвинен в греховно убийство на бра̄хман̣а. Дори ако направи нещо погрешно, той никога не трябва да бъде осъждан. Един лекар може да убие пациента си, ако допусне грешка в лечението, но въпреки това не бива осъждан на смърт. А какво да кажем тогава за един добър и благочестив цар като Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит? Във ведическото общество царят притежавал всички качества да бъде ра̄джарш̣и, или велик светец, въпреки че изпълнявал задълженията на цар. Единствено благодарение на царя и на доброто му управление гражданите могат да живеят в мир и да не изпитват страх. Ра̄джарш̣ите управлявали царствата си толкова безупречно и благочестиво, че поданиците им ги почитали като самия Бог. Това се препоръчва във Ведите. Царят се нарича нарендра, най-достойният сред човешките същества. Как е възможно цар като Маха̄ра̄джа Парӣкшит да бъде съден от един неопитен и горделив син на бра̄хман̣а, макар и овладял могъществото на издигнат бра̄хман̣а?
Шамӣка Р̣ш̣и бил достоен, добър бра̄хман̣а и затова не одобрил действията на недостойния си син. Той започнал да съжалява за всичко, което бил направил синът му. По правило царят не трябва да бъде проклинан, а с още по-голяма сила това важи за такъв добър цар като Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит. Оскърблението, което царят нанесъл, било съвсем незначително и Шр̣н̇ги сторил един наистина много тежък грях, като го осъдил на смърт. Затова Р̣ш̣и Шамӣка съжалявал за всичко, което се случило.