Шрӣмад бха̄гаватам 1.18.41
Текст
са бра̄хман̣о на̄тмаджам абхянандат
ахо бата̄м̇хо махад адя те кр̣там
алпӣяси дроха урур дамо дхр̣тах̣
Дума по дума
нишамя – след като чу; шаптам – прокълна; атат-архам – никога не трябва да се осъжда; нара-индрам – на царя, най-добрия сред човешкия род; сах̣ – това; бра̄хман̣ах̣ – бра̄хман̣а-р̣ш̣и; на – не; а̄тма-джам – собствения си син; абхянандат – поздрави; ахо – уви; бата – опечален; ам̇хах̣ – грехове; махат – големи; адя – днес; те – ти самият; кр̣там – извърши; алпӣяси – незначително; дрохе – оскърбление; урух̣ – много голямо; дамах̣ – наказание; дхр̣тах̣ – отсъди.
Превод
Бащата научи от сина си, че царят бе прокълнат, въпреки че изобщо не заслужаваше такава присъда, защото бе най-достоен сред човешките същества. Този р̣ш̣и не одобри постъпката на сина си и съкрушен каза:
Уви! Какъв голям грях е извършил синът ми! Отсъдил е сурово наказание за една незначителна обида.
Пояснение
Царят е най-достойният от всички хора. Той е представител на Бога и действията му никога не трябва да се осъждат. С други думи, царят не може да греши. Царят може да заповяда да обесят един син на бра̄хман̣а, ако той е престъпник, но въпреки това не може да бъде обвинен в греховно убийство на бра̄хман̣а. Дори ако направи нещо погрешно, той никога не трябва да бъде осъждан. Един лекар може да убие пациента си, ако допусне грешка в лечението, но въпреки това не бива осъждан на смърт. А какво да кажем тогава за един добър и благочестив цар като Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит? Във ведическото общество царят притежавал всички качества да бъде ра̄джарш̣и, или велик светец, въпреки че изпълнявал задълженията на цар. Единствено благодарение на царя и на доброто му управление гражданите могат да живеят в мир и да не изпитват страх. Ра̄джарш̣ите управлявали царствата си толкова безупречно и благочестиво, че поданиците им ги почитали като самия Бог. Това се препоръчва във Ведите. Царят се нарича нарендра, най-достойният сред човешките същества. Как е възможно цар като Маха̄ра̄джа Парӣкшит да бъде съден от един неопитен и горделив син на бра̄хман̣а, макар и овладял могъществото на издигнат бра̄хман̣а?
Шамӣка Р̣ш̣и бил достоен, добър бра̄хман̣а и затова не одобрил действията на недостойния си син. Той започнал да съжалява за всичко, което бил направил синът му. По правило царят не трябва да бъде проклинан, а с още по-голяма сила това важи за такъв добър цар като Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит. Оскърблението, което царят нанесъл, било съвсем незначително и Шр̣н̇ги сторил един наистина много тежък грях, като го осъдил на смърт. Затова Р̣ш̣и Шамӣка съжалявал за всичко, което се случило.