Разговорът на Видура с Маитрея

Благодарение на чистата си преданост към непогрешимия Бог, Видура вече бил постигнал съвършенство. В качествено отношение Богът и живите същества имат еднаква природа, но количествено Богът е много по-велик от всяко едно живо същество. Той е винаги безпогрешен, докато живите същества са склонни да попадат под влиянието на заблуждаващата енергия. Благодарение на това че бил ачюта-бха̄ва, т.е. напълно погълнат от преданото служене на Бога, Видура вече бил преодолял склонността на обусловеното живо същество да греши. Това равнище на съществуване се нарича ачюта-бха̄ва-сиддха, или съвършенство, постигнато с помощта на преданото служене. Следователно всеки, който е погълнат от преданото служене за Бога, е освободена душа и притежава всички достойни за възхищение качества. Мъдрецът Маитрея седял в усамотение на брега на Ганг при Хардвар, когато Видура, съвършеният предан, който притежавал всички трансцендентални качества, се приближил към него, за да му зададе въпросите си.

Видура задал на Маитрея няколко въпроса от по-общ характер, въпреки че първоначалните му намерения били други. Уддхава го помолил да отиде при Маитрея Муни и да го пита за всички истини, свързани с Бога и неговото име, слава, качества, форма, забавления, обкръжение и т.н., затова се очаквало, че когато отиде при Маитрея, Видура ще задава само въпроси, свързани с Бога. Но от скромност той не започнал да разпитва за Бога още от самото начало, а задал първо въпроси, които са от голямо значение за обикновените хора. Обикновеният човек не може да разбере Бога. Най-напред той трябва да узнае истината за своя живот, който е изцяло под властта на заблуждаващата енергия. В илюзията си човек мисли, че може да постигне щастие само ако извършва плодоносни дейности. Но когато се занимава с подобни дейности, фактически той все повече и повече се оплита в мрежата на дейностите и последиците от тях и не стига до никакво разрешение на проблема на своя живот. По този повод в една песен се пее: „От силен копнеж да бъда щастлив аз си построих дом. Но всичките ми мечти се превърнаха в пепел, защото в него неочаквано избухна пожар“. Такива са законите на природата. В стремеж да постигне щастие, всеки в материалния свят гради планове, но законите на природата безмилостно превръщат всичките му намерения в пепел. Вършителят на плодоносни дейности не постига щастие с плановете си и вечната му жажда за щастие остава неутолена.

Естественото положение на всяко живо същество е да се подчинява на волята на Върховния Бог. Само заради миналите си грехове живото същество престава да се чувства подчинено на Бога и става жертва на всички страдания в материалното съществуване. Единственото задължение на всички е да отдават предано служене на Върховния Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, затова всяка дейност, която не е свързана с трансценденталното любовно служене, е повече или по-малко акт на неподчинение спрямо върховната воля. Всички видове плодоносни дейности, занимания с емпирична философия и мистицизъм в една или друга степен противоречат на духа на покорност спрямо Бога и всяко живо същество, което върши подобни дейности, ще бъде наказано по съответния начин от законите на материалната природа, действащи под върховенството на Бога. Великите чисти предани на Бога изпитват състрадание към падналите и затова пътуват по целия свят с мисията да върнат душите вкъщи, обратно при Бога. Тези чисти предани разнасят посланието на Бога, за да спасят падналите души. Затова обикновените хора, които са попаднали под въздействието на външната енергия на Бога, трябва да търсят възможности да общуват с тях.

В Първа песен на Шрӣмад Бха̄гаватам вече обяснихме, че в зависимост от способностите си, различните хора осъзнават Абсолютната Истина в три различни аспекта, макар че тези аспекти са тъждествени помежду си. Трансценденталистът с най-дълбоко разбиране е чистият предан на Бога, у когото няма и следа от желание за плодоносни дейности или умозрително философстване. Само преданото служене може докрай да изчисти сърцето от всички материални наслоения на карма, гя̄на и йога. И единствено на пречистилия се по такъв начин Богът, който обитава всяко сърце заедно с индивидуалната душа, дава напътствия, за да му помогне да постигне крайната цел – да се върне вкъщи, при него. Това се потвърждава в Бхагавад-гӣта̄ (10.10): теш̣а̄м̇ сатата-юкта̄на̄м̇ бхаджата̄м. Богът предава знание на предания, така както постъпил с Арджуна и Уддхава, само когато е удовлетворен от неговото предано служене.

Гя̄нӣте, йогӣте и кармӣте не могат да очакват такава непосредствена помощ от страна на Бога. Те не са в състояние да го удовлетворят с трансцендентално любовно служене, нещо повече, те не вярват в това служене. Процесът на бхакти, регулиран от принципите на вайдхӣ-бхакти, т.е. преданото служене, при което се следват правила и ограничения, е описан в свещените писания и е утвърден от велики а̄ча̄рии. Тази практика може да помогне на начинаещия предан да се издигне до равнището на ра̄га-бхакти, при което самият Бог започва да му дава наставления отвътре като чайтя-гуру, т.е. като духовен учител под формата на Свръхсъзнанието. С изключение на преданите, никои други трансценденталисти не правят разлика между индивидуалната душа и Свръхдушата, защото всички погрешно отъждествяват Свръхсъзнанието с индивидуалното съзнание. Тази грешка пречи на неотдадените да получават наставления отвътре и с това те се лишават от непосредствената помощ на Бога. Трябва да минат много, много животи, преди монистът да разбере, че Богът трябва да се обожава и че преданият е едновременно еднакъв с Бога и различен от него. Едва тогава той може да се отдаде на Бог Ва̄судева. От този момент започва чистото предано служене. Процесът за постигане на Абсолютната Истина, следван от заблудените монисти, е изключително труден, докато пътят, по който преданите осъзнават Абсолютната Истина, им се открива направо от Бога, който е удовлетворен от тяхното предано служене. Заради многобройните начинаещи предани Видура попитал Маитрея най-напред за пътя на преданото служене, с което лесно можем да удовлетворим Бога, обитаващ сърцето ни.

Бог Кр̣ш̣н̣а е изначалната Божествена Личност, от която водят началото си пуруш̣а-авата̄рите, трите творящи инкарнации – Ка̄ран̣а̄рн̣ава-ша̄йӣ Виш̣н̣у, Гарбходака-ша̄йӣ Виш̣н̣у и Кшӣродака-ша̄йӣ Виш̣н̣у. С помощта на външната енергия на Бога тримата пуруш̣и на няколко етапа създават цялото материално творение. Следователно материалната енергия е подвластна на Бога. Да се смята, че материалната природа е независима, е все едно да се опитваме да издоим мляко от месестите израстъци по шията на козела. Богът е лишен от желания и е напълно независим. Той не създава материалния свят за свое собствено удоволствие, както ние създаваме семейство, за да изпълним материалните си желания. Материалният свят всъщност е сътворен, за да доставя илюзорно наслаждение на обусловените души, които от незапомнени времена са се противопоставяли на трансценденталното служене за Бога. Всяка материална вселена представлява самостоятелно цяло. В материалния свят е налице всичко, което е необходимо за съществуването. И въпреки това поради невежеството си материалистите се тревожат, че броят на населението по земята постоянно нараства. Щом се роди ново живо същество, Богът веднага му осигурява всичко необходимо за неговото съществуване. Останалите живи същества, които са много повече на брой от човешките, никога не се тревожат за прехраната си и никога не умират от глад. Единствено хората страдат от недостиг на храна и за да прикрият истинската причина – лошото обществено управление, – създават мита за прекомерното увеличаване броя на населението по земята. Ако нещо не достига в този свят, това е съзнание за Бога. Иначе по милостта на Бога всичко останало е в изобилие.

Събитията във връзка със сътворението, съществуването и унищожението, за които се говори на много места в Шрӣмад Бха̄гаватам, се отнасят към различни милениуми (калпи), затова различните авторитети ги описват по различен начин, когато отговарят на въпросите на учениците си. Тези различия не засягат принципите на сътворението и контрола на Бога над тях, но все пак сътворенията в различните калпи се отличават помежду си по някои несъществени детайли. Огромното небе е материалното тяло на Бога, наречено вира̄т̣-рӯпа, и в пределите на небесната сфера – сърцето на Бога – е поместено цялото материално мироздание. Затова всичко съществуващо – като се започне от небето, първото материално проявление, достъпно за грубото зрение, и се стигне до земята, – всичко се нарича Брахман. Сарвам̇ кхалв идам̇ брахма – „Не съществува друго освен Бога. Той е единствен и неповторим“. Живите същества са висши енергии, а материята е низша енергия. Съчетанието на тези две енергии предизвиква появата на материалния свят, който е в сърцето на Бога.

Богът се появява в тази вселена в различни инкарнации – Матся, Кӯрма, Вара̄ха, Нр̣сим̇ха – и извършва различни трансцендентални дейности за благото на два пъти родените, кравите и полубоговете. Богът проявява особена загриженост за два пъти родените, за цивилизованите хора. Цивилизован се нарича този, който има две раждания. В материалния свят живото същество се ражда от съвкуплението на мъжкия и женския индивид. Човекът се ражда в резултат от съвкуплението на бащата с майката, но цивилизованият човек се ражда и втори път – когато общува с духовния си учител, своя истински баща. Бащата и майката, които създават материалното тяло, са родители само за този живот; в следващия живот на тяхно място могат да дойдат други. А истинският духовен учител, като представител на Бога, е вечен баща на своя ученик, защото поема отговорността да го изведе до духовното освобождение, крайна цел на съществуването. И така, за да се нарече цивилизован, човек трябва да получи и второ раждане, в противен случай с нищо не е по-различен от низшите животни.

Кравата играе особено важна роля за усъвършенстването на човешкото тяло. Животът в тялото може да се поддържа с всякаква храна, но кравето мляко способства развиването на фините тъкани в човешкия мозък, което от своя страна дава възможност на човека да разбере сложното трансцендентално знание. Един цивилизован човек трябва да се храни с плодове, зеленчуци, зърно, захар и мляко. Бикът помага в произвеждането на зърно и на други селскостопански продукти, така че в определен смисъл той може да бъде наречен баща на човешкия род, а кравата, която дава мляко на хората – майка. Затова цивилизованите хора трябва добре да се грижат за биковете и кравите и да ги закрилят по всякакъв начин.

Полубоговете, или живите същества, които населяват висшите планети, превъзхождат хората във всяко едно отношение. Те разполагат с много по-добри условия за съществуване и живеят сред разкош, който е недостъпен за земните хора. Ала въпреки това те всички са предани на Бога. Богът се въплъщава в различни форми, например риба, костенурка, глиган или получовек-полулъв, просто за да даде закрила на цивилизованите хора, кравите и полубоговете, които носят пряка отговорност за поддържането на регулирания живот, насочен към себепознанието. Цялото материално творение е устроено по такъв начин, че обусловените души да получат възможност да осъзнаят себе си. Този, който се възползва от тази възможност, се нарича полубог или цивилизован човек. А предназначението на кравата е да подпомага човека в поддържането на такъв възвишен начин на съществуване.

Забавленията, които Богът осъществява, за да даде закрила на два пъти родените цивилизовани хора, кравите и полубоговете, са напълно трансцендентални. Хората обичат да слушат увлекателни истории, затова пазарът изобилства от книги, списания и вестници, които да удовлетворяват тази потребност на развития човек. Но удоволствието от този тип произведения трае само по време на първия прочит, затова човек не изпитва желание да ги препрочита отново и отново. Той преглежда вестника за по-малко от час и после го хвърля в кошчето за боклук. Подобно е положението и с другата светска литература. Но прелестта на трансценденталните книги, такива като Бхагавад-гӣта̄ и Шрӣмад Бха̄гаватам, е в това, че те никога не остаряват. Вече пет хиляди години цивилизованите хора по света ги четат и препрочитат и те въпреки това не са остарели. За мъдрите и за преданите тези книги са винаги нови. Дори когато ежедневно повтарят стиховете на Бхагавад-гӣта̄ и Шрӣмад Бха̄гаватам, преданите като Видура не могат да им се наситят. Преди да срещне Маитрея, Видура вероятно бил слушал за забавленията на Бога безброй пъти, но въпреки това пак поискал да чуе същите разкази, защото можел да ги слуша вечно и да не им се насити. Такава е трансценденталната природа на славните забавления на Бога.

Бог Кр̣ш̣н̣а е Царят на всички царе и Той е създал различни планети за отделните видове живи същества. Дори на тази планета има различни места, за да могат в тях да живеят различни видове хора. Пустините, островите и планинските котловини се обитават от различен тип хора, родени в различни природни гун̣и в зависимост от миналите си дейности. Хора има и в Арабската пустиня, и в полите на Хималаите, и по островите, ала всички те доста се различават помежду си. На същия принцип има и различни планети. Дори планетите, разположени под равнището на Земята, чак до планетата Па̄та̄ла, са населени с различни видове същества. Няма безлюдни планети, както се заблуждават съвременните учени. В Бхагавад-гӣта̄ Богът казва, че живите същества са сарва-гата – обитават всяка една среда. Затова няма съмнение, че другите планети също са населени с подобни на нас същества, които често са дори по-интелигентни и по-богати от нас. Съществата с по-голям интелект живеят в много по-добри условия от хората на Земята. Има и планети, до които не проникват слънчевите лъчи. Те също са населени с живи същества, попаднали там заради миналите си деяния. Всички тези многообразни условия на живот са дело на Върховния Бог и за да разшири познанията си, Видура помолил Маитрея да разкаже за тях.

Всяко живо същество е зависимо от вродените си наклонности, които са резултат от влиянието на гун̣ите на материалната природа. Дейностите на живото същество се определят от трите гун̣и на природата, външността и телесните му особености зависят от неговите дейности, а името му на свой ред му се дава според външния вид. Например хората от висшите класи имат светла на цвят кожа (шукла), а хората от низшите – тъмна. Цветът на кожата – светъл или тъмен – е следствие от светлите и тъмните дела, които човек е вършил. В резултат от благочестиви дейности той може да се роди в добро и високопоставено семейство, да стане богат, да получи образование или да е красив. Греховните дейности водят до низш произход, вечен недоимък, глупост или неграмотност и грозота. Видура помолил Маитрея да обясни тези различия между живите същества, създадени от На̄ра̄ян̣а, Върховната Божествена Личност.

Отчитайки огромния интерес, който хората изпитват към четивата на социално-исторически теми, Шрӣла Вя̄садева съставил Пура̄н̣ите, Маха̄бха̄рата и редица други книги. Тези произведения, предназначени за простите хора, са написани така, че да пробудят у тях съзнанието за Бога, което те са забравили по време на обусловеното си съществуване в материалния свят. Истинската цел на тези произведения не е да излагат исторически факти, а да съживят у хората съзнанието им за Бога. Например Маха̄бха̄рата разказва историята на битката при Курукш̣етра и обикновените хора четат този епос, защото той разкрива социалните, политическите и икономическите проблеми на човешкото общество. Но в действителност най-важната част от Маха̄бха̄рата е Бхагавад-гӣта̄, чиито наставления читателите възприемат почти неусетно, едновременно с историческия епос за битката при Курукш̣етра.

Видура обяснил на Маитрея, че се е преситил да слуша за светски социални и политически проблеми и повече не се интересува от подобни теми. Той жадувал да чуе трансцендентални повествования за Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. Тъй като в Пура̄н̣ите и Маха̄бха̄рата не се срещат твърде често разкази, които да са непосредствено свързани с Кр̣ш̣н̣а, Видура не се чувствал удовлетворен. Той желаел да слуша повече за Кр̣ш̣н̣а. Кр̣ш̣н̣а-катха̄ – разказите за Кр̣ш̣н̣а – са трансцендентални и човек не може да им се насити. Бхагавад-гӣта̄ е важна именно защото е кр̣ш̣н̣а-катха̄, т.е. слова, изговорени от самия Бог Кр̣ш̣н̣а. Историята на битката при Курукш̣етра може да предизвиква интерес у по-простите хора, но за човек като Видура, който е достигнал висините в преданото служене, интерес представлява само кр̣ш̣н̣а-катха̄ и нещата, свързани с нея. Видура искал да слуша от Маитрея и затова му задал въпросите си, ала в същото време изразил и желанието си всичко, за което Маитрея говори, да бъде свързано с Кр̣ш̣н̣а. Както огънят, който поглъща дървата, никога не се насища, така чистият предан на Бога никога не престава да слуша за Кр̣ш̣н̣а. Когато историческите и обществено-политическите събития се свържат с Кр̣ш̣н̣а, разказите за тях веднага стават трансцендентални. Това е начинът да се трансформират светските неща в духовна същност. Целият свят може да се превърне във Вайкун̣т̣ха, ако всичко, което става в него, се свързва с кр̣ш̣н̣а-катха̄.

Днес ние разполагаме с две много важни произведения, които са кр̣ш̣н̣а-катха̄ – Бхагавад-гӣта̄ и Шрӣмад Бха̄гаватам. Бхагавад-гӣта̄ е кр̣ш̣н̣а-катха̄, защото е изговорена от самия Кр̣ш̣н̣а, а Шрӣмад Бха̄гаватам – защото разказва за Кр̣ш̣н̣а. Бог Чайтаня завещал на учениците си да проповядват кр̣ш̣н̣а-катха̄ по целия свят, без да правят разлика между хората, защото трансценденталната стойност на кр̣ш̣н̣а-катха̄ може да пречисти всички от материалните замърсявания.

Кр̣ш̣н̣а-катха̄ е толкова могъща, че просто като проникне в ушите, тозчас може да освободи човека от робството на семейните му привързаности. Привързаността към семейството е илюзорно проявление на външната енергия и е единственият стимул, който стои в основата на светските дейности. Докато човек върши светски дейности, докато умът му е погълнат от тях, той ще трябва отново и отново да се ражда и да умира във вездесъщото материално невежество. Повечето от хората се намират под влиянието на гун̣ата на невежеството и само една малка част от тях са под влиянието на гун̣ата на страстта. Живото същество, което е подвластно на тези две гун̣и, действа, като изхожда от материалните си представи за живота. Материалните гун̣и не му позволяват да разбере истинското си положение. Невежеството и страстта здраво привързват човека към илюзорната, телесната представа, която той си създава за своето аз. Най-достойни сред подведените по този начин глупци са алтруистите, които са подвластни на материалната гун̣а страст. Бхагавад-гӣта̄, която е истинска кр̣ш̣н̣а-катха̄, дава на хората първия урок – тялото е тленно, а съзнанието, което го пронизва, е вечно. Съзнаващото същество, неизменното аз, съществува вечно и не може да бъде убито при никакви обстоятелства, дори и след смъртта на тялото. Всеки, който погрешно се отъждествява с тленното си тяло и подвеждан от тази измамна телесна представа за живота, работи заради това тяло, именувайки своята дейност социология, политика, филантропия, алтруизъм, национализъм или интернационализъм, определено е глупак, който не умее да отличи реалността от илюзията. Някои такива хора се издигат над гун̣ите на невежеството и страстта и достигат гун̣ата на доброто, но светското добро винаги е замърсено с нюанси на невежество и страст. Материалното добро може да доведе човека до прозрението, че между тялото и душата има разлика, и затова подобен човек започва да се интересува повече от душата, а не от тялото. Но поради замърсяванията си хората, които са под влиянието на материалното добро, не могат да разберат истинската природа на душата като личност. Безличностните им представи, че душата е някакво духовно начало, различно от тялото, им позволява да останат в гун̣ата на доброто в границите на материалната природа, но докато не изпитат влечение към кр̣ш̣н̣а-катха̄, тези хора никога няма да се изтръгнат от робството на материалното съществуване. Кр̣ш̣н̣а-катха̄ е единственият лек за всички хора на този свят, защото може да ги издигне до чистото съзнание за тяхното аз и да ги освободи от материалното робство. Бог Чайтаня е казал, че да се проповядва кр̣ш̣н̣а-катха̄ по целия свят, е най-великата мисионерска дейност, затова всички разумни мъже и жени по земята трябва да се присъединят към това велико движение, започнато от Бог Чайтаня.

Великият мъдрец Кр̣ш̣н̣а-дваипа̄яна Вя̄са е автор на всички ведически произведения, от които с особена популярност се славят Веда̄нта сӯтра, Шрӣмад Бха̄гаватам и Маха̄бха̄рата. Както се казва в Бха̄гаватам (1.4.25), Шрӣла Вя̄садева създал Маха̄бха̄рата за ограничените хора, които се интересуват повече от светски въпроси, отколкото от философията на живота. Веда̄нта сӯтра била съставена за тези, които са изгубили интерес към светското, защото вече са изпитали горчивия вкус на измамното материално щастие. Първият афоризъм на Веда̄нта сӯтра гласи: атха̄то-брахма-джигя̄са̄. Това означава, че само този, който вече е задоволил празното си любопитство на пазарището на сетивните удоволствия, може да започне да си задава съществени въпроси за природата на Брахман, за Трансценденталното. Хората, които живо се интересуват от светските проблеми, изпълнили вестниците и другата подобна книжнина, се отнасят към категорията стрӣ-шӯдра-двиджабандху – категорията на жените, работниците и недостойните потомци на висшите класи (бра̄хман̣и, кш̣атрии и вайши). Тъй като не са особено интелигентни, тези хора не могат да разберат смисъла на Веда̄нта сӯтра, макар някои от тях да си дават вид, че изучават сӯтрите по своя изопачен начин. Истинският смисъл на Веда̄нта сӯтра е обяснен от самия ѝ автор в Шрӣмад Бха̄гаватам и всеки, който се опитва да разбере Веда̄нта сӯтра, без да се обръща към Шрӣмад Бха̄гаватам, върви по лъжлив път. За тези подведени хора, които под въздействието на погрешната представа, че те самите са тялото, се занимават със светска филантропия и алтруизъм, е по-добре да се обърнат към Маха̄бха̄рата, която Шрӣла Вя̄садева е написал точно за тях. Великият автор е съставил Маха̄бха̄рата по такъв начин, че недотам интелигентните, които се интересуват повече от светски въпроси, да я четат с истинско удоволствие и в хода на това материално щастие да се запознаят и с Бхагавад-гӣта̄, която човек трябва да е усвоил, преди да пристъпи към Шрӣмад Бха̄гаватам или Веда̄нта сӯтра. Шрӣла Вя̄садева описал всички тези исторически събития единствено за да даде възможност на ограничените да прочетат Бхагавад-гӣта̄ и по този начин да придобият трансцендентално познание. Това, че Видура споменава Маха̄бха̄рата, показва, че по време на поклонението си из святите места, докато бил далече от къщи, той имал възможност да слуша Маха̄бха̄рата от Вя̄садева, своя истински баща.

Трябва да разберем, че от абсолютна гледна точка кр̣ш̣н̣а-катха̄ и Кр̣ш̣н̣а са напълно тъждествени. Богът е Абсолютната Истина, затова неговото име, форма и качества – а те всички съставляват кр̣ш̣н̣а-катха̄ – не се различават от него самия. Бхагавад-гӣта̄, която е изречена от Бога, е тъждествена на самия него. Когато един искрен предан чете Бхагавад-гӣта̄, това е равносилно на лична среща с Бога очи в очи, но не е така за тези, които само търсят повод да спорят. Когато човек чете Бхагавад-гӣта̄, там присъстват всички енергии на Бога, стига той да чете по начина, препоръчан от самия Бог в Гӣта̄. Ала когато човек си измисля свои скудоумни тълкувания на Бхагавад-гӣта̄, той не може да постигне същото трансцендентално благо. Този, който, воден от скрити подбуди, се опитва да намери в Бхагавад-гӣта̄ чужди на същността ѝ идеи или я интерпретира по тенденциозен начин, не е шраддадха̄на-пум̇сах̣ (който слуша с голямо желание и по правилен начин кр̣ш̣н̣а-катха̄). Такъв човек не извлича никаква полза от това, че чете Бхагавад-гӣта̄, колкото и учен да изглежда в очите на непросветените. Само шраддадха̄на, пълният с вяра предан, може да извлече от Бхагавад-гӣта̄ неизчерпаемо благо, защото по всемогъществото на Бога той постига трансцендентално блаженство, което унищожава всичките му привързаности и обезсилва всички съпътстващи ги материални страдания. Само преданите, които имат личен опит за това, могат да разберат смисъла на настоящата строфа, изречена от Видура. За чистия предан постоянното слушане на кр̣ш̣н̣а-катха̄ и помненето на лотосовите нозе на Бога е извор на несекващо наслаждение. За предания няма материално съществуване, а прехваленото блаженство брахма̄нанда му се струва нищожно, защото той е потопен в самия океан на трансценденталното блаженство.

Между човека и Върховната Божествена Личност може да има три вида отношения в зависимост от това, в коя гун̣а на материалната природа е човекът. Тези, които са в гун̣ите на невежеството и страстта, отричат съществуването на Бога или, като приемат формално, че Той съществува, му отреждат ролята на изпълнител на техните желания. По-високо от тях стоят ония, които са в гун̣ата на доброто. Хората от тази категория смятат, че Върховният Брахман е безличностен. Те приемат култа на бхакти, чийто първи и най-важен компонент е слушането на кр̣ш̣н̣а-катха̄, като средство, а не като крайна цел. Над тях стоят чистите предани. Те са постигнали равнище, което е трансцендентално, над гун̣ата на материалното добро. Чистите предани са твърдо убедени, че името, формата, славата, качествата и всичко друго, свързано с Божествената Личност, са тъждествени в абсолютен план. За тях да слушат разкази за Кр̣ш̣н̣а, е все едно да виждат Кр̣ш̣н̣а лице в лице. Тези хора са се отдали на чисто предано служене в името на Бога и за тях висшата цел на човешкия живот е пуруш̣а̄ртха, преданото служене, което е истинският смисъл на съществуването. Имперсоналистите, които са погълнати от умозрителни разсъждения и не вярват в Божествената Личност, не виждат смисъл в това да слушат повествования за Кр̣ш̣н̣а. Те пораждат съжаление у първокласните чисти предани на Бога. Сами достойни за съжаление, имперсоналистите съжаляват хората, подвластни на гун̣ите на невежеството и на страстта, но чистите предани на Бога съжаляват и едните, и другите, защото и едните, и другите пропиляват скъпоценното време на човешкия си живот в преследване на лъжливи идеали и на сетивно наслаждение, в измисляне на различни умозрителни теории и в безплодни разсъждения за смисъла на съществуването.

За хората в различните гун̣и на материалната природа съществуват огромно множество произведения, но най-важни от всички са повествованията, свързани с Върховния Бог. За жалост обусловените души, подвластни на материалното, не са склонни да слушат тези повествования, защото едни от тях не вярват в Бога, а други приемат съществуването само на безличностния му аспект. И едните, и другите нямат какво да кажат за Бога. И невярващите, и имперсоналистите отхвърлят най-съществените от всички теми, затова вниманието им е погълнато от разнообразните описания на относителното – под формата на сетивно наслаждение или като философски теории. За чистите предани, подобни на Видура, темите, разисквани от материалистите и философите емпирици, са безинтересни от всяка гледна точка. Затова Видура помолил Маитрея да говори само за същината – въпросите, свързани с Кр̣ш̣н̣а – и да не се отклонява към нищо друго.

Несъмнено Видура горял от желание да слуша за Бог Кр̣ш̣н̣а, но бил съкрушен от вестта, че Бог Кр̣ш̣н̣а е напуснал видимия свят. Затова поискал да слуша за неговите инкарнации пуруш̣а, които са надарени с всички енергии, необходими за сътворяването и поддържането на космическия свят. Деянията на инкарнациите пуруш̣а са всъщност продължение на деянията на Бога. Така Видура подсказал на Маитрея откъде да започне разказа си, тъй като Маитрея се колебаел и не можел да реши кои дейности на Бог Кр̣ш̣н̣а да възпява.

Тук великият мъдрец Маитрея Муни е наречен бхагава̄н, тъй като със своето знание и опит превъзхождал всички обикновени хора. Затова неговата преценка, кое е най-великото служене за благото на човечеството, има тежест. Най-всеобхватната дейност за благото на човечеството е преданото служене за Бога, затова по молба на Видура мъдрецът го описал до най-малки подробности.

Маитрея Муни, който бил овладял науката за трансценденталността, разбрал, че умът на Видура е изцяло потопен в Трансценденталното. Думата адхокш̣аджа означава „това, което е отвъд възможностите на сетивата или извън границите на сетивния опит“. Богът е отвъд сетивния ни опит, но се разкрива себе си пред своя искрен предан. Видура бил постоянно погълнат от мисли за Бога и по това Маитрея можел да оцени трансценденталната му стойност. Той горещо одобрил изпълнените му с дълбок смисъл въпроси и почтително му изразил своята благодарност.

Във връзка с произхода на Видура тук се утвърждава значението на благородното потекло и раждането в добро семейство. Развитието на човека започва от момента, в който бащата вложи семето си в майчината утроба. Живото същество влиза в семето на един или друг баща според характера на своите дейности. Понеже Видура не бил обикновено живо същество, той получил възможността да се роди от семето на Вя̄са. Раждането на човека е необятна наука, а за да се създаде добро поколение, е много важно актът на зачатието да се пречисти с помощта на ведическата церемония, наречена гарбха̄дха̄на-сам̇ска̄ра. Проблемът няма да се реши, като се ограничава прирастът на населението, а като се зачеват достойни личности, подобни на Видура, Вя̄са и Маитрея. Ако децата се раждат като истински човешки същества, за чието създаване са положени всички необходими грижи, ще отпадне необходимостта от задържане прираста на населението. Така нареченото ограничаване на раждаемостта е не само греховно, но и напълно безсмислено.

Ма̄н̣д̣авя Муни бил велик мъдрец (вж. Шрӣмад Бха̄гаватам, 1.13.1), а Видура тогава бил Ямара̄джа, повелителят, който се разпорежда с живите същества след смъртта им. Раждането, животът и смъртта са трите състояния на съществуване, през които минават всички живи същества, попаднали в материалния свят. Като упълномощен повелител на живите същества след смъртта им, Ямара̄джа някога осъдил Ма̄н̣д̣авя Муни за едно негово детско провинение и заповядал да го прободат с копие. Разгневен заради несправедливото наказание, Ма̄н̣д̣авя проклел Ямара̄джа да се роди като шӯдра (един от съсловието на простите невежи работници). Така Ямара̄джа се родил от утробата на държанката на Вичитравӣря, заченат от Вя̄садева, брат на Вичитравӣря. Вя̄садева бил син на Сатяватӣ и на великия мъдрец Пара̄шара. Маитрея Муни знаел тайната за раждането на Видура, защото бил връстник и приятел на Вя̄садева. И така, Видура се родил от утробата на държанка, но имал за баща велик мъдрец, потомък на знатен род, затова получил в наследство от него най-големия дар – станал велик предан на Бога. Раждането в такова семейство е фактор, който открива пред човека всички възможности да постигне предано служене. И Видура получил тази възможност като награда за предишните си велики дела.

Ямара̄джа, великият повелител на царството на смъртта, определя съдбините на живите същества за следващите им раждания. Той несъмнено е един от представителите на Бога, които се ползват с най-голямото му доверие. Богът поверява подобни отговорни постове само на свои велики предани, които са на едно равнище с вечните му спътници в духовното небе. Видура бил един от тях и затова Богът, преди да се върне на Вайкун̣т̣ха, оставил за него наставления, които поверил на Маитрея Муни. По принцип вечните спътници на Бога от духовното небе не идват в материалния свят. Но понякога, изпълнявайки волята на Бога, те също се появяват тук. Те не идват, за да заемат някакъв ръководен пост, а за да общуват лично с Бога или да проповядват посланието му сред човешкото общество. Такива упълномощени представители на Бога се наричат шактя̄веш̣а-авата̄ри, или инкарнации, надарени с трансцендентално могъщество и получили правото да представляват Бога.

С помощта на разнообразните си енергии всемогъщият Бог може да прави наистина всичко, което пожелае. Сътворяването на материалния космос се осъществява от неговата енергия йога-ма̄я̄.

Тук великият мъдрец започва да обяснява смисъла на четирите първоначални строфи на Шрӣмад Бха̄гаватам. Въпреки че нямат достъп до Шрӣмад Бха̄гаватам, последователите на ма̄я̄ва̄дската школа (имперсоналистите) понякога се захващат да го тълкуват, като си измислят какви ли не съмнителни обяснения на изначалните му четири строфи. Ние обаче трябва да приемаме истинското обяснение, дадено тук от Маитрея Муни, защото той заедно с Уддхава го чул от самия Бог. Първият стих от четирите изначални строфи гласи: ахам ева̄сам ева̄гре. Коментаторите ма̄я̄ва̄дӣ тълкуват думата ахам по такива объркани начини, че никой друг освен тях не може да разбере смисъла им. Тук обаче се казва, че ахам се отнася до Върховната Божествена Личност, а не до индивидуалните живи същества. Преди сътворението е съществувала само Божествената Личност. Не е имало нито инкарнации пуруш̣а, нито живи същества, нито материална енергия, с която се осъществява творението. Инкарнациите пуруш̣а и всички многообразни енергии на Върховния Бог се намирали единствено у него.

Тук Божествената Личност е наречена господар на всички други живи същества. Богът е като слънцето, а живите същества са като молекулите на слънчевите лъчи. Фактът, че Богът е съществувал преди сътворението, се потвърждава в шрутите: ва̄судево ва̄ идам̇ агра а̄сӣт на брахма̄ на ча шан̇карах̣, еко ваи на̄ра̄ян̣а а̄сӣн брахма̄ неш̣а̄на̄х̣. Тъй като всичко произлиза от Божествената Личност, във всички времена съществува единствено и само Богът. Той може да съществува по този начин, защото е всесъвършен и всемогъщ. Всички останали – в това число и пълните му експанзии, виш̣н̣у-таттвите – са негови съставни части. Преди сътворението не е имало Ка̄ран̣а̄рн̣ава-ша̄йӣ Виш̣н̣у, Гарбходака-ша̄йӣ Виш̣н̣у или Кшӣродака-ша̄йӣ Виш̣н̣у, не е имало нито Брахма̄, нито Шан̇кара. Виш̣н̣у, пълна експанзия на Бога, и живите същества, като се започне от Брахма̄, са негови съставни части. Духовното битие било там, заедно с Бога, но материалното битие спяло у него в непроявено състояние. Материалното творение се изгражда и разрушава единствено по волята на Бога. Многообразието на Вайкун̣т̣халока е тъждествено с Бога, както многоликата войска е тъждествена с царя. В Бхагавад-гӣта̄ (9.7) се обяснява, че материалният свят се създава през определени интервали от време, и то по волята на Бога, а в периодите между разрушението и сътворението живите същества и материалната енергия остават да спят в непроявено състояние вътре у Бога.

Богът е върховният наблюдател, защото било достатъчно само да погледне материалната енергия, за да я активизира и така да прояви космоса. По онова време наблюдателят съществувал, но я нямало външната енергия, върху която Той щял да хвърли поглед. Той чувствал някаква липса, като мъжа, който се чувства самотен, когато съпругата му е далеч от него. Това е само поетично сравнение. Богът искал да създаде материалния космос, за да даде още един шанс на обусловените души, потънали в съня на забравата. Космическото проявление дава на обусловените души шанс да се върнат вкъщи, при Бога, и това е неговото главно предназначение. Богът е толкова милостив, че когато материалният космос го няма, Той изпитва някаква недостатъчност и в резултат от това усещане за непълнота се създава творението. Светът, проявен от вътрешната енергия, бил там и съществувал, но другата енергия сякаш спяла и Богът поискал да я пробуди за действие, както съпругът събужда съпругата си за любовна наслада. От състрадание към тази спяща енергия Богът искал да я види будна, за да може тя да се наслаждава като другите съпруги, които не спят. Целта на всичко това е спящите обусловени души да се пробудят за истински живот в духовно съзнание и да станат съвършени като вечноосвободените души от Вайкун̣т̣халоките. Тъй като Богът е сач-чид-а̄нанда-виграха, Той иска всяка частица от многообразните му енергии да участва в неговата изпълнена с блаженство раса, защото участието във вечната ра̄са-лӣла̄ на Бога е най-висшето състояние на съществуване, изпълнено с висше духовно блаженство и съвършено и вечно знание.

Материалната природа, наречена ма̄я̄, е едновременно и веществената, и действената причина на космоса, но зад нея стои Богът, който е съзнанието, определящо всичките нейни дейности. Както съзнанието в индивидуалното тяло е източник на всички негови енергии, така върховното съзнание на Бога е източник на всички енергии в материалната природа. Бхагавад-гӣта̄ (9.10) потвърждава това по следния начин:

„О, сине на Кунтӣ, материалната природа е една от енергиите ми и под мое ръководство създава всички движещи се и недвижещи се същества. С нейна помощ това космично проявление се създава и унищожава отново и отново“.

Потомството на всяко живо същество се ражда, след като бащата оплоди майката със семето си. Живото същество, което се намира в бащиното семе, само приема форма, подобна на майчината. По същия начин и майката Природа не може да създаде от материалните си елементи нито едно живо същество; тя трябва да бъде оплодена от самия Бог. Това е тайната на зачатието на живите същества. Оплождането на материалната природа се извършва от първата пуруш̣а инкарнация, Ка̄ран̣а̄рн̣ава-ша̄йӣ Виш̣н̣у, който прави това просто като хвърля поглед към материалната природа.

Не трябва да си представяме процеса на оплождането, извършван от Божествената Личност, като нещо, което е подобно на половия акт при човека. Всемогъщият Бог е в състояние да опложда с очи, затова се нарича всемогъщ. Всяка част от трансценденталното му тяло може да изпълнява функциите на другите части. Това се потвърждава в Брахма сам̇хита̄ (5.32): ан̇га̄ни яся сакалендрия-вр̣ттиманти. За същия принцип се говори и в Бхагавад-гӣта̄ (14.3): мама йонир махад-брахма тасмин гарбхам̇ дадха̄мй ахам. Когато материалният космос премине в проявено състояние, Богът сам го населва с живи същества; живите същества по никакъв начин не са продукт на материалната природа. Затова независимо до какви постижения стига, материалната наука никога няма да може да създаде живо същество. До това на практика се свежда цялата тайна на материалното сътворение. Живите същества по природа са чужди на материята и затова не могат да бъдат щастливи, докато не постигнат духовното битие, в което е Богът. Забравило изначалното си състояние на съществуване, заблуденото живо същество напразно си губи времето, като се опитва да намери щастие в материалния свят. Затова и цялата ведическа култура има за своя единствена цел да припомни на човека тази важна страна от съществуването. Богът дава на обусловената душа материално тяло, с което тя може да постигне привидно наслаждение, и ако тя не се опомни и не постигне духовно съзнание, Той отново я връща в непроявеното състояние, в което е съществувала преди началото на творението. Тук Богът е наречен вӣрява̄н, най-могъщото и велико същество, защото опложда материалната природа с безброй живи същества, които от незапомнени времена се намират в обусловено състояние.

С течение на времето оплодената материална енергия се проявила като съвкупността от материални елементи. За да узрее, всяко нещо се нуждае от време, затова тук е използвана думата ка̄ла-чодита̄т – „под въздействието на времето“. Махат-таттва е съвкупното съзнание, защото фрагмент от това съзнание се намира под формата на интелект у всяко живо същество. Макар и да изглежда като материя, махат-таттва е пряко свързана с висшето съзнание на Върховното Същество. От махат-таттва, сянката на чистото съзнание, израства цялото творение. Тя представлява чисто добро с лек примес от материалната гун̣а страст, затова от нея се пораждат дейностите.

Махат-таттва е посредникът между чистия дух и материалното битие. Тя е допирната точка на материята с духа, в която се поражда лъжливото его на живото същество. Всички живи същества са обособени частици от Божествената Личност. Под натиска на лъжливото его обусловените души, въпреки че са неотделими частици от Върховната Божествена Личност, предявяват претенции да бъдат наслаждаващите се на материалната природа. Лъжливото его е силата, която ги приковава към материалното съществуване. Богът отново и отново дава възможност на заблудените обусловени души да се освободят от лъжливото его – за тази цел през определени интервали от време се създава материалното творение. Богът предоставя на обусловените души всички условия, за да променят дейностите на лъжливото его, но не посяга на малката независимост, която те притежават като неотделими частици от него.

В изначалното си, духовно съществуване чистото живо същество напълно осъзнава, че по природа е вечен слуга на Бога. Душите, които притежават такова чисто съзнание, са освободени и затова живеят вечно, в блаженство и знание на различните планети Вайкун̣т̣хи в духовното небе. Материалният свят не е създаден за тях. Вечноосвободените души се наричат нитя-мукта и няма какво да правят в това материално творение. То е предназначено за непокорните души, които не желаят да се подчинят на Върховния Бог. Техният стремеж към господство, макар че това господство е илюзорно, се нарича лъжливо его. Лъжливото его се проявява в трите гун̣и на материалната природа и съществува единствено в ума. Личностите, които са в гун̣ата на доброто, смятат, че всеки човек е Бог и затова се присмиват на чистите предани, които се опитват да отдават на Бога трансцендентално любовно служене. Тези, които са обладани от гордостта, присъща на гун̣ата на страстта, се опитват да господстват над материалната природа. Някои от тях се занимават с алтруистични дейности, сякаш са избраници, призвани да облагодетелстват човечеството с родилите се в ума им планове. Те вървят по отъпканите пътища на светския алтруизъм, но в основата на всичките им проекти е лъжливото его. А то се разпростира чак до мисълта, самият ти да станеш Бог. Най-низшата категория егоистични обусловени души са тези в гун̣ата на невежеството. Те се заблуждават, като приемат грубото си тяло за своето аз; по тази причина всичките им дейности са съсредоточени единствено около тялото. И така, всички посочени групи хора имат свободата да се забавляват със своите идеи, породени от лъжливото его, но в същото време Богът е толкова милостив, че им дава възможност да се обърнат за помощ към писания като Бхагавад-гӣта̄ и Шрӣмад Бха̄гаватам, да разберат науката за Кр̣ш̣н̣а и да постигнат истинската цел на живота. Следователно цялото материално творение е създадено за живите същества, които имат лъжливо его и които, в плен на различни илюзии, породени от гун̣ите на материалната природа, витаят на равнището на ума.

Взаимодействието на лъжливото его с различните гун̣и на материалната природа поражда всички съставни елементи на феноменалния свят.

Основната функция на лъжливото его е да насажда безбожие. Когато човек забрави естественото си положение на вечноподчинена частица, неотделима от Върховната Божествена Личност, и иска да бъде щастлив отделно от Бога, той обикновено действа по два начина. Най-напред се опитва да върши плодоносни дейности с надеждата да постигне лично благополучие или сетивно наслаждение, но когато след доста време напълно се отчае от напразните опити, започва да философства и да си мисли, че е равен на Бога. Тази невярна идея за равенство с Бога е последният капан на заблуждаващата енергия, която с помощта на лъжливото его оковава живото същество в робството на забравата.

Най-доброто средство за постигане на освобождение от плена на лъжливото его е човек да се откаже от философските спекулации върху Абсолютната Истина. Той трябва категорично да знае, че Абсолютната Истина никога не може да бъде осъзната чрез философските разсъждения на егоисти, които са далеч от съвършенството. Човек осъзнава Абсолютната Истина, Върховната Божествена Личност, когато с цялото си смирение и любов слуша за Нея от упълномощена личност, която е представител на дванайсетте велики авторитети, споменати в Шрӣмад Бха̄гаватам. Само с цената на такива усилия човек може да победи заблуждаващата енергия на Бога. Никой друг не може да я преодолее, както се утвърждава и в Бхагавад-гӣта̄ (7.14).

Във ведическите химни се казва: етасма̄д а̄тманах̣ а̄ка̄шах̣ самбхӯтах̣. Небето е символично изображение на Върховната Душа. Тези, чието его е под влиянието на страстта и на невежеството, не могат да разберат Божествената Личност. За тях символ на Върховната Душа е небето.

Всички материални творения възникват в точно определена последователност от по-фини към по-груби. По този начин се е развила цялата вселена. От небето се появява осезанието, което е съединение на вечното време, външната енергия и погледа на Божествената Личност. Осезанието се трансформира във въздух, който изпълва небето. По такъв начин – от фини към груби – се развиват и всички останали материални елементи: звукът се трансформира в небе, осезанието поражда въздуха, от формата възниква огънят, вкусът се преобразува във вода, а мирисът – в земя.

От описанието на физичните елементи, приведено в горните строфи, става ясно, че наред с всички допълнения и изменения, във всеки етап на творението задължителен компонент е погледът на Бога. Във всяка една трансформация погледът на Бога нанася последния, завършващ щрих – като художник, който смесва различни бои, за да получи цвета, който желае. Когато един елемент се комбинира с друг, броят на качествата му се увеличава. Например небето поражда въздуха. Небето има само едно качество – звук, – но когато се съедини с погледа на Бога, вечното време и външната природа, то се преобразува във въздух, който вече има две качества – звук и осезаемост. След това по аналогичен начин въздухът взаимодейства с небето, времето и външната енергия на Бога и така се поражда електричеството. А когато електричеството, взаимодействайки с въздуха и небето, се съедини с времето, външната енергия и погледа на Бога, се появява водата. В окончателния си стадий небето има само едно качество – звук; у въздуха вече има две качества – звук и осезаемост; електричеството има три – звук, осезаемост и форма; водата има четири – звук, осезаемост, форма и вкус. И в последния етап от формирането на физичните елементи се появява земята, която притежава всичките пет качества – звук, осезаемост, форма, вкус и мирис. Въпреки че са налице различни съчетания, изградени от различни елементи, тези съчетания не възникват от само себе си, както боите не се смесват от само себе си, без намесата на художника. С погледа си Богът докосва действащата автоматично система и по този начин я привежда в движение. Живото съзнание е основният фактор във всички физични промени. Този факт е потвърден в Бхагавад-гӣта̄ (9.10) по следния начин:

И така, за простите хора взаимодействията между физичните елементи може да изглеждат някакво чудо, но фактически всички тези взаимодействия се осъществяват под ръководството на Бога. Ония, които отбелязват само промените, настъпили с физичните елементи, без да могат да видят зад това ръката на Бога, не са особено интелигентни дори ако се славят като велики учени.

Представата, че съществуват различни могъщи полубогове, които населяват висшите планетарни системи и управляват вселенските дела, не е измислица, както твърдят хората с оскъдни познания. Полубоговете са частични експанзии на Върховния Бог Виш̣н̣у, а телата им са изградени от време, външна енергия и част от съзнанието на Върховния. Хората, животните, птиците и т.н. също са неотделими частици от Бога и също имат различни материални тела, но не са божества, които отговарят за управлението на материалните процеси. Обратното, те са подчинени на полубоговете. Тази система на управление не е нещо излишно; тя е точно толкова нужна, колкото е нужно да има министерства, които да управляват дейността на съвременната държава. Живите същества, които са подчинени на полубоговете, не трябва да се отнасят презрително към тях. Полубоговете са велики предани на Бога, на които са поверени определени функции в управлението на вселената. Някой може да негодува срещу Ямара̄джа заради неблагодарната му задача да наказва грешните души, ала Ямара̄джа е предан на Бога, удостоен с особени пълномощия. Такива са и всички останали полубогове. Преданият не е подвластен на полубоговете, които действат в качеството на помощници на Бога, ала въпреки това се отнася към тях с уважение заради отговорните длъжности, на които ги е поставил самият Бог. Същевременно преданият не е толкова глупав, че да смята полубоговете за Върховния Бог. Само ограничените хора приемат полубоговете като равни на Виш̣н̣у, докато те всъщност изпълняват функциите на негови слуги.

Оня, който поставя знак за равенство между Бога и полубоговете, се нарича па̄ш̣ан̣д̣ӣ, атеист. Полубоговете са обект на обожание за хората, които в една или друга степен следват процесите гя̄на, йога и карма, т.е. за имперсоналистите, медитиращите йогӣ и вършителите на плодоносни дейности. А преданите обожават единствено Върховния Бог Виш̣н̣у. Те го обожават не заради материалните блага, към които се стремят материалистите, в това число и търсачите на духовно освобождение, мистиците и вършителите на плодоносни дейности. Преданите обожават Върховния Бог, за да постигнат чиста преданост към него. Но тези, които не се стремят да постигнат любов към Бога – главната цел на човешкото съществуване, – отказват да обожават Бога. Такива хора, отхвърлили любовните отношения с Бога, с действията си сами се обричат на страдания.

Богът се отнася еднакво към всички живи същества, подобно на река Ганг. Нейните води пречистват всеки, но въпреки това дърветата, които растат по бреговете ѝ, са различни. И манговото дърво, и дървото нимба на брега на река Ганг пият от тези води, но въпреки това раждат различни плодове. Плодовете на едното дърво са божествено сладки, а на другото – адски горчиви. Пословичната горчивина на дървото нимба, както и сладостта на мангото се дължат на миналите дейности на тези дървета. Богът казва в Бхагавад-гӣта̄ (16.19):

„Тях – изпълнените със завист и злоба, най-нисшите сред хората –  Аз непрестанно захвърлям в океана на материалното съществуване в различни демонични форми на живот“. Полубоговете като Ямара̄джа и другите управници на материалния свят са необходими, за да надзирават тези завистливи обусловени души, постоянна заплаха за спокойствието в царството на Бога. Всички полубогове са предани слуги на Бога, заслужили неговото доверие, затова никой няма право да ги осъжда.

Много мъдреци и светци се опитват да надмогнат прераждането и другите материални страдания. Но само тези от тях, които приемат подслон в лотосовите нозе на Бога, с лекота могат да се избавят от подобни страдания. За останалите, които се занимават с други видове трансцендентални дейности, това е невъзможно. За тях е непосилно трудно да отхвърлят бремето на страданията. Те могат да се заблуждават, че ще постигнат освобождение, без да приемат подслон в лотосовите нозе на Бога, но да се постигне освобождение по този начин, е невъзможно. От равнището на подобно измамно освобождение човек със сигурност отново ще падне в бездната на материалното съществуване, колкото и сурови лишения и отречения да е извършвал. Това е мнението на полубоговете, които не само са овладели до съвършенство ведическото знание, но и могат да виждат миналото, настоящето и бъдещето. Техните думи тежат, защото са изречени от личности, упълномощени да управляват делата във вселената. Богът е възложил на полубоговете да изпълняват тези функции, защото те са негови верни слуги.

Преданото служене не е проява на сантименталност, нито е някаква материална дейност. То е реален път, по който живото същество може да постигне трансцендентално щастие, като се освободи от трите вида материални страдания – страданията, причинявани от тялото и ума, страданията, причинявани от други живи същества, и страданията, предизвиквани от природните бедствия. Всички, които са обусловени от материалното съществуване, независимо дали са хора, животни, полубогове или птици, са принудени да търпят страданията а̄дхя̄тмика (физическите и психическите страдания), а̄дхибаутика (страданията, причинявани от другите живи същества) и а̄дхидаивика (страданията, предизвиквани от свръхестествени сили). Щастието им не е нищо друго, освен тежка борба за освобождение от страданията на обусловеното съществуване. Има само едно спасение, и то е да се приеме убежище в лотосовите нозе на Върховната Божествена Личност.

Човек може да възрази, че само този, който притежава истинско знание, може да се избави от материалните страдания. И това безспорно е факт. Но тъй като лотосовите нозе на Бога са изпълнени с трансцендентално знание, това условие веднага се изпълнява, щом човек приеме подслон при тях. По този въпрос вече говорихме в Първа песен (1.2.7):

Този, който отдава предано служене на Ва̄судева, Божествената Личност, не страда от недостиг на знание. Богът лично поема грижата да разпръсне мрака на невежеството в сърцето на предания. Той потвърждава това и в Бхагавад-гӣта̄ (10.10):

Емпиричните философски разсъждения не могат да донесат на човек облекчение от тристранните болки на материалното съществуване. Усилията за получаване на знание без служене на Бога са само загуба на скъпоценно време.

Парамахам̇сите са сравнявани с царствени лебеди, които свиват гнездата си сред листата на лотосовите цветове. Различните части от трансценденталното тяло на Бога обикновено се сравняват с лотоси, защото в материалния свят лотосът е олицетворение на красотата. На този свят няма нищо по-прекрасно от Ведите или Бхагавад-гӣта̄, защото знанието, което е изложено в тях, е дадено от самата Божествена Личност. Парамахам̇сите свиват гнездата си върху лотосовото лице на Бога и винаги търсят подслон в лотосовите му нозе, до които успяват да стигнат на крилете на ведическата мъдрост. Тъй като Богът е изначалният източник на всичко съществуващо, интелигентните хора, просветлени от мъдростта на Ведите, търсят подслон при него, както птиците, които са излетели от гнездото, отново се устремяват към него, за да намерят покой. Единствената цел на ведическото знание е да помогне на човека да опознае Върховния Бог, както самият Бог казва в Бхагавад-гӣта̄ (15.15): ведаиш ча сарваир ахам ева ведях̣. Мъдрите хора, които са като лебеди, с цената на всичко се стремят да се приютят при Бога и не блуждаят из дебрите на ума чрез безплодни разсъждения върху различните философски системи.

Милостивият Бог е направил така, че река Ганг да протича през цялата вселена. Всеки, който се потопи в нейните свещени води, се освобождава от последиците на греховете си, които върши на всяка крачка. На този свят има много реки, пробуждащи у човека съзнанието за Бога, щом той се потопи в тях. И най-главната от всичките е река Ганг. В Индия текат пет свещени реки, но няма река, която да е по-свещена от Ганг. Река Ганг и Бхагавад-гӣта̄ са главният източник на трансцендентално щастие за хората и тези, които са мъдри, приемат подслон при тях, за да се върнат вкъщи, обратно при Бога. Дори Шрӣпа̄да Шан̇кара̄ча̄ря казва, че малко знание от Бхагавад-гӣта̄ и глътка вода от Ганг могат да спасят човека от наказанието на Ямара̄джа.

Медитацията върху лотосовите нозе на Бога с желание и преданост е такова велико чудо, че никой друг метод не може да се сравнява с нея. Умът на материалистите е много неспокоен и е почти невъзможно те да го обуздаят, за да се насочат към търсене на Върховната Истина. Но ако имат поне малко желание да слушат за трансценденталното име, слава и качества, дори материалистите ще постигнат резултати, които надминават всички завоевания по другите пътища за придобиване на знание и непривързаност. Обусловената душа е привързана към телесната концепция за своето аз и затова тъне в невежество. Като опознава своята същност, тя постепенно се освобождава от материалните си привързаности. Знание, което не помага на човек да постигне такава непривързаност, е безсмислено знание. От всички материални привързаности най-силна е привързаността към половото наслаждение. Човек, който е привързан към половия живот, е лишен от знание. От знанието неизбежно следва освобождение от привързаностите – такъв е пътят на себепознанието. Тези два съществени аспекта на себепознанието – знанието и освобождението от привързаностите – идват много бързо, ако човек отдава предано служене в лотосовите нозе на Бога. Във връзка с това особено внимание заслужава думата дхӣра. Дхӣра се нарича този, който остава спокоен дори в присъствието на източник на безпокойство. Шрӣ Я̄муна̄ча̄ря казва: „Откакто сърцето ми бе завладяно от преданото служене за Бог Кр̣ш̣н̣а, не мога дори да помисля за полов живот. Ако неочаквано ме споходят такива мисли, не изпитвам нищо друго, освен отвращение“. Благодарение на простия процес на медитация върху лотосовите нозе на Бога преданият на Бога бързо става извисен дхӣра.

Този, който се занимава с предано служене, трябва да получи посвещение от истински духовен учител и като следва наставленията му, да слуша за Бога. Ученикът приема такъв духовен учител, като постоянно слуша от него за Бога. При това той сам усеща доколко е напреднал по пътя на знанието и отречението. Бог Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху настоятелно препоръчва да се слуша от истински предан. Като следва този път, човек може да постигне най-висшия резултат, който никога не може да бъде постигнат с други методи.

Материалният космос се сътворява, поддържа и разрушава от три инкарнации: Брахма̄, Виш̣н̣у и Махешвара (Шива). Те са повелители и господари на трите гун̣и на материалната природа, които проявяват осезаемия свят. Виш̣н̣у управлява гун̣ата на доброто, Брахма̄ управлява гун̣ата на страстта, а Махешвара – гун̣ата на невежеството. В зависимост от влиянието на различните гун̣и на природата има различни видове предани. Хората в гун̣ата на доброто обожават Бог Виш̣н̣у, тези в гун̣ата на страстта обожават Брахма̄, а хората в гун̣ата на невежеството обожават Шива. И трите божества са инкарнации на Върховния Бог Кр̣ш̣н̣а, защото Той е изначалната Върховна Божествена Личност, а полубоговете тук говорят за лотосовите нозе на самия Върховен Бог, а не на различните му инкарнации. Но непосредствен обект на тяхното обожание е инкарнацията Виш̣н̣у в материалния свят. От различните писания научаваме, че когато се сблъскат с някакви трудности в управлението на вселенските дела, полубоговете отиват при Бог Виш̣н̣у в млечния океан и му откриват своите затруднения. Въпреки че Брахма̄ и Шива са инкарнации на Бога, те също обожават Бог Виш̣н̣у и затова също се числят към полубоговете, а не към категорията на Върховната Божествена Личност. Хората, които обожават Бог Виш̣н̣у, се наричат полубогове, а тези, които не желаят да го обожават, се наричат асури, или демони. Виш̣н̣у винаги взема страната на полубоговете, докато Брахма̄ и Шива понякога застават на страната на демоните. Това не означава, че те споделят техните интереси. Просто понякога те прибягват до това средство, за да постигнат власт над демоните.

Смисълът на жизнената философия, изложена във Ведите, е в това, човек да се освободи от оковите на грубото и финото тяло, които го обричат на жалко и мъчително съществуване. Материалното тяло ще продължава да съществува дотогава, докато не се освободим от измамното желание да властваме над материалната природа. Това, което ни подтиква да се опитваме да господстваме над материалната природа, са концепциите „мое“ и „аз“. „Аз съм господар на всичко, което съзирам. Притежавам толкова много неща, а в бъдеще ще имам още и още. Кой може да се сравнява с мене по богатство и знание? Аз съм господарят, аз съм Богът. Съществува ли изобщо някой друг, освен мен?“ Всички подобни идеи са отражение на философията ахам̇ мама – „Аз съм всичко“. Хората, които изповядват подобни житейски възгледи, никога няма да се освободят от материалното робство. Но дори човек, който завинаги е обречен на мъките на материалното съществуване, може да се освободи от тези окови, ако се съгласи да слуша кр̣ш̣н̣а-катха̄. В епохата на Кали слушането на кр̣ш̣н̣а-катха̄ е най-ефективният метод човек да се освободи от прекомерната привързаност към семейството и да постигне постоянна и трайна свобода. Епохата на Кали е наводнена от грехове и хората се пристрастяват все повече и повече към качествата на това време, но ако слушат и възпяват кр̣ш̣н̣а-катха̄, те ще могат да се върнат при Бога. Следователно с цената на всичко човек трябва да се научи да слуша единствено кр̣ш̣н̣а-катха̄, за да се освободи от всички страдания.

Както се казва в Бхагавад-гӣта̄ (18.61), Богът се намира във всяко сърце. Затова е естествено човек да може да вижда Бога поне вътре в себе си. Но ония, чието вътрешно зрение е покрито от външните дейности, не са в състояние да видят Бога. Признак за присъствието на чистата душа е съзнанието, така че дори простият човек лесно може да регистрира присъствието на душата, тъй като съзнанието пронизва цялото му тяло. Методът на йога, който е описан в Бхагавад-гӣта̄, има за цел да концентрира умствените дейности на човека навътре, така че той да види вътре в себе си лотосовите нозе на Бога. Но има и много псевдойогӣ, които не се интересуват от Бога. Те се интересуват единствено от съзнанието и го смятат за най-висшата цел на себепознанието. В Бхагавад-гӣта̄ природата на съзнанието е разкрита в рамките на минути, но на псевдойогӣте им трябват години, за да я постигнат, тъй като те вършат оскърбления срещу лотосовите нозе на Бога. Най-тежкото оскърбление е да се отрича, че Богът съществува отделно и независимо от индивидуалните души, т.е. да се смята, че Богът и индивидуалната душа са тъждествени. Имперсоналистите тълкуват превратно теорията за отражението и затова погрешно приемат индивидуалното съзнание за върховно.

Всеки искрен човек лесно може да разбере теорията за отражението на Върховния. Когато небето се отразява във водата, в нея се виждат едновременно и то, и звездите. Но никой не смята небето и звездите за едно и също нещо. Звездите са частици от небето и не могат да бъдат равни на цялото. Небето е цялото, звездите са само частици. Тези две неща не могат да бъдат тъждествени. Трансценденталистите, които отричат, че върховното съзнание съществува отделно от индивидуалното съзнание, са не по-малки оскърбители от материалистите, които отричат самото съществуване на Бога.

Подобни оскърбители не могат да видят лотосовите нозе на Бога вътре в себе си, не могат да видят дори преданите на Бога. Преданите са толкова милостиви, че бродят навсякъде, за да носят на хората светлината на съзнанието за Бога. Но оскърбителите пропускат възможността да се срещнат с тях, докато обикновените непорочни хора веднага се променят под влияние на присъствието им. По този повод можем да споменем една интересна история за един ловец и Деварш̣и На̄рада. Ловецът живеел в гората и бил голям грешник, но никога не бил вършил умишлени оскърбления. Присъствието на На̄рада му повлияло толкова силно, че той веднага решил да напусне своя дом и да поеме пътя на предаността. Докато оскърбителите Налакӯвара и Ман̣игрӣва, макар и да живеели сред полубоговете, трябвало да понесат своето наказание и през следващия си живот да станат дървета. По-късно, по милостта на предания, двамата били освободени от Бога. Оскърбителите трябва да чакат, докато не получат милостта на преданите. Чак тогава те могат да видят лотосовите нозе на Бога вътре в себе си. Бедата е в това, че заради оскърбленията си и крайния си материализъм те не могат да видят дори преданите на Бога. Погълнати от външните дейности, те разрушават вътрешното си зрение. Преданите обаче не обръщат внимание на оскърбленията, които глупаците им нанасят, докато се занимават с многобройните си груби и фини телесни дейности. Те без колебание продължават да раздават благословията на предаността дори на хулителите си. Такава е природата на преданите.

Разликата между имперсоналистите, заети с умозрителни разсъждения, и преданите на Бога се състои в това, че за първите процесът на опознаване на Абсолютната Истина е мъчителен във всеки етап, докато преданите още от самото начало влизат в царството на удоволствията. Преданите само трябва да слушат за дейностите в преданото служене, които са прости като всички неща от всекидневния живот, и да действат по съвсем прост начин, докато спекулиращият мислител трябва да си пробива път през дебри от думи, които отчасти са истина и отчасти – измислица, необходима за поддържането на лъжливата концепция на имперсонализма. Въпреки неимоверните си усилия да постигнат съвършено знание, имперсоналистите потъват в безличностната еднаквост на брахмаджьоти, където попадат и враговете на Бога, които постигат същото това състояние само задето са били убити от неговата ръка. А преданите постигат най-висшето равнище в знанието и отречението и се издигат до Вайкун̣т̣халоките, планетите в духовното небе. Имперсоналистът стига само до небето, без да може да изпита същинското трансцендентално блаженство, докато преданият стига до планетите, където кипи истинският духовен живот. Сериозният предан захвърля всички постижения и придобивки така, сякаш са ненужен боклук, и приема само преданото служене – кулминацията на трансценденталното съществуване.

Бхактите, преданите на Бога, получават достойно възнаграждение за това, че дейностите им са безкористни и продиктувани от любов. Затова те винаги са в по-изгодна позиция от хората, които са привързани към общуването с гя̄нӣ (имперсоналисти) и йогӣ (мистици). Във връзка с това особено важна е думата апаре („други“). Тези „други“ са гя̄нӣте и йогӣте, чийто единствен копнеж е да се слеят с битието на безличностното брахмаджьоти. Въпреки че тяхната цел не е толкова значителна, колкото целта на преданите, усилията, които те полагат, са далеч по-големи от усилията на бхактите. Някой може да възрази, че в процеса на преданото служене преданите също извършват работа, и то не малка. Но трудът в преданото служене се компенсира от постоянно нарастващото трансцендентално блаженство. Когато непрекъснато са заети да служат на Бога, преданите изпитват по-голямо удоволствие, отколкото ако нямат такива ангажименти. В семейството мъжът и жената поемат много задължения и отговорности, но ако се разделят, те се чувстват още по-нещастни и съвместните дейности остро им липсват.

Единението, което търсят имперсоналистите, и единението, към което се стремят преданите, са съвършено различни неща. Имперсоналистите се опитват да унищожат докрай своята индивидуалност, като постигнат са̄юджя-мукти, с други думи, като се разтворят в единното цяло, докато преданите запазват индивидуалността си, за да обменят чувства с върховния индивидуален Бог в общуването си с него. Тази обмяна на чувства се осъществява на трансценденталните планети Вайкун̣т̣хи, така че в хода на преданото служене преданите спонтанно постигат освобождението, което търсят имперсоналистите. Преданите постигат мукти, без да полагат за това отделни усилия, и в същото време изпитват трансценденталното удоволствие на запазената индивидуалност. Както бе обяснено в предишната строфа, те отиват на Вайкун̣т̣ха, или акун̣т̣ха-дхиш̣н̣я – мястото, където няма страдания. Човек не трябва да се заблуждава, че целта, която постигат преданите, и целта, която постигат имперсоналистите, е една и съща. Крайните точки, до които те стигат, са напълно различни, както трансценденталното удоволствие на преданите коренно се различава от чин-ма̄тра, лишените от съдържание духовни емоции.

Космическото творение функционира под влиянието на трите гун̣и на външната енергия на Бога. Различните създания също са подчинени на това влияние и по тази причина не могат да действат съгласувано, за да удовлетворят Бога. Заради тази несъгласуваност на действията на живите същества не може да има никаква хармония в материалния свят. Следователно най-доброто, което човек може да направи, е да действа в името на Бога. Тогава ще се възцари така дълго търсената хармония.

Развитото съзнание започва от човешката форма на живот и продължава да се усъвършенства във формите на полубоговете, които живеят на висшите планети. Земята е разположена почти в средата на вселената и човешката форма на съществуване заема междинна позиция между формите на живот на полубоговете и демоните. Планетарните системи, разположени над Земята, се населяват само от същества с висш интелект, полубогове. Те се наричат така, защото въпреки далеч по-високото си равнище в областта на културата, развлеченията, разкоша, красотата и образованието и въпреки по-голямата продължителност на живота си те винаги се намират в пълно съзнание за Бога. Полубоговете винаги са готови да служат на Върховния Бог, защото съвършено съзнават факта, че по природа всяко живо същество е вечен слуга на Бога. Освен това те знаят, че единствено Богът може да обезпечи живите същества с всичко, което им е необходимо, за да живеят. Ведическите химни: еко бахӯна̄м̇ йо видадха̄ти ка̄ма̄н, та̄ енам абруванн а̄ятанам̇ нах̣ праджа̄нӣхи ясмин пратиш̣т̣хита̄ аннам ада̄ме – и други, потвърждават тази истина. А в Бхагавад-гӣта̄ Богът е наречен бхӯта-бхр̣т, вседържител на всички живи същества.

Полубоговете и преданите на Бога не приемат съвременната теория, че недостигът на храна в света се дължи на нарастването броя на населението. Те знаят добре, че Богът може да изхрани неограничен брой живи същества, стига те да знаят как да се хранят правилно. Но ако хората искат да ядат като животни, без съзнание за Бога, те ще бъдат принудени да гладуват, да живеят в бедност и лишения и няма да се отличават от зверовете в джунглата. Зверовете в джунглата също получават от Бога необходимата им храна, но нямат развито съзнание за него. Подобно на тях хората получават от всемилостивия Бог зърнени храни, зеленчуци, плодове и мляко, но техен дълг е да му се отплащат за тази милост. Те трябва да се чувстват задължени към Бога, който ги храни, и в знак на благодарност да предлагат храната си най-напред на него, като жертвоприношение, а след това да приемат остатъците от нея.

Бхагавад-гӣта̄ (3.13) утвърждава, че този, който приема храна от жертвоприношения, яде храна, която правилно поддържа тялото и душата му, а този, който готви за самия себе си и не извършва никакви жертвоприношения, яде само грях под формата на храна. Греховната храна не може да направи човека щастлив, нито да го спаси от глада. Гладът не се дължи на високия прираст на населението, както твърдят скудоумните икономисти. Ако хората се отблагодаряват на Бога за всичките му дарове, с които живите същества поддържат съществуването си, няма да има глад и бедност. Но докато не осъзнават истинската стойност на даровете на Бога, те ще са обречени да бъдат бедни. Човек, който няма съзнание за Бога, известно време може да преживява богато благодарение на миналите си добри дела, но ако забрави връзката си с Бога, той със сигурност ще бъде сполетян от глад по силата на неумолимите закони на материалната природа. Човек не може да убегне от зоркия поглед на могъщата материална природа, ако не живее със съзнание за Бога или не отдава на Бога предано служене.

Богът, Изначалната Личност, е баща на всички живи същества, като се започне от Брахма̄, създателя на многообразните биологични видове, в които се въплъщават живите същества. Но самият върховен баща няма баща. Живите същества от всички видове и форми на живот, дори Брахма̄, първото създание във вселената, имат баща – Бога, – но самият Бог няма баща. Когато слиза в материалния свят, по безпричинната си милост Той приема някой от великите си предани за свой баща, за да спази законите на материалния свят. Но тъй като е Бог, Той винаги сам си избира кой да стане негов баща. Например в инкарнацията си на Нр̣сим̇хадева Той се появил от една колона, а по неговата безпричинна милост Ахаля̄ пък се появила от един камък, докоснат от лотосовите нозе на инкарнацията Бог Шрӣ Ра̄ма. Освен това под формата на Свръхдуша Богът съпровожда всяко живо същество, но остава неизменяем. Живото същество в материалния свят сменя телата си, но Богът остава непроменен дори когато се намира в материалния свят. Това е само негово изключително право.

Бхагавад-гӣта̄ (14.3) потвърждава, че Богът опложда външната, материалната енергия и в резултат от това се появяват живите същества в цялото им многообразие от биологични видове, като се започне от Брахма̄, първия полубог, и се стигне до малката мравка. Всички биологични видове на живите същества се създават от Брахма̄ и външната енергия, но изначалният баща на всички създания е Богът. Всяко живо същество е свързано с Бога като негов син, а не като равен. Понякога от любов бащата се подчинява на сина си, но в действителност синът винаги остава подчинен на бащата. Всички живи същества, колкото и да са велики, дори полубоговете Брахма̄ и Индра, са вечни слуги на върховния баща и са зависими от него. Махат-таттва е източникът, от който произлизат всички гун̣и на материалната природа. Така живите същества се раждат в материалния свят в тела, дадени им от майката, материалната природа, според техните минали дейности. Тялото е дар от материалната природа, но душата изначално е неотделима частица от Върховния Бог.

Богът сътворява материалния свят и опложда материалната енергия, като влага в нея живите същества, които ще действат в материалния свят. В дъното на всички тези действия стои планът на Бога, с който Той цели да даде на обусловените души желаната от тях възможност за сетивно наслаждение. Но със сътворението Богът преследва и една друга цел: да помогне на живите същества да осъзнаят, че са създадени да удовлетворяват неговите трансцендентални сетива, а не собствените си. Това е естественото положение на живите същества. Богът е единствен, няма друг като него. Той се разпространява в безброй форми само заради собственото си трансцендентално удоволствие. Всички експанзии на Бога: виш̣н̣у-таттва, джӣва-таттва и шакти-таттва (личностните експанзии на Бога, живите същества и различните потенциални енергии) – са различни проявления на единния Върховен Бог. Джӣва-таттвите са отделени експанзии на виш̣н̣у-таттвите и въпреки че между техните възможности има разлика, и едните, и другите са създадени, за да доставят трансцендентално сетивно наслаждение на Върховния Бог. Но някои джӣви искат да господстват над материалната природа, като се опитват да подражават на Божествената Личност. Що се отнася до това, кога и защо чистите живи същества са били обладани от такова желание, можем да кажем само, че джӣва-таттвите притежават своята нищожна независимост и заради злоупотреба с нея някои от тях са попаднали в капана на материалния свят. Затова те са наречени нитя-баддха, вечнообусловени души.

Писанията, в които се съдържа ведическата мъдрост, също дават на нитя-баддхите възможност да се поправят и тези, които съумеят да се възползват от тяхното трансцендентално знание, постепенно възстановяват изгубеното си съзнание на слуги на Бога и започват да отдават трансцендентално любовно служене. Полубоговете са от ония обусловени души, които са развили чисто съзнание за служене на Бога, но които в същото време продължават да пазят желанията си за господство над материалната природа. Това двойствено съзнание поставя обусловената душа в позицията да ръководи делата на цялото творение. Полубоговете са назначени от Бога ръководители на обусловените души. Както на по-старите затворници им поверяват някой административен пост, за да следят за реда в затвора, така Богът поръчва на полубоговете, които са напреднали обусловени души, да действат като негови представители в материалното творение. Полубоговете са предани на Бога в материалния свят и когато напълно се освободят от материалните желания за господство над материалната енергия, те стават чисти предани, чието единствено желание е да служат на Бога. Затова всяко живо същество, което желае да заеме високо положение в материалния свят, може да се стреми към него, като служи на Бога и по примера на полубоговете моли Бога за сила и интелигентност. Човек не може да направи нищо, ако не получи помощ и сила от Бога. Богът казва в Бхагавад-гӣта̄ (15.15): маттах̣ смр̣тир гя̄нам апоханам̇ ча. Паметта, знанието, а също и забравата идват от Бога, който се намира в сърцето на всекиго. Интелигентният човек се обръща за помощ към Бога и Той помага на искрените предани, които му служат по най-различни начини.

Полубоговете били упълномощени от Бога да създадат многообразните видове живи същества според техните минали деяния. Тук полубоговете молят Бога да ги дари с интелигентност и сила, за да могат да изпълнят задачата си. По аналогичен начин всяка от обусловените души може да служи на Бога под ръководството на опитен духовен учител и постепенно да се освободи от мрежите на материалното съществуване. Духовният учител е въплътен представител на Бога и всеки, който приема неговото водачество и изпълнява наставленията му, действа според принципите на буддхи йога, както е обяснено в Бхагавад-гӣта̄ (2.41):