Деванагари
Стих
Дума по дума
Превод
Пояснение
ГЛАВА ПЕТА
Разговорът на Видура с Маитрея
Деванагари
श्री शुक उवाच
द्वारि द्युनद्या ऋषभ: कुरूणां
मैत्रेयमासीनमगाधबोधम् ।
क्षत्तोपसृत्याच्युतभावसिद्ध:
पप्रच्छ सौशील्यगुणाभितृप्त: ॥ १ ॥
द्वारि द्युनद्या ऋषभ: कुरूणां
मैत्रेयमासीनमगाधबोधम् ।
क्षत्तोपसृत्याच्युतभावसिद्ध:
पप्रच्छ सौशील्यगुणाभितृप्त: ॥ १ ॥
Стих
шрӣ-шука ува̄ча
два̄ри дю-надя̄ р̣ш̣абхах̣ курӯн̣а̄м̇
маитреям а̄сӣнам ага̄дха-бодхам
кш̣аттопаср̣тя̄чюта-бха̄ва-сиддхах̣
папраччха саушӣля-гун̣а̄бхитр̣птах̣
два̄ри дю-надя̄ р̣ш̣абхах̣ курӯн̣а̄м̇
маитреям а̄сӣнам ага̄дха-бодхам
кш̣аттопаср̣тя̄чюта-бха̄ва-сиддхах̣
папраччха саушӣля-гун̣а̄бхитр̣птах̣
Дума по дума
шрӣ-шуках̣ ува̄ча — Шукадева Госва̄мӣ каза; два̄ри — при извора на; дю-надя̄х̣ — божествената река Ганг; р̣ш̣абхах̣ — най-достойният от Кауравите; курӯн̣а̄м — на Кауравите; маитреям — на Маитрея; а̄сӣнам — който седеше; ага̄дха-бодхам — с неизмерими познания; кш̣атта̄ — Видура; упаср̣тя — като се приближи; ачюта — непогрешимият Бог; бха̄ва — характер; сиддхах̣ — съвършен; папраччха — попита; саушӣля — благородство; гун̣а-абхитр̣птах̣ — удовлетворен заради трансцендентални качества.
Превод
Шукадева Госва̄мӣ каза: Така Видура, най-достойният потомък на династията Куру, който бе постигнал съвършенство в преданото служене за Бога, стигна до извора на божествената река Ганг (Хардвар), където седеше великият и неизмеримо учен мъдрец Маитрея. Видура, който се отличаваше с изключително благородство и бе намерил удовлетворение в трансценденталното, го попита следното.
Пояснение
Благодарение на чистата си преданост към непогрешимия Бог, Видура вече бил постигнал съвършенство. В качествено отношение Богът и живите същества имат еднаква природа, но количествено Богът е много по-велик от всяко едно живо същество. Той е винаги безпогрешен, докато живите същества са склонни да попадат под влиянието на заблуждаващата енергия. Благодарение на това че бил ачюта-бха̄ва, т.е. напълно погълнат от преданото служене на Бога, Видура вече бил преодолял склонността на обусловеното живо същество да греши. Това равнище на съществуване се нарича ачюта-бха̄ва-сиддха, или съвършенство, постигнато с помощта на преданото служене. Следователно всеки, който е погълнат от преданото служене за Бога, е освободена душа и притежава всички достойни за възхищение качества. Мъдрецът Маитрея седял в усамотение на брега на Ганг при Хардвар, когато Видура, съвършеният предан, който притежавал всички трансцендентални качества, се приближил към него, за да му зададе въпросите си.
Деванагари
विदुर उवाच
सुखाय कर्माणि करोति लोको
न तै: सुखं वान्यदुपारमं वा ।
विन्देत भूयस्तत एव दु:खं
यदत्र युक्तं भगवान् वदेन्न: ॥ २ ॥
सुखाय कर्माणि करोति लोको
न तै: सुखं वान्यदुपारमं वा ।
विन्देत भूयस्तत एव दु:खं
यदत्र युक्तं भगवान् वदेन्न: ॥ २ ॥
Стих
видура ува̄ча
сукха̄я карма̄н̣и кароти локо
на таих̣ сукхам̇ ва̄няд-упа̄рамам̇ ва̄
виндета бхӯяс тата ева дух̣кхам̇
яд атра юктам̇ бхагава̄н ваден нах̣
сукха̄я карма̄н̣и кароти локо
на таих̣ сукхам̇ ва̄няд-упа̄рамам̇ ва̄
виндета бхӯяс тата ева дух̣кхам̇
яд атра юктам̇ бхагава̄н ваден нах̣
Дума по дума
видурах̣ ува̄ча — Видура каза; сукха̄я — за да постигне щастие; карма̄н̣и — плодоносни дейности; кароти — всеки е зает с това; локах̣ — в този свят; на — никога; таих̣ — с тези дейности; сукхам — никакво щастие; ва̄ — или; анят — различно; упа̄рамам — насита; ва̄ — или; виндета — постига; бхӯях̣ — напротив; татах̣ — с тези дейности; ева — несъмнено; дух̣кхам — страдания; ят — това, което; атра — при тези обстоятелства; юктам — вярна посока; бхагава̄н — о, велика личност; вадет — моля те, покажи; нах̣ — нам.
Превод
Видура каза: О, велики мъдрецо, в този свят всички вършат плодоносни дейности с надеждата да постигнат щастие, но никой не успява да утоли жаждата си за щастие, нито пък се спасява от страданията. Напротив, този вид дейности само увеличават страданията. Затова те моля, обясни ни как да живеем, за да постигнем истинско щастие.
Пояснение
Видура задал на Маитрея няколко въпроса от по-общ характер, въпреки че първоначалните му намерения били други. Уддхава го помолил да отиде при Маитрея Муни и да го пита за всички истини, свързани с Бога и неговото име, слава, качества, форма, забавления, обкръжение и т.н., затова се очаквало, че когато отиде при Маитрея, Видура ще задава само въпроси, свързани с Бога. Но от скромност той не започнал да разпитва за Бога още от самото начало, а задал първо въпроси, които са от голямо значение за обикновените хора. Обикновеният човек не може да разбере Бога. Най-напред той трябва да узнае истината за своя живот, който е изцяло под властта на заблуждаващата енергия. В илюзията си човек мисли, че може да постигне щастие само ако извършва плодоносни дейности. Но когато се занимава с подобни дейности, фактически той все повече и повече се оплита в мрежата на дейностите и последиците от тях и не стига до никакво разрешение на проблема на своя живот. По този повод в една песен се пее: „От силен копнеж да бъда щастлив аз си построих дом. Но всичките ми мечти се превърнаха в пепел, защото в него неочаквано избухна пожар“. Такива са законите на природата. В стремеж да постигне щастие, всеки в материалния свят гради планове, но законите на природата безмилостно превръщат всичките му намерения в пепел. Вършителят на плодоносни дейности не постига щастие с плановете си и вечната му жажда за щастие остава неутолена.
Деванагари
जनस्य कृष्णाद्विमुखस्य दैवा-
दधर्मशीलस्य सुदु:खितस्य ।
अनुग्रहायेह चरन्ति नूनं
भूतानि भव्यानि जनार्दनस्य ॥ ३ ॥
दधर्मशीलस्य सुदु:खितस्य ।
अनुग्रहायेह चरन्ति नूनं
भूतानि भव्यानि जनार्दनस्य ॥ ३ ॥
Стих
джанася кр̣ш̣н̣а̄д вимукхася даива̄д
адхарма-шӣлася судух̣кхитася
ануграха̄йеха чаранти нӯнам̇
бхӯта̄ни бхавя̄ни джана̄рданася
адхарма-шӣлася судух̣кхитася
ануграха̄йеха чаранти нӯнам̇
бхӯта̄ни бхавя̄ни джана̄рданася
Дума по дума
джанася — на обикновения човек; кр̣ш̣н̣а̄т — от Върховния Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а; вимукхася — на този, който е извърнал лице от Бога; даива̄т — под влиянието на външната енергия; адхарма-шӣлася — на този, който се занимава с безбожни дела; су-дух̣кхитася — на този, който е винаги нещастен; ануграха̄я — от състрадание към тях; иха — в този свят; чаранти — бродят; нӯнам — несъмнено; бхӯта̄ни — личности; бхавя̄ни — велики хуманисти; джана̄рданася — на Върховната Божествена Личност.
Превод
О, господарю мой, великите души, благодетели на хората, от състрадание към падналите души, които не желаят да се покорят на Бога, пътуват по света и разнасят посланието на Върховната Божествена Личност.
Пояснение
Естественото положение на всяко живо същество е да се подчинява на волята на Върховния Бог. Само заради миналите си грехове живото същество престава да се чувства подчинено на Бога и става жертва на всички страдания в материалното съществуване. Единственото задължение на всички е да отдават предано служене на Върховния Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, затова всяка дейност, която не е свързана с трансценденталното любовно служене, е повече или по-малко акт на неподчинение спрямо върховната воля. Всички видове плодоносни дейности, занимания с емпирична философия и мистицизъм в една или друга степен противоречат на духа на покорност спрямо Бога и всяко живо същество, което върши подобни дейности, ще бъде наказано по съответния начин от законите на материалната природа, действащи под върховенството на Бога. Великите чисти предани на Бога изпитват състрадание към падналите и затова пътуват по целия свят с мисията да върнат душите вкъщи, обратно при Бога. Тези чисти предани разнасят посланието на Бога, за да спасят падналите души. Затова обикновените хора, които са попаднали под въздействието на външната енергия на Бога, трябва да търсят възможности да общуват с тях.
Деванагари
तत्साधुवर्यादिश वर्त्म शं न:
संराधितो भगवान् येन पुंसाम् ।
हृदि स्थितो यच्छति भक्तिपूते
ज्ञानं सतत्त्वाधिगमं पुराणम् ॥ ४ ॥
संराधितो भगवान् येन पुंसाम् ।
हृदि स्थितो यच्छति भक्तिपूते
ज्ञानं सतत्त्वाधिगमं पुराणम् ॥ ४ ॥
Стих
тат са̄дху-варя̄диша вартма шам̇ нах̣
сам̇ра̄дхито бхагава̄н йена пум̇са̄м
хр̣ди стхито яччхати бхакти-пӯте
гя̄нам̇ са-таттва̄дхигамам̇ пура̄н̣ам
сам̇ра̄дхито бхагава̄н йена пум̇са̄м
хр̣ди стхито яччхати бхакти-пӯте
гя̄нам̇ са-таттва̄дхигамам̇ пура̄н̣ам
Дума по дума
тат — следователно; са̄дху-варя — о, най-велик сред светците; а̄диша — моля те, опиши; вартма — пътя; шам — благотворен; нах̣ — за нас; сам̇ра̄дхитах̣ — на когото служат съвършено; бхагава̄н — Божествената Личност; йена — чрез което; пум̇са̄м — на живото същество; хр̣ди стхитах̣ — който живее в сърцето; яччхати — дарява; бхакти-пӯте — на чистия предан; гя̄нам — знание; са — тази; таттва — истина; адхигамам — с която човек научава; пура̄н̣ам — автентично, древно.
Превод
Затова те моля, о, велики мъдрецо, научи ме как да отдавам на Бога трансцендентално любовно служене, така че Той, който се намира във всяко сърце, да бъде удовлетворен и да ми открие отвътре знанието за Абсолютната Истина. Това знание е запечатано в древните ведически принципи, а те са достъпни само за оня, който се е пречистил в процеса на преданото служене.
Пояснение
В Първа песен на Шрӣмад Бха̄гаватам вече обяснихме, че в зависимост от способностите си, различните хора осъзнават Абсолютната Истина в три различни аспекта, макар че тези аспекти са тъждествени помежду си. Трансценденталистът с най-дълбоко разбиране е чистият предан на Бога, у когото няма и следа от желание за плодоносни дейности или умозрително философстване. Само преданото служене може докрай да изчисти сърцето от всички материални наслоения на карма, гя̄на и йога. И единствено на пречистилия се по такъв начин Богът, който обитава всяко сърце заедно с индивидуалната душа, дава напътствия, за да му помогне да постигне крайната цел – да се върне вкъщи, при него. Това се потвърждава в Бхагавад-гӣта̄ (10.10): теш̣а̄м̇ сатата-юкта̄на̄м̇ бхаджата̄м. Богът предава знание на предания, така както постъпил с Арджуна и Уддхава, само когато е удовлетворен от неговото предано служене.
Гя̄нӣте, йогӣте и кармӣте не могат да очакват такава непосредствена помощ от страна на Бога. Те не са в състояние да го удовлетворят с трансцендентално любовно служене, нещо повече, те не вярват в това служене. Процесът на бхакти, регулиран от принципите на вайдхӣ-бхакти, т.е. преданото служене, при което се следват правила и ограничения, е описан в свещените писания и е утвърден от велики а̄ча̄рии. Тази практика може да помогне на начинаещия предан да се издигне до равнището на ра̄га-бхакти, при което самият Бог започва да му дава наставления отвътре като чайтя-гуру, т.е. като духовен учител под формата на Свръхсъзнанието. С изключение на преданите, никои други трансценденталисти не правят разлика между индивидуалната душа и Свръхдушата, защото всички погрешно отъждествяват Свръхсъзнанието с индивидуалното съзнание. Тази грешка пречи на неотдадените да получават наставления отвътре и с това те се лишават от непосредствената помощ на Бога. Трябва да минат много, много животи, преди монистът да разбере, че Богът трябва да се обожава и че преданият е едновременно еднакъв с Бога и различен от него. Едва тогава той може да се отдаде на Бог Ва̄судева. От този момент започва чистото предано служене. Процесът за постигане на Абсолютната Истина, следван от заблудените монисти, е изключително труден, докато пътят, по който преданите осъзнават Абсолютната Истина, им се открива направо от Бога, който е удовлетворен от тяхното предано служене. Заради многобройните начинаещи предани Видура попитал Маитрея най-напред за пътя на преданото служене, с което лесно можем да удовлетворим Бога, обитаващ сърцето ни.
Деванагари
करोति कर्माणि कृतावतारो
यान्यात्मतन्त्रो भगवांस्त्र्यधीश: ।
यथा ससर्जाग्र इदं निरीह:
संस्थाप्य वृत्तिं जगतो विधत्ते ॥ ५ ॥
यान्यात्मतन्त्रो भगवांस्त्र्यधीश: ।
यथा ससर्जाग्र इदं निरीह:
संस्थाप्य वृत्तिं जगतो विधत्ते ॥ ५ ॥
Стих
кароти карма̄н̣и кр̣та̄вата̄ро
я̄нй а̄тма-тантро бхагава̄м̇с трядхӣшах̣
ятха̄ сасарджа̄гра идам̇ нирӣхах̣
сам̇стха̄пя вр̣ттим̇ джагато видхатте
я̄нй а̄тма-тантро бхагава̄м̇с трядхӣшах̣
ятха̄ сасарджа̄гра идам̇ нирӣхах̣
сам̇стха̄пя вр̣ттим̇ джагато видхатте
Дума по дума
кароти — извършва; карма̄н̣и — трансцендентални дейности; кр̣та — приемайки; авата̄рах̣ — инкарнации; я̄ни — всички тези; а̄тма-тантрах̣ — вътрешно независим; бхагава̄н — Божествената Личност; три-адхӣшах̣ — господарят на трите свята; ятха̄ — подобно; сасарджа — сътвори; агре — най-напред; идам — това космическо проявление; нирӣхах̣ — макар и лишен от желания; сам̇стха̄пя — основавайки; вр̣ттим — средства за съществуване; джагатах̣ — на вселените; видхатте — и управлява.
Превод
О, велики мъдрецо, моля те, разкажи как Върховната Божествена Личност – независимият и лишен от желания Бог на трите свята, който е повелител на всички енергии – приема инкарнации и сътворява космическото проявление заедно със съвършените закони, които го управляват и осигуряват съществуването му.
Пояснение
Бог Кр̣ш̣н̣а е изначалната Божествена Личност, от която водят началото си пуруш̣а-авата̄рите, трите творящи инкарнации – Ка̄ран̣а̄рн̣ава-ша̄йӣ Виш̣н̣у, Гарбходака-ша̄йӣ Виш̣н̣у и Кшӣродака-ша̄йӣ Виш̣н̣у. С помощта на външната енергия на Бога тримата пуруш̣и на няколко етапа създават цялото материално творение. Следователно материалната енергия е подвластна на Бога. Да се смята, че материалната природа е независима, е все едно да се опитваме да издоим мляко от месестите израстъци по шията на козела. Богът е лишен от желания и е напълно независим. Той не създава материалния свят за свое собствено удоволствие, както ние създаваме семейство, за да изпълним материалните си желания. Материалният свят всъщност е сътворен, за да доставя илюзорно наслаждение на обусловените души, които от незапомнени времена са се противопоставяли на трансценденталното служене за Бога. Всяка материална вселена представлява самостоятелно цяло. В материалния свят е налице всичко, което е необходимо за съществуването. И въпреки това поради невежеството си материалистите се тревожат, че броят на населението по земята постоянно нараства. Щом се роди ново живо същество, Богът веднага му осигурява всичко необходимо за неговото съществуване. Останалите живи същества, които са много повече на брой от човешките, никога не се тревожат за прехраната си и никога не умират от глад. Единствено хората страдат от недостиг на храна и за да прикрият истинската причина – лошото обществено управление, – създават мита за прекомерното увеличаване броя на населението по земята. Ако нещо не достига в този свят, това е съзнание за Бога. Иначе по милостта на Бога всичко останало е в изобилие.
Деванагари
यथा पुन: स्वे ख इदं निवेश्य
शेते गुहायां स निवृत्तवृत्ति: ।
योगेश्वराधीश्वर एक एत-
दनुप्रविष्टो बहुधा यथासीत् ॥ ६ ॥
शेते गुहायां स निवृत्तवृत्ति: ।
योगेश्वराधीश्वर एक एत-
दनुप्रविष्टो बहुधा यथासीत् ॥ ६ ॥
Стих
ятха̄ пунах̣ све кха идам̇ нивешя
шете гуха̄я̄м̇ са нивр̣тта-вр̣ттих̣
йогешвара̄дхӣшвара ека етад
ануправиш̣т̣о бахудха̄ ятха̄сӣт
шете гуха̄я̄м̇ са нивр̣тта-вр̣ттих̣
йогешвара̄дхӣшвара ека етад
ануправиш̣т̣о бахудха̄ ятха̄сӣт
Дума по дума
ятха̄ — както; пунах̣ — отново; све — в неговата; кхе — космическа форма (вира̄т̣-рӯпа); идам — това; нивешя — като влиза; шете — ляга; гуха̄я̄м — във вселената; сах̣ — Той (Божествената Личност); нивр̣тта — без усилие; вр̣ттих̣ — средства за съществуване; йога-ӣшвара — господарят на всички мистични сили; адхӣшварах̣ — собственик на всичко; еках̣ — единствен и неповторим; етат — това; ануправиш̣т̣ах̣ — като влиза след това; бахудха̄ — от неизброимите; ятха̄ — както; а̄сӣт — съществува.
Превод
Той влиза в собственото си сърце, разпростряло се под формата на небе, и ляга в него. Така Той помества цялото творение в това пространство и се разпростира в безбройните живи същества, въплътили се в различните видове живот. Той не е принуден да полага усилия, за да просъществува, защото е господар на всички мистични сили и собственик на всичко. По това се отличава Той от живите същества.
Пояснение
Събитията във връзка със сътворението, съществуването и унищожението, за които се говори на много места в Шрӣмад Бха̄гаватам, се отнасят към различни милениуми (калпи), затова различните авторитети ги описват по различен начин, когато отговарят на въпросите на учениците си. Тези различия не засягат принципите на сътворението и контрола на Бога над тях, но все пак сътворенията в различните калпи се отличават помежду си по някои несъществени детайли. Огромното небе е материалното тяло на Бога, наречено вира̄т̣-рӯпа, и в пределите на небесната сфера – сърцето на Бога – е поместено цялото материално мироздание. Затова всичко съществуващо – като се започне от небето, първото материално проявление, достъпно за грубото зрение, и се стигне до земята, – всичко се нарича Брахман. Сарвам̇ кхалв идам̇ брахма – „Не съществува друго освен Бога. Той е единствен и неповторим“. Живите същества са висши енергии, а материята е низша енергия. Съчетанието на тези две енергии предизвиква появата на материалния свят, който е в сърцето на Бога.
Деванагари
क्रीडन् विधत्ते द्विजगोसुराणां
क्षेमाय कर्माण्यवतारभेदै: ।
मनो न तृप्यत्यपि शृण्वतां न:
सुश्लोकमौलेश्चरितामृतानि ॥ ७ ॥
क्षेमाय कर्माण्यवतारभेदै: ।
मनो न तृप्यत्यपि शृण्वतां न:
सुश्लोकमौलेश्चरितामृतानि ॥ ७ ॥
Стих
крӣд̣ан видхатте двиджа-го-сура̄н̣а̄м̇
кш̣ема̄я карма̄н̣й авата̄ра-бхедаих̣
мано на тр̣пятй апи шр̣н̣вата̄м̇ нах̣
сушлока-маулеш чарита̄мр̣та̄ни
кш̣ема̄я карма̄н̣й авата̄ра-бхедаих̣
мано на тр̣пятй апи шр̣н̣вата̄м̇ нах̣
сушлока-маулеш чарита̄мр̣та̄ни
Дума по дума
крӣд̣ан — проявявайки забавления; видхатте — Той извършва; двиджа — два пъти родени; го — крави; сура̄н̣а̄м — на полубоговете; кш̣ема̄я — благоденствие; карма̄н̣и — трансцендентални дейности; авата̄ра — инкарнации; бхедаих̣ — различно; манах̣ — ум; на — никога; тр̣пяти — е удовлетворен; апи — въпреки; шр̣н̣вата̄м — непрекъснатото слушане; нах̣ — наше; су-шлока — благотворни; маулех̣ — на Бога; чарита — особености; амр̣та̄ни — безсмъртни.
Превод
Разкажи и за благотворните особености на Бога в различните му инкарнации, които идват за благото на два пъти родените, на кравите и на полубоговете. Въпреки че постоянно слушаме за неговите трансцендентални дейности, умът ни никога не се насища.
Пояснение
Богът се появява в тази вселена в различни инкарнации – Матся, Кӯрма, Вара̄ха, Нр̣сим̇ха – и извършва различни трансцендентални дейности за благото на два пъти родените, кравите и полубоговете. Богът проявява особена загриженост за два пъти родените, за цивилизованите хора. Цивилизован се нарича този, който има две раждания. В материалния свят живото същество се ражда от съвкуплението на мъжкия и женския индивид. Човекът се ражда в резултат от съвкуплението на бащата с майката, но цивилизованият човек се ражда и втори път – когато общува с духовния си учител, своя истински баща. Бащата и майката, които създават материалното тяло, са родители само за този живот; в следващия живот на тяхно място могат да дойдат други. А истинският духовен учител, като представител на Бога, е вечен баща на своя ученик, защото поема отговорността да го изведе до духовното освобождение, крайна цел на съществуването. И така, за да се нарече цивилизован, човек трябва да получи и второ раждане, в противен случай с нищо не е по-различен от низшите животни.
Кравата играе особено важна роля за усъвършенстването на човешкото тяло. Животът в тялото може да се поддържа с всякаква храна, но кравето мляко способства развиването на фините тъкани в човешкия мозък, което от своя страна дава възможност на човека да разбере сложното трансцендентално знание. Един цивилизован човек трябва да се храни с плодове, зеленчуци, зърно, захар и мляко. Бикът помага в произвеждането на зърно и на други селскостопански продукти, така че в определен смисъл той може да бъде наречен баща на човешкия род, а кравата, която дава мляко на хората – майка. Затова цивилизованите хора трябва добре да се грижат за биковете и кравите и да ги закрилят по всякакъв начин.
Полубоговете, или живите същества, които населяват висшите планети, превъзхождат хората във всяко едно отношение. Те разполагат с много по-добри условия за съществуване и живеят сред разкош, който е недостъпен за земните хора. Ала въпреки това те всички са предани на Бога. Богът се въплъщава в различни форми, например риба, костенурка, глиган или получовек-полулъв, просто за да даде закрила на цивилизованите хора, кравите и полубоговете, които носят пряка отговорност за поддържането на регулирания живот, насочен към себепознанието. Цялото материално творение е устроено по такъв начин, че обусловените души да получат възможност да осъзнаят себе си. Този, който се възползва от тази възможност, се нарича полубог или цивилизован човек. А предназначението на кравата е да подпомага човека в поддържането на такъв възвишен начин на съществуване.
Забавленията, които Богът осъществява, за да даде закрила на два пъти родените цивилизовани хора, кравите и полубоговете, са напълно трансцендентални. Хората обичат да слушат увлекателни истории, затова пазарът изобилства от книги, списания и вестници, които да удовлетворяват тази потребност на развития човек. Но удоволствието от този тип произведения трае само по време на първия прочит, затова човек не изпитва желание да ги препрочита отново и отново. Той преглежда вестника за по-малко от час и после го хвърля в кошчето за боклук. Подобно е положението и с другата светска литература. Но прелестта на трансценденталните книги, такива като Бхагавад-гӣта̄ и Шрӣмад Бха̄гаватам, е в това, че те никога не остаряват. Вече пет хиляди години цивилизованите хора по света ги четат и препрочитат и те въпреки това не са остарели. За мъдрите и за преданите тези книги са винаги нови. Дори когато ежедневно повтарят стиховете на Бхагавад-гӣта̄ и Шрӣмад Бха̄гаватам, преданите като Видура не могат да им се наситят. Преди да срещне Маитрея, Видура вероятно бил слушал за забавленията на Бога безброй пъти, но въпреки това пак поискал да чуе същите разкази, защото можел да ги слуша вечно и да не им се насити. Такава е трансценденталната природа на славните забавления на Бога.
Деванагари
यैस्तत्त्वभेदैरधिलोकनाथो
लोकानलोकान् सह लोकपालान् ।
अचीक्लृपद्यत्र हि सर्वसत्त्व-
निकायभेदोऽधिकृत: प्रतीत: ॥ ८ ॥
लोकानलोकान् सह लोकपालान् ।
अचीक्लृपद्यत्र हि सर्वसत्त्व-
निकायभेदोऽधिकृत: प्रतीत: ॥ ८ ॥
Стих
яис таттва-бхедаир адхилока-на̄тхо
лока̄н алока̄н саха локапа̄ла̄н
ачӣкл̣пад ятра хи сарва-саттва-
ника̄я-бхедо 'дхикр̣тах̣ пратӣтах̣
лока̄н алока̄н саха локапа̄ла̄н
ачӣкл̣пад ятра хи сарва-саттва-
ника̄я-бхедо 'дхикр̣тах̣ пратӣтах̣
Дума по дума
яих̣ — от когото; таттва — истина; бхедаих̣ — чрез разграничаване; адхилока-на̄тхах̣ — Царят на царете; лока̄н — планети; алока̄н — планети от низшите владения; саха — заедно с; лока-па̄ла̄н — техните царе; ачӣкл̣пат — замисли; ятра — където; хи — несъмнено; сарва — всички; саттва — съществуване; ника̄я — живи същества; бхедах̣ — разлика; адхикр̣тах̣ — заемаха; пратӣтах̣ — така изглежда.
Превод
Върховният Цар на всички царе е създал различни планети и места за живеене, които живите същества обитават в зависимост от гун̣ите на природата и от дейностите си, създал е още и техните различни царе и владетели.
Пояснение
Бог Кр̣ш̣н̣а е Царят на всички царе и Той е създал различни планети за отделните видове живи същества. Дори на тази планета има различни места, за да могат в тях да живеят различни видове хора. Пустините, островите и планинските котловини се обитават от различен тип хора, родени в различни природни гун̣и в зависимост от миналите си дейности. Хора има и в Арабската пустиня, и в полите на Хималаите, и по островите, ала всички те доста се различават помежду си. На същия принцип има и различни планети. Дори планетите, разположени под равнището на Земята, чак до планетата Па̄та̄ла, са населени с различни видове същества. Няма безлюдни планети, както се заблуждават съвременните учени. В Бхагавад-гӣта̄ Богът казва, че живите същества са сарва-гата – обитават всяка една среда. Затова няма съмнение, че другите планети също са населени с подобни на нас същества, които често са дори по-интелигентни и по-богати от нас. Съществата с по-голям интелект живеят в много по-добри условия от хората на Земята. Има и планети, до които не проникват слънчевите лъчи. Те също са населени с живи същества, попаднали там заради миналите си деяния. Всички тези многообразни условия на живот са дело на Върховния Бог и за да разшири познанията си, Видура помолил Маитрея да разкаже за тях.
Деванагари
येन प्रजानामुत आत्मकर्म-
रूपाभिधानां य भिदां व्यधत्त ।
नारायणो विश्वसृगात्मयोनि-
रेतच्च नो वर्णय विप्रवर्य ॥ ९ ॥
रूपाभिधानां य भिदां व्यधत्त ।
नारायणो विश्वसृगात्मयोनि-
रेतच्च नो वर्णय विप्रवर्य ॥ ९ ॥
Стих
йена праджа̄на̄м ута а̄тма-карма-
рӯпа̄бхидха̄на̄м̇ ча бхида̄м̇ вядхатта
на̄ра̄ян̣о виш̣васр̣г а̄тма-йонир
етач ча но варн̣ая випра-варя
рӯпа̄бхидха̄на̄м̇ ча бхида̄м̇ вядхатта
на̄ра̄ян̣о виш̣васр̣г а̄тма-йонир
етач ча но варн̣ая випра-варя
Дума по дума
йена — с които; праджа̄на̄м — на родените; ута — както и; а̄тма-карма — предопределените дейности; рӯпа — форма и външен вид; абхидха̄на̄м — усилия; ча — също; бхида̄м — различия; вядхатта — пръснати; на̄ра̄ян̣ах̣ — Върховната Божествена Личност; виш̣васр̣к — създателят на вселената; а̄тма-йоних̣ — съвършен сам по себе си; етат — всички тези; ча — също; нах̣ — нам; варн̣ая — опиши; випра-варя — о, най-велики сред бра̄хман̣ите.
Превод
О, най-велики сред бра̄хман̣ите, моля те, разкажи как На̄ра̄ян̣а, създателят на вселената и съвършеният сам по себе си Бог, е създал различните качества, дейности, форми, особености и имена на различните живи същества.
Пояснение
Всяко живо същество е зависимо от вродените си наклонности, които са резултат от влиянието на гун̣ите на материалната природа. Дейностите на живото същество се определят от трите гун̣и на природата, външността и телесните му особености зависят от неговите дейности, а името му на свой ред му се дава според външния вид. Например хората от висшите класи имат светла на цвят кожа (шукла), а хората от низшите – тъмна. Цветът на кожата – светъл или тъмен – е следствие от светлите и тъмните дела, които човек е вършил. В резултат от благочестиви дейности той може да се роди в добро и високопоставено семейство, да стане богат, да получи образование или да е красив. Греховните дейности водят до низш произход, вечен недоимък, глупост или неграмотност и грозота. Видура помолил Маитрея да обясни тези различия между живите същества, създадени от На̄ра̄ян̣а, Върховната Божествена Личност.
Деванагари
परावरेषां भगवन् व्रतानि
श्रुतानि मे व्यासमुखादभीक्ष्णम् ।
अतृप्नुम क्षुल्लसुखावहानां
तेषामृते कृष्णकथामृतौघात् ॥ १० ॥
श्रुतानि मे व्यासमुखादभीक्ष्णम् ।
अतृप्नुम क्षुल्लसुखावहानां
तेषामृते कृष्णकथामृतौघात् ॥ १० ॥
Стих
пара̄вареш̣а̄м̇ бхагаван врата̄ни
шрута̄ни ме вя̄са-мукха̄д абхӣкш̣н̣ам
атр̣пнума кш̣улла-сукха̄ваха̄на̄м̇
теш̣а̄м р̣те кр̣ш̣н̣а-катха̄мр̣таугха̄т
шрута̄ни ме вя̄са-мукха̄д абхӣкш̣н̣ам
атр̣пнума кш̣улла-сукха̄ваха̄на̄м̇
теш̣а̄м р̣те кр̣ш̣н̣а-катха̄мр̣таугха̄т
Дума по дума
пара — висши; авареш̣а̄м — на тези низши; бхагаван — о, господарю мой, о, велики; врата̄ни — занимания; шрута̄ни — чути; ме — от мен; вя̄са — Вя̄са; мукха̄т — от устата; абхӣкш̣н̣ам — многократно; атр̣пнума — аз съм удовлетворен; кш̣улла — малко; сукха-а̄ваха̄на̄м — това, което носи щастие; теш̣а̄м — от това; р̣те — без; кр̣ш̣н̣а-катха̄ — разговори за Божествената Личност, Бог Кр̣ш̣н̣а; амр̣та-огха̄т — от нектара.
Превод
О, господарю мой, от устата на Вя̄садева много пъти съм слушал за висшите и низшите слоеве в човешкото общество и съм се преситил от подобни дребни теми и удоволствието, което те доставят. Те не можаха да ме направят щастлив, защото в тях липсва нектарът на повествованията за Кр̣ш̣н̣а.
Пояснение
Отчитайки огромния интерес, който хората изпитват към четивата на социално-исторически теми, Шрӣла Вя̄садева съставил Пура̄н̣ите, Маха̄бха̄рата и редица други книги. Тези произведения, предназначени за простите хора, са написани така, че да пробудят у тях съзнанието за Бога, което те са забравили по време на обусловеното си съществуване в материалния свят. Истинската цел на тези произведения не е да излагат исторически факти, а да съживят у хората съзнанието им за Бога. Например Маха̄бха̄рата разказва историята на битката при Курукш̣етра и обикновените хора четат този епос, защото той разкрива социалните, политическите и икономическите проблеми на човешкото общество. Но в действителност най-важната част от Маха̄бха̄рата е Бхагавад-гӣта̄, чиито наставления читателите възприемат почти неусетно, едновременно с историческия епос за битката при Курукш̣етра.
Видура обяснил на Маитрея, че се е преситил да слуша за светски социални и политически проблеми и повече не се интересува от подобни теми. Той жадувал да чуе трансцендентални повествования за Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. Тъй като в Пура̄н̣ите и Маха̄бха̄рата не се срещат твърде често разкази, които да са непосредствено свързани с Кр̣ш̣н̣а, Видура не се чувствал удовлетворен. Той желаел да слуша повече за Кр̣ш̣н̣а. Кр̣ш̣н̣а-катха̄ – разказите за Кр̣ш̣н̣а – са трансцендентални и човек не може да им се насити. Бхагавад-гӣта̄ е важна именно защото е кр̣ш̣н̣а-катха̄, т.е. слова, изговорени от самия Бог Кр̣ш̣н̣а. Историята на битката при Курукш̣етра може да предизвиква интерес у по-простите хора, но за човек като Видура, който е достигнал висините в преданото служене, интерес представлява само кр̣ш̣н̣а-катха̄ и нещата, свързани с нея. Видура искал да слуша от Маитрея и затова му задал въпросите си, ала в същото време изразил и желанието си всичко, за което Маитрея говори, да бъде свързано с Кр̣ш̣н̣а. Както огънят, който поглъща дървата, никога не се насища, така чистият предан на Бога никога не престава да слуша за Кр̣ш̣н̣а. Когато историческите и обществено-политическите събития се свържат с Кр̣ш̣н̣а, разказите за тях веднага стават трансцендентални. Това е начинът да се трансформират светските неща в духовна същност. Целият свят може да се превърне във Вайкун̣т̣ха, ако всичко, което става в него, се свързва с кр̣ш̣н̣а-катха̄.
Днес ние разполагаме с две много важни произведения, които са кр̣ш̣н̣а-катха̄ – Бхагавад-гӣта̄ и Шрӣмад Бха̄гаватам. Бхагавад-гӣта̄ е кр̣ш̣н̣а-катха̄, защото е изговорена от самия Кр̣ш̣н̣а, а Шрӣмад Бха̄гаватам – защото разказва за Кр̣ш̣н̣а. Бог Чайтаня завещал на учениците си да проповядват кр̣ш̣н̣а-катха̄ по целия свят, без да правят разлика между хората, защото трансценденталната стойност на кр̣ш̣н̣а-катха̄ може да пречисти всички от материалните замърсявания.
Деванагари
कस्तृप्नुयात्तीर्थपदोऽभिधानात्
सत्रेषु व: सूरिभिरीड्यमानात् ।
य: कर्णनाडीं पुरुषस्य यातो
भवप्रदां गेहरतिं छिनत्ति ॥ ११ ॥
सत्रेषु व: सूरिभिरीड्यमानात् ।
य: कर्णनाडीं पुरुषस्य यातो
भवप्रदां गेहरतिं छिनत्ति ॥ ११ ॥
Стих
кас тр̣пнуя̄т тӣртха-падо 'бхидха̄на̄т
сатреш̣у вах̣ сӯрибхир ӣд̣яма̄на̄т
ях̣ карн̣а-на̄д̣ӣм̇ пуруш̣ася я̄то
бхава-прада̄м̇ геха-ратим̇ чхинатти
сатреш̣у вах̣ сӯрибхир ӣд̣яма̄на̄т
ях̣ карн̣а-на̄д̣ӣм̇ пуруш̣ася я̄то
бхава-прада̄м̇ геха-ратим̇ чхинатти
Дума по дума
ках̣ — кой е този човек; тр̣пнуя̄т — който може да е удовлетворен; тӣртха-падах̣ — чиито лотосови нозе са всички места за поклонение; абхидха̄на̄т — от разговорите за; сатреш̣у — в човешкото общество; вах̣ — този, който е; сӯрибхих̣ — от великите предани; ӣд̣яма̄на̄т — този, когото обожават така; ях̣ — които; карн̣а-на̄д̣ӣм — в отворите на ушите; пуруш̣ася — на човек; я̄тах̣ — прониквайки; бхава-прада̄м — това, което носи раждане и смърт; геха-ратим — семейна привързаност; чхинатти — се разсича.
Превод
Нима може човек да е удовлетворен, ако не слуша достатъчно разказите за Бога, чиито лотосови нозе са средоточието на всички места за поклонение и когото обожават великите мъдреци и предани? Просто като проникнат в ушите ни, тези повествования разсичат оковите на семейните ни привързаности.
Пояснение
Кр̣ш̣н̣а-катха̄ е толкова могъща, че просто като проникне в ушите, тозчас може да освободи човека от робството на семейните му привързаности. Привързаността към семейството е илюзорно проявление на външната енергия и е единственият стимул, който стои в основата на светските дейности. Докато човек върши светски дейности, докато умът му е погълнат от тях, той ще трябва отново и отново да се ражда и да умира във вездесъщото материално невежество. Повечето от хората се намират под влиянието на гун̣ата на невежеството и само една малка част от тях са под влиянието на гун̣ата на страстта. Живото същество, което е подвластно на тези две гун̣и, действа, като изхожда от материалните си представи за живота. Материалните гун̣и не му позволяват да разбере истинското си положение. Невежеството и страстта здраво привързват човека към илюзорната, телесната представа, която той си създава за своето аз. Най-достойни сред подведените по този начин глупци са алтруистите, които са подвластни на материалната гун̣а страст. Бхагавад-гӣта̄, която е истинска кр̣ш̣н̣а-катха̄, дава на хората първия урок – тялото е тленно, а съзнанието, което го пронизва, е вечно. Съзнаващото същество, неизменното аз, съществува вечно и не може да бъде убито при никакви обстоятелства, дори и след смъртта на тялото. Всеки, който погрешно се отъждествява с тленното си тяло и подвеждан от тази измамна телесна представа за живота, работи заради това тяло, именувайки своята дейност социология, политика, филантропия, алтруизъм, национализъм или интернационализъм, определено е глупак, който не умее да отличи реалността от илюзията. Някои такива хора се издигат над гун̣ите на невежеството и страстта и достигат гун̣ата на доброто, но светското добро винаги е замърсено с нюанси на невежество и страст. Материалното добро може да доведе човека до прозрението, че между тялото и душата има разлика, и затова подобен човек започва да се интересува повече от душата, а не от тялото. Но поради замърсяванията си хората, които са под влиянието на материалното добро, не могат да разберат истинската природа на душата като личност. Безличностните им представи, че душата е някакво духовно начало, различно от тялото, им позволява да останат в гун̣ата на доброто в границите на материалната природа, но докато не изпитат влечение към кр̣ш̣н̣а-катха̄, тези хора никога няма да се изтръгнат от робството на материалното съществуване. Кр̣ш̣н̣а-катха̄ е единственият лек за всички хора на този свят, защото може да ги издигне до чистото съзнание за тяхното аз и да ги освободи от материалното робство. Бог Чайтаня е казал, че да се проповядва кр̣ш̣н̣а-катха̄ по целия свят, е най-великата мисионерска дейност, затова всички разумни мъже и жени по земята трябва да се присъединят към това велико движение, започнато от Бог Чайтаня.
Деванагари
मुनिर्विवक्षुर्भगवद्गुणानां
सखापि ते भारतमाह कृष्ण: ।
यस्मिन्नृणां ग्राम्यसुखानुवादै-
र्मतिर्गृहीता नु हरे: कथायाम् ॥ १२ ॥
सखापि ते भारतमाह कृष्ण: ।
यस्मिन्नृणां ग्राम्यसुखानुवादै-
र्मतिर्गृहीता नु हरे: कथायाम् ॥ १२ ॥
Стих
мунир вивакш̣ур бхагавад-гун̣а̄на̄м̇
сакха̄пи те бха̄ратам а̄ха кр̣ш̣н̣ах̣
ясмин нр̣н̣а̄м̇ гра̄мя-сукха̄нува̄даир
матир гр̣хӣта̄ ну харех̣ катха̄я̄м
сакха̄пи те бха̄ратам а̄ха кр̣ш̣н̣ах̣
ясмин нр̣н̣а̄м̇ гра̄мя-сукха̄нува̄даир
матир гр̣хӣта̄ ну харех̣ катха̄я̄м
Дума по дума
муних̣ — мъдрецът; вивакш̣ух̣ — описа; бхагават — на Божествената Личност; гун̣а̄на̄м — трансцендентални качества; сакха̄ — приятел; апи — също; те — твой; бха̄ратам — Маха̄бха̄рата; а̄ха — е описал; кр̣ш̣н̣ах̣ — Кр̣ш̣н̣а-дваипа̄яна Вя̄са; ясмин — в което; нр̣н̣а̄м — на хората; гра̄мя — светско; сукха-анува̄даих̣ — удоволствие, изпитвано от светските повествования; матих̣ — внимание; гр̣хӣта̄ ну — просто за да насочи към; харех̣ — на Бога; катха̄я̄м — словата на (Бхагавад-гӣта̄).
Превод
Твоят приятел, великият мъдрец Кр̣ш̣н̣а-дваипа̄яна Вяса, вече описа трансценденталните качества на Бога във великото си произведение „Маха̄бха̄рата“. Истинската му цел всъщност бе да насочи вниманието на обикновените хора към кр̣ш̣н̣а-катха̄ („Бхагавад-гӣта̄“), като използва силното им влечение да слушат светски повествования.
Пояснение
Великият мъдрец Кр̣ш̣н̣а-дваипа̄яна Вя̄са е автор на всички ведически произведения, от които с особена популярност се славят Веда̄нта сӯтра, Шрӣмад Бха̄гаватам и Маха̄бха̄рата. Както се казва в Бха̄гаватам (1.4.25), Шрӣла Вя̄садева създал Маха̄бха̄рата за ограничените хора, които се интересуват повече от светски въпроси, отколкото от философията на живота. Веда̄нта сӯтра била съставена за тези, които са изгубили интерес към светското, защото вече са изпитали горчивия вкус на измамното материално щастие. Първият афоризъм на Веда̄нта сӯтра гласи: атха̄то-брахма-джигя̄са̄. Това означава, че само този, който вече е задоволил празното си любопитство на пазарището на сетивните удоволствия, може да започне да си задава съществени въпроси за природата на Брахман, за Трансценденталното. Хората, които живо се интересуват от светските проблеми, изпълнили вестниците и другата подобна книжнина, се отнасят към категорията стрӣ-шӯдра-двиджабандху – категорията на жените, работниците и недостойните потомци на висшите класи (бра̄хман̣и, кш̣атрии и вайши). Тъй като не са особено интелигентни, тези хора не могат да разберат смисъла на Веда̄нта сӯтра, макар някои от тях да си дават вид, че изучават сӯтрите по своя изопачен начин. Истинският смисъл на Веда̄нта сӯтра е обяснен от самия ѝ автор в Шрӣмад Бха̄гаватам и всеки, който се опитва да разбере Веда̄нта сӯтра, без да се обръща към Шрӣмад Бха̄гаватам, върви по лъжлив път. За тези подведени хора, които под въздействието на погрешната представа, че те самите са тялото, се занимават със светска филантропия и алтруизъм, е по-добре да се обърнат към Маха̄бха̄рата, която Шрӣла Вя̄садева е написал точно за тях. Великият автор е съставил Маха̄бха̄рата по такъв начин, че недотам интелигентните, които се интересуват повече от светски въпроси, да я четат с истинско удоволствие и в хода на това материално щастие да се запознаят и с Бхагавад-гӣта̄, която човек трябва да е усвоил, преди да пристъпи към Шрӣмад Бха̄гаватам или Веда̄нта сӯтра. Шрӣла Вя̄садева описал всички тези исторически събития единствено за да даде възможност на ограничените да прочетат Бхагавад-гӣта̄ и по този начин да придобият трансцендентално познание. Това, че Видура споменава Маха̄бха̄рата, показва, че по време на поклонението си из святите места, докато бил далече от къщи, той имал възможност да слуша Маха̄бха̄рата от Вя̄садева, своя истински баща.
Деванагари
सा श्रद्दधानस्य विवर्धमाना
विरक्तिमन्यत्र करोति पुंस: ।
हरे: पदानुस्मृतिनिर्वृतस्य
समस्तदु:खाप्ययमाशु धत्ते ॥ १३ ॥
विरक्तिमन्यत्र करोति पुंस: ।
हरे: पदानुस्मृतिनिर्वृतस्य
समस्तदु:खाप्ययमाशु धत्ते ॥ १३ ॥
Стих
са̄ шраддадха̄нася вивардхама̄на̄
вирактим анятра кароти пум̇сах̣
харех̣ пада̄нусмр̣ти-нирвр̣тася
самаста-дух̣кха̄пяям а̄шу дхатте
вирактим анятра кароти пум̇сах̣
харех̣ пада̄нусмр̣ти-нирвр̣тася
самаста-дух̣кха̄пяям а̄шу дхатте
Дума по дума
са̄ — тези повествования за Кр̣ш̣н̣а, кр̣ш̣н̣а-катха̄; шраддадха̄нася — на този, който има желание да слуша; вивардхама̄на̄ — постепенно засилващо се; вирактим — безразличие; анятра — към останалите неща (освен тези повествования); кароти — прави; пум̇сах̣ — на този, който е зает по такъв начин; харех̣ — на Бога; пада-анусмр̣ти — като постоянно помни лотосовите нозе на Бога; нирвр̣тася — този, който е постигнал такова трансцендентално блаженство; самаста-дух̣кха — всички страдания; апяям — победени; а̄шу — без отлагане; дхатте — извършва.
Превод
Ако човек е изпълнен с желание постоянно да слуша такива повествования, кр̣ш̣н̣а-катха̄ постепенно го прави безразличен към всичко останало. Като постоянно помни лотосовите нозе на Бог Кр̣ш̣н̣а, преданият, който е постигнал трансценденталното блаженство, веднага преодолява всичките си страдания.
Пояснение
Трябва да разберем, че от абсолютна гледна точка кр̣ш̣н̣а-катха̄ и Кр̣ш̣н̣а са напълно тъждествени. Богът е Абсолютната Истина, затова неговото име, форма и качества – а те всички съставляват кр̣ш̣н̣а-катха̄ – не се различават от него самия. Бхагавад-гӣта̄, която е изречена от Бога, е тъждествена на самия него. Когато един искрен предан чете Бхагавад-гӣта̄, това е равносилно на лична среща с Бога очи в очи, но не е така за тези, които само търсят повод да спорят. Когато човек чете Бхагавад-гӣта̄, там присъстват всички енергии на Бога, стига той да чете по начина, препоръчан от самия Бог в Гӣта̄. Ала когато човек си измисля свои скудоумни тълкувания на Бхагавад-гӣта̄, той не може да постигне същото трансцендентално благо. Този, който, воден от скрити подбуди, се опитва да намери в Бхагавад-гӣта̄ чужди на същността ѝ идеи или я интерпретира по тенденциозен начин, не е шраддадха̄на-пум̇сах̣ (който слуша с голямо желание и по правилен начин кр̣ш̣н̣а-катха̄). Такъв човек не извлича никаква полза от това, че чете Бхагавад-гӣта̄, колкото и учен да изглежда в очите на непросветените. Само шраддадха̄на, пълният с вяра предан, може да извлече от Бхагавад-гӣта̄ неизчерпаемо благо, защото по всемогъществото на Бога той постига трансцендентално блаженство, което унищожава всичките му привързаности и обезсилва всички съпътстващи ги материални страдания. Само преданите, които имат личен опит за това, могат да разберат смисъла на настоящата строфа, изречена от Видура. За чистия предан постоянното слушане на кр̣ш̣н̣а-катха̄ и помненето на лотосовите нозе на Бога е извор на несекващо наслаждение. За предания няма материално съществуване, а прехваленото блаженство брахма̄нанда му се струва нищожно, защото той е потопен в самия океан на трансценденталното блаженство.
Деванагари
ताञ्छोच्यशोच्यानविदोऽनुशोचे
हरे: कथायां विमुखानघेन ।
क्षिणोति देवोऽनिमिषस्तु येषा-
मायुर्वृथावादगतिस्मृतीनाम् ॥ १४ ॥
हरे: कथायां विमुखानघेन ।
क्षिणोति देवोऽनिमिषस्तु येषा-
मायुर्वृथावादगतिस्मृतीनाम् ॥ १४ ॥
Стих
та̄н̃ чхочя-шочя̄н авидо 'нушоче
харех̣ катха̄я̄м̇ вимукха̄н агхена
кш̣ин̣оти дево 'нимиш̣ас ту йеш̣а̄м
а̄юр вр̣тха̄-ва̄да-гати-смр̣тӣна̄м
харех̣ катха̄я̄м̇ вимукха̄н агхена
кш̣ин̣оти дево 'нимиш̣ас ту йеш̣а̄м
а̄юр вр̣тха̄-ва̄да-гати-смр̣тӣна̄м
Дума по дума
та̄н — всички тези; шочя — съжалявани; шочя̄н — от достойните за съжаление; авидах̣ — невежество; анушоче — съжалявам; харех̣ — на Бога; катха̄я̄м — към темите за; вимукха̄н — несклонни; агхена — заради греховни дейности; кш̣ин̣оти — разрушава; девах̣ — Богът; анимиш̣ах̣ — вечно време; ту — но; йеш̣а̄м — на когото; а̄юх̣ — продължителност на живота; вр̣тха̄ — безполезно; ва̄да — философски разсъждения; гати — крайна цел; смр̣тӣна̄м — на тези, които вършат всевъзможни обреди.
Превод
О, мъдрецо, хората, които заради греховните си дейности са загубили желание да слушат за Трансценденталното и не разбират целта на „Маха̄бха̄рата“ („Бхагавад-гӣта̄“), предизвикват съжаление дори у тези, които сами са достойни за съжаление. Аз също ги съжалявам, защото виждам как вечното време стопява живота им, докато те се отдават на философски съждения, правят догадки за висшата цел на съществуването и вършат всякакви видове обреди.
Пояснение
Между човека и Върховната Божествена Личност може да има три вида отношения в зависимост от това, в коя гун̣а на материалната природа е човекът. Тези, които са в гун̣ите на невежеството и страстта, отричат съществуването на Бога или, като приемат формално, че Той съществува, му отреждат ролята на изпълнител на техните желания. По-високо от тях стоят ония, които са в гун̣ата на доброто. Хората от тази категория смятат, че Върховният Брахман е безличностен. Те приемат култа на бхакти, чийто първи и най-важен компонент е слушането на кр̣ш̣н̣а-катха̄, като средство, а не като крайна цел. Над тях стоят чистите предани. Те са постигнали равнище, което е трансцендентално, над гун̣ата на материалното добро. Чистите предани са твърдо убедени, че името, формата, славата, качествата и всичко друго, свързано с Божествената Личност, са тъждествени в абсолютен план. За тях да слушат разкази за Кр̣ш̣н̣а, е все едно да виждат Кр̣ш̣н̣а лице в лице. Тези хора са се отдали на чисто предано служене в името на Бога и за тях висшата цел на човешкия живот е пуруш̣а̄ртха, преданото служене, което е истинският смисъл на съществуването. Имперсоналистите, които са погълнати от умозрителни разсъждения и не вярват в Божествената Личност, не виждат смисъл в това да слушат повествования за Кр̣ш̣н̣а. Те пораждат съжаление у първокласните чисти предани на Бога. Сами достойни за съжаление, имперсоналистите съжаляват хората, подвластни на гун̣ите на невежеството и на страстта, но чистите предани на Бога съжаляват и едните, и другите, защото и едните, и другите пропиляват скъпоценното време на човешкия си живот в преследване на лъжливи идеали и на сетивно наслаждение, в измисляне на различни умозрителни теории и в безплодни разсъждения за смисъла на съществуването.
Деванагари
तदस्य कौषारव शर्मदातु-
र्हरे: कथामेव कथासु सारम् ।
उद्धृत्य पुष्पेभ्य इवार्तबन्धो
शिवाय न: कीर्तय तीर्थकीर्ते: ॥ १५ ॥
र्हरे: कथामेव कथासु सारम् ।
उद्धृत्य पुष्पेभ्य इवार्तबन्धो
शिवाय न: कीर्तय तीर्थकीर्ते: ॥ १५ ॥
Стих
тад ася кауш̣а̄рава шарма-да̄тур
харех̣ катха̄м ева катха̄су са̄рам
уддхр̣тя пуш̣пебхя ива̄рта-бандхо
шива̄я нах̣ кӣртая тӣртха-кӣртех̣
харех̣ катха̄м ева катха̄су са̄рам
уддхр̣тя пуш̣пебхя ива̄рта-бандхо
шива̄я нах̣ кӣртая тӣртха-кӣртех̣
Дума по дума
тат — затова; ася — негов; кауш̣а̄рава — о, Маитрея; шарма-да̄тух̣ — на този, който дава щастие; харех̣ — за Бога; катха̄м — теми; ева — само; катха̄су — на всички повествования; са̄рам — същината; уддхр̣тя — цитирайки; пуш̣пебхях̣ — от цветята; ива — ето така; а̄рта-бандхо — о, приятелю на страдащите; шива̄я — за благоденствието; нах̣ — на нас; кӣртая — моля те, разкажи; тӣртха — поклонение; кӣртех̣ — на славния.
Превод
О, Маитрея, приятелю на страдащите, величието на Бога е достатъчно да дари с благоденствие хората по целия свят. Затова като пчелите, които събират нектар от цветята, милостиво ни предай същината на всички повествования – повествованията, свързани с Бога.
Пояснение
За хората в различните гун̣и на материалната природа съществуват огромно множество произведения, но най-важни от всички са повествованията, свързани с Върховния Бог. За жалост обусловените души, подвластни на материалното, не са склонни да слушат тези повествования, защото едни от тях не вярват в Бога, а други приемат съществуването само на безличностния му аспект. И едните, и другите нямат какво да кажат за Бога. И невярващите, и имперсоналистите отхвърлят най-съществените от всички теми, затова вниманието им е погълнато от разнообразните описания на относителното – под формата на сетивно наслаждение или като философски теории. За чистите предани, подобни на Видура, темите, разисквани от материалистите и философите емпирици, са безинтересни от всяка гледна точка. Затова Видура помолил Маитрея да говори само за същината – въпросите, свързани с Кр̣ш̣н̣а – и да не се отклонява към нищо друго.
Деванагари
स विश्वजन्मस्थितिसंयमार्थे
कृतावतार: प्रगृहीतशक्ति: ।
चकार कर्माण्यतिपूरुषाणि
यानीश्वर: कीर्तय तानि मह्यम् ॥ १६ ॥
कृतावतार: प्रगृहीतशक्ति: ।
चकार कर्माण्यतिपूरुषाणि
यानीश्वर: कीर्तय तानि मह्यम् ॥ १६ ॥
Стих
са виш̣ва-джанма-стхити-сам̇яма̄ртхе
кр̣та̄вата̄рах̣ прагр̣хӣта-шактих̣
чака̄ра карма̄н̣й атипӯруш̣а̄н̣и
я̄нӣшварах̣ кӣртая та̄ни махям
кр̣та̄вата̄рах̣ прагр̣хӣта-шактих̣
чака̄ра карма̄н̣й атипӯруш̣а̄н̣и
я̄нӣшварах̣ кӣртая та̄ни махям
Дума по дума
сах̣ — Божествената Личност; виш̣ва — вселената; джанма — сътворение; стхити — поддържане; сам̇яма-артхе — за съвършеното управление; кр̣та — прие; авата̄рах̣ — инкарнация; прагр̣хӣта — снабден с; шактих̣ — енергия; чака̄ра — извърши; карма̄н̣и — трансцендентални дейности; ати-пӯруш̣а̄н̣и — свръхчовешки; я̄ни — всички тези; ӣшварах̣ — Богът; кӣртая — моля те, възпей; та̄ни — всички тези; махям — на мен.
Превод
Моля те, възпей всички свръхчовешки, трансцендентални дейности на върховния повелител, Божествената Личност, чиито инкарнации са надарени с цялото могъщество, необходимо за пълното проявление и поддържане на космическото творение.
Пояснение
Несъмнено Видура горял от желание да слуша за Бог Кр̣ш̣н̣а, но бил съкрушен от вестта, че Бог Кр̣ш̣н̣а е напуснал видимия свят. Затова поискал да слуша за неговите инкарнации пуруш̣а, които са надарени с всички енергии, необходими за сътворяването и поддържането на космическия свят. Деянията на инкарнациите пуруш̣а са всъщност продължение на деянията на Бога. Така Видура подсказал на Маитрея откъде да започне разказа си, тъй като Маитрея се колебаел и не можел да реши кои дейности на Бог Кр̣ш̣н̣а да възпява.
Деванагари
श्री शुक उवाच
स एवं भगवान् पृष्ट: क्षत्त्रा कौषारवो मुनि: ।
पुंसां नि:श्रेयसार्थेन तमाह बहुमानयन् ॥ १७ ॥
स एवं भगवान् पृष्ट: क्षत्त्रा कौषारवो मुनि: ।
पुंसां नि:श्रेयसार्थेन तमाह बहुमानयन् ॥ १७ ॥
Стих
шрӣ-шука ува̄ча
са евам̇ бхагава̄н пр̣ш̣т̣ах̣
кш̣аттра̄ кауш̣а̄раво муних̣
пум̇са̄м̇ них̣шреяса̄ртхена
там а̄ха баху-ма̄наян
са евам̇ бхагава̄н пр̣ш̣т̣ах̣
кш̣аттра̄ кауш̣а̄раво муних̣
пум̇са̄м̇ них̣шреяса̄ртхена
там а̄ха баху-ма̄наян
Дума по дума
шрӣ-шуках̣ ува̄ча — Шрӣ Шукадева Госва̄мӣ каза; сах̣ — той; евам — така; бхагава̄н — великият мъдрец; пр̣ш̣т̣ах̣ — помолен; кш̣аттра̄ — от Видура; кауш̣а̄равах̣ — Маитрея; муних̣ — великият мъдрец; пум̇са̄м — на всички хора; них̣шреяса — за най-голямото благо; артхена — за това; там — на него; а̄ха — разказа; баху — много; ма̄наян — като почете.
Превод
Шукадева Госва̄мӣ каза: Великият мъдрец Маитрея Муни изрази голямата си почит към Видура и отвръщайки на молбата му, започна да говори в името на най-великото благо за хората.
Пояснение
Тук великият мъдрец Маитрея Муни е наречен бхагава̄н, тъй като със своето знание и опит превъзхождал всички обикновени хора. Затова неговата преценка, кое е най-великото служене за благото на човечеството, има тежест. Най-всеобхватната дейност за благото на човечеството е преданото служене за Бога, затова по молба на Видура мъдрецът го описал до най-малки подробности.
Деванагари
मैत्रेय उवाच
साधु पृष्टं त्वया साधो लोकान् साध्वनुगृह्णता ।
कीर्तिं वितन्वता लोके आत्मनोऽधोक्षजात्मन: ॥ १८ ॥
साधु पृष्टं त्वया साधो लोकान् साध्वनुगृह्णता ।
कीर्तिं वितन्वता लोके आत्मनोऽधोक्षजात्मन: ॥ १८ ॥
Стих
маитрея ува̄ча
са̄дху пр̣ш̣т̣ам̇ твая̄ са̄дхо
лока̄н са̄дхв анугр̣хн̣ата̄
кӣртим̇ витанвата̄ локе
а̄тмано 'дхокш̣аджа̄тманах̣
са̄дху пр̣ш̣т̣ам̇ твая̄ са̄дхо
лока̄н са̄дхв анугр̣хн̣ата̄
кӣртим̇ витанвата̄ локе
а̄тмано 'дхокш̣аджа̄тманах̣
Дума по дума
маитреях̣ ува̄ча — Шрӣ Маитрея каза; са̄дху — вседобър; пр̣ш̣т̣ам — съм попитан; твая̄ — от теб; са̄дхо — о, велики; лока̄н — всички хора; са̄дху анугр̣хн̣ата̄ — проявявайки милост от доброта; кӣртим — величие; витанвата̄ — като разпространи; локе — по света; а̄тманах̣ — за аза; адхокш̣аджа — Трансценденталното; а̄тманах̣ — ум.
Превод
Шрӣ Маитрея каза: Хвала на теб, о, Видура! Тъй като умът ти постоянно е потопен в мисли за Трансценденталното, Ти ме попита за най-великото благо и така прояви милостта си към мене и към целия свят.
Пояснение
Маитрея Муни, който бил овладял науката за трансценденталността, разбрал, че умът на Видура е изцяло потопен в Трансценденталното. Думата адхокш̣аджа означава „това, което е отвъд възможностите на сетивата или извън границите на сетивния опит“. Богът е отвъд сетивния ни опит, но се разкрива себе си пред своя искрен предан. Видура бил постоянно погълнат от мисли за Бога и по това Маитрея можел да оцени трансценденталната му стойност. Той горещо одобрил изпълнените му с дълбок смисъл въпроси и почтително му изразил своята благодарност.
Деванагари
नैतच्चित्रं त्वयि क्षत्तर्बादरायणवीर्यजे ।
गृहीतोऽनन्यभावेन यत्त्वया हरिरीश्वर: ॥ १९ ॥
गृहीतोऽनन्यभावेन यत्त्वया हरिरीश्वर: ॥ १९ ॥
Стих
наитач читрам̇ твайи кш̣аттар
ба̄дара̄ян̣а-вӣрядже
гр̣хӣто 'наня-бха̄вена
ят твая̄ харир ӣшварах̣
ба̄дара̄ян̣а-вӣрядже
гр̣хӣто 'наня-бха̄вена
ят твая̄ харир ӣшварах̣
Дума по дума
Превод
О, Видура, ти си роден от семето на Вя̄садева, затова никак не е удивително, че си приел Бога, без да отклоняваш мислите си от него.
Пояснение
Във връзка с произхода на Видура тук се утвърждава значението на благородното потекло и раждането в добро семейство. Развитието на човека започва от момента, в който бащата вложи семето си в майчината утроба. Живото същество влиза в семето на един или друг баща според характера на своите дейности. Понеже Видура не бил обикновено живо същество, той получил възможността да се роди от семето на Вя̄са. Раждането на човека е необятна наука, а за да се създаде добро поколение, е много важно актът на зачатието да се пречисти с помощта на ведическата церемония, наречена гарбха̄дха̄на-сам̇ска̄ра. Проблемът няма да се реши, като се ограничава прирастът на населението, а като се зачеват достойни личности, подобни на Видура, Вя̄са и Маитрея. Ако децата се раждат като истински човешки същества, за чието създаване са положени всички необходими грижи, ще отпадне необходимостта от задържане прираста на населението. Така нареченото ограничаване на раждаемостта е не само греховно, но и напълно безсмислено.
Деванагари
माण्डव्यशापाद्भगवान् प्रजासंयमनो यम: ।
भ्रातु: क्षेत्रे भुजिष्यायां जात: सत्यवतीसुतात् ॥ २० ॥
भ्रातु: क्षेत्रे भुजिष्यायां जात: सत्यवतीसुतात् ॥ २० ॥
Стих
ма̄н̣д̣авя-ша̄па̄д бхагава̄н
праджа̄-сам̇ямано ямах̣
бхра̄тух̣ кш̣етре бхуджишя̄я̄м̇
джа̄тах̣ сатяватӣ-сута̄т
праджа̄-сам̇ямано ямах̣
бхра̄тух̣ кш̣етре бхуджишя̄я̄м̇
джа̄тах̣ сатяватӣ-сута̄т
Дума по дума
ма̄н̣д̣авя — великият р̣ш̣и Ма̄н̣д̣авя Муни; ша̄па̄т — от неговото проклятие; бхагава̄н — изключително могъщият; праджа̄ — роденият; сам̇яманах̣ — повелител на смъртта; ямах̣ — известен като Ямара̄джа; бхра̄тух̣ — на брата; кш̣етре — в съпругата; бхуджишя̄я̄м — държанка; джа̄тах̣ — роден; сатяватӣ — Сатяватӣ (майката на Вичитравӣря и Вя̄садева); сута̄т — от сина (Вя̄садева).
Превод
Знам, че сега си се родил като Видура заради проклятието на Ма̄н̣д̣авя Муни. Преди това ти си бил цар Ямара̄джа, великият повелител в царството на покойните. Вя̄садева, синът на Сатяватӣ, те е заченал с държанката на своя брат.
Пояснение
Ма̄н̣д̣авя Муни бил велик мъдрец (вж. Шрӣмад Бха̄гаватам, 1.13.1), а Видура тогава бил Ямара̄джа, повелителят, който се разпорежда с живите същества след смъртта им. Раждането, животът и смъртта са трите състояния на съществуване, през които минават всички живи същества, попаднали в материалния свят. Като упълномощен повелител на живите същества след смъртта им, Ямара̄джа някога осъдил Ма̄н̣д̣авя Муни за едно негово детско провинение и заповядал да го прободат с копие. Разгневен заради несправедливото наказание, Ма̄н̣д̣авя проклел Ямара̄джа да се роди като шӯдра (един от съсловието на простите невежи работници). Така Ямара̄джа се родил от утробата на държанката на Вичитравӣря, заченат от Вя̄садева, брат на Вичитравӣря. Вя̄садева бил син на Сатяватӣ и на великия мъдрец Пара̄шара. Маитрея Муни знаел тайната за раждането на Видура, защото бил връстник и приятел на Вя̄садева. И така, Видура се родил от утробата на държанка, но имал за баща велик мъдрец, потомък на знатен род, затова получил в наследство от него най-големия дар – станал велик предан на Бога. Раждането в такова семейство е фактор, който открива пред човека всички възможности да постигне предано служене. И Видура получил тази възможност като награда за предишните си велики дела.
Деванагари
भवान् भगवतो नित्यं सम्मत: सानुगस्य ह ।
यस्य ज्ञानोपदेशाय मादिशद्भगवान् व्रजन् ॥ २१ ॥
यस्य ज्ञानोपदेशाय मादिशद्भगवान् व्रजन् ॥ २१ ॥
Стих
бхава̄н бхагавато нитям̇
самматах̣ са̄нугася ха
яся гя̄нопадеш̣а̄я
ма̄дишад бхагава̄н враджан
самматах̣ са̄нугася ха
яся гя̄нопадеш̣а̄я
ма̄дишад бхагава̄н враджан
Дума по дума
бхава̄н — ти, достойни; бхагаватах̣ — на Божествената Личност; нитям — вечен; самматах̣ — признат; са-анугася — един от придружителите; ха — си бил; яся — на когото; гя̄на — знание; упадеш̣а̄я — давайки наставления; ма̄ — на мен; а̄дишат — поръча това; бхагава̄н — Божествената Личност; враджан — когато се връщаше в обителта си.
Превод
Ти, достойни, си един от вечните спътници на Върховната Божествена Личност, заради които Богът ми остави наставленията си, преди да се завърне в своята обител.
Пояснение
Ямара̄джа, великият повелител на царството на смъртта, определя съдбините на живите същества за следващите им раждания. Той несъмнено е един от представителите на Бога, които се ползват с най-голямото му доверие. Богът поверява подобни отговорни постове само на свои велики предани, които са на едно равнище с вечните му спътници в духовното небе. Видура бил един от тях и затова Богът, преди да се върне на Вайкун̣т̣ха, оставил за него наставления, които поверил на Маитрея Муни. По принцип вечните спътници на Бога от духовното небе не идват в материалния свят. Но понякога, изпълнявайки волята на Бога, те също се появяват тук. Те не идват, за да заемат някакъв ръководен пост, а за да общуват лично с Бога или да проповядват посланието му сред човешкото общество. Такива упълномощени представители на Бога се наричат шактя̄веш̣а-авата̄ри, или инкарнации, надарени с трансцендентално могъщество и получили правото да представляват Бога.
Деванагари
अथ ते भगवल्लीला योगमायोरुबृंहिता: ।
विश्वस्थित्युद्भवान्तार्था वर्णयाम्यनुपूर्वश: ॥ २२ ॥
विश्वस्थित्युद्भवान्तार्था वर्णयाम्यनुपूर्वश: ॥ २२ ॥
Стих
атха те бхагавал-лӣла̄
йога-ма̄йорубр̣м̇хита̄х̣
виш̣ва-стхитй-удбхава̄нта̄ртха̄
варн̣ая̄мй анупӯрвашах̣
йога-ма̄йорубр̣м̇хита̄х̣
виш̣ва-стхитй-удбхава̄нта̄ртха̄
варн̣ая̄мй анупӯрвашах̣
Дума по дума
атха — затова; те — на теб; бхагават — отнасящо се до Божествената Личност; лӣла̄х̣ — забавления; йога-ма̄я̄ — енергия на Бога; уру — много; бр̣м̇хита̄х̣ — проявена от; виш̣ва — на космическия свят; стхити — поддържане; удбхава — сътворение; анта — край; артха̄х̣ — цел; варн̣ая̄ми — ще опиша; анупӯрвашах̣ — последователно.
Превод
Затова ще ти разкажа за забавленията, с които Божествената Личност разпространява трансценденталната си енергия, за да твори, поддържа и унищожава космичния свят, и то в тази последователност, в която те настъпват едно след друго.
Пояснение
С помощта на разнообразните си енергии всемогъщият Бог може да прави наистина всичко, което пожелае. Сътворяването на материалния космос се осъществява от неговата енергия йога-ма̄я̄.
Деванагари
भगवानेक आसेदमग्र आत्मात्मनां विभु: ।
आत्मेच्छानुगतावात्मा नानामत्युपलक्षण: ॥ २३ ॥
आत्मेच्छानुगतावात्मा नानामत्युपलक्षण: ॥ २३ ॥
Стих
бхагава̄н ека а̄седам
агра а̄тма̄тмана̄м̇ вибхух̣
а̄тмеччха̄нугата̄в а̄тма̄
на̄на̄-матй-упалакш̣ан̣ах̣
агра а̄тма̄тмана̄м̇ вибхух̣
а̄тмеччха̄нугата̄в а̄тма̄
на̄на̄-матй-упалакш̣ан̣ах̣
Дума по дума
бхагава̄н — Божествената Личност; еках̣ — единствена; а̄са — бе там; идам — това творение; агре — преди сътворението; а̄тма̄ — в собствената си форма; а̄тмана̄м — на живите същества; вибхух̣ — господар; а̄тма̄ — Аз; иччха̄ — желание; анугатау — потапя се в; а̄тма̄ — Аз; на̄на̄-мати — различно виждане; упалакш̣ан̣ах̣ — симптоми.
Превод
Върховният Бог, господарят на всички живи създания, е съществувал още преди сътворението, когато, освен него, не е имало никой друг. Само по неговата воля материалният свят се създава и след това отново потъва в него. Качествата на тази Върховна Душа са намерили израз в различните ѝ имена.
Пояснение
Тук великият мъдрец започва да обяснява смисъла на четирите първоначални строфи на Шрӣмад Бха̄гаватам. Въпреки че нямат достъп до Шрӣмад Бха̄гаватам, последователите на ма̄я̄ва̄дската школа (имперсоналистите) понякога се захващат да го тълкуват, като си измислят какви ли не съмнителни обяснения на изначалните му четири строфи. Ние обаче трябва да приемаме истинското обяснение, дадено тук от Маитрея Муни, защото той заедно с Уддхава го чул от самия Бог. Първият стих от четирите изначални строфи гласи: ахам ева̄сам ева̄гре. Коментаторите ма̄я̄ва̄дӣ тълкуват думата ахам по такива объркани начини, че никой друг освен тях не може да разбере смисъла им. Тук обаче се казва, че ахам се отнася до Върховната Божествена Личност, а не до индивидуалните живи същества. Преди сътворението е съществувала само Божествената Личност. Не е имало нито инкарнации пуруш̣а, нито живи същества, нито материална енергия, с която се осъществява творението. Инкарнациите пуруш̣а и всички многообразни енергии на Върховния Бог се намирали единствено у него.
Тук Божествената Личност е наречена господар на всички други живи същества. Богът е като слънцето, а живите същества са като молекулите на слънчевите лъчи. Фактът, че Богът е съществувал преди сътворението, се потвърждава в шрутите: ва̄судево ва̄ идам̇ агра а̄сӣт на брахма̄ на ча шан̇карах̣, еко ваи на̄ра̄ян̣а а̄сӣн брахма̄ неш̣а̄на̄х̣. Тъй като всичко произлиза от Божествената Личност, във всички времена съществува единствено и само Богът. Той може да съществува по този начин, защото е всесъвършен и всемогъщ. Всички останали – в това число и пълните му експанзии, виш̣н̣у-таттвите – са негови съставни части. Преди сътворението не е имало Ка̄ран̣а̄рн̣ава-ша̄йӣ Виш̣н̣у, Гарбходака-ша̄йӣ Виш̣н̣у или Кшӣродака-ша̄йӣ Виш̣н̣у, не е имало нито Брахма̄, нито Шан̇кара. Виш̣н̣у, пълна експанзия на Бога, и живите същества, като се започне от Брахма̄, са негови съставни части. Духовното битие било там, заедно с Бога, но материалното битие спяло у него в непроявено състояние. Материалното творение се изгражда и разрушава единствено по волята на Бога. Многообразието на Вайкун̣т̣халока е тъждествено с Бога, както многоликата войска е тъждествена с царя. В Бхагавад-гӣта̄ (9.7) се обяснява, че материалният свят се създава през определени интервали от време, и то по волята на Бога, а в периодите между разрушението и сътворението живите същества и материалната енергия остават да спят в непроявено състояние вътре у Бога.
Деванагари
स वा एष तदा द्रष्टा नापश्यद् दृश्यमेकराट् ।
मेनेऽसन्तमिवात्मानं सुप्तशक्तिरसुप्तदृक् ॥ २४ ॥
मेनेऽसन्तमिवात्मानं सुप्तशक्तिरसुप्तदृक् ॥ २४ ॥
Стих
са ва̄ еш̣а тада̄ драш̣т̣а̄
на̄пашяд др̣шям екара̄т̣
мене 'сантам ива̄тма̄нам̇
супта-шактир асупта-др̣к
на̄пашяд др̣шям екара̄т̣
мене 'сантам ива̄тма̄нам̇
супта-шактир асупта-др̣к
Дума по дума
сах̣ — Божествената Личност; ва̄ — дали; еш̣ах̣ — всички тези; тада̄ — по това време; драш̣т̣а̄ — наблюдател; на — не; апашят — видя; др̣шям — материалният космос; ека-ра̄т̣ — безспорен собственик; мене — мислеше по този начин; асантам — несъществуваща; ива — така; а̄тма̄нам — пълни проявления; супта — непроявена; шактих̣ — материална енергия; асупта — проявена; др̣к — вътрешна енергия.
Превод
Богът, единовластният собственик на всичко съществуващо, бе тогава единственият наблюдател. По това време материалният космос го нямаше и Богът изпита чувство за незавършеност, породено от отсъствието на неговите пълни и отделени части. Вътрешната енергия бе в проявено състояние, ала материалната енергия спеше.
Пояснение
Богът е върховният наблюдател, защото било достатъчно само да погледне материалната енергия, за да я активизира и така да прояви космоса. По онова време наблюдателят съществувал, но я нямало външната енергия, върху която Той щял да хвърли поглед. Той чувствал някаква липса, като мъжа, който се чувства самотен, когато съпругата му е далеч от него. Това е само поетично сравнение. Богът искал да създаде материалния космос, за да даде още един шанс на обусловените души, потънали в съня на забравата. Космическото проявление дава на обусловените души шанс да се върнат вкъщи, при Бога, и това е неговото главно предназначение. Богът е толкова милостив, че когато материалният космос го няма, Той изпитва някаква недостатъчност и в резултат от това усещане за непълнота се създава творението. Светът, проявен от вътрешната енергия, бил там и съществувал, но другата енергия сякаш спяла и Богът поискал да я пробуди за действие, както съпругът събужда съпругата си за любовна наслада. От състрадание към тази спяща енергия Богът искал да я види будна, за да може тя да се наслаждава като другите съпруги, които не спят. Целта на всичко това е спящите обусловени души да се пробудят за истински живот в духовно съзнание и да станат съвършени като вечноосвободените души от Вайкун̣т̣халоките. Тъй като Богът е сач-чид-а̄нанда-виграха, Той иска всяка частица от многообразните му енергии да участва в неговата изпълнена с блаженство раса, защото участието във вечната ра̄са-лӣла̄ на Бога е най-висшето състояние на съществуване, изпълнено с висше духовно блаженство и съвършено и вечно знание.
Деванагари
सा वा एतस्य संद्रष्टु: शक्ति: सदसदात्मिका ।
माया नाम महाभाग ययेदं निर्ममे विभु: ॥ २५ ॥
माया नाम महाभाग ययेदं निर्ममे विभु: ॥ २५ ॥
Стих
са̄ ва̄ етася сандраш̣т̣ух̣
шактих̣ сад-асад-а̄тмика̄
ма̄я̄ на̄ма маха̄-бха̄га
яйедам̇ нирмаме вибхух̣
шактих̣ сад-асад-а̄тмика̄
ма̄я̄ на̄ма маха̄-бха̄га
яйедам̇ нирмаме вибхух̣
Дума по дума
са̄ — тази външна енергия; ва̄ — е или; етася — на Бога; сандрашт̣ух̣ — на съвършения зрящ; шактих̣ — енергия; сат-асат-а̄тмика̄ — както причина, така и следствие; ма̄я̄ на̄ма — наречена ма̄я̄; маха̄-бха̄га — о, щастливецо; яя̄ — чрез която; идам — този материален свят; нирмаме — изграден; вибхух̣ — Всемогъщият.
Превод
Богът е наблюдателят, а външната енергия, която е обект на неговото съзерцание, действа едновременно и като причина, и като следствие на космическото проявление. О, честити Видура, тази външна енергия се нарича ма̄я̄, илюзия, и единствено благодарение на нея възниква целият материален космос.
Пояснение
Материалната природа, наречена ма̄я̄, е едновременно и веществената, и действената причина на космоса, но зад нея стои Богът, който е съзнанието, определящо всичките нейни дейности. Както съзнанието в индивидуалното тяло е източник на всички негови енергии, така върховното съзнание на Бога е източник на всички енергии в материалната природа. Бхагавад-гӣта̄ (9.10) потвърждава това по следния начин:
мая̄дхякш̣ен̣а пракр̣тих̣
сӯяте са-чара̄чарам
хетуна̄нена каунтея
джагад випаривартате
сӯяте са-чара̄чарам
хетуна̄нена каунтея
джагад випаривартате
„О, сине на Кунтӣ, материалната природа е една от енергиите ми и под мое ръководство създава всички движещи се и недвижещи се същества. С нейна помощ това космично проявление се създава и унищожава отново и отново“.
Деванагари
कालवृत्त्या तु मायायां गुणमय्यामधोक्षज: ।
पुरुषेणात्मभूतेन वीर्यमाधत्त वीर्यवान् ॥ २६ ॥
पुरुषेणात्मभूतेन वीर्यमाधत्त वीर्यवान् ॥ २६ ॥
Стих
ка̄ла-вр̣ття̄ ту ма̄я̄я̄м̇
гун̣а-майя̄м адхокш̣аджах̣
пуруш̣ен̣а̄тма-бхӯтена
вӣрям а̄дхатта вӣрява̄н
гун̣а-майя̄м адхокш̣аджах̣
пуруш̣ен̣а̄тма-бхӯтена
вӣрям а̄дхатта вӣрява̄н
Дума по дума
ка̄ла — вечното време; вр̣ття̄ — заради влиянието на; ту — но; ма̄я̄я̄м — във външната енергия; гун̣а-майя̄м — в качествените аспекти на природата; адхокш̣аджах̣ — Трансценденталното; пуруш̣ен̣а — от инкарнацията пуруш̣а; а̄тма-бхӯтена — която е пълна експанзия на Бога; вӣрям — семената или живите същества; а̄дхатта — оплоди; вӣрява̄н — Върховното Живо Същество.
Превод
В аспекта си на трансценденталната инкарнация пуруш̣а, която е пълна експанзия на Бога, Върховното Живо Същество опложда материалната природа, изградена от трите гун̣и. Така под влиянието на вечното време се появяват живите същества.
Пояснение
Потомството на всяко живо същество се ражда, след като бащата оплоди майката със семето си. Живото същество, което се намира в бащиното семе, само приема форма, подобна на майчината. По същия начин и майката Природа не може да създаде от материалните си елементи нито едно живо същество; тя трябва да бъде оплодена от самия Бог. Това е тайната на зачатието на живите същества. Оплождането на материалната природа се извършва от първата пуруш̣а инкарнация, Ка̄ран̣а̄рн̣ава-ша̄йӣ Виш̣н̣у, който прави това просто като хвърля поглед към материалната природа.
Не трябва да си представяме процеса на оплождането, извършван от Божествената Личност, като нещо, което е подобно на половия акт при човека. Всемогъщият Бог е в състояние да опложда с очи, затова се нарича всемогъщ. Всяка част от трансценденталното му тяло може да изпълнява функциите на другите части. Това се потвърждава в Брахма сам̇хита̄ (5.32): ан̇га̄ни яся сакалендрия-вр̣ттиманти. За същия принцип се говори и в Бхагавад-гӣта̄ (14.3): мама йонир махад-брахма тасмин гарбхам̇ дадха̄мй ахам. Когато материалният космос премине в проявено състояние, Богът сам го населва с живи същества; живите същества по никакъв начин не са продукт на материалната природа. Затова независимо до какви постижения стига, материалната наука никога няма да може да създаде живо същество. До това на практика се свежда цялата тайна на материалното сътворение. Живите същества по природа са чужди на материята и затова не могат да бъдат щастливи, докато не постигнат духовното битие, в което е Богът. Забравило изначалното си състояние на съществуване, заблуденото живо същество напразно си губи времето, като се опитва да намери щастие в материалния свят. Затова и цялата ведическа култура има за своя единствена цел да припомни на човека тази важна страна от съществуването. Богът дава на обусловената душа материално тяло, с което тя може да постигне привидно наслаждение, и ако тя не се опомни и не постигне духовно съзнание, Той отново я връща в непроявеното състояние, в което е съществувала преди началото на творението. Тук Богът е наречен вӣрява̄н, най-могъщото и велико същество, защото опложда материалната природа с безброй живи същества, които от незапомнени времена се намират в обусловено състояние.
Деванагари
ततोऽभवन् महत्तत्त्वमव्यक्तात्कालचोदितात् ।
विज्ञानात्मात्मदेहस्थं विश्वं व्यञ्जंस्तमोनुद: ॥ २७ ॥
विज्ञानात्मात्मदेहस्थं विश्वं व्यञ्जंस्तमोनुद: ॥ २७ ॥
Стих
тато 'бхаван махат-таттвам
авякта̄т ка̄ла-чодита̄т
вигя̄на̄тма̄тма-деха-стхам̇
виш̣вам̇ вян̃джам̇с тамо-нудах̣
авякта̄т ка̄ла-чодита̄т
вигя̄на̄тма̄тма-деха-стхам̇
виш̣вам̇ вян̃джам̇с тамо-нудах̣
Дума по дума
татах̣ — след това; абхават — започна да съществува; махат — върховна; таттвам — съвкупност; авякта̄т — от непроявената; ка̄ла-чодита̄т — чрез взаимодействие с времето; вигя̄на-а̄тма̄ — незамърсено добро; а̄тма-деха-стхам — разположени върху телесното аз; виш̣вам — всички вселени; вян̃джан — проявявайки; тамах̣-нудах̣ — върховната светлина.
Превод
След това под влияние на взаимодействието с вечното време се прояви махат-таттва, висшата съвкупност от материални елементи, и кристалночистото добро, Върховният Бог, пося в тази махат-таттва семената на вселенското проявление, които се намираха в собственото му тяло.
Пояснение
С течение на времето оплодената материална енергия се проявила като съвкупността от материални елементи. За да узрее, всяко нещо се нуждае от време, затова тук е използвана думата ка̄ла-чодита̄т – „под въздействието на времето“. Махат-таттва е съвкупното съзнание, защото фрагмент от това съзнание се намира под формата на интелект у всяко живо същество. Макар и да изглежда като материя, махат-таттва е пряко свързана с висшето съзнание на Върховното Същество. От махат-таттва, сянката на чистото съзнание, израства цялото творение. Тя представлява чисто добро с лек примес от материалната гун̣а страст, затова от нея се пораждат дейностите.
Деванагари
सोऽप्यंशगुणकालात्मा भगवद्दृष्टिगोचर: ।
आत्मानं व्यकरोदात्मा विश्वस्यास्य सिसृक्षया ॥ २८ ॥
आत्मानं व्यकरोदात्मा विश्वस्यास्य सिसृक्षया ॥ २८ ॥
Стих
со 'пй ам̇ша-гун̣а-ка̄ла̄тма̄
бхагавад-др̣ш̣т̣и-гочарах̣
а̄тма̄нам̇ вякарод а̄тма̄
виш̣вася̄ся сиср̣кш̣ая̄
бхагавад-др̣ш̣т̣и-гочарах̣
а̄тма̄нам̇ вякарод а̄тма̄
виш̣вася̄ся сиср̣кш̣ая̄
Дума по дума
сах̣ — махат-таттва; апи — също; ам̇ша — пуруш̣а, пълна експанзия; гун̣а — предимно в гун̣ата на невежеството; ка̄ла — ходът на времето; а̄тма̄ — пълно съзнание; бхагават — Божествената Личност; др̣ш̣т̣и-гочарах̣ — обсег на зрението; а̄тма̄нам — множество различни форми; вякарот — обособени; а̄тма̄ — източник; виш̣вася — бъдещите същества; ася — на това; сиср̣кш̣ая̄ — поражда лъжливото его.
Превод
След това махат-таттва, като източник на бъдещите същества, започна да се обособява в множество различни форми. Махат-таттва се намира предимно под влиянието на гун̣ата на невежеството и поражда лъжливото его. Тя е пълна експанзия на Божествената Личност и познава до съвършенство принципите на творението и времето за неговото узряване.
Пояснение
Махат-таттва е посредникът между чистия дух и материалното битие. Тя е допирната точка на материята с духа, в която се поражда лъжливото его на живото същество. Всички живи същества са обособени частици от Божествената Личност. Под натиска на лъжливото его обусловените души, въпреки че са неотделими частици от Върховната Божествена Личност, предявяват претенции да бъдат наслаждаващите се на материалната природа. Лъжливото его е силата, която ги приковава към материалното съществуване. Богът отново и отново дава възможност на заблудените обусловени души да се освободят от лъжливото его – за тази цел през определени интервали от време се създава материалното творение. Богът предоставя на обусловените души всички условия, за да променят дейностите на лъжливото его, но не посяга на малката независимост, която те притежават като неотделими частици от него.
Деванагари
महत्तत्त्वाद्विकुर्वाणादहंतत्त्वं व्यजायत ।
कार्यकारणकर्त्रात्मा भूतेन्द्रियमनोमय: ।
वैकारिकस्तैजसश्च तामसश्चेत्यहं त्रिधा ॥ २९ ॥
कार्यकारणकर्त्रात्मा भूतेन्द्रियमनोमय: ।
वैकारिकस्तैजसश्च तामसश्चेत्यहं त्रिधा ॥ २९ ॥
Стих
махат-таттва̄д викурва̄н̣а̄д
ахам̇-таттвам̇ вяджа̄ята
ка̄ря-ка̄ран̣а-картра̄тма̄
бхӯтендрия-мано-маях̣
ваика̄рикас таиджасаш ча
та̄масаш четй ахам̇ тридха̄
ахам̇-таттвам̇ вяджа̄ята
ка̄ря-ка̄ран̣а-картра̄тма̄
бхӯтендрия-мано-маях̣
ваика̄рикас таиджасаш ча
та̄масаш четй ахам̇ тридха̄
Дума по дума
махат — голямата; таттва̄т — от причинната истина; викурва̄н̣а̄т — преобразена; ахам — лъжливо его; таттвам — материална истина; вяджа̄ята — се прояви; ка̄ря — последици; ка̄ран̣а — причина; картр̣ — извършител; а̄тма̄ — душа или източник; бхӯта — материални съставни елементи; индрия — сетива; манах̣-маях̣ — витаейки на умствено равнище; ваика̄риках̣ — гун̣ата добро; таиджасах̣ — гун̣ата страст; ча — и; та̄масах̣ — гун̣ата невежество; ча — и; ити — така; ахам — лъжливо его; тридха̄ — три вида.
Превод
Махат-таттва, великата причинна истина, се трансформира в лъжливо его, което се проявява в три аспекта: причина, следствие и вършител. Всички тези процеси се осъществяват на мисловно равнище и в основата им стоят материалните елементи, грубите сетива и умозрителните построения. Лъжливото его има различна изява в зависимост от трите гун̣и – добро, страст и невежество.
Пояснение
В изначалното си, духовно съществуване чистото живо същество напълно осъзнава, че по природа е вечен слуга на Бога. Душите, които притежават такова чисто съзнание, са освободени и затова живеят вечно, в блаженство и знание на различните планети Вайкун̣т̣хи в духовното небе. Материалният свят не е създаден за тях. Вечноосвободените души се наричат нитя-мукта и няма какво да правят в това материално творение. То е предназначено за непокорните души, които не желаят да се подчинят на Върховния Бог. Техният стремеж към господство, макар че това господство е илюзорно, се нарича лъжливо его. Лъжливото его се проявява в трите гун̣и на материалната природа и съществува единствено в ума. Личностите, които са в гун̣ата на доброто, смятат, че всеки човек е Бог и затова се присмиват на чистите предани, които се опитват да отдават на Бога трансцендентално любовно служене. Тези, които са обладани от гордостта, присъща на гун̣ата на страстта, се опитват да господстват над материалната природа. Някои от тях се занимават с алтруистични дейности, сякаш са избраници, призвани да облагодетелстват човечеството с родилите се в ума им планове. Те вървят по отъпканите пътища на светския алтруизъм, но в основата на всичките им проекти е лъжливото его. А то се разпростира чак до мисълта, самият ти да станеш Бог. Най-низшата категория егоистични обусловени души са тези в гун̣ата на невежеството. Те се заблуждават, като приемат грубото си тяло за своето аз; по тази причина всичките им дейности са съсредоточени единствено около тялото. И така, всички посочени групи хора имат свободата да се забавляват със своите идеи, породени от лъжливото его, но в същото време Богът е толкова милостив, че им дава възможност да се обърнат за помощ към писания като Бхагавад-гӣта̄ и Шрӣмад Бха̄гаватам, да разберат науката за Кр̣ш̣н̣а и да постигнат истинската цел на живота. Следователно цялото материално творение е създадено за живите същества, които имат лъжливо его и които, в плен на различни илюзии, породени от гун̣ите на материалната природа, витаят на равнището на ума.
Деванагари
अहंतत्त्वाद्विकुर्वाणान्मनो वैकारिकादभूत् ।
वैकारिकाश्च ये देवा अर्थाभिव्यञ्जनं यत: ॥ ३० ॥
वैकारिकाश्च ये देवा अर्थाभिव्यञ्जनं यत: ॥ ३० ॥
Стих
ахам̇-таттва̄д викурва̄н̣а̄н
мано ваика̄рика̄д абхӯт
ваика̄рика̄ш ча йе дева̄
артха̄бхивян̃джанам̇ ятах̣
мано ваика̄рика̄д абхӯт
ваика̄рика̄ш ча йе дева̄
артха̄бхивян̃джанам̇ ятах̣
Дума по дума
ахам-таттва̄т — от принципа на лъжливото его; викурва̄н̣а̄т — чрез трансформация; манах̣ — умът; ваика̄рика̄т — от взаимодействието с гун̣ата на доброто; абхӯт — създаде; ваика̄рика̄х̣ — от взаимодействието с доброто; ча — също; йе — всички тези; дева̄х̣ — полубогове; артха — явлението; абхивян̃джанам — материално знание; ятах̣ — източникът.
Превод
Като взаимодейства с гун̣ата на доброто, лъжливото его се трансформира в ум. Всички полубогове, които управляват феноменалния свят, се създават на основата на същия принцип – чрез взаимодействие на лъжливото его с гун̣ата на доброто.
Пояснение
Взаимодействието на лъжливото его с различните гун̣и на материалната природа поражда всички съставни елементи на феноменалния свят.
Деванагари
तैजसानीन्द्रियाण्येव ज्ञानकर्ममयानि च ॥ ३१ ॥
Стих
таиджаса̄нӣндрия̄н̣й ева
гя̄на-карма-мая̄ни ча
гя̄на-карма-мая̄ни ча
Дума по дума
таиджаса̄ни — гун̣ата на страстта; индрия̄н̣и — сетивата; ева — несъмнено; гя̄на — знание, философски разсъждения; карма — плодоносни дейности; мая̄ни — преобладаващо; ча — също.
Превод
Сетивата определено са продукти на гун̣ата на страстта в съчетание с лъжливото его, затова емпиричното философско знание и плодоносните дейности са продукти предимно на гун̣ата на страстта.
Пояснение
Основната функция на лъжливото его е да насажда безбожие. Когато човек забрави естественото си положение на вечноподчинена частица, неотделима от Върховната Божествена Личност, и иска да бъде щастлив отделно от Бога, той обикновено действа по два начина. Най-напред се опитва да върши плодоносни дейности с надеждата да постигне лично благополучие или сетивно наслаждение, но когато след доста време напълно се отчае от напразните опити, започва да философства и да си мисли, че е равен на Бога. Тази невярна идея за равенство с Бога е последният капан на заблуждаващата енергия, която с помощта на лъжливото его оковава живото същество в робството на забравата.
Най-доброто средство за постигане на освобождение от плена на лъжливото его е човек да се откаже от философските спекулации върху Абсолютната Истина. Той трябва категорично да знае, че Абсолютната Истина никога не може да бъде осъзната чрез философските разсъждения на егоисти, които са далеч от съвършенството. Човек осъзнава Абсолютната Истина, Върховната Божествена Личност, когато с цялото си смирение и любов слуша за Нея от упълномощена личност, която е представител на дванайсетте велики авторитети, споменати в Шрӣмад Бха̄гаватам. Само с цената на такива усилия човек може да победи заблуждаващата енергия на Бога. Никой друг не може да я преодолее, както се утвърждава и в Бхагавад-гӣта̄ (7.14).
Деванагари
तामसो भूतसूक्ष्मादिर्यत: खं लिङ्गमात्मन: ॥ ३२ ॥
Стих
та̄масо бхӯта-сӯкш̣ма̄дир
ятах̣ кхам̇ лин̇гам а̄тманах̣
ятах̣ кхам̇ лин̇гам а̄тманах̣
Дума по дума
Превод
Небето произлиза от звука, а звукът е трансформация на егоистичната страст. С други думи, небето е символично изображение на Върховната Душа.
Пояснение
Във ведическите химни се казва: етасма̄д а̄тманах̣ а̄ка̄шах̣ самбхӯтах̣. Небето е символично изображение на Върховната Душа. Тези, чието его е под влиянието на страстта и на невежеството, не могат да разберат Божествената Личност. За тях символ на Върховната Душа е небето.
Деванагари
कालमायांशयोगेन भगवद्वीक्षितं नभ: ।
नभसोऽनुसृतं स्पर्शं विकुर्वन्निर्ममेऽनिलम् ॥ ३३ ॥
नभसोऽनुसृतं स्पर्शं विकुर्वन्निर्ममेऽनिलम् ॥ ३३ ॥
Стих
ка̄ла-ма̄я̄м̇ша-йогена
бхагавад-вӣкш̣итам̇ набхах̣
набхасо 'нуср̣там̇ спаршам̇
викурван нирмаме 'нилам
бхагавад-вӣкш̣итам̇ набхах̣
набхасо 'нуср̣там̇ спаршам̇
викурван нирмаме 'нилам
Дума по дума
Превод
След това Божествената Личност погледна небето, примесено с вечно време и външна енергия, и така се появи осезанието, от което на свой ред възникна въздухът, изпълнил небето.
Пояснение
Всички материални творения възникват в точно определена последователност от по-фини към по-груби. По този начин се е развила цялата вселена. От небето се появява осезанието, което е съединение на вечното време, външната енергия и погледа на Божествената Личност. Осезанието се трансформира във въздух, който изпълва небето. По такъв начин – от фини към груби – се развиват и всички останали материални елементи: звукът се трансформира в небе, осезанието поражда въздуха, от формата възниква огънят, вкусът се преобразува във вода, а мирисът – в земя.
Деванагари
अनिलोऽपि विकुर्वाणो नभसोरुबलान्वित: ।
ससर्ज रूपतन्मात्रं ज्योतिर्लोकस्य लोचनम् ॥ ३४ ॥
ससर्ज रूपतन्मात्रं ज्योतिर्लोकस्य लोचनम् ॥ ३४ ॥
Стих
анило 'пи викурва̄н̣о
набхасору-бала̄нвитах̣
сасарджа рӯпа-танма̄трам̇
джьотир локася лочанам
набхасору-бала̄нвитах̣
сасарджа рӯпа-танма̄трам̇
джьотир локася лочанам
Дума по дума
Превод
След това необикновено могъщият въздух, като влезе във взаимодействие с небето, създаде формата, възприемана със сетивата, а възприятието на тази форма се трансформира в електричество – светлината, която озарява света.
Деванагари
अनिलेनान्वितं ज्योतिर्विकुर्वत्परवीक्षितम् ।
आधत्ताम्भो रसमयं कालमायांशयोगत: ॥ ३५ ॥
आधत्ताम्भो रसमयं कालमायांशयोगत: ॥ ३५ ॥
Стих
анилена̄нвитам̇ джьотир
викурват паравӣкш̣итам
а̄дхатта̄мбхо раса-маям̇
ка̄ла-ма̄я̄м̇ша-йогатах̣
викурват паравӣкш̣итам
а̄дхатта̄мбхо раса-маям̇
ка̄ла-ма̄я̄м̇ша-йогатах̣
Дума по дума
Превод
Когато въздухът се зареди с електричество и Върховният хвърли поглед към него, от електричеството, съединило се с вечното време и външната енергия, възникнаха водата и вкусът.
Деванагари
ज्योतिषाम्भोऽनुसंसृष्टं विकुर्वद्ब्रह्मवीक्षितम् ।
महीं गन्धगुणामाधात्कालमायांशयोगत: ॥ ३६ ॥
महीं गन्धगुणामाधात्कालमायांशयोगत: ॥ ३६ ॥
Стих
джьотиш̣а̄мбхо 'нусам̇ср̣ш̣т̣ам̇
викурвад брахма-вӣкш̣итам
махӣм̇ гандха-гун̣а̄м а̄дха̄т
ка̄ла-ма̄я̄м̇ша-йогатах̣
викурвад брахма-вӣкш̣итам
махӣм̇ гандха-гун̣а̄м а̄дха̄т
ка̄ла-ма̄я̄м̇ша-йогатах̣
Дума по дума
джьотиш̣а̄ — електричество; амбхах̣ — вода; анусам̇ср̣ш̣т̣ам — сътворени по този начин; викурват — поради трансформация; брахма — Върховният; вӣкш̣итам — погледна; махӣм — земята; гандха — мирис; гун̣а̄м — качество; а̄дха̄т — бе създадено; ка̄ла — вечно време; ма̄я̄ — външна енергия; ам̇ша — частично; йогатах̣ — от съединението.
Превод
След това Върховната Божествена Личност погледна водата, която възникна от електричеството. Така, в съединение с вечното време и външната енергия, водата се превърна в земя, чието основно качество е мирисът.
Пояснение
От описанието на физичните елементи, приведено в горните строфи, става ясно, че наред с всички допълнения и изменения, във всеки етап на творението задължителен компонент е погледът на Бога. Във всяка една трансформация погледът на Бога нанася последния, завършващ щрих – като художник, който смесва различни бои, за да получи цвета, който желае. Когато един елемент се комбинира с друг, броят на качествата му се увеличава. Например небето поражда въздуха. Небето има само едно качество – звук, – но когато се съедини с погледа на Бога, вечното време и външната природа, то се преобразува във въздух, който вече има две качества – звук и осезаемост. След това по аналогичен начин въздухът взаимодейства с небето, времето и външната енергия на Бога и така се поражда електричеството. А когато електричеството, взаимодействайки с въздуха и небето, се съедини с времето, външната енергия и погледа на Бога, се появява водата. В окончателния си стадий небето има само едно качество – звук; у въздуха вече има две качества – звук и осезаемост; електричеството има три – звук, осезаемост и форма; водата има четири – звук, осезаемост, форма и вкус. И в последния етап от формирането на физичните елементи се появява земята, която притежава всичките пет качества – звук, осезаемост, форма, вкус и мирис. Въпреки че са налице различни съчетания, изградени от различни елементи, тези съчетания не възникват от само себе си, както боите не се смесват от само себе си, без намесата на художника. С погледа си Богът докосва действащата автоматично система и по този начин я привежда в движение. Живото съзнание е основният фактор във всички физични промени. Този факт е потвърден в Бхагавад-гӣта̄ (9.10) по следния начин:
мая̄дхякш̣ен̣а пракр̣тих̣
сӯяте са-чара̄чарам
хетуна̄нена каунтея
джагад випаривартате
сӯяте са-чара̄чарам
хетуна̄нена каунтея
джагад випаривартате
И така, за простите хора взаимодействията между физичните елементи може да изглеждат някакво чудо, но фактически всички тези взаимодействия се осъществяват под ръководството на Бога. Ония, които отбелязват само промените, настъпили с физичните елементи, без да могат да видят зад това ръката на Бога, не са особено интелигентни дори ако се славят като велики учени.
Деванагари
भूतानां नभ आदीनां यद्यद्भव्यावरावरम् ।
तेषां परानुसंसर्गाद्यथासंख्यं गुणान् विदु: ॥ ३७ ॥
तेषां परानुसंसर्गाद्यथासंख्यं गुणान् विदु: ॥ ३७ ॥
Стих
бхӯта̄на̄м̇ набха-а̄дӣна̄м̇
яд яд бхавя̄вара̄варам
теш̣а̄м̇ пара̄нусам̇сарга̄д
ятха̄ сан̇кхям̇ гун̣а̄н видух̣
яд яд бхавя̄вара̄варам
теш̣а̄м̇ пара̄нусам̇сарга̄д
ятха̄ сан̇кхям̇ гун̣а̄н видух̣
Дума по дума
бхӯта̄на̄м — на всички физични елементи; набхах̣ — небето; а̄дӣна̄м — като се започне от; ят — като; ят — и като; бхавя — о, благородни; авара — низши; варам — висши; теш̣а̄м — всички те; пара — Върховният; анусам̇сарга̄т — последен щрих; ятха̄ — колкото; сан̇кхям — брой; гун̣а̄н — качества; видух̣ — можеш да разбереш.
Превод
О, благородни, всички низши и висши качества, присъщи на физичните елементи – като се започне от небето и се стигне до земята, – съществуват единствено благодарение на последния щрих, нанесен от погледа на Върховната Божествена Личност.
Деванагари
एते देवा: कला विष्णो: कालमायांशलिङ्गिन: ।
नानात्वात्स्वक्रियानीशा: प्रोचु: प्राञ्जलयो विभुम् ॥ ३८ ॥
नानात्वात्स्वक्रियानीशा: प्रोचु: प्राञ्जलयो विभुम् ॥ ३८ ॥
Стих
ете дева̄х̣ кала̄ виш̣н̣ох̣
ка̄ла-ма̄я̄м̇ша-лин̇гинах̣
на̄на̄тва̄т сва-крия̄нӣша̄х̣
прочух̣ пра̄н̃джалайо вибхум
ка̄ла-ма̄я̄м̇ша-лин̇гинах̣
на̄на̄тва̄т сва-крия̄нӣша̄х̣
прочух̣ пра̄н̃джалайо вибхум
Дума по дума
ете — на всички тези физични елементи; дева̄х̣ — управляващите полубогове; кала̄х̣ — частици; виш̣н̣ох̣ — на Върховната Божествена Личност; ка̄ла — време; ма̄я̄ — външна енергия; ам̇ша — неотделима частица; лин̇гинах̣ — така въплътени; на̄на̄тва̄т — заради различните; сва-крия̄ — свои задължения; анӣша̄х̣ — неспособни да изпълнят; прочух̣ — произнесоха; пра̄н̃джалаях̣ — прекрасни; вибхум — на Бога.
Превод
Божествата, които управляват всички споменати по-горе физични елементи, са упълномощени експанзии на Бог Виш̣н̣у. Телата им са изградени от вечно време и външна енергия, а самите те са неотделими частици от Бога. На тях им бяха поверени различни страни от управлението на вселената, но тъй като се оказаха неспособни да изпълнят задълженията си, те се обърнаха към Бога със следните прекрасни молитви.
Пояснение
Представата, че съществуват различни могъщи полубогове, които населяват висшите планетарни системи и управляват вселенските дела, не е измислица, както твърдят хората с оскъдни познания. Полубоговете са частични експанзии на Върховния Бог Виш̣н̣у, а телата им са изградени от време, външна енергия и част от съзнанието на Върховния. Хората, животните, птиците и т.н. също са неотделими частици от Бога и също имат различни материални тела, но не са божества, които отговарят за управлението на материалните процеси. Обратното, те са подчинени на полубоговете. Тази система на управление не е нещо излишно; тя е точно толкова нужна, колкото е нужно да има министерства, които да управляват дейността на съвременната държава. Живите същества, които са подчинени на полубоговете, не трябва да се отнасят презрително към тях. Полубоговете са велики предани на Бога, на които са поверени определени функции в управлението на вселената. Някой може да негодува срещу Ямара̄джа заради неблагодарната му задача да наказва грешните души, ала Ямара̄джа е предан на Бога, удостоен с особени пълномощия. Такива са и всички останали полубогове. Преданият не е подвластен на полубоговете, които действат в качеството на помощници на Бога, ала въпреки това се отнася към тях с уважение заради отговорните длъжности, на които ги е поставил самият Бог. Същевременно преданият не е толкова глупав, че да смята полубоговете за Върховния Бог. Само ограничените хора приемат полубоговете като равни на Виш̣н̣у, докато те всъщност изпълняват функциите на негови слуги.
Оня, който поставя знак за равенство между Бога и полубоговете, се нарича па̄ш̣ан̣д̣ӣ, атеист. Полубоговете са обект на обожание за хората, които в една или друга степен следват процесите гя̄на, йога и карма, т.е. за имперсоналистите, медитиращите йогӣ и вършителите на плодоносни дейности. А преданите обожават единствено Върховния Бог Виш̣н̣у. Те го обожават не заради материалните блага, към които се стремят материалистите, в това число и търсачите на духовно освобождение, мистиците и вършителите на плодоносни дейности. Преданите обожават Върховния Бог, за да постигнат чиста преданост към него. Но тези, които не се стремят да постигнат любов към Бога – главната цел на човешкото съществуване, – отказват да обожават Бога. Такива хора, отхвърлили любовните отношения с Бога, с действията си сами се обричат на страдания.
Богът се отнася еднакво към всички живи същества, подобно на река Ганг. Нейните води пречистват всеки, но въпреки това дърветата, които растат по бреговете ѝ, са различни. И манговото дърво, и дървото нимба на брега на река Ганг пият от тези води, но въпреки това раждат различни плодове. Плодовете на едното дърво са божествено сладки, а на другото – адски горчиви. Пословичната горчивина на дървото нимба, както и сладостта на мангото се дължат на миналите дейности на тези дървета. Богът казва в Бхагавад-гӣта̄ (16.19):
та̄н ахам̇ двиш̣атах̣ крӯра̄н
сам̇са̄реш̣у нара̄дхама̄н
кш̣ипа̄мй аджасрам ашубха̄н
а̄сурӣш̣в ева йониш̣у
сам̇са̄реш̣у нара̄дхама̄н
кш̣ипа̄мй аджасрам ашубха̄н
а̄сурӣш̣в ева йониш̣у
„Тях – изпълнените със завист и злоба, най-нисшите сред хората – Аз непрестанно захвърлям в океана на материалното съществуване в различни демонични форми на живот“. Полубоговете като Ямара̄джа и другите управници на материалния свят са необходими, за да надзирават тези завистливи обусловени души, постоянна заплаха за спокойствието в царството на Бога. Всички полубогове са предани слуги на Бога, заслужили неговото доверие, затова никой няма право да ги осъжда.
Деванагари
देवा ऊचु:
नमाम ते देव पदारविन्दं
प्रपन्नतापोपशमातपत्रम् ।
यन्मूलकेता यतयोऽञ्जसोरु-
संसारदु:खं बहिरुत्क्षिपन्ति ॥ ३९ ॥
नमाम ते देव पदारविन्दं
प्रपन्नतापोपशमातपत्रम् ।
यन्मूलकेता यतयोऽञ्जसोरु-
संसारदु:खं बहिरुत्क्षिपन्ति ॥ ३९ ॥
Стих
дева̄ ӯчух̣
нама̄ма те дева пада̄равиндам̇
прапанна-та̄попашама̄тапатрам
ян-мӯла-кета̄ ятайо 'н̃джасору-
сам̇са̄ра-дух̣кхам̇ бахир уткш̣ипанти
нама̄ма те дева пада̄равиндам̇
прапанна-та̄попашама̄тапатрам
ян-мӯла-кета̄ ятайо 'н̃джасору-
сам̇са̄ра-дух̣кхам̇ бахир уткш̣ипанти
Дума по дума
дева̄х̣ ӯчух̣ — полубоговете казаха; нама̄ма — отдаваме смирените си почитания; те — твоите; дева — о, Господи; пада-аравиндам — лотосови нозе; прапанна — отдадени; та̄па — нещастие; упашама — потушено; а̄тапатрам — чадър; ят-мӯла-кета̄х̣ — убежището на лотосовите нозе; ятаях̣ — великите мъдреци; ан̃джаса̄ — напълно; уру — велик; сам̇са̄ра-дух̣кхам — страдания на материалното битие; бахих̣ — навън; уткш̣ипанти — насила изхвърлен.
Превод
Полубоговете казаха: О, Господи, лотосовите Ти нозе са като заслон, който дава на преданите души закрила от всички нещастия на материалното съществуване. Мъдреците, приели убежище в тях, се избавят от всички материални страдания. Затова ние отдаваме смирените си почитания в твоите лотосови нозе.
Пояснение
Много мъдреци и светци се опитват да надмогнат прераждането и другите материални страдания. Но само тези от тях, които приемат подслон в лотосовите нозе на Бога, с лекота могат да се избавят от подобни страдания. За останалите, които се занимават с други видове трансцендентални дейности, това е невъзможно. За тях е непосилно трудно да отхвърлят бремето на страданията. Те могат да се заблуждават, че ще постигнат освобождение, без да приемат подслон в лотосовите нозе на Бога, но да се постигне освобождение по този начин, е невъзможно. От равнището на подобно измамно освобождение човек със сигурност отново ще падне в бездната на материалното съществуване, колкото и сурови лишения и отречения да е извършвал. Това е мнението на полубоговете, които не само са овладели до съвършенство ведическото знание, но и могат да виждат миналото, настоящето и бъдещето. Техните думи тежат, защото са изречени от личности, упълномощени да управляват делата във вселената. Богът е възложил на полубоговете да изпълняват тези функции, защото те са негови верни слуги.
Деванагари
धातर्यदस्मिन् भव ईश जीवा-
स्तापत्रयेणाभिहता न शर्म ।
आत्मन्लभन्ते भगवंस्तवाङ्घ्रि-
च्छायां सविद्यामत आश्रयेम ॥ ४० ॥
स्तापत्रयेणाभिहता न शर्म ।
आत्मन्लभन्ते भगवंस्तवाङ्घ्रि-
च्छायां सविद्यामत आश्रयेम ॥ ४० ॥
Стих
дха̄тар яд асмин бхава ӣша джӣва̄с
та̄па-трайен̣а̄бхихата̄ на шарма
а̄тман лабханте бхагавам̇с тава̄н̇гхри-
ччха̄я̄м̇ са-видя̄м ата а̄шрайема
та̄па-трайен̣а̄бхихата̄ на шарма
а̄тман лабханте бхагавам̇с тава̄н̇гхри-
ччха̄я̄м̇ са-видя̄м ата а̄шрайема
Дума по дума
дха̄тах̣ — о, татко; ят — защото; асмин — в този; бхаве — материален свят; ӣша — о, Господи; джӣва̄х̣ — живите същества; та̄па — страдания; трайен̣а — от три; абхихата̄х̣ — винаги обременени; на — никога; шарма — в щастие; а̄тман — душата; лабханте — постигат; бхагаван — о, Божествена Личност; тава — твоите; ан̇гхри-чха̄я̄м — сянката на твоите нозе; са-видя̄м — пълни със знание; атах̣ — получават; а̄шрайема — убежище.
Превод
О, татко, о, Господи, о, Божествена Личност, живите същества в материалния свят никога не могат да бъдат щастливи, защото вечно ги смазват трите вида страдания. Затова те приемат подслон в сянката на лотосовите Ти нозе, които са пълни със знание. Ние също се приютяваме заедно с тях.
Пояснение
Преданото служене не е проява на сантименталност, нито е някаква материална дейност. То е реален път, по който живото същество може да постигне трансцендентално щастие, като се освободи от трите вида материални страдания – страданията, причинявани от тялото и ума, страданията, причинявани от други живи същества, и страданията, предизвиквани от природните бедствия. Всички, които са обусловени от материалното съществуване, независимо дали са хора, животни, полубогове или птици, са принудени да търпят страданията а̄дхя̄тмика (физическите и психическите страдания), а̄дхибаутика (страданията, причинявани от другите живи същества) и а̄дхидаивика (страданията, предизвиквани от свръхестествени сили). Щастието им не е нищо друго, освен тежка борба за освобождение от страданията на обусловеното съществуване. Има само едно спасение, и то е да се приеме убежище в лотосовите нозе на Върховната Божествена Личност.
Човек може да възрази, че само този, който притежава истинско знание, може да се избави от материалните страдания. И това безспорно е факт. Но тъй като лотосовите нозе на Бога са изпълнени с трансцендентално знание, това условие веднага се изпълнява, щом човек приеме подслон при тях. По този въпрос вече говорихме в Първа песен (1.2.7):
ва̄судеве бхагавати
бхакти йогах̣ прайоджитах̣
джанаятй а̄шу ваира̄гям̇
гя̄нам̇ ча яд ахаитукам
бхакти йогах̣ прайоджитах̣
джанаятй а̄шу ваира̄гям̇
гя̄нам̇ ча яд ахаитукам
Този, който отдава предано служене на Ва̄судева, Божествената Личност, не страда от недостиг на знание. Богът лично поема грижата да разпръсне мрака на невежеството в сърцето на предания. Той потвърждава това и в Бхагавад-гӣта̄ (10.10):
теш̣а̄м̇ сатата-юкта̄на̄м̇
бхаджата̄м̇ прӣти-пӯрвакам
дада̄ми буддхи йогам̇ там̇
йена ма̄м упая̄нти те
бхаджата̄м̇ прӣти-пӯрвакам
дада̄ми буддхи йогам̇ там̇
йена ма̄м упая̄нти те
Емпиричните философски разсъждения не могат да донесат на човек облекчение от тристранните болки на материалното съществуване. Усилията за получаване на знание без служене на Бога са само загуба на скъпоценно време.
Деванагари
मार्गन्ति यत्ते मुखपद्मनीडै-
श्छन्द:सुपर्णैऋर्षयो विविक्ते ।
यस्याघमर्षोदसरिद्वराया:
पदं पदं तीर्थपद: प्रपन्ना: ॥ ४१ ॥
श्छन्द:सुपर्णैऋर्षयो विविक्ते ।
यस्याघमर्षोदसरिद्वराया:
पदं पदं तीर्थपद: प्रपन्ना: ॥ ४१ ॥
Стих
ма̄рганти ят те мукха-падма-нӣд̣аиш
чхандах̣-супарн̣аир р̣ш̣айо вивикте
яся̄гха-марш̣ода-сарид-вара̄я̄х̣
падам̇ падам̇ тӣртха-падах̣ прапанна̄х̣
чхандах̣-супарн̣аир р̣ш̣айо вивикте
яся̄гха-марш̣ода-сарид-вара̄я̄х̣
падам̇ падам̇ тӣртха-падах̣ прапанна̄х̣
Дума по дума
ма̄рганти — в търсене; ят — като; те — твоето; мукха-падма — лотосово лице; нӣд̣аих̣ — от тези, които са приели подслон в този лотосов цвят; чхандах̣ — ведически химни; супарн̣аих̣ — от крилете; р̣ш̣аях̣ — мъдреците; вивикте — с ясен ум; яся — чийто; агха-марш̣а-уда — това, което освобождава от последиците на всички грехове; сарит — реки; вара̄я̄х̣ — в най-великата; падам падам — на всяка крачка; тӣртха-падах̣ — този, чиито лотосови нозе са място за поклонение; прапанна̄х̣ — като приемат убежище.
Превод
Лотосовите Ти нозе са средоточие на всички места за поклонение. Великите мъдреци с ясна мисъл, които се носят на крилете на Ведите, вечно търсят гнездото на твоето лотосово лице. Някои от тях непрестанно се отдават в лотосовите Ти нозе, като приемат подслон при най-великата от реките (Ганг), която може да освободи човек от последиците на всичките му грехове.
Пояснение
Парамахам̇сите са сравнявани с царствени лебеди, които свиват гнездата си сред листата на лотосовите цветове. Различните части от трансценденталното тяло на Бога обикновено се сравняват с лотоси, защото в материалния свят лотосът е олицетворение на красотата. На този свят няма нищо по-прекрасно от Ведите или Бхагавад-гӣта̄, защото знанието, което е изложено в тях, е дадено от самата Божествена Личност. Парамахам̇сите свиват гнездата си върху лотосовото лице на Бога и винаги търсят подслон в лотосовите му нозе, до които успяват да стигнат на крилете на ведическата мъдрост. Тъй като Богът е изначалният източник на всичко съществуващо, интелигентните хора, просветлени от мъдростта на Ведите, търсят подслон при него, както птиците, които са излетели от гнездото, отново се устремяват към него, за да намерят покой. Единствената цел на ведическото знание е да помогне на човека да опознае Върховния Бог, както самият Бог казва в Бхагавад-гӣта̄ (15.15): ведаиш ча сарваир ахам ева ведях̣. Мъдрите хора, които са като лебеди, с цената на всичко се стремят да се приютят при Бога и не блуждаят из дебрите на ума чрез безплодни разсъждения върху различните философски системи.
Милостивият Бог е направил така, че река Ганг да протича през цялата вселена. Всеки, който се потопи в нейните свещени води, се освобождава от последиците на греховете си, които върши на всяка крачка. На този свят има много реки, пробуждащи у човека съзнанието за Бога, щом той се потопи в тях. И най-главната от всичките е река Ганг. В Индия текат пет свещени реки, но няма река, която да е по-свещена от Ганг. Река Ганг и Бхагавад-гӣта̄ са главният източник на трансцендентално щастие за хората и тези, които са мъдри, приемат подслон при тях, за да се върнат вкъщи, обратно при Бога. Дори Шрӣпа̄да Шан̇кара̄ча̄ря казва, че малко знание от Бхагавад-гӣта̄ и глътка вода от Ганг могат да спасят човека от наказанието на Ямара̄джа.
Деванагари
यच्छ्रद्धया श्रुतवत्या य भक्त्या
संमृज्यमाने हृदयेऽवधाय ।
ज्ञानेन वैराग्यबलेन धीरा
व्रजेम तत्तेऽङ्घ्रिसरोजपीठम् ॥ ४२ ॥
संमृज्यमाने हृदयेऽवधाय ।
ज्ञानेन वैराग्यबलेन धीरा
व्रजेम तत्तेऽङ्घ्रिसरोजपीठम् ॥ ४२ ॥
Стих
яч чхраддхая̄ шрутаватя̄ ча бхактя̄
саммр̣джяма̄не хр̣дайе 'вадха̄я
гя̄нена ваира̄гя-балена дхӣра̄
враджема тат те 'н̇гхри-сароджа-пӣт̣хам
саммр̣джяма̄не хр̣дайе 'вадха̄я
гя̄нена ваира̄гя-балена дхӣра̄
враджема тат те 'н̇гхри-сароджа-пӣт̣хам
Дума по дума
ят — това, което; шраддхая̄ — със силно желание; шрутаватя̄ — просто като слуша; ча — също; бхактя̄ — с преданост; саммр̣джяма̄не — пречистен; хр̣дайе — в сърцето; авадха̄я — медитация; гя̄нена — със знание; ваира̄гя — непривързаност; балена — по силата на; дхӣра̄х̣ — умиротвореният; враджема — трябва да отиде; тат — това; те — твоите; ан̇гхри — нозе; сароджа-пӣт̣хам — лотосово светилище.
Превод
Човек, който с желание и преданост слуша за твоите лотосови нозе и медитира върху тях вътре в сърцето си, веднага постига знание и освободен от всички привързаности, става напълно умиротворен. Затова трябва да потърсим подслон в светилището на твоите лотосови нозе.
Пояснение
Медитацията върху лотосовите нозе на Бога с желание и преданост е такова велико чудо, че никой друг метод не може да се сравнява с нея. Умът на материалистите е много неспокоен и е почти невъзможно те да го обуздаят, за да се насочат към търсене на Върховната Истина. Но ако имат поне малко желание да слушат за трансценденталното име, слава и качества, дори материалистите ще постигнат резултати, които надминават всички завоевания по другите пътища за придобиване на знание и непривързаност. Обусловената душа е привързана към телесната концепция за своето аз и затова тъне в невежество. Като опознава своята същност, тя постепенно се освобождава от материалните си привързаности. Знание, което не помага на човек да постигне такава непривързаност, е безсмислено знание. От всички материални привързаности най-силна е привързаността към половото наслаждение. Човек, който е привързан към половия живот, е лишен от знание. От знанието неизбежно следва освобождение от привързаностите – такъв е пътят на себепознанието. Тези два съществени аспекта на себепознанието – знанието и освобождението от привързаностите – идват много бързо, ако човек отдава предано служене в лотосовите нозе на Бога. Във връзка с това особено внимание заслужава думата дхӣра. Дхӣра се нарича този, който остава спокоен дори в присъствието на източник на безпокойство. Шрӣ Я̄муна̄ча̄ря казва: „Откакто сърцето ми бе завладяно от преданото служене за Бог Кр̣ш̣н̣а, не мога дори да помисля за полов живот. Ако неочаквано ме споходят такива мисли, не изпитвам нищо друго, освен отвращение“. Благодарение на простия процес на медитация върху лотосовите нозе на Бога преданият на Бога бързо става извисен дхӣра.
Този, който се занимава с предано служене, трябва да получи посвещение от истински духовен учител и като следва наставленията му, да слуша за Бога. Ученикът приема такъв духовен учител, като постоянно слуша от него за Бога. При това той сам усеща доколко е напреднал по пътя на знанието и отречението. Бог Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху настоятелно препоръчва да се слуша от истински предан. Като следва този път, човек може да постигне най-висшия резултат, който никога не може да бъде постигнат с други методи.
Деванагари
विश्वस्य जन्मस्थितिसंयमार्थे
कृतावतारस्य पदाम्बुजं ते ।
व्रजेम सर्वे शरणं यदीश
स्मृतं प्रयच्छत्यभयं स्वपुंसाम् ॥ ४३ ॥
कृतावतारस्य पदाम्बुजं ते ।
व्रजेम सर्वे शरणं यदीश
स्मृतं प्रयच्छत्यभयं स्वपुंसाम् ॥ ४३ ॥
Стих
виш̣вася джанма-стхити-сам̇яма̄ртхе
кр̣та̄вата̄рася пада̄мбуджам̇ те
враджема сарве шаран̣ам̇ яд ӣша
смр̣там̇ праяччхатй абхаям̇ сва-пум̇са̄м
кр̣та̄вата̄рася пада̄мбуджам̇ те
враджема сарве шаран̣ам̇ яд ӣша
смр̣там̇ праяччхатй абхаям̇ сва-пум̇са̄м
Дума по дума
виш̣вася — на космическата вселена; джанма — сътворение; стхити — поддържане; сам̇яма-артхе — и за разрушението; кр̣та — приел или възприел; авата̄рася — на инкарнациите; пада-амбуджам — лотосови нозе; те — твои; враджема — нека приемем подслон при; сарве — всички ние; шаран̣ам — подслон; ят — това, което; ӣша — о, Господи; смр̣там — памет; праяччхати — като даваш; абхаям — смелост; сва-пум̇са̄м — на преданите.
Превод
О, Господи, Ти приемаш инкарнации, за да сътворяваш, поддържаш и разрушаваш материалния космос, затова ние всички се приютяваме в лотосовите Ти нозе, които винаги даряват твоите предани с памет и мъжество.
Пояснение
Материалният космос се сътворява, поддържа и разрушава от три инкарнации: Брахма̄, Виш̣н̣у и Махешвара (Шива). Те са повелители и господари на трите гун̣и на материалната природа, които проявяват осезаемия свят. Виш̣н̣у управлява гун̣ата на доброто, Брахма̄ управлява гун̣ата на страстта, а Махешвара – гун̣ата на невежеството. В зависимост от влиянието на различните гун̣и на природата има различни видове предани. Хората в гун̣ата на доброто обожават Бог Виш̣н̣у, тези в гун̣ата на страстта обожават Брахма̄, а хората в гун̣ата на невежеството обожават Шива. И трите божества са инкарнации на Върховния Бог Кр̣ш̣н̣а, защото Той е изначалната Върховна Божествена Личност, а полубоговете тук говорят за лотосовите нозе на самия Върховен Бог, а не на различните му инкарнации. Но непосредствен обект на тяхното обожание е инкарнацията Виш̣н̣у в материалния свят. От различните писания научаваме, че когато се сблъскат с някакви трудности в управлението на вселенските дела, полубоговете отиват при Бог Виш̣н̣у в млечния океан и му откриват своите затруднения. Въпреки че Брахма̄ и Шива са инкарнации на Бога, те също обожават Бог Виш̣н̣у и затова също се числят към полубоговете, а не към категорията на Върховната Божествена Личност. Хората, които обожават Бог Виш̣н̣у, се наричат полубогове, а тези, които не желаят да го обожават, се наричат асури, или демони. Виш̣н̣у винаги взема страната на полубоговете, докато Брахма̄ и Шива понякога застават на страната на демоните. Това не означава, че те споделят техните интереси. Просто понякога те прибягват до това средство, за да постигнат власт над демоните.
Деванагари
यत्सानुबन्धेऽसति देहगेहे
ममाहमित्यूढदुराग्रहाणाम् ।
पुंसां सुदूरं वसतोऽपि पुर्यां
भजेम तत्ते भगवन् पदाब्जम् ॥ ४४ ॥
ममाहमित्यूढदुराग्रहाणाम् ।
पुंसां सुदूरं वसतोऽपि पुर्यां
भजेम तत्ते भगवन् पदाब्जम् ॥ ४४ ॥
Стих
ят са̄нубандхе 'сати деха-гехе
мама̄хам итй ӯд̣ха-дура̄граха̄н̣а̄м
пум̇са̄м̇ судӯрам̇ васато 'пи пуря̄м̇
бхаджема тат те бхагаван пада̄бджам
мама̄хам итй ӯд̣ха-дура̄граха̄н̣а̄м
пум̇са̄м̇ судӯрам̇ васато 'пи пуря̄м̇
бхаджема тат те бхагаван пада̄бджам
Дума по дума
ят — защото; са-анубандхе — са оплетени; асати — така съществувайки; деха — грубото материално тяло; гехе — у дома; мама — мой; ахам — аз; ити — така; ӯд̣ха — силно, дълбоко; дура̄граха̄н̣а̄м — пагубна жажда; пум̇са̄м — на хората; су-дӯрам — далече; васатах̣ — обитаващ; апи — въпреки че; пуря̄м — в тялото; бхаджема — нека обожаваме; тат — следователно; те — твоите; бхагаван — о, Господи; пада-абджам — лотосови нозе.
Превод
О, Господи, хората, които са се омотали в мрежите на пагубната привързаност към временното си тяло и към роднините си и са поробени от мислите „мое“ и „аз“, не могат да видят твоите лотосови нозе, въпреки че те се намират в собственото им тяло. Но ние се молим на теб да ни дадеш убежище в лотосовите си нозе.
Пояснение
Смисълът на жизнената философия, изложена във Ведите, е в това, човек да се освободи от оковите на грубото и финото тяло, които го обричат на жалко и мъчително съществуване. Материалното тяло ще продължава да съществува дотогава, докато не се освободим от измамното желание да властваме над материалната природа. Това, което ни подтиква да се опитваме да господстваме над материалната природа, са концепциите „мое“ и „аз“. „Аз съм господар на всичко, което съзирам. Притежавам толкова много неща, а в бъдеще ще имам още и още. Кой може да се сравнява с мене по богатство и знание? Аз съм господарят, аз съм Богът. Съществува ли изобщо някой друг, освен мен?“ Всички подобни идеи са отражение на философията ахам̇ мама – „Аз съм всичко“. Хората, които изповядват подобни житейски възгледи, никога няма да се освободят от материалното робство. Но дори човек, който завинаги е обречен на мъките на материалното съществуване, може да се освободи от тези окови, ако се съгласи да слуша кр̣ш̣н̣а-катха̄. В епохата на Кали слушането на кр̣ш̣н̣а-катха̄ е най-ефективният метод човек да се освободи от прекомерната привързаност към семейството и да постигне постоянна и трайна свобода. Епохата на Кали е наводнена от грехове и хората се пристрастяват все повече и повече към качествата на това време, но ако слушат и възпяват кр̣ш̣н̣а-катха̄, те ще могат да се върнат при Бога. Следователно с цената на всичко човек трябва да се научи да слуша единствено кр̣ш̣н̣а-катха̄, за да се освободи от всички страдания.
Деванагари
तान् वै ह्यसद्वृत्तिभिरक्षिभिर्ये
पराहृतान्तर्मनस: परेश ।
अथो न पश्यन्त्युरुगाय नूनं
ये ते पदन्यासविलासलक्ष्या: ॥ ४५ ॥
पराहृतान्तर्मनस: परेश ।
अथो न पश्यन्त्युरुगाय नूनं
ये ते पदन्यासविलासलक्ष्या: ॥ ४५ ॥
Стих
та̄н ваи хй асад-вр̣ттибхир акш̣ибхир йе
пара̄хр̣та̄нтар-манасах̣ пареша
атхо на пашянтй уруга̄я нӯнам̇
йе те паданя̄са-вила̄са-лакш̣я̄х̣
пара̄хр̣та̄нтар-манасах̣ пареша
атхо на пашянтй уруга̄я нӯнам̇
йе те паданя̄са-вила̄са-лакш̣я̄х̣
Дума по дума
та̄н — лотосовите нозе на Бога; ваи — несъмнено; хи — за; асат — материалистични; вр̣ттибхих̣ — от тези, които са под влиянието на външната енергия; акш̣ибхих̣ — от сетивата; йе — тези; пара̄хр̣та — като пропускат в далечината; антах̣-манасах̣ — на разума отвътре; пареша — о, Върховни; атхо — следователно; на — никога; пашянти — могат да видят; уруга̄я — о, велики; нӯнам — но; йе — тези, които; те — твоите; паданя̄са — дейности; вила̄са — трансцендентално наслаждение; лакш̣я̄х̣ — тези, които виждат.
Превод
О, велики Върховни Господи, хулителите, чието вътрешно зрение е прекалено погълнато от външните, материалните дейности, не могат да видят лотосовите Ти нозе, но твоите чисти предани, чиято единствена цел е да се наслаждават на трансценденталното блаженство на дейностите Ти, винаги ги съзерцават.
Пояснение
Както се казва в Бхагавад-гӣта̄ (18.61), Богът се намира във всяко сърце. Затова е естествено човек да може да вижда Бога поне вътре в себе си. Но ония, чието вътрешно зрение е покрито от външните дейности, не са в състояние да видят Бога. Признак за присъствието на чистата душа е съзнанието, така че дори простият човек лесно може да регистрира присъствието на душата, тъй като съзнанието пронизва цялото му тяло. Методът на йога, който е описан в Бхагавад-гӣта̄, има за цел да концентрира умствените дейности на човека навътре, така че той да види вътре в себе си лотосовите нозе на Бога. Но има и много псевдойогӣ, които не се интересуват от Бога. Те се интересуват единствено от съзнанието и го смятат за най-висшата цел на себепознанието. В Бхагавад-гӣта̄ природата на съзнанието е разкрита в рамките на минути, но на псевдойогӣте им трябват години, за да я постигнат, тъй като те вършат оскърбления срещу лотосовите нозе на Бога. Най-тежкото оскърбление е да се отрича, че Богът съществува отделно и независимо от индивидуалните души, т.е. да се смята, че Богът и индивидуалната душа са тъждествени. Имперсоналистите тълкуват превратно теорията за отражението и затова погрешно приемат индивидуалното съзнание за върховно.
Всеки искрен човек лесно може да разбере теорията за отражението на Върховния. Когато небето се отразява във водата, в нея се виждат едновременно и то, и звездите. Но никой не смята небето и звездите за едно и също нещо. Звездите са частици от небето и не могат да бъдат равни на цялото. Небето е цялото, звездите са само частици. Тези две неща не могат да бъдат тъждествени. Трансценденталистите, които отричат, че върховното съзнание съществува отделно от индивидуалното съзнание, са не по-малки оскърбители от материалистите, които отричат самото съществуване на Бога.
Подобни оскърбители не могат да видят лотосовите нозе на Бога вътре в себе си, не могат да видят дори преданите на Бога. Преданите са толкова милостиви, че бродят навсякъде, за да носят на хората светлината на съзнанието за Бога. Но оскърбителите пропускат възможността да се срещнат с тях, докато обикновените непорочни хора веднага се променят под влияние на присъствието им. По този повод можем да споменем една интересна история за един ловец и Деварш̣и На̄рада. Ловецът живеел в гората и бил голям грешник, но никога не бил вършил умишлени оскърбления. Присъствието на На̄рада му повлияло толкова силно, че той веднага решил да напусне своя дом и да поеме пътя на предаността. Докато оскърбителите Налакӯвара и Ман̣игрӣва, макар и да живеели сред полубоговете, трябвало да понесат своето наказание и през следващия си живот да станат дървета. По-късно, по милостта на предания, двамата били освободени от Бога. Оскърбителите трябва да чакат, докато не получат милостта на преданите. Чак тогава те могат да видят лотосовите нозе на Бога вътре в себе си. Бедата е в това, че заради оскърбленията си и крайния си материализъм те не могат да видят дори преданите на Бога. Погълнати от външните дейности, те разрушават вътрешното си зрение. Преданите обаче не обръщат внимание на оскърбленията, които глупаците им нанасят, докато се занимават с многобройните си груби и фини телесни дейности. Те без колебание продължават да раздават благословията на предаността дори на хулителите си. Такава е природата на преданите.
Деванагари
पानेन ते देव कथासुधाया:
प्रवृद्धभक्त्या विशदाशया ये ।
वैराग्यसारं प्रतिलभ्य बोधं
यथाञ्जसान्वीयुरकुण्ठधिष्ण्यम् ॥ ४६ ॥
प्रवृद्धभक्त्या विशदाशया ये ।
वैराग्यसारं प्रतिलभ्य बोधं
यथाञ्जसान्वीयुरकुण्ठधिष्ण्यम् ॥ ४६ ॥
Стих
па̄нена те дева катха̄-судха̄я̄х̣
правр̣ддха-бхактя̄ вишада̄шая̄ йе
ваира̄гя-са̄рам̇ пратилабхя бодхам̇
ятха̄н̃джаса̄нвӣюр акун̣т̣ха-дхиш̣н̣ям
правр̣ддха-бхактя̄ вишада̄шая̄ йе
ваира̄гя-са̄рам̇ пратилабхя бодхам̇
ятха̄н̃джаса̄нвӣюр акун̣т̣ха-дхиш̣н̣ям
Дума по дума
па̄нена — като пият; те — на теб; дева — о, Господи; катха̄ — повествования; судха̄я̄х̣ — на нектара; правр̣ддха — много просветлени; бхактя̄ — от предано служене; вишада-а̄шая̄х̣ — с много сериозно отношение; йе — тези, които; ваира̄гя-са̄рам — истинския смисъл на отречението; пратилабхя — като постигат; бодхам — интелигентност; ятха̄ — доколкото; ан̃джаса̄ — бързо; анвӣюх̣ — постигат; акун̣т̣ха-дхиш̣н̣ям — Вайкун̣т̣халока в духовното небе.
Превод
О, Господи, хората, които се отнасят сериозно към служенето за теб, се извисяват до равнището на просветлението в преданото служене, постигат цялостния смисъл на отречението и знанието и отиват на Вайкун̣т̣халока в духовното небе просто като пият нектара на повествованията за теб.
Пояснение
Разликата между имперсоналистите, заети с умозрителни разсъждения, и преданите на Бога се състои в това, че за първите процесът на опознаване на Абсолютната Истина е мъчителен във всеки етап, докато преданите още от самото начало влизат в царството на удоволствията. Преданите само трябва да слушат за дейностите в преданото служене, които са прости като всички неща от всекидневния живот, и да действат по съвсем прост начин, докато спекулиращият мислител трябва да си пробива път през дебри от думи, които отчасти са истина и отчасти – измислица, необходима за поддържането на лъжливата концепция на имперсонализма. Въпреки неимоверните си усилия да постигнат съвършено знание, имперсоналистите потъват в безличностната еднаквост на брахмаджьоти, където попадат и враговете на Бога, които постигат същото това състояние само задето са били убити от неговата ръка. А преданите постигат най-висшето равнище в знанието и отречението и се издигат до Вайкун̣т̣халоките, планетите в духовното небе. Имперсоналистът стига само до небето, без да може да изпита същинското трансцендентално блаженство, докато преданият стига до планетите, където кипи истинският духовен живот. Сериозният предан захвърля всички постижения и придобивки така, сякаш са ненужен боклук, и приема само преданото служене – кулминацията на трансценденталното съществуване.
Деванагари
तथापरे चात्मसमाधियोग-
बलेन जित्वा प्रकृतिं बलिष्ठाम् ।
त्वामेव धीरा: पुरुषं विशन्ति
तेषां श्रम: स्यान्न तु सेवया ते ॥ ४७ ॥
बलेन जित्वा प्रकृतिं बलिष्ठाम् ।
त्वामेव धीरा: पुरुषं विशन्ति
तेषां श्रम: स्यान्न तु सेवया ते ॥ ४७ ॥
Стих
татха̄паре ча̄тма-сама̄дхи-йога-
балена джитва̄ пракр̣тим̇ балиш̣т̣ха̄м
тва̄м ева дхӣра̄х̣ пуруш̣ам̇ вишанти
теш̣а̄м̇ шрамах̣ ся̄н на ту севая̄ те
балена джитва̄ пракр̣тим̇ балиш̣т̣ха̄м
тва̄м ева дхӣра̄х̣ пуруш̣ам̇ вишанти
теш̣а̄м̇ шрамах̣ ся̄н на ту севая̄ те
Дума по дума
татха̄ — доколкото; апаре — другите; ча — също така; а̄тма-сама̄дхи — трансцендентално себепознание; йога — средство; балена — по силата на; джитва̄ — победили; пракр̣тим — придобита природа или гун̣ите на природата; балиш̣т̣ха̄м — много могъщи; тва̄м — теб; ева — единствено; дхӣра̄х̣ — умиротворена; пуруш̣ам — личност; вишанти — прониква в; теш̣а̄м — за тях; шрамах̣ — много труд; ся̄т — трябва да се положи; на — никога; ту — но; севая̄ — като служат; те — на теб.
Превод
Другите, които с помощта на трансценденталното себепознание са постигнали умиротворение и с голямата си сила и знание са преодолели гун̣ите на природата, също проникват в теб, но с цената на мъчителни усилия, докато преданият просто върши своето предано служене и не знае подобни мъки.
Пояснение
Бхактите, преданите на Бога, получават достойно възнаграждение за това, че дейностите им са безкористни и продиктувани от любов. Затова те винаги са в по-изгодна позиция от хората, които са привързани към общуването с гя̄нӣ (имперсоналисти) и йогӣ (мистици). Във връзка с това особено важна е думата апаре („други“). Тези „други“ са гя̄нӣте и йогӣте, чийто единствен копнеж е да се слеят с битието на безличностното брахмаджьоти. Въпреки че тяхната цел не е толкова значителна, колкото целта на преданите, усилията, които те полагат, са далеч по-големи от усилията на бхактите. Някой може да възрази, че в процеса на преданото служене преданите също извършват работа, и то не малка. Но трудът в преданото служене се компенсира от постоянно нарастващото трансцендентално блаженство. Когато непрекъснато са заети да служат на Бога, преданите изпитват по-голямо удоволствие, отколкото ако нямат такива ангажименти. В семейството мъжът и жената поемат много задължения и отговорности, но ако се разделят, те се чувстват още по-нещастни и съвместните дейности остро им липсват.
Единението, което търсят имперсоналистите, и единението, към което се стремят преданите, са съвършено различни неща. Имперсоналистите се опитват да унищожат докрай своята индивидуалност, като постигнат са̄юджя-мукти, с други думи, като се разтворят в единното цяло, докато преданите запазват индивидуалността си, за да обменят чувства с върховния индивидуален Бог в общуването си с него. Тази обмяна на чувства се осъществява на трансценденталните планети Вайкун̣т̣хи, така че в хода на преданото служене преданите спонтанно постигат освобождението, което търсят имперсоналистите. Преданите постигат мукти, без да полагат за това отделни усилия, и в същото време изпитват трансценденталното удоволствие на запазената индивидуалност. Както бе обяснено в предишната строфа, те отиват на Вайкун̣т̣ха, или акун̣т̣ха-дхиш̣н̣я – мястото, където няма страдания. Човек не трябва да се заблуждава, че целта, която постигат преданите, и целта, която постигат имперсоналистите, е една и съща. Крайните точки, до които те стигат, са напълно различни, както трансценденталното удоволствие на преданите коренно се различава от чин-ма̄тра, лишените от съдържание духовни емоции.
Деванагари
तत्ते वयं लोकसिसृक्षयाद्य
त्वयानुसृष्टास्त्रिभिरात्मभि: स्म ।
सर्वे वियुक्ता: स्वविहारतन्त्रं
न शक्नुमस्तत्प्रतिहर्तवे ते ॥ ४८ ॥
त्वयानुसृष्टास्त्रिभिरात्मभि: स्म ।
सर्वे वियुक्ता: स्वविहारतन्त्रं
न शक्नुमस्तत्प्रतिहर्तवे ते ॥ ४८ ॥
Стих
тат те ваям̇ лока-сиср̣кш̣ая̄дя
твая̄нуср̣ш̣т̣а̄с трибхир а̄тмабхих̣ сма
сарве виюкта̄х̣ сва-виха̄ра-тантрам̇
на шакнумас тат пратихартаве те
твая̄нуср̣ш̣т̣а̄с трибхир а̄тмабхих̣ сма
сарве виюкта̄х̣ сва-виха̄ра-тантрам̇
на шакнумас тат пратихартаве те
Дума по дума
тат — следователно; те — твой; ваям — всички ние; лока — свят; сиср̣кш̣ая̄ — за сътворението; а̄дя — о, Изначална Личност; твая̄ — от теб; ануср̣ш̣т̣а̄х̣ — сътворени един след друг; трибхих̣ — от трите гун̣и на природата; а̄тмабхих̣ — от своите; сма — в миналото; сарве — всички; виюкта̄х̣ — отделени; сва-виха̄ра-тантрам — съвкупността от дейности, извършвани за собствено удоволствие; на — не; шакнумах̣ — можахме да го направим; тат — това; пратихартаве — да доставим; те — на теб.
Превод
О, Изначална Личност, затова ние принадлежим единствено и само на теб. Ние всички сме твои създания, но тъй като сме родени под влиянието на трите гун̣и на природата, в нашите действия няма никаква съгласуваност. Затова след сътворението ние не можахме да се обединим и да насочим усилията си към това да Ти доставим трансцендентално удоволствие.
Пояснение
Космическото творение функционира под влиянието на трите гун̣и на външната енергия на Бога. Различните създания също са подчинени на това влияние и по тази причина не могат да действат съгласувано, за да удовлетворят Бога. Заради тази несъгласуваност на действията на живите същества не може да има никаква хармония в материалния свят. Следователно най-доброто, което човек може да направи, е да действа в името на Бога. Тогава ще се възцари така дълго търсената хармония.
Деванагари
यावद्बलिं तेऽज हराम काले
यथा वयं चान्नमदाम यत्र ।
यथोभयेषां त इमे हि लोका
बलिं हरन्तोऽन्नमदन्त्यनूहा: ॥ ४९ ॥
यथा वयं चान्नमदाम यत्र ।
यथोभयेषां त इमे हि लोका
बलिं हरन्तोऽन्नमदन्त्यनूहा: ॥ ४९ ॥
Стих
я̄вад балим̇ те 'джа хара̄ма ка̄ле
ятха̄ ваям̇ ча̄ннам ада̄ма ятра
ятхобхайеш̣а̄м̇ та име хи лока̄
балим̇ харанто 'ннам адантй анӯха̄х̣
ятха̄ ваям̇ ча̄ннам ада̄ма ятра
ятхобхайеш̣а̄м̇ та име хи лока̄
балим̇ харанто 'ннам адантй анӯха̄х̣
Дума по дума
я̄ват — както може да бъде; балим — предлагане; те — на теб; аджа — о, неродени; хара̄ма — ще предлагаме; ка̄ле — в определеното време; ятха̄ — колкото; ваям — ние; ча — също; аннам — зърнени храни; ада̄ма — ще вземем дял; ятра — където; ятха̄ — колкото; убхайеш̣а̄м — за теб и за нас; те — всички; име — тези; хи — несъмнено; лока̄х̣ — живи същества; балим — предлагане; харантах̣ — докато предлагаме; аннам — зърно; аданти — ядем; анӯха̄х̣ — без грижи.
Превод
О, неродени, моля те, разкрий ни начините и средствата, чрез които можем да Ти предлагаме зърното и останалите продукти, за да можем и ние, и другите живи същества да живеем без грижи и лесно да получаваме всичко, което е необходимо за тебе и за самите нас.
Пояснение
Развитото съзнание започва от човешката форма на живот и продължава да се усъвършенства във формите на полубоговете, които живеят на висшите планети. Земята е разположена почти в средата на вселената и човешката форма на съществуване заема междинна позиция между формите на живот на полубоговете и демоните. Планетарните системи, разположени над Земята, се населяват само от същества с висш интелект, полубогове. Те се наричат така, защото въпреки далеч по-високото си равнище в областта на културата, развлеченията, разкоша, красотата и образованието и въпреки по-голямата продължителност на живота си те винаги се намират в пълно съзнание за Бога. Полубоговете винаги са готови да служат на Върховния Бог, защото съвършено съзнават факта, че по природа всяко живо същество е вечен слуга на Бога. Освен това те знаят, че единствено Богът може да обезпечи живите същества с всичко, което им е необходимо, за да живеят. Ведическите химни: еко бахӯна̄м̇ йо видадха̄ти ка̄ма̄н, та̄ енам абруванн а̄ятанам̇ нах̣ праджа̄нӣхи ясмин пратиш̣т̣хита̄ аннам ада̄ме – и други, потвърждават тази истина. А в Бхагавад-гӣта̄ Богът е наречен бхӯта-бхр̣т, вседържител на всички живи същества.
Полубоговете и преданите на Бога не приемат съвременната теория, че недостигът на храна в света се дължи на нарастването броя на населението. Те знаят добре, че Богът може да изхрани неограничен брой живи същества, стига те да знаят как да се хранят правилно. Но ако хората искат да ядат като животни, без съзнание за Бога, те ще бъдат принудени да гладуват, да живеят в бедност и лишения и няма да се отличават от зверовете в джунглата. Зверовете в джунглата също получават от Бога необходимата им храна, но нямат развито съзнание за него. Подобно на тях хората получават от всемилостивия Бог зърнени храни, зеленчуци, плодове и мляко, но техен дълг е да му се отплащат за тази милост. Те трябва да се чувстват задължени към Бога, който ги храни, и в знак на благодарност да предлагат храната си най-напред на него, като жертвоприношение, а след това да приемат остатъците от нея.
Бхагавад-гӣта̄ (3.13) утвърждава, че този, който приема храна от жертвоприношения, яде храна, която правилно поддържа тялото и душата му, а този, който готви за самия себе си и не извършва никакви жертвоприношения, яде само грях под формата на храна. Греховната храна не може да направи човека щастлив, нито да го спаси от глада. Гладът не се дължи на високия прираст на населението, както твърдят скудоумните икономисти. Ако хората се отблагодаряват на Бога за всичките му дарове, с които живите същества поддържат съществуването си, няма да има глад и бедност. Но докато не осъзнават истинската стойност на даровете на Бога, те ще са обречени да бъдат бедни. Човек, който няма съзнание за Бога, известно време може да преживява богато благодарение на миналите си добри дела, но ако забрави връзката си с Бога, той със сигурност ще бъде сполетян от глад по силата на неумолимите закони на материалната природа. Човек не може да убегне от зоркия поглед на могъщата материална природа, ако не живее със съзнание за Бога или не отдава на Бога предано служене.
Деванагари
त्वं न: सुराणामसि सान्वयानां
कूटस्थ आद्य: पुरुष: पुराण: ।
त्वं देव शक्त्यां गुणकर्मयोनौ
रेतस्त्वजायां कविमादधेऽज: ॥ ५० ॥
कूटस्थ आद्य: पुरुष: पुराण: ।
त्वं देव शक्त्यां गुणकर्मयोनौ
रेतस्त्वजायां कविमादधेऽज: ॥ ५० ॥
Стих
твам̇ нах̣ сура̄н̣а̄м аси са̄нвая̄на̄м̇
кӯт̣а-стха а̄дях̣ пуруш̣ах̣ пура̄н̣ах̣
твам̇ дева шактя̄м̇ гун̣а-карма-йонау
ретас тв аджа̄я̄м̇ кавим а̄дадхе 'джах̣
кӯт̣а-стха а̄дях̣ пуруш̣ах̣ пура̄н̣ах̣
твам̇ дева шактя̄м̇ гун̣а-карма-йонау
ретас тв аджа̄я̄м̇ кавим а̄дадхе 'джах̣
Дума по дума
твам — твое величество; нах̣ — на нас; сура̄н̣а̄м — на полубоговете; аси — Ти си; са-анвая̄на̄м — в многообразните видове; кӯт̣а-стхах̣ — този, който е неизменен; а̄дях̣ — без по-висшестоящи; пуруш̣ах̣ — прародителят; пура̄н̣ах̣ — най-старият, който няма предшественик; твам — Ти; дева — о, Господи; шактя̄м — на енергията; гун̣а-карма-йонау — на причината на материалните гун̣и и дейности; ретах̣ — семе, което дава раждане; ту — наистина; аджа̄я̄м — за зачеване; кавим — съвкупността от живи същества; а̄дадхе — даде началото; аджах̣ — този, който е нероден.
Превод
Ти си изначалната личност, прародителят на всички полубогове и живи същества в цялото им многообразие, Ти си най-древната личност и си неизменен. О, Господи, твоето появяване няма източник, както няма и никой по-високопоставен от теб. Ти си оплодил външната енергия със семето, което съдържа в себе си съвкупността от всички живи същества, но Ти самият си нероден.
Пояснение
Богът, Изначалната Личност, е баща на всички живи същества, като се започне от Брахма̄, създателя на многообразните биологични видове, в които се въплъщават живите същества. Но самият върховен баща няма баща. Живите същества от всички видове и форми на живот, дори Брахма̄, първото създание във вселената, имат баща – Бога, – но самият Бог няма баща. Когато слиза в материалния свят, по безпричинната си милост Той приема някой от великите си предани за свой баща, за да спази законите на материалния свят. Но тъй като е Бог, Той винаги сам си избира кой да стане негов баща. Например в инкарнацията си на Нр̣сим̇хадева Той се появил от една колона, а по неговата безпричинна милост Ахаля̄ пък се появила от един камък, докоснат от лотосовите нозе на инкарнацията Бог Шрӣ Ра̄ма. Освен това под формата на Свръхдуша Богът съпровожда всяко живо същество, но остава неизменяем. Живото същество в материалния свят сменя телата си, но Богът остава непроменен дори когато се намира в материалния свят. Това е само негово изключително право.
Бхагавад-гӣта̄ (14.3) потвърждава, че Богът опложда външната, материалната енергия и в резултат от това се появяват живите същества в цялото им многообразие от биологични видове, като се започне от Брахма̄, първия полубог, и се стигне до малката мравка. Всички биологични видове на живите същества се създават от Брахма̄ и външната енергия, но изначалният баща на всички създания е Богът. Всяко живо същество е свързано с Бога като негов син, а не като равен. Понякога от любов бащата се подчинява на сина си, но в действителност синът винаги остава подчинен на бащата. Всички живи същества, колкото и да са велики, дори полубоговете Брахма̄ и Индра, са вечни слуги на върховния баща и са зависими от него. Махат-таттва е източникът, от който произлизат всички гун̣и на материалната природа. Така живите същества се раждат в материалния свят в тела, дадени им от майката, материалната природа, според техните минали дейности. Тялото е дар от материалната природа, но душата изначално е неотделима частица от Върховния Бог.
Деванагари
ततो वयं मत्प्रमुखा यदर्थे
बभूविमात्मन् करवाम किं ते ।
त्वं न: स्वचक्षु: परिदेहि शक्त्या
देव क्रियार्थे यदनुग्रहाणाम् ॥ ५१ ॥
बभूविमात्मन् करवाम किं ते ।
त्वं न: स्वचक्षु: परिदेहि शक्त्या
देव क्रियार्थे यदनुग्रहाणाम् ॥ ५१ ॥
Стих
тато ваям̇ мат-прамукха̄ яд-артхе
бабхӯвима̄тман карава̄ма ким̇ те
твам̇ нах̣ сва-чакш̣ух̣ паридехи шактя̄
дева крия̄ртхе яд-ануграха̄н̣а̄м
бабхӯвима̄тман карава̄ма ким̇ те
твам̇ нах̣ сва-чакш̣ух̣ паридехи шактя̄
дева крия̄ртхе яд-ануграха̄н̣а̄м
Дума по дума
татах̣ — следователно; ваям — всички ние; мат-прамукха̄х̣ — произлезли от съвкупния космос, махат-таттва; ят-артхе — целта, заради която; бабхӯвима — сътворени; а̄тман — о, Върховен Аз; карава̄ма — да направим; ким — какво; те — твоето служене; твам — Ти; нах̣ — на нас; сва-чакш̣ух̣ — личен план; паридехи — дари ни; шактя̄ — със сила да действаме; дева — о, Господи; крия̄-артхе — за действие; ят — от което; ануграха̄н̣а̄м — на тези, които са специално облагодетелствани.
Превод
О, Върховен Аз, молим те, милостиво дай нам, първите от сътворените същества, произлезли от съвкупната космическа енергия махат-таттва, напътствия за това, как да действаме. Милостиво ни дай твоето съвършено знание и ни дари с могъщество, за да можем да Ти служим в различните сфери на бъдещото сътворение.
Пояснение
Богът сътворява материалния свят и опложда материалната енергия, като влага в нея живите същества, които ще действат в материалния свят. В дъното на всички тези действия стои планът на Бога, с който Той цели да даде на обусловените души желаната от тях възможност за сетивно наслаждение. Но със сътворението Богът преследва и една друга цел: да помогне на живите същества да осъзнаят, че са създадени да удовлетворяват неговите трансцендентални сетива, а не собствените си. Това е естественото положение на живите същества. Богът е единствен, няма друг като него. Той се разпространява в безброй форми само заради собственото си трансцендентално удоволствие. Всички експанзии на Бога: виш̣н̣у-таттва, джӣва-таттва и шакти-таттва (личностните експанзии на Бога, живите същества и различните потенциални енергии) – са различни проявления на единния Върховен Бог. Джӣва-таттвите са отделени експанзии на виш̣н̣у-таттвите и въпреки че между техните възможности има разлика, и едните, и другите са създадени, за да доставят трансцендентално сетивно наслаждение на Върховния Бог. Но някои джӣви искат да господстват над материалната природа, като се опитват да подражават на Божествената Личност. Що се отнася до това, кога и защо чистите живи същества са били обладани от такова желание, можем да кажем само, че джӣва-таттвите притежават своята нищожна независимост и заради злоупотреба с нея някои от тях са попаднали в капана на материалния свят. Затова те са наречени нитя-баддха, вечнообусловени души.
Писанията, в които се съдържа ведическата мъдрост, също дават на нитя-баддхите възможност да се поправят и тези, които съумеят да се възползват от тяхното трансцендентално знание, постепенно възстановяват изгубеното си съзнание на слуги на Бога и започват да отдават трансцендентално любовно служене. Полубоговете са от ония обусловени души, които са развили чисто съзнание за служене на Бога, но които в същото време продължават да пазят желанията си за господство над материалната природа. Това двойствено съзнание поставя обусловената душа в позицията да ръководи делата на цялото творение. Полубоговете са назначени от Бога ръководители на обусловените души. Както на по-старите затворници им поверяват някой административен пост, за да следят за реда в затвора, така Богът поръчва на полубоговете, които са напреднали обусловени души, да действат като негови представители в материалното творение. Полубоговете са предани на Бога в материалния свят и когато напълно се освободят от материалните желания за господство над материалната енергия, те стават чисти предани, чието единствено желание е да служат на Бога. Затова всяко живо същество, което желае да заеме високо положение в материалния свят, може да се стреми към него, като служи на Бога и по примера на полубоговете моли Бога за сила и интелигентност. Човек не може да направи нищо, ако не получи помощ и сила от Бога. Богът казва в Бхагавад-гӣта̄ (15.15): маттах̣ смр̣тир гя̄нам апоханам̇ ча. Паметта, знанието, а също и забравата идват от Бога, който се намира в сърцето на всекиго. Интелигентният човек се обръща за помощ към Бога и Той помага на искрените предани, които му служат по най-различни начини.
Полубоговете били упълномощени от Бога да създадат многообразните видове живи същества според техните минали деяния. Тук полубоговете молят Бога да ги дари с интелигентност и сила, за да могат да изпълнят задачата си. По аналогичен начин всяка от обусловените души може да служи на Бога под ръководството на опитен духовен учител и постепенно да се освободи от мрежите на материалното съществуване. Духовният учител е въплътен представител на Бога и всеки, който приема неговото водачество и изпълнява наставленията му, действа според принципите на буддхи йога, както е обяснено в Бхагавад-гӣта̄ (2.41):
вяваса̄я̄тмика̄ буддхир
екеха куру-нандана
баху-ша̄кха̄ хй ананта̄ш ча
буддхайо 'вяваса̄йина̄м
екеха куру-нандана
баху-ша̄кха̄ хй ананта̄ш ча
буддхайо 'вяваса̄йина̄м
Така завършват коментарите на Бхактиведанта към пета глава от Трета песен на „Шрӣмад Бха̄гаватам“, наречена „Разговорът на Видура с Маитрея“.