Шрӣмад Бха̄гаватам 3.5.50
Деванагари
त्वं न: सुराणामसि सान्वयानां
कूटस्थ आद्य: पुरुष: पुराण: ।
त्वं देव शक्त्यां गुणकर्मयोनौ
रेतस्त्वजायां कविमादधेऽज: ॥ ५० ॥
कूटस्थ आद्य: पुरुष: पुराण: ।
त्वं देव शक्त्यां गुणकर्मयोनौ
रेतस्त्वजायां कविमादधेऽज: ॥ ५० ॥
Стих
твам̇ нах̣ сура̄н̣а̄м аси са̄нвая̄на̄м̇
кӯт̣а-стха а̄дях̣ пуруш̣ах̣ пура̄н̣ах̣
твам̇ дева шактя̄м̇ гун̣а-карма-йонау
ретас тв аджа̄я̄м̇ кавим а̄дадхе 'джах̣
кӯт̣а-стха а̄дях̣ пуруш̣ах̣ пура̄н̣ах̣
твам̇ дева шактя̄м̇ гун̣а-карма-йонау
ретас тв аджа̄я̄м̇ кавим а̄дадхе 'джах̣
Дума по дума
твам — твое величество; нах̣ — на нас; сура̄н̣а̄м — на полубоговете; аси — Ти си; са-анвая̄на̄м — в многообразните видове; кӯт̣а-стхах̣ — този, който е неизменен; а̄дях̣ — без по-висшестоящи; пуруш̣ах̣ — прародителят; пура̄н̣ах̣ — най-старият, който няма предшественик; твам — Ти; дева — о, Господи; шактя̄м — на енергията; гун̣а-карма-йонау — на причината на материалните гун̣и и дейности; ретах̣ — семе, което дава раждане; ту — наистина; аджа̄я̄м — за зачеване; кавим — съвкупността от живи същества; а̄дадхе — даде началото; аджах̣ — този, който е нероден.
Превод
Ти си изначалната личност, прародителят на всички полубогове и живи същества в цялото им многообразие, Ти си най-древната личност и си неизменен. О, Господи, твоето появяване няма източник, както няма и никой по-високопоставен от теб. Ти си оплодил външната енергия със семето, което съдържа в себе си съвкупността от всички живи същества, но Ти самият си нероден.
Пояснение
Богът, Изначалната Личност, е баща на всички живи същества, като се започне от Брахма̄, създателя на многообразните биологични видове, в които се въплъщават живите същества. Но самият върховен баща няма баща. Живите същества от всички видове и форми на живот, дори Брахма̄, първото създание във вселената, имат баща – Бога, – но самият Бог няма баща. Когато слиза в материалния свят, по безпричинната си милост Той приема някой от великите си предани за свой баща, за да спази законите на материалния свят. Но тъй като е Бог, Той винаги сам си избира кой да стане негов баща. Например в инкарнацията си на Нр̣сим̇хадева Той се появил от една колона, а по неговата безпричинна милост Ахаля̄ пък се появила от един камък, докоснат от лотосовите нозе на инкарнацията Бог Шрӣ Ра̄ма. Освен това под формата на Свръхдуша Богът съпровожда всяко живо същество, но остава неизменяем. Живото същество в материалния свят сменя телата си, но Богът остава непроменен дори когато се намира в материалния свят. Това е само негово изключително право.
Бхагавад-гӣта̄ (14.3) потвърждава, че Богът опложда външната, материалната енергия и в резултат от това се появяват живите същества в цялото им многообразие от биологични видове, като се започне от Брахма̄, първия полубог, и се стигне до малката мравка. Всички биологични видове на живите същества се създават от Брахма̄ и външната енергия, но изначалният баща на всички създания е Богът. Всяко живо същество е свързано с Бога като негов син, а не като равен. Понякога от любов бащата се подчинява на сина си, но в действителност синът винаги остава подчинен на бащата. Всички живи същества, колкото и да са велики, дори полубоговете Брахма̄ и Индра, са вечни слуги на върховния баща и са зависими от него. Махат-таттва е източникът, от който произлизат всички гун̣и на материалната природа. Така живите същества се раждат в материалния свят в тела, дадени им от майката, материалната природа, според техните минали дейности. Тялото е дар от материалната природа, но душата изначално е неотделима частица от Върховния Бог.