Шрӣмад Бха̄гаватам 3.5.51

ततो वयं मत्प्रमुखा यदर्थे
बभूविमात्मन् करवाम किं ते ।
त्वं न: स्वचक्षु: परिदेहि शक्त्या
देव क्रियार्थे यदनुग्रहाणाम् ॥ ५१ ॥
тато ваям̇ мат-прамукха̄ яд-артхе
бабхӯвима̄тман карава̄ма ким̇ те
твам̇ нах̣ сва-чакш̣ух̣ паридехи шактя̄
дева крия̄ртхе яд-ануграха̄н̣а̄м

Дума по дума

татах̣следователно; ваямвсички ние; мат-прамукха̄х̣произлезли от съвкупния космос, махат-таттва; ят-артхецелта, заради която; бабхӯвимасътворени; а̄тмано, Върховен Аз; карава̄мада направим; кимкакво; тетвоето служене; твамТи; нах̣на нас; сва-чакш̣ух̣личен план; паридехидари ни; шактя̄със сила да действаме; девао, Господи; крия̄-артхеза действие; ятот което; ануграха̄н̣а̄мна тези, които са специално облагодетелствани.

Превод

О, Върховен Аз, молим те, милостиво дай нам, първите от сътворените същества, произлезли от съвкупната космическа енергия махат-таттва, напътствия за това, как да действаме. Милостиво ни дай твоето съвършено знание и ни дари с могъщество, за да можем да Ти служим в различните сфери на бъдещото сътворение.

Пояснение

Богът сътворява материалния свят и опложда материалната енергия, като влага в нея живите същества, които ще действат в материалния свят. В дъното на всички тези действия стои планът на Бога, с който Той цели да даде на обусловените души желаната от тях възможност за сетивно наслаждение. Но със сътворението Богът преследва и една друга цел: да помогне на живите същества да осъзнаят, че са създадени да удовлетворяват неговите трансцендентални сетива, а не собствените си. Това е естественото положение на живите същества. Богът е единствен, няма друг като него. Той се разпространява в безброй форми само заради собственото си трансцендентално удоволствие. Всички експанзии на Бога: виш̣н̣у-таттва, джӣва-таттва и шакти-таттва (личностните експанзии на Бога, живите същества и различните потенциални енергии) – са различни проявления на единния Върховен Бог. Джӣва-таттвите са отделени експанзии на виш̣н̣у-таттвите и въпреки че между техните възможности има разлика, и едните, и другите са създадени, за да доставят трансцендентално сетивно наслаждение на Върховния Бог. Но някои джӣви искат да господстват над материалната природа, като се опитват да подражават на Божествената Личност. Що се отнася до това, кога и защо чистите живи същества са били обладани от такова желание, можем да кажем само, че джӣва-таттвите притежават своята нищожна независимост и заради злоупотреба с нея някои от тях са попаднали в капана на материалния свят. Затова те са наречени нитя-баддха, вечнообусловени души.
Писанията, в които се съдържа ведическата мъдрост, също дават на нитя-баддхите възможност да се поправят и тези, които съумеят да се възползват от тяхното трансцендентално знание, постепенно възстановяват изгубеното си съзнание на слуги на Бога и започват да отдават трансцендентално любовно служене. Полубоговете са от ония обусловени души, които са развили чисто съзнание за служене на Бога, но които в същото време продължават да пазят желанията си за господство над материалната природа. Това двойствено съзнание поставя обусловената душа в позицията да ръководи делата на цялото творение. Полубоговете са назначени от Бога ръководители на обусловените души. Както на по-старите затворници им поверяват някой административен пост, за да следят за реда в затвора, така Богът поръчва на полубоговете, които са напреднали обусловени души, да действат като негови представители в материалното творение. Полубоговете са предани на Бога в материалния свят и когато напълно се освободят от материалните желания за господство над материалната енергия, те стават чисти предани, чието единствено желание е да служат на Бога. Затова всяко живо същество, което желае да заеме високо положение в материалния свят, може да се стреми към него, като служи на Бога и по примера на полубоговете моли Бога за сила и интелигентност. Човек не може да направи нищо, ако не получи помощ и сила от Бога. Богът казва в Бхагавад-гӣта̄ (15.15): маттах̣ смр̣тир гя̄нам апоханам̇ ча. Паметта, знанието, а също и забравата идват от Бога, който се намира в сърцето на всекиго. Интелигентният човек се обръща за помощ към Бога и Той помага на искрените предани, които му служат по най-различни начини.
Полубоговете били упълномощени от Бога да създадат многообразните видове живи същества според техните минали деяния. Тук полубоговете молят Бога да ги дари с интелигентност и сила, за да могат да изпълнят задачата си. По аналогичен начин всяка от обусловените души може да служи на Бога под ръководството на опитен духовен учител и постепенно да се освободи от мрежите на материалното съществуване. Духовният учител е въплътен представител на Бога и всеки, който приема неговото водачество и изпълнява наставленията му, действа според принципите на буддхи йога, както е обяснено в Бхагавад-гӣта̄ (2.41):
вяваса̄я̄тмика̄ буддхир
екеха куру-нандана
баху-ша̄кха̄ хй ананта̄ш ча
буддхайо 'вяваса̄йина̄м
Така завършват коментарите на Бхактиведанта към пета глава от Трета песен на „Шрӣмад Бха̄гаватам“, нареченаРазговорът на Видура с Маитрея“.