Шрӣмад Бха̄гаватам 3.5.47
Деванагари
तथापरे चात्मसमाधियोग-
बलेन जित्वा प्रकृतिं बलिष्ठाम् ।
त्वामेव धीरा: पुरुषं विशन्ति
तेषां श्रम: स्यान्न तु सेवया ते ॥ ४७ ॥
बलेन जित्वा प्रकृतिं बलिष्ठाम् ।
त्वामेव धीरा: पुरुषं विशन्ति
तेषां श्रम: स्यान्न तु सेवया ते ॥ ४७ ॥
Стих
татха̄паре ча̄тма-сама̄дхи-йога-
балена джитва̄ пракр̣тим̇ балиш̣т̣ха̄м
тва̄м ева дхӣра̄х̣ пуруш̣ам̇ вишанти
теш̣а̄м̇ шрамах̣ ся̄н на ту севая̄ те
балена джитва̄ пракр̣тим̇ балиш̣т̣ха̄м
тва̄м ева дхӣра̄х̣ пуруш̣ам̇ вишанти
теш̣а̄м̇ шрамах̣ ся̄н на ту севая̄ те
Дума по дума
татха̄ — доколкото; апаре — другите; ча — също така; а̄тма-сама̄дхи — трансцендентално себепознание; йога — средство; балена — по силата на; джитва̄ — победили; пракр̣тим — придобита природа или гун̣ите на природата; балиш̣т̣ха̄м — много могъщи; тва̄м — теб; ева — единствено; дхӣра̄х̣ — умиротворена; пуруш̣ам — личност; вишанти — прониква в; теш̣а̄м — за тях; шрамах̣ — много труд; ся̄т — трябва да се положи; на — никога; ту — но; севая̄ — като служат; те — на теб.
Превод
Другите, които с помощта на трансценденталното себепознание са постигнали умиротворение и с голямата си сила и знание са преодолели гун̣ите на природата, също проникват в теб, но с цената на мъчителни усилия, докато преданият просто върши своето предано служене и не знае подобни мъки.
Пояснение
Бхактите, преданите на Бога, получават достойно възнаграждение за това, че дейностите им са безкористни и продиктувани от любов. Затова те винаги са в по-изгодна позиция от хората, които са привързани към общуването с гя̄нӣ (имперсоналисти) и йогӣ (мистици). Във връзка с това особено важна е думата апаре („други“). Тези „други“ са гя̄нӣте и йогӣте, чийто единствен копнеж е да се слеят с битието на безличностното брахмаджьоти. Въпреки че тяхната цел не е толкова значителна, колкото целта на преданите, усилията, които те полагат, са далеч по-големи от усилията на бхактите. Някой може да възрази, че в процеса на преданото служене преданите също извършват работа, и то не малка. Но трудът в преданото служене се компенсира от постоянно нарастващото трансцендентално блаженство. Когато непрекъснато са заети да служат на Бога, преданите изпитват по-голямо удоволствие, отколкото ако нямат такива ангажименти. В семейството мъжът и жената поемат много задължения и отговорности, но ако се разделят, те се чувстват още по-нещастни и съвместните дейности остро им липсват.
Единението, което търсят имперсоналистите, и единението, към което се стремят преданите, са съвършено различни неща. Имперсоналистите се опитват да унищожат докрай своята индивидуалност, като постигнат са̄юджя-мукти, с други думи, като се разтворят в единното цяло, докато преданите запазват индивидуалността си, за да обменят чувства с върховния индивидуален Бог в общуването си с него. Тази обмяна на чувства се осъществява на трансценденталните планети Вайкун̣т̣хи, така че в хода на преданото служене преданите спонтанно постигат освобождението, което търсят имперсоналистите. Преданите постигат мукти, без да полагат за това отделни усилия, и в същото време изпитват трансценденталното удоволствие на запазената индивидуалност. Както бе обяснено в предишната строфа, те отиват на Вайкун̣т̣ха, или акун̣т̣ха-дхиш̣н̣я – мястото, където няма страдания. Човек не трябва да се заблуждава, че целта, която постигат преданите, и целта, която постигат имперсоналистите, е една и съща. Крайните точки, до които те стигат, са напълно различни, както трансценденталното удоволствие на преданите коренно се различава от чин-ма̄тра, лишените от съдържание духовни емоции.