Шрӣмад Бха̄гаватам 3.5.27

ततोऽभवन् महत्तत्त्वमव्यक्तात्कालचोदितात् ।
विज्ञानात्मात्मदेहस्थं विश्वं व्यञ्जंस्तमोनुद: ॥ २७ ॥
тато 'бхаван махат-таттвам
авякта̄т ка̄ла-чодита̄т
вигя̄на̄тма̄тма-деха-стхам̇
виш̣вам̇ вян̃джам̇с тамо-нудах̣

Дума по дума

татах̣след това; абхаватзапочна да съществува; махатвърховна; таттвамсъвкупност; авякта̄тот непроявената; ка̄ла-чодита̄тчрез взаимодействие с времето; вигя̄на-а̄тма̄незамърсено добро; а̄тма-деха-стхамразположени върху телесното аз; виш̣вамвсички вселени; вян̃джанпроявявайки; тамах̣-нудах̣върховната светлина.

Превод

След това под влияние на взаимодействието с вечното време се прояви махат-таттва, висшата съвкупност от материални елементи, и кристалночистото добро, Върховният Бог, пося в тази махат-таттва семената на вселенското проявление, които се намираха в собственото му тяло.

Пояснение

С течение на времето оплодената материална енергия се проявила като съвкупността от материални елементи. За да узрее, всяко нещо се нуждае от време, затова тук е използвана думата ка̄ла-чодита̄т – „под въздействието на времето“. Махат-таттва е съвкупното съзнание, защото фрагмент от това съзнание се намира под формата на интелект у всяко живо същество. Макар и да изглежда като материя, махат-таттва е пряко свързана с висшето съзнание на Върховното Същество. От махат-таттва, сянката на чистото съзнание, израства цялото творение. Тя представлява чисто добро с лек примес от материалната гун̣а страст, затова от нея се пораждат дейностите.