Шрӣмад Бха̄гаватам 3.5.26
Деванагари
कालवृत्त्या तु मायायां गुणमय्यामधोक्षज: ।
पुरुषेणात्मभूतेन वीर्यमाधत्त वीर्यवान् ॥ २६ ॥
पुरुषेणात्मभूतेन वीर्यमाधत्त वीर्यवान् ॥ २६ ॥
Стих
ка̄ла-вр̣ття̄ ту ма̄я̄я̄м̇
гун̣а-майя̄м адхокш̣аджах̣
пуруш̣ен̣а̄тма-бхӯтена
вӣрям а̄дхатта вӣрява̄н
гун̣а-майя̄м адхокш̣аджах̣
пуруш̣ен̣а̄тма-бхӯтена
вӣрям а̄дхатта вӣрява̄н
Дума по дума
ка̄ла — вечното време; вр̣ття̄ — заради влиянието на; ту — но; ма̄я̄я̄м — във външната енергия; гун̣а-майя̄м — в качествените аспекти на природата; адхокш̣аджах̣ — Трансценденталното; пуруш̣ен̣а — от инкарнацията пуруш̣а; а̄тма-бхӯтена — която е пълна експанзия на Бога; вӣрям — семената или живите същества; а̄дхатта — оплоди; вӣрява̄н — Върховното Живо Същество.
Превод
В аспекта си на трансценденталната инкарнация пуруш̣а, която е пълна експанзия на Бога, Върховното Живо Същество опложда материалната природа, изградена от трите гун̣и. Така под влиянието на вечното време се появяват живите същества.
Пояснение
Потомството на всяко живо същество се ражда, след като бащата оплоди майката със семето си. Живото същество, което се намира в бащиното семе, само приема форма, подобна на майчината. По същия начин и майката Природа не може да създаде от материалните си елементи нито едно живо същество; тя трябва да бъде оплодена от самия Бог. Това е тайната на зачатието на живите същества. Оплождането на материалната природа се извършва от първата пуруш̣а инкарнация, Ка̄ран̣а̄рн̣ава-ша̄йӣ Виш̣н̣у, който прави това просто като хвърля поглед към материалната природа.
Не трябва да си представяме процеса на оплождането, извършван от Божествената Личност, като нещо, което е подобно на половия акт при човека. Всемогъщият Бог е в състояние да опложда с очи, затова се нарича всемогъщ. Всяка част от трансценденталното му тяло може да изпълнява функциите на другите части. Това се потвърждава в Брахма сам̇хита̄ (5.32): ан̇га̄ни яся сакалендрия-вр̣ттиманти. За същия принцип се говори и в Бхагавад-гӣта̄ (14.3): мама йонир махад-брахма тасмин гарбхам̇ дадха̄мй ахам. Когато материалният космос премине в проявено състояние, Богът сам го населва с живи същества; живите същества по никакъв начин не са продукт на материалната природа. Затова независимо до какви постижения стига, материалната наука никога няма да може да създаде живо същество. До това на практика се свежда цялата тайна на материалното сътворение. Живите същества по природа са чужди на материята и затова не могат да бъдат щастливи, докато не постигнат духовното битие, в което е Богът. Забравило изначалното си състояние на съществуване, заблуденото живо същество напразно си губи времето, като се опитва да намери щастие в материалния свят. Затова и цялата ведическа култура има за своя единствена цел да припомни на човека тази важна страна от съществуването. Богът дава на обусловената душа материално тяло, с което тя може да постигне привидно наслаждение, и ако тя не се опомни и не постигне духовно съзнание, Той отново я връща в непроявеното състояние, в което е съществувала преди началото на творението. Тук Богът е наречен вӣрява̄н, най-могъщото и велико същество, защото опложда материалната природа с безброй живи същества, които от незапомнени времена се намират в обусловено състояние.