Шрӣмад Бха̄гаватам 3.5.24

Богът е върховният наблюдател, защото било достатъчно само да погледне материалната енергия, за да я активизира и така да прояви космоса. По онова време наблюдателят съществувал, но я нямало външната енергия, върху която Той щял да хвърли поглед. Той чувствал някаква липса, като мъжа, който се чувства самотен, когато съпругата му е далеч от него. Това е само поетично сравнение. Богът искал да създаде материалния космос, за да даде още един шанс на обусловените души, потънали в съня на забравата. Космическото проявление дава на обусловените души шанс да се върнат вкъщи, при Бога, и това е неговото главно предназначение. Богът е толкова милостив, че когато материалният космос го няма, Той изпитва някаква недостатъчност и в резултат от това усещане за непълнота се създава творението. Светът, проявен от вътрешната енергия, бил там и съществувал, но другата енергия сякаш спяла и Богът поискал да я пробуди за действие, както съпругът събужда съпругата си за любовна наслада. От състрадание към тази спяща енергия Богът искал да я види будна, за да може тя да се наслаждава като другите съпруги, които не спят. Целта на всичко това е спящите обусловени души да се пробудят за истински живот в духовно съзнание и да станат съвършени като вечноосвободените души от Вайкун̣т̣халоките. Тъй като Богът е сач-чид-а̄нанда-виграха, Той иска всяка частица от многообразните му енергии да участва в неговата изпълнена с блаженство раса, защото участието във вечната ра̄са-лӣла̄ на Бога е най-висшето състояние на съществуване, изпълнено с висше духовно блаженство и съвършено и вечно знание.