Шрӣмад бха̄гаватам 3.5.23
Текст
агра а̄тма̄тмана̄м̇ вибхух̣
а̄тмеччха̄нугата̄в а̄тма̄
на̄на̄-матй-упалакш̣ан̣ах̣
Дума по дума
бхагава̄н – Божествената Личност; еках̣ – единствена; а̄са – бе там; идам – това творение; агре – преди сътворението; а̄тма̄ – в собствената си форма; а̄тмана̄м – на живите същества; вибхух̣ – господар; а̄тма̄ – Аз; иччха̄ – желание; анугатау – потапя се в; а̄тма̄ – Аз; на̄на̄-мати – различно виждане; упалакш̣ан̣ах̣ – симптоми.
Превод
Върховният Бог, господарят на всички живи създания, е съществувал още преди сътворението, когато, освен него, не е имало никой друг. Само по неговата воля материалният свят се създава и след това отново потъва в него. Качествата на тази Върховна Душа са намерили израз в различните ѝ имена.
Пояснение
Тук великият мъдрец започва да обяснява смисъла на четирите първоначални строфи на Шрӣмад Бха̄гаватам. Въпреки че нямат достъп до Шрӣмад Бха̄гаватам, последователите на ма̄я̄ва̄дската школа (имперсоналистите) понякога се захващат да го тълкуват, като си измислят какви ли не съмнителни обяснения на изначалните му четири строфи. Ние обаче трябва да приемаме истинското обяснение, дадено тук от Маитрея Муни, защото той заедно с Уддхава го чул от самия Бог. Първият стих от четирите изначални строфи гласи: ахам ева̄сам ева̄гре. Коментаторите ма̄я̄ва̄дӣ тълкуват думата ахам по такива объркани начини, че никой друг освен тях не може да разбере смисъла им. Тук обаче се казва, че ахам се отнася до Върховната Божествена Личност, а не до индивидуалните живи същества. Преди сътворението е съществувала само Божествената Личност. Не е имало нито инкарнации пуруш̣а, нито живи същества, нито материална енергия, с която се осъществява творението. Инкарнациите пуруш̣а и всички многообразни енергии на Върховния Бог се намирали единствено у него.
Тук Божествената Личност е наречена господар на всички други живи същества. Богът е като слънцето, а живите същества са като молекулите на слънчевите лъчи. Фактът, че Богът е съществувал преди сътворението, се потвърждава в шрутите: ва̄судево ва̄ идам̇ агра а̄сӣт на брахма̄ на ча шан̇карах̣, еко ваи на̄ра̄ян̣а а̄сӣн брахма̄ неш̣а̄на̄х̣. Тъй като всичко произлиза от Божествената Личност, във всички времена съществува единствено и само Богът. Той може да съществува по този начин, защото е всесъвършен и всемогъщ. Всички останали – в това число и пълните му експанзии, виш̣н̣у-таттвите – са негови съставни части. Преди сътворението не е имало Ка̄ран̣а̄рн̣ава-ша̄йӣ Виш̣н̣у, Гарбходака-ша̄йӣ Виш̣н̣у или Кшӣродака-ша̄йӣ Виш̣н̣у, не е имало нито Брахма̄, нито Шан̇кара. Виш̣н̣у, пълна експанзия на Бога, и живите същества, като се започне от Брахма̄, са негови съставни части. Духовното битие било там, заедно с Бога, но материалното битие спяло у него в непроявено състояние. Материалното творение се изгражда и разрушава единствено по волята на Бога. Многообразието на Вайкун̣т̣халока е тъждествено с Бога, както многоликата войска е тъждествена с царя. В Бхагавад-гӣта̄ (9.7) се обяснява, че материалният свят се създава през определени интервали от време, и то по волята на Бога, а в периодите между разрушението и сътворението живите същества и материалната енергия остават да спят в непроявено състояние вътре у Бога.