Шрӣмад Бха̄гаватам 3.5.2
Деванагари
विदुर उवाच
सुखाय कर्माणि करोति लोको
न तै: सुखं वान्यदुपारमं वा ।
विन्देत भूयस्तत एव दु:खं
यदत्र युक्तं भगवान् वदेन्न: ॥ २ ॥
सुखाय कर्माणि करोति लोको
न तै: सुखं वान्यदुपारमं वा ।
विन्देत भूयस्तत एव दु:खं
यदत्र युक्तं भगवान् वदेन्न: ॥ २ ॥
Стих
видура ува̄ча
сукха̄я карма̄н̣и кароти локо
на таих̣ сукхам̇ ва̄няд-упа̄рамам̇ ва̄
виндета бхӯяс тата ева дух̣кхам̇
яд атра юктам̇ бхагава̄н ваден нах̣
сукха̄я карма̄н̣и кароти локо
на таих̣ сукхам̇ ва̄няд-упа̄рамам̇ ва̄
виндета бхӯяс тата ева дух̣кхам̇
яд атра юктам̇ бхагава̄н ваден нах̣
Дума по дума
видурах̣ ува̄ча — Видура каза; сукха̄я — за да постигне щастие; карма̄н̣и — плодоносни дейности; кароти — всеки е зает с това; локах̣ — в този свят; на — никога; таих̣ — с тези дейности; сукхам — никакво щастие; ва̄ — или; анят — различно; упа̄рамам — насита; ва̄ — или; виндета — постига; бхӯях̣ — напротив; татах̣ — с тези дейности; ева — несъмнено; дух̣кхам — страдания; ят — това, което; атра — при тези обстоятелства; юктам — вярна посока; бхагава̄н — о, велика личност; вадет — моля те, покажи; нах̣ — нам.
Превод
Видура каза: О, велики мъдрецо, в този свят всички вършат плодоносни дейности с надеждата да постигнат щастие, но никой не успява да утоли жаждата си за щастие, нито пък се спасява от страданията. Напротив, този вид дейности само увеличават страданията. Затова те моля, обясни ни как да живеем, за да постигнем истинско щастие.
Пояснение
Видура задал на Маитрея няколко въпроса от по-общ характер, въпреки че първоначалните му намерения били други. Уддхава го помолил да отиде при Маитрея Муни и да го пита за всички истини, свързани с Бога и неговото име, слава, качества, форма, забавления, обкръжение и т.н., затова се очаквало, че когато отиде при Маитрея, Видура ще задава само въпроси, свързани с Бога. Но от скромност той не започнал да разпитва за Бога още от самото начало, а задал първо въпроси, които са от голямо значение за обикновените хора. Обикновеният човек не може да разбере Бога. Най-напред той трябва да узнае истината за своя живот, който е изцяло под властта на заблуждаващата енергия. В илюзията си човек мисли, че може да постигне щастие само ако извършва плодоносни дейности. Но когато се занимава с подобни дейности, фактически той все повече и повече се оплита в мрежата на дейностите и последиците от тях и не стига до никакво разрешение на проблема на своя живот. По този повод в една песен се пее: „От силен копнеж да бъда щастлив аз си построих дом. Но всичките ми мечти се превърнаха в пепел, защото в него неочаквано избухна пожар“. Такива са законите на природата. В стремеж да постигне щастие, всеки в материалния свят гради планове, но законите на природата безмилостно превръщат всичките му намерения в пепел. Вършителят на плодоносни дейности не постига щастие с плановете си и вечната му жажда за щастие остава неутолена.