Шрӣмад Бха̄гаватам 3.5.40

Преданото служене не е проява на сантименталност, нито е някаква материална дейност. То е реален път, по който живото същество може да постигне трансцендентално щастие, като се освободи от трите вида материални страдания – страданията, причинявани от тялото и ума, страданията, причинявани от други живи същества, и страданията, предизвиквани от природните бедствия. Всички, които са обусловени от материалното съществуване, независимо дали са хора, животни, полубогове или птици, са принудени да търпят страданията а̄дхя̄тмика (физическите и психическите страдания), а̄дхибаутика (страданията, причинявани от другите живи същества) и а̄дхидаивика (страданията, предизвиквани от свръхестествени сили). Щастието им не е нищо друго, освен тежка борба за освобождение от страданията на обусловеното съществуване. Има само едно спасение, и то е да се приеме убежище в лотосовите нозе на Върховната Божествена Личност.

Човек може да възрази, че само този, който притежава истинско знание, може да се избави от материалните страдания. И това безспорно е факт. Но тъй като лотосовите нозе на Бога са изпълнени с трансцендентално знание, това условие веднага се изпълнява, щом човек приеме подслон при тях. По този въпрос вече говорихме в Първа песен (1.2.7):

Този, който отдава предано служене на Ва̄судева, Божествената Личност, не страда от недостиг на знание. Богът лично поема грижата да разпръсне мрака на невежеството в сърцето на предания. Той потвърждава това и в Бхагавад-гӣта̄ (10.10):

Емпиричните философски разсъждения не могат да донесат на човек облекчение от тристранните болки на материалното съществуване. Усилията за получаване на знание без служене на Бога са само загуба на скъпоценно време.