Шрӣмад Бха̄гаватам 3.5.41

मार्गन्ति यत्ते मुखपद्मनीडै-
श्छन्द:सुपर्णैऋर्षयो विविक्ते ।
यस्याघमर्षोदसरिद्वराया:
पदं पदं तीर्थपद: प्रपन्ना: ॥ ४१ ॥
ма̄рганти ят те мукха-падма-нӣд̣аиш
чхандах̣-супарн̣аир р̣ш̣айо вивикте
яся̄гха-марш̣ода-сарид-вара̄я̄х̣
падам̇ падам̇ тӣртха-падах̣ прапанна̄х̣

Дума по дума

ма̄ргантив търсене; яткато; тетвоето; мукха-падмалотосово лице; нӣд̣аих̣от тези, които са приели подслон в този лотосов цвят; чхандах̣ведически химни; супарн̣аих̣от крилете; р̣ш̣аях̣мъдреците; вивиктес ясен ум; ясячийто; агха-марш̣а-удатова, което освобождава от последиците на всички грехове; саритреки; вара̄я̄х̣в най-великата; падам падамна всяка крачка; тӣртха-падах̣този, чиито лотосови нозе са място за поклонение; прапанна̄х̣като приемат убежище.

Превод

Лотосовите Ти нозе са средоточие на всички места за поклонение. Великите мъдреци с ясна мисъл, които се носят на крилете на Ведите, вечно търсят гнездото на твоето лотосово лице. Някои от тях непрестанно се отдават в лотосовите Ти нозе, като приемат подслон при най-великата от реките (Ганг), която може да освободи човек от последиците на всичките му грехове.

Пояснение

Парамахам̇сите са сравнявани с царствени лебеди, които свиват гнездата си сред листата на лотосовите цветове. Различните части от трансценденталното тяло на Бога обикновено се сравняват с лотоси, защото в материалния свят лотосът е олицетворение на красотата. На този свят няма нищо по-прекрасно от Ведите или Бхагавад-гӣта̄, защото знанието, което е изложено в тях, е дадено от самата Божествена Личност. Парамахам̇сите свиват гнездата си върху лотосовото лице на Бога и винаги търсят подслон в лотосовите му нозе, до които успяват да стигнат на крилете на ведическата мъдрост. Тъй като Богът е изначалният източник на всичко съществуващо, интелигентните хора, просветлени от мъдростта на Ведите, търсят подслон при него, както птиците, които са излетели от гнездото, отново се устремяват към него, за да намерят покой. Единствената цел на ведическото знание е да помогне на човека да опознае Върховния Бог, както самият Бог казва в Бхагавад-гӣта̄ (15.15): ведаиш ча сарваир ахам ева ведях̣. Мъдрите хора, които са като лебеди, с цената на всичко се стремят да се приютят при Бога и не блуждаят из дебрите на ума чрез безплодни разсъждения върху различните философски системи.
Милостивият Бог е направил така, че река Ганг да протича през цялата вселена. Всеки, който се потопи в нейните свещени води, се освобождава от последиците на греховете си, които върши на всяка крачка. На този свят има много реки, пробуждащи у човека съзнанието за Бога, щом той се потопи в тях. И най-главната от всичките е река Ганг. В Индия текат пет свещени реки, но няма река, която да е по-свещена от Ганг. Река Ганг и Бхагавад-гӣта̄ са главният източник на трансцендентално щастие за хората и тези, които са мъдри, приемат подслон при тях, за да се върнат вкъщи, обратно при Бога. Дори Шрӣпа̄да Шан̇кара̄ча̄ря казва, че малко знание от Бхагавад-гӣта̄ и глътка вода от Ганг могат да спасят човека от наказанието на Ямара̄джа.