По време на церемониите, в които щедро се раздава храна на бра̄хман̣ите и на ваиш̣н̣авите, домакините могат да опитат остатъците от приготвените ястия само след като получат позволението на гостите. Следвайки този обичай, потомците на Вр̣ш̣н̣и и Бходжа измолили разрешение от бра̄хман̣ите и започнали да опитват приготвените ястия. В определени случаи кш̣атриите имат право да пият, затова всички потомци на Вр̣ш̣н̣и и Бходжа започнали да пият слабото вино, приготвено от ориз. От него те се опили и разсъдъкът им се помътил толкова много, че забравили за роднинството си и взели да се обсипват с груби думи, които ги ранявали в самото сърце. Алкохолът оказва толкова пагубно въздействие, че дори най-благородните хора загубват разум, когато се напият. Не подобавало на потомците на Вр̣ш̣н̣и и Бходжа да се самозабравят, но по волята на Върховния това станало и те започнали да се нагрубяват един друг.

Когато се появи нужда от горски пожар, той избухва по волята на Върховния от триенето между бамбуците. По същия начин когато Богът пожелал, всички потомци на Яду загинали в самоунищожителната схватка. Както в горските дебри няма никой, който да подпали гората, така във вселената нямало сила, която да погуби потомците на Яду, закриляни от самия Бог. Но Богът искал тяхната гибел и те се подчинили на волята му, както показва думата тад-анугя̄та.

Всички описани по-горе събития, които се случили с Я̄давите и Бходжите, били осъществени от вътрешната енергия на Бога, защото Той искал когато изпълни мисията си на Земята, роднините му да се върнат обратно по своите обители. Те всички били негови синове и внуци и родителската му любов ги закриляла от всички беди. Как тогава било възможно да загинат, докато Той още е на Земята? Отговорът на този въпрос се съдържа в настоящата строфа: всичко това било дело на самия Бог (сва̄тма-ма̄я̄я̄х̣). Роднините на Бога били или инкарнации на негови пълни експанзии, или полубогове от райските планети, затова преди да напусне този свят, с помощта на вътрешната си енергия Той ги разделил. Преди да се отправят всеки към своята обител, те били изпратени в святото място Прабха̄са, където извършили благочестиви ритуали и после се наяли и напили до насита. След това Богът направил така, че те заминали обратно за своите обители и светът научил, че могъщата династия Яду вече не съществува. В предишната строфа много важна беше думата анугя̄та, която посочва, че всички тези събития били предизвикани лично от Бога. Тези негови забавления не са проявления на външната му енергия, материалната природа. Те са изява на вътрешната енергия и са вечни, затова човек не трябва да мисли, че Я̄давите и Бходжите са загинали в обикновено пиянско сбиване. Като коментира тези събития, Шрӣла Джӣва Госва̄мӣ ги нарича чародейства.

Докато Уддхава се намирал в Два̄рака̄, Богът го предупредил, за да му помогне да избегне нещастията, които щели да настъпят с неговото напускане и с гибелта на династията Яду. Богът посъветвал Уддхава да отиде в Бадарика̄шрама, защото там той можел да общува с преданите на Нара-На̄ра̄ян̣а и като отдава заедно с тях предано служене, да развие още по-силно желание за възпяване и слушане, знание и отречение.

Хората, които живеят в отречение от света, често се подслоняват под някое дърво. Уддхава открил Бога в същото положение, досущ като ония, които нямат подслон. Богът притежава цялото мироздание, затова всичко е негов подслон и всичко е под неговия подслон. Той, поддържащият всички материални и духовни светове, е убежище на всичко съществуващо. Затова съвсем не било удивително, че се подслонил под едно дърво, както правят странстващите отшелници, отрекли се от света.

Според Шрӣла Виш̣вана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура позата, в която Богът седял – облегнал гръб на младото баняново дърво, – съдържа в себе си много дълбок смисъл. Баняновото дърво е наречено ашваттха, защото е много дълголетно; то живее в продължение на много години. Въздушните корени на това дърво и енергиите им са материалните елементи, пет на брой: земя, вода, огън, въздух и етер. Материалните енергии, които баняновото дърво символизира, са породени от външната енергия на Бога и затова се намират зад гърба му. А понеже тази вселена е най-малката от всички останали, баняновото дърво е наречено „малко“ (буквално „дете“). Думата тякта-пиппалам означава, че Богът вече бил приключил забавленията си в тази малка вселена. Но тъй като е абсолютен и е вечно блажен, няма никаква разлика, когато Той изоставя и когато приема нещо. И така, Богът бил готов да напусне тази вселена и да замине за друга, подобно на слънцето, което залязва на една планета и едновременно с това изгрява на друга, без да променя собственото си положение.

Маитрея бил един от учениците на Махарш̣и Пара̄шара, бащата на Вя̄садева, затова той и Вя̄садева били близки приятели и си желаели един другиму само добро. По волята на щастливия случай Маитрея стигнал до мястото, където бил Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. Срещата с Бога не е обикновено събитие. Маитрея бил велик мъдрец и много голям философ, но не бил чист предан на Бога, затова срещата му с Бога най-вероятно се дължала на агя̄та-сукр̣ти – на някакво несъзнателно предано служене. Чистите предани постоянно са погълнати от дейностите на чистото предано служене и затова техните срещи с Бога са нещо напълно естествено. Но когато личности, които не са стигнали до това равнище, срещнат Бога, това се дължи само на непредвиденото щастие, по силата на което са извършили нещо в служба на Бога, макар и несъзнателно.

И Уддхава, и Маитрея били велики души, но Богът се отнесъл с повече благосклонност към Уддхава, защото той бил безукорно чист предан. Един гя̄на-бхакта, т.е. човек, чиято преданост е примесена с монистични възгледи, не е чист предан. Маитрея бил предан, но в предаността му имало примеси. Отношенията между Бога и неговите предани се градят на основата на трансценденталната любов, а не на философското знание или плодоносните дейности. В трансценденталното любовно служене за Бога няма място за монистична философия или плодоносни дейности. Гопӣте във Вр̣нда̄вана не били нито ерудирани философи, нито йогӣ мистици. Те изпитвали към Бога спонтанна любов, затова за тях нямало друг по-скъп от Кр̣ш̣н̣а, а за Кр̣ш̣н̣а нямало други по-скъпи от тях. Бог Чайтаня потвърдил, че отношенията на гопӣте с Кр̣ш̣н̣а са най-висшите отношения. Тази строфа показва, че Богът се отнасял към Уддхава с повече топлота и нежност, отколкото към Маитрея Муни.

Уддхава е един от вечните спътници на Бога. В миналото пълната експанзия на Уддхава била един от осемте Васувци. Веднъж, много отдавна, осемте Васувци и полубоговете от висшите планетарни системи (полубоговете отговарят за управлението на вселенските дела) извършвали жертвоприношение, за да постигнат висшите цели, които си поставяли в своя живот. Тогава този от Васувците, който бил експанзия на Уддхава, пожелал да стане придружител на Бога. Богът знаел това, защото присъства в сърцето на всяко живо същество като Парама̄тма̄, Свръхсъзнание. В сърцето на всеки се намира Свръхсъзнанието, което дарява с памет ограниченото съзнание на живото същество. Понеже е само ограничено съзнание, живото същество забравя това, което се е случило в миналия му живот, но Свръхсъзнанието му подсказва как да действа на основата на знанията, натрупани в миналото. Тази истина се потвърждава на различни места в Бхагавад-гӣта̄: йе ятха̄ ма̄м̇ прападянте та̄м̇с татхаива бхаджа̄мй ахам (Бхагавад-гӣта̄, 4.11), сарвася ча̄хам̇ хр̣ди саннивиш̣т̣о маттах̣ смр̣тир гя̄нам апоханам̇ ча (Бхагавад-гӣта̄, 15.15).

Всеки е свободен да желае каквото поиска, но изпълнител на желанията е Върховният Бог. Всеки има независимостта да мисли и да желае, но осъществяването на желанията зависи от върховната воля. Този закон е намерил израз в думите „Човек предполага, Господ разполага“. В далечните времена, когато полубоговете и Васувците извършвали жертвоприношения, Уддхава, който тогава бил един от Васувците, поискал да стане спътник на Бога – нещо, което е практически неосъществимо за хората, заети с емпирични философски разсъждения или плодоносни дейности. Те дори не подозират, че някой може да стане спътник на Бога. По Божията милост само чистите предани могат да разберат, че личното общуване с Бога е най-висшето съвършенство на живота. Богът уверил Уддхава, че ще изпълни желанието му. И думите, с които Той се обърнал към Уддхава, накарали великия мъдрец Маитрея най-после да осъзнае цялата важност на общуването с Бога.

Когато човек е познал докрай Бога, в степента, в която това е възможно за съвършеното живо същество, постигнало освобождение, той получава възможност да влезе в духовното небе, където се намират планетите Вайкун̣т̣хи. Мигове преди да изчезне от взора на обитателите на тази вселена, Богът бил седнал на едно усамотено място и в този момент Уддхава имал щастието да го види и да получи от него разрешение да влезе във Вайкун̣т̣ха. В действителност Богът се намира едновременно навсякъде; на обитаващите една или друга вселена само им изглежда, че Той се появява и изчезва. Той е като слънцето. Слънцето не се появява и не изчезва – просто на хората им се струва, че сутрин то изгрява, а вечер залязва. Богът, който живее във Вайкун̣т̣ха, се намира едновременно навсякъде и във Вайкун̣т̣ха, и извън нея.

Дадената строфа допълва обяснението за природата на Върховния Аз, което било предадено на Брахма̄ и което е изложено във Втора песен на това велико произведение. Богът казал, че е изложил пред Брахма̄ същността на Шрӣмад Бха̄гаватам, за да му помогне да осъзнае неговия личностен аспект. Настоящата строфа доказва пълната несъстоятелност на имперсоналистичните коментари към четирите изначални строфи на Шрӣмад Бха̄гаватам, изложени във Втора песен. По този повод Шрӣдхара Сва̄мӣ също отбелязва, че кратката форма на Бха̄гаватам описва забавленията на Бог Кр̣ш̣н̣а и никога не е потвърждавала възгледите на имперсоналистите.

Спътниците на Бога на планетите във Вайкун̣т̣ха получават тяло като тялото на Бог Виш̣н̣у и изглеждат досущ като Бога. Това освобождение се нарича са̄рӯпя-мукти и е един от петте вида освобождение. Преданите, които отдават на Бога трансцендентално любовно служене, никога не приемат са̄юджя-мукти, или сливане с брахмаджьоти, сиянието на Бога. Те са в състояние да постигнат не само освобождение, но и всички възможни цели в рамките на религиозността, икономическото развитие и сетивното наслаждение, чак до равнището на полубоговете от райските планети. Но чистите предани, какъвто бил Уддхава, отказват да приемат тези блага. Те просто искат да служат на Бога и не мислят за своята лична изгода.

Чистите предани не изпитват особен интерес към философските разсъждения, свързани с трансценденталното знание за Бога. Още повече че никой не може да опознае Бога докрай. На преданите им стига и малкото знание, което имат, защото разказите за трансценденталните забавления на Върховния, за които те слушат и които възпяват, им носят пълно удовлетворение. Повествованията за Бога даряват преданите с пълно трансцендентално блаженство. Но някои от забавленията на Бога изглеждат противоречиви дори за чистите предани, затова Уддхава помолил Божествената Личност да изясни някои от тези противоречия. Казва се, че самият Бог не е длъжен да прави нищо, и това наистина е така, защото Той не взема участие дори в сътворяването и поддържането на материалния свят. Затова изглежда необяснимо, че Той лично повдигнал хълма Говардхана, за да защити чистите си предани. Богът е Върховният Брахман, Абсолютната Истина, Божествената Личност, но приела човешки образ, затова Уддхава се съмнявал, че Той може да извършва толкова много трансцендентални деяния.

Между Божествената Личност и безличностния Брахман няма никаква разлика. Тогава как може Богът да върши толкова много неща, щом за безличностния Брахман се казва, че е чужд както на материалната, така и на духовната дейност? Ако Богът е вечен и нероден, тогава защо се родил като син на Девакӣ и Васудева? От него се бои дори ка̄ла, върховният страх, а Той се уплашил от сражението с Джара̄сандха и се скрил в една крепост. Как може този, който черпи удовлетворение от самия себе си, да търси наслаждение в обществото на жени? Защо се жени за тях и защо, досущ като обикновен семеен, изпитва удоволствие от семейния живот, от обкръжението на деца, роднини и родители? Тези на пръв поглед противоречиви действия озадачават и най-великите мъдреци, които в объркването си не могат да разберат дали всъщност Богът не действа, или пък действията му не са истински.

Отговорът на всички тези въпроси е един: Богът няма нищо общо с материалните дейности. Всичките му дейности са трансцендентални. Светските философи обаче не могат да разберат това. Те наистина се объркват от деянията на Бога, докато трансценденталните предани не виждат в тях нищо учудващо. Разбира се, концепцията, че Абсолютната Истина е Брахман, изключва всички материални дейности, но концепцията, че Абсолютната Истина е Парабрахман, предполага безкрайно многообразие от трансцендентални дейности. Истински трансценденталист е този, който познава разликата между понятията Брахман и Върховен Брахман. Такава личност никога не може да бъде заблудена. Самият Бог също утвърждава в Бхагавад-гӣта̄ (10.2): „Дори великите мъдреци и полубогове трудно могат да узнаят дейностите ми и трансценденталните ми енергии“. Правилно обяснение за дейностите на Бога дал дядо Бхӣш̣мадева (Шрӣмад Бха̄гаватам, 1.9.16):

Всъщност Уддхава не бил ни най-малко озадачен, но казвал, че всички тези противоречия го озадачават. Целият разговор между него и Кр̣ш̣н̣а бил предназначен за Маитрея, който седял до тях. Богът се обръщал към Уддхава за съвет, когато Джара̄сандха и хората му нападнали града и когато извършвал големи жертвоприношения, част от задълженията му като цар на Два̄рака̄. Тъй като Богът не е подвластен на вечното време, Той няма минало, сегашно и бъдеще и нищо не може да остане скрито за него. Интелигентността му е цялостна и завършена сама по себе си. Затова наистина е удивително, че Той викал Уддхава, за да търси от него съвети. Тези деяния на Бога изглеждат противоречиви, въпреки че няма противоречие в неговите ежедневни дейности. Затова е по-добре да ги приемем такива, каквито са, и да не се опитваме да ги обясняваме.

Чистият предан, какъвто бил Уддхава, не изпитва материални страдания, защото постоянно е зает да отдава на Бога трансцендентално любовно служене. Той страда само когато е лишен от възможност да общува с Бога. Постоянните възпоминания за дейностите на Върховния му дават сили да живее. Затова Уддхава помолил Бога да бъде милостив и да му открие знанието, съдържащо се в Шрӣмад Бха̄гаватам, което по-рано Той бил предал на Брахма̄джӣ.

В този стих особено внимание заслужават думите парама̄м̇ стхитим. Богът не открил тайните на своето трансцендентално положение дори пред Брахма̄, когато му обяснявал четирите строфи на Шрӣмад Бха̄гаватам (2.9.33 – 36). Трансценденталната позиция на Бога обхваща неговите отношения с преданите, които са заети с трансцендентално любовно служене в Два̄рака̄ и Вр̣нда̄вана. Когато Богът описвал своето особено, трансцендентално положение, Той се обръщал изключително към Уддхава, въпреки че великият мъдрец Маитрея също бил там. Затова Уддхава съзнателно използвал думата махям („на мен“). Хората, чиято преданост е примесена със спекулативно знание или плодоносни дейности, трудно могат да разберат трансценденталната позиция на Бога. Той много рядко открива тайната на съкровените си любовни дейности пред обикновените предани, които са привлечени от преданост, примесена с философски търсения и мистицизъм. Тези дейности всъщност са непостижимите забавления на Бога.

Животът на Шрӣ Уддхава е истински символ на чатух̣-шлокӣ Бха̄гаватам, който Върховният Бог предал на Брахма̄джӣ. Философите ма̄я̄ва̄дӣ отделят тези четири велики и важни строфи на Шрӣмад Бха̄гаватам от техния контекст и със средствата на граматиката ги тълкуват така, че им придават смисъл, който да подкрепя безличностните им монистични схващания. Тук се дава достоен отговор на подобни философи самозванци. Строфите на Шрӣмад Бха̄гаватам изграждат едно съвършено теистично учение, което може да бъде разбрано само от учениците, изучили Бхагавад-гӣта̄. Привържениците на безплодните и неавторитетни философски теории оскърбяват лотосовите нозе на Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, защото изопачават смисъла на Бхагавад-гӣта̄ и Шрӣмад Бха̄гаватам, а с това заблуждават читателите и си прокарват път право към ада Андхата̄мисра. Както се утвърждава в Бхагавад-гӣта̄ (16.20), подобни завистливи философи не притежават никакво знание и са обречени да влачат жалко съществуване живот след живот. Те напразно се позовават на Шрӣпа̄да Шан̇кара̄ча̄ря, защото той никога не е дръзвал да оскверни лотосовите нозе на Бог Кр̣ш̣н̣а. Според Бог Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху, Шрӣпа̄да Шан̇кара̄ча̄ря проповядвал ма̄я̄ва̄дската философия с точно определена цел. Тази философия била необходима, за да нанесе поражение на учението на будизма, което отричало съществуването на душата. Шан̇кара̄ча̄ря не целял да утвърждава философията ма̄я̄ва̄да за вечни времена; тя била една извънредна мярка. Затова в коментара си към Бхагавад-гӣта̄ Шан̇кара̄ча̄ря признава Бог Кр̣ш̣н̣а за Върховната Божествена Личност. Тъй като бил велик предан на Кр̣ш̣н̣а, той не се осмелил да коментира Шрӣмад Бха̄гаватам – това би било открито оскърбление срещу лотосовите нозе на Бога. Но по-сетнешните спекулиращи мислители, адепти на философията ма̄я̄ва̄да, започнали да пишат напълно произволни и никому ненужни коментари към чатух̣-шлокӣ на Бха̄гаватам.

Привържениците на умозрителното монистично философстване нямат работа с Шрӣмад Бха̄гаватам – неговият велик автор лично им забранява да се докосват до това ведическо произведение. Шрӣла Вя̄садева категорично забранява на хора, заети със светска религиозна дейност, икономическо развитие, сетивно наслаждение или дори стремящи се към освобождение, да се опитват да проникнат в смисъла на Шрӣмад Бха̄гаватам, защото той не е предназначен за тях (Шрӣмад Бха̄гаватам, 1.1.2). Шрӣпа̄да Шрӣдхара Сва̄мӣ, велик коментатор на Шрӣмад Бха̄гаватам, също категорично забранява на монистите и на тези, които се стремят към безличностно освобождение, да беседват върху Шрӣмад Бха̄гаватам. Това произведение не е за тях. И въпреки това подобни самозванци упорито се опитват да разберат Шрӣмад Бха̄гаватам, с което извращават смисъла му и допускат в нозете на Бога оскърбления, каквито не смеел да прави дори Шрӣпа̄да Шан̇кара̄ча̄ря. Така тези хора се обричат на окаяно съществуване, пълно с нещастия. Специално трябва да подчертаем, че Уддхава чул обяснението на чатух̣-шлокӣ на Бха̄гаватам от самия Бог, който предал тези строфи най-напред на Брахма̄джӣ. А сега Богът открил една още по-поверителна част от науката за себепознанието – парама̄м̇ стхитим. Когато постигнал науката за себепознанието и за любовното служене на Бога, Уддхава потънал в дълбока печал, предизвикана от раздялата с Бога. Докато човек не постигне равнището на Уддхава – обзет от трансцендентална любов към Бога, постоянно да чувства раздялата с него, както това показвал Бог Чайтаня, – той не може да разбере истинския смисъл на четирите основни строфи на Шрӣмад Бха̄гаватам. Човек не бива да изкривява смисъла на Шрӣмад Бха̄гаватам с произволните си коментари и така да поема по опасния път на оскърбленията.

Чистият предан, достигнал равнището на Уддхава, постоянно общува с Бога в двойното усещане за едновременна среща и раздяла. Той не прекъсва трансценденталното си служене за Бога нито за миг. Основното му занимание е да служи на Бога. Уддхава не можел да понесе раздялата с Бога и затова се отправил към Бадарика̄шрама, изпълнявайки волята му, защото волята на Бога не се отличава от самия Бог. Докато човек изпълнява волята на Бога, Той всъщност не е разделен от него.

Бадарика̄шрама, разположен в Хималаите, е обител на мъдреците Нара и На̄ра̄ян̣а и е едно от великите святи места за индусите. И днес хиляди благочестиви индуси отиват там, за да се поклонят на Нара-На̄ра̄ян̣а, инкарнацията на Бога. Тази строфа очевидно показва, че това свято място е било посещавано още преди пет хиляди години от светци като Уддхава и че дори по онова време то е било известно като много древно. Обикновеният човек много трудно може да стигне до Бадарика̄шрама, защото той се намира в една непристъпна част от Хималаите, която почти целогодишно е покрита от сняг. Хората могат да отидат до Бадарика̄шрама само през кратките летни месеци, и то с цената на много трудности. На земята има четири дха̄ми (царства на Бога), които представят планетите от духовния свят, състоящ се от брахмаджьоти и Вайкун̣т̣хите. Това са Бадарика̄шрама, Рамешвара, Джаганна̄тха Пурӣ и Два̄рака̄. По примера на предани като Уддхава набожните индуси и до ден-днешен посещават тези святи места, за да постигнат съвършенство по пътя на духовното познание.

Видура разбрал как е завършила битката при Курукш̣етра: с гибелта на неговите приятели и роднини, с унищожението на династията Яду, а също и с напускането на Бога. Всичко това за известно време го накарало да потъне в дълбоко отчаяние, но тъй като притежавал трансцендентално знание, с негова помощ той скоро успял да успокои чувствата си. Както се казва в Бхагавад-гӣта̄, скръбта от загубата на тези, с които дълго сме били свързани в кръвни или приятелски връзки, е напълно естествена, но ние трябва да се научим да я превъзмогваме с помощта на по-висшето, трансценденталното знание. Уддхава и Видура започнали да говорят за Кр̣ш̣н̣а по залез-слънце и сега, благодарение на контакта си с Уддхава, Видура още по-дълбоко разбирал трансценденталното знание.

Видура бил много по-възрастен от Уддхава. Уддхава бил брат и връстник на Кр̣ш̣н̣а, а Видура бил на възрастта на бащата на Кр̣ш̣н̣а, Васудева. Но макар и по-млад, Уддхава бил много напреднал в преданото служене и затова тук е наречен най-главен сред отдадените на Бога. Видура виждал това и затова се обърнал към Уддхава по такъв почтителен начин. С такава учтивост се отнасят един към друг истинските предани.

Слугите на Бога всъщност са слуги на обществото. Те нямат други интереси, освен да просвещават хората с трансцендентално знание. Те се стремят да разпространяват знанието за връзката на живото същество с Върховния Бог, за дейностите в рамките на тази трансцендентална връзка и за крайната цел на човешкия живот. Това е действителното знание, което може да помогне на обществото да постигне истинско благоденствие. Знанието, свързано с удовлетворяването на потребностите на тялото (ядене, спане, размножаване и самозащита), което е приело формата на различни клонове от науката, е временно знание. Живото същество не е материално тяло, а вечна неотделима частица от Върховното Същество, затова за него е изключително важно да съживи у себе си знанието за природата на своето аз. Без това знание човешкият му живот преминава напразно. Отговорната задача за разпространяване на трансценденталното знание е поверена на слугите на Бог Виш̣н̣у и в изпълнение на дълга си те бродят по земята и по другите планети във вселената. И така, знанието, което Уддхава получил от самия Бог, заслужавало да се разпространи сред хората, особено сред личности като Видура, постигнали много голям напредък в преданото служене към Бога.

Истинското трансцендентално знание стига до нас по веригата на ученическата последователност, като се предава от Бога на Уддхава, от Уддхава на Видура и т.н. Такова висше трансцендентално знание не може да се постигне чрез несъвършени разсъждения, както се опитват да правят светските философи ерудити, обичащи да спорят. Видура искал да получи от Уддхава съкровеното знание, наречено парама̄м̇ стхитим – знание, което ни позволява да узнаем Бога чрез трансценденталните му забавления. Въпреки че бил по-възрастен от Уддхава, Видура се стремял да стане негов трансцендентален слуга. На същия принцип, залегнал в основата на трансценденталната ученическа последователност, ни учи и Бог Чайтаня. Той казва, че човек може да приема трансцендентално знание от всички, независимо дали те са бра̄хман̣и, шӯдри, семейни или сання̄сӣ, стига да владеят до съвършенство науката за Кр̣ш̣н̣а. Истински духовен учител е този, който владее науката за Кр̣ш̣н̣а.

Дори този, който има обширни познания в трансценденталната наука, трябва да внимава да не допуска оскърблението маря̄да̄-вятикрама, т.е. да пренебрегва по-високостояща личност. Свещените писания ни предупреждават да не престъпваме закона, който забранява маря̄да̄-вятикрама, защото иначе съкращаваме живота си и се лишаваме от богатство, слава, добродетели и от всички земни блага. Да познаваш добре трансценденталната наука, означава да умееш да я прилагаш на практика. И тъй като Уддхава знаел добре всички тънкости на трансценденталната наука, той посъветвал Видура да се обърне към Маитрея Р̣ш̣и, щом иска да получи трансцендентално знание. Видура желаел да приеме за духовен учител Уддхава, но Уддхава не се съгласил с тази роля, защото Видура бил на годините на баща му. По тази причина той не склонил да приеме Видура за свой ученик, още повече когато наблизо бил Маитрея. Според етикета човек не трябва да поучава другите в присъствието на личност, която заема по-високо положение от него, независимо че може да е достатъчно компетентен. Ето защо Уддхава решил да изпрати стареца Видура при Маитрея, който също бил на преклонна възраст и освен това знаел много, тъй като бил получил наставления направо от Бога, преди Той да напусне тленния свят. И Уддхава, и Маитрея били наставлявани лично от Бога и затова и двамата можели да станат духовни учители на Видура и на всекиго другиго, но заради преклонната си възраст Маитрея се ползвал с предимство в ролята на духовен наставник, особено в дадения случай, когато ставало дума за Видура, който бил много по-възрастен от Уддхава. Човек не бива да става духовен учител от стремеж към нищожни и жалки цели като слава или богатство. Той може да стане духовен учител само за да служи по този начин на Бога. Богът на никого не прощава дързостта маря̄да̄-вятикрама. Човек никога не трябва да пренебрегва по-възрастния духовен учител заради собствените си интереси, богатство и слава. Дързостта на подобен самозван гуру се отразява пагубно върху духовното му развитие.

Тук Кр̣ш̣н̣а е наречен с думата виш̣ва-мӯрти. И Уддхава, и Видура били много нещастни от заминаването му и колкото повече говорели за трансценденталното име, слава и качества на Бог Кр̣ш̣н̣а, толкова по-отчетливо виждали образа му навсякъде. Подобно видение на трансценденталната форма на Бога не е мираж или плод на въображението. Този образ е самата Абсолютна Истина. Когато човек вижда Бога под формата на виш̣ва-мӯрти, това не значи, че Богът губи своята личностност или вечната си трансцендентална форма. Напротив, в тази същата форма Той става видим навсякъде.

Според Шрӣ Джӣва Госва̄мӣ думата нидханам се отнася до трансценденталната обител на Бога. Ни означава „най-висше“, а дханам значи „богатство“. И понеже обителта на Бога е най-висшето проявление на трансценденталното богатство, тя може да бъде наречена нидханам. Отделно от това граматично уточнение, истинското предназначение на думата нидханам е да покаже, че всички потомци на династиите Вр̣ш̣н̣и и Бходжа били лични спътници на Бога и след края на забавленията му всичките се върнали обратно по своите места в трансценденталната обител.

Шрӣла Виш̣вана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура обяснява думата а̄кр̣тим като „забавления“. А̄ означава „пълни“, а кр̣тим означава „трансцендентални забавления“. Тъй като Богът е тъждествен с трансценденталното си тяло, и дума не може да става Той да го сменя или да го напуска. За да не нарушава правилата и обичаите на материалния свят, Богът прави да изглежда така, сякаш се ражда и напуска тялото си, но неговите чисти предани добре знаят каква е истината. Затова е много важно тези, които се отнасят сериозно към изучаването на Шрӣмад Бха̄гаватам, да се ползват от бележките и коментарите на великите а̄ча̄рии, такива като Джӣва Госва̄мӣ и Виш̣вана̄тха Чакравартӣ. Хората, които не са предани на Бога, могат да виждат в тези коментари и пояснения на а̄ча̄риите само казуистика, но учениците в линията на ученическата последователност осъзнават тяхната важност и съвършен смисъл.

Думата упагатеш̣у също заслужава внимание. Всички потомци на Вр̣ш̣н̣и и Бходжа отишли право в обителта на Бога. Другите предани не стигат до тази обител веднага, но чистите предани не се съблазняват от богатството на никоя от планетите в материалния свят. Понякога преданите, на които им предстои да заминат за обителта на Бога, изпитват известно любопитство и влечение към богатството на висшите материални планети, разположени над Земята, и затова искат да ги видят, докато се издигат по пътя към съвършенството. Но Вр̣ш̣н̣ите и Бходжите заминали право при Бога, защото не изпитвали никакъв интерес към материалните планети. Шрӣла Виш̣вана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура пише още, че според речника Амара коша а̄кр̣ти означава така също и „знак“. Бог Кр̣ш̣н̣а дал знак на Уддхава, че след заминаването му трябва да отиде в Бадарика̄шрама. И понеже бил чист предан, Уддхава ревностно се заел да изпълни тази повеля на Бога, вместо да се върне обратно в обителта му. Това била причината, поради която той единствен останал на Земята дори след като Богът вече я напуснал.

В този стих думата тякш̣ян заслужава много сериозно внимание, защото посочва, че Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а напуснал тялото си. Той е вечната форма на битието, знанието и блаженството и затова тялото му и самият Той са едно и също нещо. Тогава как е възможно Той да напусне тялото си и да изчезне от лицето на света? Неотдадените, или ма̄я̄ва̄дӣте, водят бурни полемики за загадъчното напускане на Бога. В своята Кр̣ш̣н̣а сандарбха Шрӣла Джӣва Госва̄мӣ подробно изяснява този въпрос и разсейва съмненията на невежите хора.

Според утвържденията на Брахма сам̇хита̄ Богът проявява себе си в множество форми. Там се казва, че формите, които Той притежава, са безброй и когато се появи пред погледа на живите същества, както направил Бог Кр̣ш̣н̣а, всички тези форми се сливат в едно с него. Освен тези непогрешими форми Той притежава и вселенска форма, която показал пред Арджуна на бойното поле Курукш̣етра. В дадената строфа е използвана и думата спхӣтам, която идва да покаже, че Богът оставил гигантската си вселенска форма, наречена вира̄т̣-рӯпа, а не своята изначална, вечна форма, защото е крайно невероятно Той да започне да променя своята форма сач-чид-а̄нанда. Преданите на Бога веднага разбират тази проста истина, но неотдадените, които не служат на Бога по никакъв начин, не я разбират или умишлено повдигат спорове, за да отрекат, че трансценденталното тяло на Бога е вечно. Причина за това е единият от недостатъците на несъвършените живи същества – склонността им да мамят другите.

Освен това дори и днес може да се види, че в различните храмове преданите обожават трансценденталната форма на Бога и наистина съзнават, че формата на мӯртите в храма по нищо не се различава от формата на Бога. Това необяснимо действие на вътрешната енергия на Бога е описано в Бхагавад-гӣта̄ (7.25): на̄хам̇ прака̄шах̣ сарвася йога-ма̄я̄-сама̄вр̣тах̣. Богът си запазва правото да не се разкрива пред всеки. Атах̣ шрӣ-кр̣ш̣н̣а-на̄ма̄ди на бхавед гра̄хям индрияих̣ – е казано в Падма Пура̄н̣а. Името и формата на Бога не могат да бъдат възприети с материалните сетива, но когато се появява пред очите на светските хора, Богът приема формата вира̄т̣-рӯпа. Това допълнително материално проявление на формата на Бога е свързано с Бога така, както определенията са свързани с подлога. Ако махнем от изречението определенията, които поясняват подлога, самият подлог не се променя. По същия начин когато Богът напуска своята вира̄т̣-рӯпа, вечната му форма не се променя, въпреки че между него и всяка една от неизброимите му форми няма принципна разлика. В Пета песен ще видим как на различните планети, както и в многобройните храмове по земята Богът е обожаван в най-различни свои форми.

В коментарите си Шрӣла Джӣва Госва̄мӣ и Шрӣла Виш̣вана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура много подробно са разяснили епизода около напускането на Бога, като при това са цитирали различни автентични ведически писания. Съзнателно не привеждаме тук всички техни коментари, за да не увеличаваме обема на книгата. Същността на въпроса е изложена в Бхагавад-гӣта̄, както цитирахме по-горе: Богът си запазва правото да не се разкрива пред всеки. Той остава скрит за погледа на неотдадените, у които няма любов и преданост, и по този начин още повече ги отдалечава от себе си. Богът се появил заради Брахма̄, който го призовал да дойде и се обърнал с молитви към Кшӣродака-ша̄йӣ Виш̣н̣у. И когато дошъл, всички форми на Виш̣н̣у се слели с него, а щом изпълнил мисията си, те отново се отделили, за да заемат предишните си места.

В тази строфа особено важни са думите: гя̄нам̇ мад-а̄шраям. Трансценденталното знание има три раздела, а именно знание за безличностния Брахман, знание за всепроникващата Свръхдуша и знание за Божествената Личност. Сред тях трансценденталното знание за Божествената Личност се откроява с особената си значимост и се нарича: бхагават-таттва-вигя̄на – специално знание за Личността на Бога. То може да се постигне единствено с чисто предано служене. Бхагавад-гӣта̄ (18.55) потвърждава това: бхактя̄ ма̄м абхиджа̄на̄ти я̄ва̄н яш ча̄сми таттватах̣ – „Само хората, посветили се на предано служене, могат истински да познаят трансценденталното положение на Бога“. Уддхава бил смятан за най-извисения от всички предани по онова време и затова Богът по милостта си лично му предал знание, от което хората да могат да се възползват, когато Богът изчезне от погледа на света. Това била една от причините Уддхава да бъде посъветван да отиде в Бадарика̄шрама, където Богът пребивава под формата на мӯртито Нара-На̄ра̄ян̣а. Този, който е напреднал в трансценденталното знание, може да черпи вдъхновение непосредствено от мӯртите в храма, затова преданите винаги се подслоняват в някой от храмовете на Бога, за да могат по Божията милост да проникнат до дълбините на трансценденталната наука.

Специалното качество, което човек трябва да притежава, за да стане представител на Бога, е да не бъде подвластен на гун̣ите на материалната природа. Най-висшата позиция, която човек може да достигне в материалния свят, е позицията на бра̄хман̣а. Но тъй като бра̄хман̣ите са в гун̣ата на доброто, не е достатъчно човек да е бра̄хман̣а, за да стане представител на Бога. Той трябва да се издигне отвъд самата гун̣а на доброто и да се установи в чистото добро, което не е подвластно на никакви качества на материалната природа. Това трансцендентално равнище се нарича шуддха-саттва, или васудева, и човекът, който го е постигнал, е в състояние да разбере науката за Бога. Гун̣ите на материалната природа не могат да се докоснат до Бога и чистият предан на Бога също не е подложен на тяхното въздействие. Това е основното качество, необходимо за да стане човек едно с Бога. Който е успял да придобие тази трансцендентална черта, е джӣван-мукта, освободен, въпреки че, погледнато отстрани, пак може да се намира сред материалните условия. Такова освобождение постигат ония, които постоянно отдават на Бога трансцендентално любовно служене. В Бхакти-раса̄мр̣та синдху (1.2.187) се казва:

„Всеки, който живее единствено в името на трансценденталното любовно служене за Бога, като посвещава на Бога своите действия, ум и слова, е освободена душа дори когато отстрани изглежда, че води материално съществуване“. Точно такава била трансценденталната позиция на Уддхава и затова той бил избран да представлява Бога, докато самият Бог отсъства физически от този свят. Такъв предан никога не попада под властта на материалната сила, на интелигентността и дори на отречението. Той е в състояние да издържи всички атаки на материалната природа и затова се нарича госва̄мӣ. Само такива госва̄мӣ могат да разберат тайната на трансценденталните любовни отношения с Бога.

Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а е духовният учител на трите свята и изначалният източник на цялото ведическо знание. Но дори с помощта на Ведите е много трудно да бъде постигнат личностният аспект на Абсолютната Истина. За да може човек да разбере, че Личността на Бога е Висшата Абсолютна Истина, е необходимо той да получи знание от самия Бог. Същността на това трансцендентално знание е изложена в Бхагавад-гӣта̄. Човек не може да узнае Върховния Бог, ако не е удостоен с милостта му. Докато бил в материалния свят, Кр̣ш̣н̣а проявил такава особена милост към Арджуна и Уддхава.

На бойното поле Курукш̣етра Богът изговорил Бхагавад-гӣта̄ просто за да убеди Арджуна да се сражава, но въпреки това Бхагавад-гӣта̄ съдържа в себе си същността на трансценденталното знание и за да доведе докрай това изложение, Богът дал наставления и на Уддхава. Богът искал Уддхава да изпълни мисията му и да разпространи знанието, което Той не бил разкрил дори в Бхагавад-гӣта̄. Хората, които са привързани към думите на Ведите, ще научат от тази строфа, че източникът на цялото ведическо знание е Богът. Този, който не е в състояние да разбере Върховната Божествена Личност от страниците на Ведите, може да потърси подслон при някой от преданите на Бога, такъв като Уддхава, за да продължи да напредва в знанието за Върховната Божествена Личност. В Брахма сам̇хита̄ се казва, че човек много трудно може да разбере Върховната Божествена Личност от Ведите, но лесно може да Я разбере от чист предан, такъв като Уддхава. Заради милостта си към великите мъдреци, които живеели в Бадарика̄шрама, Богът упълномощил Уддхава да говори от негово име. Без пълномощията на Бога човек не може нито да разбере, нито да проповядва преданото служене.

Докато бил на Земята, Богът извършил ред необикновени деяния, пътувал дори в космоса, за да донесе па̄риджа̄та от рая, а от владенията на смъртта върнал сина на своя учител Са̄ндӣпани Муни. Уддхава, разбира се, знаел какво представлява животът на другите планети, а всички мъдреци жадно чакали да научат тези неща, както ние се стремим да узнаем повече за планетите в космоса. Уддхава получил конкретно наставление да замине за святото място Бадарика̄шрама, за да предаде това знание не само на мъдреците, които пребивавали там, но и на мӯртите Нара-На̄ра̄ян̣а. Следователно знанието, което Богът открил на Уддхава, било по-поверително от знанието, изложено на страниците на Ведите.

Богът безспорно е източникът на всички знания, а посланието, изпратено по Уддхава до Нара-На̄ра̄ян̣а и другите мъдреци, също било част от ведическото знание. Ала то било много по-поверителна част, затова можело да бъде предадено и разбрано само от такъв чист предан, какъвто бил Уддхава. Тъй като това поверително знание било известно само на Бога и на Уддхава, се казва, че Уддхава е на едно равнище със самия Бог. Всяко живо същество може да достигне равнището на Бога и по примера на Уддхава да стане негов доверен пратеник, стига да заслужи доверието на Бога, като му служи с любов и преданост. Бхагавад-гӣта̄ потвърждава, че Богът открива най-поверителното знание само на чисти предани като Уддхава и Арджуна и човек може да проникне в тази тайна само с тяхна помощ и по никакъв друг начин. Никой не може да разбере Бхагавад-гӣта̄ и Шрӣмад Бха̄гаватам без помощта на преданите на Бога, заслужили неговото доверие. Според Шрӣла Виш̣вана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура поверителното послание, за което се говори тук, се отнасяло до тайната на напускането на Бога и унищожението на неговата династия след края на стогодишното му пребиваване в материалния свят. Всички искали да узнаят тайната около гибелта на династията Яду, затова Богът поверил посланието си на Уддхава и го изпратил в Бадарика̄шрама, за да предаде това послание на Нара-На̄ра̄ян̣а и на другите чисти предани.

Темата за появяването и напускането на Свръхдушата, Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, си остава загадка дори за великите мъдреци. В тази строфа заслужава внимание думата парама̄тманах̣. Обикновеното живо същество се нарича а̄тма̄, но Богът не е обикновено живо същество, а е парама̄тма̄, Свръхдуша. Появяването му като едно от човешките същества и после изчезването му от тленния свят приковават вниманието на изследователите, които продължават да изучават тези въпроси със забележително постоянство. Тези теми предизвикват у тях неотслабващ интерес, защото трябва да бъде открита трансценденталната обител на Бога, където Той отива, след като приключи забавленията си в тленния свят. Но дори великите мъдреци не знаят, че отвъд материалното небе има духовен свят, където Шри Кр̣ш̣н̣а живее вечно със своите спътници, въпреки че в същото време показва забавленията си последователно във всички вселени от тленния свят. Това се потвърждава в Брахма сам̇хита̄ (5.37): голока ева нивасатй акхила̄тма-бхӯтах̣ – „Благодарение на непостижимите си енергии Богът пребивава във вечната си обител Голока, но в същото време под формата на Свръхдуша се намира навсякъде – и в духовния, и в материалния свят – в цялото многообразие на своите проявления“. Затова появяването и напускането му се осъществяват едновременно и никой не може да каже със сигурност кое от тях е началото и кое – краят. Вечните забавления на Бога нямат начало и край и човек трябва да получава знание за тях само от чист предан, без да си губи скъпоценното време в анализи и изследвания.

Както се казва в Бхагавад-гӣта̄, тези, които не са предани, много трудно могат да разберат трансценденталните форми и забавления на Бога. Богът никога не се разкрива пред гя̄нӣте и йогӣте. А освен тях има и хора, у които завистта към Бога така се е просмукала до дъното на сърцата им, че могат да бъдат причислени към категорията на животните. Мисълта за появяването и напускането на Бога предизвиква единствено раздразнение в ума на тези завистливи същества. Както се утвърждава в Бхагавад-гӣта̄ (7.15), грешниците, които живеят само заради материалното наслаждение и работят до несвяст като товарни животни, никога няма да узнаят Божествената Личност заради а̄сурика-бха̄ва, метежния си дух, който ги кара да въстават срещу Върховния Бог.

Експанзиите от трансценденталното тяло на Бога, които Той проявява заради забавленията си в материалния свят, както и тяхното появяване и напускане са много трудни въпроси. Затова на тези, които не са предани, се препоръчва да не разискват появяването и напускането на Бога, за да не нанасят още повече оскърбления в лотосовите му нозе. В Бхагавад-гӣта̄ (16.20) се казва, че колкото повече хората с асуричен манталитет говорят за трансценденталното появяване и напускане на Бога, толкова повече те пропадат до най-тъмните владения на ада. Който се противопоставя на трансценденталното любовно служене на Бога, не се различава твърде от животно, твърди тази строфа от Шрӣмад Бха̄гаватам.

Видура бил обзет от екстаза на любовта, когато разбрал, че Бог Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност, е мислил за него в последния миг от пребиваването си на Земята. Въпреки че Видура смятал себе си за незначителен, по безпричинната си милост Богът си спомнил за него. Видура приел това като велико благоволение и заплакал. Тези сълзи са най-голямото завоевание по пътя на преданото служене. Този, който може да плаче от любов към Бога, със сигурност е постигнал успех в преданото служене.