Skip to main content

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА

Видура среща Маитрея

Текст

уддхава ува̄ча
атха те тад-анугя̄та̄
бхуктва̄ пӣтва̄ ча ва̄рун̣ӣм
тая̄ вибхрам̇шита-гя̄на̄
дуруктаир марма паспр̣шух̣

Дума по дума

уддхавах̣ ува̄ча – Уддхава каза; атха – след това; те – те (Я̄давите); тат – от бра̄хман̣ите; анугя̄та̄х̣ – получили разрешение; бхуктва̄ – щом приеха; пӣтва̄ – пиейки; ча – и; ва̄рун̣ӣм – алкохол; тая̄ – с това; вибхрам̇шита-гя̄на̄х̣ – лишени от знание; дуруктаих̣ – с груби думи; марма – дъното на сърцето; паспр̣шух̣ – докоснаха.

Превод

После всички (потомците на Вр̣ш̣н̣и и Бходжа) с позволението на бра̄хман̣ите опитаха остатъците от праса̄да и освен това пиха оризово вино. От виното те се опиха и в несвяст започнаха да сипят един срещу друг груби думи, които ги засегнаха до дъното на сърцата им.

Пояснение

По време на церемониите, в които щедро се раздава храна на бра̄хман̣ите и на ваиш̣н̣авите, домакините могат да опитат остатъците от приготвените ястия само след като получат позволението на гостите. Следвайки този обичай, потомците на Вр̣ш̣н̣и и Бходжа измолили разрешение от бра̄хман̣ите и започнали да опитват приготвените ястия. В определени случаи кш̣атриите имат право да пият, затова всички потомци на Вр̣ш̣н̣и и Бходжа започнали да пият слабото вино, приготвено от ориз. От него те се опили и разсъдъкът им се помътил толкова много, че забравили за роднинството си и взели да се обсипват с груби думи, които ги ранявали в самото сърце. Алкохолът оказва толкова пагубно въздействие, че дори най-благородните хора загубват разум, когато се напият. Не подобавало на потомците на Вр̣ш̣н̣и и Бходжа да се самозабравят, но по волята на Върховния това станало и те започнали да се нагрубяват един друг.

Текст

теш̣а̄м̇ маирея-дош̣ен̣а
виш̣амӣкр̣та-четаса̄м
нимлочати рава̄в а̄сӣд
вен̣ӯна̄м ива марданам

Дума по дума

теш̣а̄м – на тях; маирея – на пиянството; дош̣ен̣а – заради пороците; виш̣амӣкр̣та – загубиха контрол; четаса̄м – на тези, чиито умове; нимлочати – залязва; равау – слънцето; а̄сӣт – става; вен̣ӯна̄м – на бамбуците; ива – като; марданам – унищожение.

Превод

Както триенето между бамбуците води до унищожение, така на залез-слънце заради пороците на пиянството разсъдъкът им се помъти и те започнаха да се изтребват взаимно.

Пояснение

Когато се появи нужда от горски пожар, той избухва по волята на Върховния от триенето между бамбуците. По същия начин когато Богът пожелал, всички потомци на Яду загинали в самоунищожителната схватка. Както в горските дебри няма никой, който да подпали гората, така във вселената нямало сила, която да погуби потомците на Яду, закриляни от самия Бог. Но Богът искал тяхната гибел и те се подчинили на волята му, както показва думата тад-анугя̄та.

Текст

бхагава̄н сва̄тма-ма̄я̄я̄
гатим̇ та̄м авалокя сах̣
сарасватӣм упаспр̣шя
вр̣кш̣а-мӯлам упа̄вишат

Дума по дума

бхагава̄н – Божествената Личност; сва-а̄тма-ма̄я̄я̄х̣ – чрез вътрешната си енергия; гатим – края; та̄м – това; авалокя – предвиждайки; сах̣ – Той (Кр̣ш̣н̣а); сарасватӣм – река Сарасватӣ; упаспр̣шя – като пийна вода; вр̣кш̣а-мӯлам – при корените на едно дърво; упа̄вишат – седна.

Превод

Божествената Личност, Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, с помощта на вътрешната си енергия предвиждаше края (на своя род). Тогава Той отиде на брега на река Сарасватӣ, пийна малко вода и седна под едно дърво.

Пояснение

Всички описани по-горе събития, които се случили с Я̄давите и Бходжите, били осъществени от вътрешната енергия на Бога, защото Той искал когато изпълни мисията си на Земята, роднините му да се върнат обратно по своите обители. Те всички били негови синове и внуци и родителската му любов ги закриляла от всички беди. Как тогава било възможно да загинат, докато Той още е на Земята? Отговорът на този въпрос се съдържа в настоящата строфа: всичко това било дело на самия Бог (сва̄тма-ма̄я̄я̄х̣). Роднините на Бога били или инкарнации на негови пълни експанзии, или полубогове от райските планети, затова преди да напусне този свят, с помощта на вътрешната си енергия Той ги разделил. Преди да се отправят всеки към своята обител, те били изпратени в святото място Прабха̄са, където извършили благочестиви ритуали и после се наяли и напили до насита. След това Богът направил така, че те заминали обратно за своите обители и светът научил, че могъщата династия Яду вече не съществува. В предишната строфа много важна беше думата анугя̄та, която посочва, че всички тези събития били предизвикани лично от Бога. Тези негови забавления не са проявления на външната му енергия, материалната природа. Те са изява на вътрешната енергия и са вечни, затова човек не трябва да мисли, че Я̄давите и Бходжите са загинали в обикновено пиянско сбиване. Като коментира тези събития, Шрӣла Джӣва Госва̄мӣ ги нарича чародейства.

Текст

ахам̇ чокто бхагавата̄
прапанна̄рти-харен̣а ха
бадарӣм̇ твам̇ прая̄хӣти
сва-кулам̇ сан̃джихӣрш̣ун̣а̄

Дума по дума

ахам – аз; ча – и; уктах̣ – бе ми казано; бхагавата̄ – от Върховния Бог; прапанна – на отдадените; а̄рти-харен̣а – на този, който избавя от страданията; ха – наистина; бадарӣм – в Бадарӣ; твам – ти; прая̄хи – трябва да отидеш; ити – така; сва-кулам – своето семейство; сан̃джихӣрш̣ун̣а̄ – който искаше да унищожи.

Превод

Богът предпазва от всички страдания този, който му се е отдал. Затова когато реши да унищожи рода си, преди това Той ми каза да отида в Бадарика̄шрама.

Пояснение

Докато Уддхава се намирал в Два̄рака̄, Богът го предупредил, за да му помогне да избегне нещастията, които щели да настъпят с неговото напускане и с гибелта на династията Яду. Богът посъветвал Уддхава да отиде в Бадарика̄шрама, защото там той можел да общува с преданите на Нара-На̄ра̄ян̣а и като отдава заедно с тях предано служене, да развие още по-силно желание за възпяване и слушане, знание и отречение.

Текст

татха̄пи тад-абхипретам̇
джа̄нанн ахам ариндама
пр̣ш̣т̣хато 'нвагамам̇ бхартух̣
па̄да-вишлеш̣ан̣а̄кш̣амах̣

Дума по дума

татха̄ апи – но въпреки че; тат-абхипретам – негово желание; джа̄нан – знаейки; ахам – аз; арим-дама – о, победителю на врага (Видура); пр̣ш̣т̣хатах̣ – зад; анвагамам – последвах; бхартух̣ – на господаря; па̄да-вишлеш̣ан̣а – раздялата с неговите лотосови нозе; акш̣амах̣ – не можейки.

Превод

Но въпреки че знаех за желанието му (да унищожи династията), о, Ариндама (Видура), аз го последвах, защото не можех да понеса раздялата с лотосовите нозе на моя господар.

Текст

адра̄кш̣ам екам а̄сӣнам̇
вичинван дайитам̇ патим
шрӣ-никетам̇ сарасватя̄м̇
кр̣та-кетам акетанам

Дума по дума

адра̄кш̣ам – видях; екам – сам; а̄сӣнам – седнал; вичинван – потънал в мисли; дайитам – покровител; патим – господар; шрӣ-никетам – убежище на богинята на процъфтяването; сарасватя̄м – на брега на Сарасватӣ; кр̣та-кетам – приел подслон; акетанам – без подслон.

Превод

И така, аз тръгнах след него и видях как моят покровител и господар (Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а) седи усамотен и потънал в дълбок размисъл, приел подслон на брега на река Сарасватӣ, въпреки че Той самият е подслон за богинята на процъфтяването.

Пояснение

Хората, които живеят в отречение от света, често се подслоняват под някое дърво. Уддхава открил Бога в същото положение, досущ като ония, които нямат подслон. Богът притежава цялото мироздание, затова всичко е негов подслон и всичко е под неговия подслон. Той, поддържащият всички материални и духовни светове, е убежище на всичко съществуващо. Затова съвсем не било удивително, че се подслонил под едно дърво, както правят странстващите отшелници, отрекли се от света.

Текст

шя̄ма̄вада̄там̇ вираджам̇
праша̄нта̄рун̣а-лочанам
дорбхиш чатурбхир видитам̇
пӣта-кауш̣а̄мбарен̣а ча

Дума по дума

шя̄ма-авада̄там – красив, с черен цвят; вираджам – изтъкан от чисто добро; праша̄нта – спокойни; арун̣а – червеникави; лочанам – очи; дорбхих̣ – с ръцете; чатурбхих̣ – четири; видитам – разпознат; пӣта – жълти; кауша – копринени; амбарен̣а – с дрехи; ча – и.

Превод

Тялото на Бога е възчерно на цвят, но е вечно, изпълнено с блаженство и знание и много, много красиво. Очите му, винаги безметежни, са червеникави като изгряващото утринно слънце. Когато видях четирите му ръце, различните символи в тях и жълтите му копринени дрехи, веднага разбрах, че Той е Върховната Божествена Личност.

Текст

ва̄ма ӯра̄в адхишритя
дакш̣ин̣а̄н̇гхри-сарорухам
апа̄шрита̄рбхака̄шваттхам
акр̣ш̣ам̇ тякта-пиппалам

Дума по дума

ва̄ме – на лявото; ӯрау – бедро; адхишритя – поставен; дакш̣ин̣а-ан̇гхри-сарорухам – десният лотосов крак; апа̄шрита – облегнат на; арбхака – младо; ашваттхам – баняново дърво; акр̣ш̣ам – радостен; тякта – изоставил; пиппалам – семейния уют.

Превод

Богът седеше, облегнал гръб на едно младо баняново дърво, положил десния си лотосов крак върху лявото си бедро, и макар че се беше отказал от семейния уют, изглеждаше много радостен в тази поза.

Пояснение

Според Шрӣла Виш̣вана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура позата, в която Богът седял – облегнал гръб на младото баняново дърво, – съдържа в себе си много дълбок смисъл. Баняновото дърво е наречено ашваттха, защото е много дълголетно; то живее в продължение на много години. Въздушните корени на това дърво и енергиите им са материалните елементи, пет на брой: земя, вода, огън, въздух и етер. Материалните енергии, които баняновото дърво символизира, са породени от външната енергия на Бога и затова се намират зад гърба му. А понеже тази вселена е най-малката от всички останали, баняновото дърво е наречено „малко“ (буквално „дете“). Думата тякта-пиппалам означава, че Богът вече бил приключил забавленията си в тази малка вселена. Но тъй като е абсолютен и е вечно блажен, няма никаква разлика, когато Той изоставя и когато приема нещо. И така, Богът бил готов да напусне тази вселена и да замине за друга, подобно на слънцето, което залязва на една планета и едновременно с това изгрява на друга, без да променя собственото си положение.

Текст

тасмин маха̄-бха̄гавато
дваипа̄яна-сухр̣т-сакха̄
лока̄н анучаран сиддха
а̄саса̄да ядр̣ччхая̄

Дума по дума

тасмин – тогава; маха̄-бха̄гаватах̣ – велик предан на Бога; дваипа̄яна – на Кр̣ш̣н̣а-дваипа̄яна Вя̄са; сухр̣т – доброжелател; сакха̄ – приятел; лока̄н – трите свята; анучаран – пътувайки; сиддхе – в този а̄шрам; а̄саса̄да – пристигна; ядр̣ччхая̄ – по случайност.

Превод

Тогава по волята на щастливия случай, след дълго странстване по света, на това място пристигна Маитрея, който бе велик предан на Бога, приятел и доброжелател на великия мъдрец Кр̣ш̣н̣а-дваипа̄яна Вя̄са.

Пояснение

Маитрея бил един от учениците на Махарш̣и Пара̄шара, бащата на Вя̄садева, затова той и Вя̄садева били близки приятели и си желаели един другиму само добро. По волята на щастливия случай Маитрея стигнал до мястото, където бил Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. Срещата с Бога не е обикновено събитие. Маитрея бил велик мъдрец и много голям философ, но не бил чист предан на Бога, затова срещата му с Бога най-вероятно се дължала на агя̄та-сукр̣ти – на някакво несъзнателно предано служене. Чистите предани постоянно са погълнати от дейностите на чистото предано служене и затова техните срещи с Бога са нещо напълно естествено. Но когато личности, които не са стигнали до това равнище, срещнат Бога, това се дължи само на непредвиденото щастие, по силата на което са извършили нещо в служба на Бога, макар и несъзнателно.

Текст

тася̄нурактася мунер мукундах̣
прамода-бха̄ва̄ната-кандхарася
а̄шр̣н̣вато ма̄м анура̄га-ха̄са-
самӣкш̣ая̄ вишрамаянн ува̄ча

Дума по дума

тася – негов (на Маитрея); анурактася – макар да е привързан; мунех̣ – на мъдреца; мукундах̣ – Богът, който дава освобождение; прамода-бха̄ва – с добро настроение; а̄ната – наведено; кандхарася – на рамото; а̄шр̣н̣ватах̣ – докато слушаше така; ма̄м – на мен; анура̄га-ха̄са – с мила усмивка; самӣкш̣ая̄ – като гледаше право в мен; вишра-маян – като ми позволи пълна почивка; ува̄ча – каза.

Превод

Маитрея Муни бе силно привързан към него (към Бога) и го слушаше с радост, навел рамо на една страна. Богът погледна усмихнато право към мен и след като ме покани да седна, каза следните думи.

Пояснение

И Уддхава, и Маитрея били велики души, но Богът се отнесъл с повече благосклонност към Уддхава, защото той бил безукорно чист предан. Един гя̄на-бхакта, т.е. човек, чиято преданост е примесена с монистични възгледи, не е чист предан. Маитрея бил предан, но в предаността му имало примеси. Отношенията между Бога и неговите предани се градят на основата на трансценденталната любов, а не на философското знание или плодоносните дейности. В трансценденталното любовно служене за Бога няма място за монистична философия или плодоносни дейности. Гопӣте във Вр̣нда̄вана не били нито ерудирани философи, нито йогӣ мистици. Те изпитвали към Бога спонтанна любов, затова за тях нямало друг по-скъп от Кр̣ш̣н̣а, а за Кр̣ш̣н̣а нямало други по-скъпи от тях. Бог Чайтаня потвърдил, че отношенията на гопӣте с Кр̣ш̣н̣а са най-висшите отношения. Тази строфа показва, че Богът се отнасял към Уддхава с повече топлота и нежност, отколкото към Маитрея Муни.

Текст

шрӣ-бхагава̄н ува̄ча
веда̄хам антар манасӣпситам̇ те
дада̄ми ят тад дурава̄пам аняих̣
сатре пура̄ виш̣ва-ср̣джа̄м̇ васӯна̄м̇
мат-сиддхи-ка̄мена васо твайеш̣т̣ах̣

Дума по дума

шрӣ-бхагава̄н ува̄ча – Божествената Личност каза; веда – зная; ахам – Аз; антах̣ – отвътре; манаси – умът; ӣпситам – това, което пожела; те – твое; дада̄ми – давам ти; ят – което е; тат – това; дурава̄пам – което много трудно се постига; аняих̣ – от други; сатре – в жертвоприношението; пура̄ – в миналото; виш̣ва-ср̣джа̄м – на тези, които създаваха това творение; васӯна̄м – на Васувците; мат-сиддхи-ка̄мена – с желание да може да общува с мен; васо – о, Васу; твая̄ – от теб; иш̣т̣ах̣ – крайна цел на живота.

Превод

О, Васу, познавам всички твои помисли и затова ми е известно какво желаеше в далечни времена, когато Васувците и останалите полубогове, които бяха отговорни за хода на вселенските дела, извършваха жертвоприношения. Ти искаше единствено да можеш да общуваш с мен. Аз те дарявам с тази възможност, която е непостижима за другите.

Пояснение

Уддхава е един от вечните спътници на Бога. В миналото пълната експанзия на Уддхава била един от осемте Васувци. Веднъж, много отдавна, осемте Васувци и полубоговете от висшите планетарни системи (полубоговете отговарят за управлението на вселенските дела) извършвали жертвоприношение, за да постигнат висшите цели, които си поставяли в своя живот. Тогава този от Васувците, който бил експанзия на Уддхава, пожелал да стане придружител на Бога. Богът знаел това, защото присъства в сърцето на всяко живо същество като Парама̄тма̄, Свръхсъзнание. В сърцето на всеки се намира Свръхсъзнанието, което дарява с памет ограниченото съзнание на живото същество. Понеже е само ограничено съзнание, живото същество забравя това, което се е случило в миналия му живот, но Свръхсъзнанието му подсказва как да действа на основата на знанията, натрупани в миналото. Тази истина се потвърждава на различни места в Бхагавад-гӣта̄: йе ятха̄ ма̄м̇ прападянте та̄м̇с татхаива бхаджа̄мй ахам (Бхагавад-гӣта̄, 4.11), сарвася ча̄хам̇ хр̣ди саннивиш̣т̣о маттах̣ смр̣тир гя̄нам апоханам̇ ча (Бхагавад-гӣта̄, 15.15).

Всеки е свободен да желае каквото поиска, но изпълнител на желанията е Върховният Бог. Всеки има независимостта да мисли и да желае, но осъществяването на желанията зависи от върховната воля. Този закон е намерил израз в думите „Човек предполага, Господ разполага“. В далечните времена, когато полубоговете и Васувците извършвали жертвоприношения, Уддхава, който тогава бил един от Васувците, поискал да стане спътник на Бога – нещо, което е практически неосъществимо за хората, заети с емпирични философски разсъждения или плодоносни дейности. Те дори не подозират, че някой може да стане спътник на Бога. По Божията милост само чистите предани могат да разберат, че личното общуване с Бога е най-висшето съвършенство на живота. Богът уверил Уддхава, че ще изпълни желанието му. И думите, с които Той се обърнал към Уддхава, накарали великия мъдрец Маитрея най-после да осъзнае цялата важност на общуването с Бога.

Текст

са еш̣а са̄дхо чарамо бхава̄на̄м
а̄са̄дитас те мад-ануграхо ят
ян ма̄м̇ нр̣лока̄н раха утср̣джантам̇
диш̣т̣я̄ дадр̣шва̄н вишада̄нувр̣ття̄

Дума по дума

сах̣ – този; еш̣ах̣ – на тези; са̄дхо – о, почтени; чарамах̣ – последната; бхава̄на̄м – на всички твои инкарнации (като Васу); а̄са̄дитах̣ – сега постигна; те – на теб; мат – моя; ануграхах̣ – милост; ят – такава, каквато е; ят – защото; ма̄м – мен; нр̣-лока̄н – планети на обусловените души; рахах̣ – в усамотение; утср̣джантам – докато напускаш; дишт̣я̄ – гледайки; дадр̣шва̄н – това, което си видял; вишада-анувр̣ття̄ – с неотклонна преданост.

Превод

О, достопочтени, сегашният ти живот е последен за теб и е най-съвършеният, защото в него ти получи моята най-висша милост. Сега можеш да напуснеш тази вселена на обусловени живи същества и да заминеш за трансценденталната ми обител Вайкун̣т̣ха. Това, че воден от чистото си и непоколебимо предано служене, ме срещна в това уединено място, е голямо благо за теб.

Пояснение

Когато човек е познал докрай Бога, в степента, в която това е възможно за съвършеното живо същество, постигнало освобождение, той получава възможност да влезе в духовното небе, където се намират планетите Вайкун̣т̣хи. Мигове преди да изчезне от взора на обитателите на тази вселена, Богът бил седнал на едно усамотено място и в този момент Уддхава имал щастието да го види и да получи от него разрешение да влезе във Вайкун̣т̣ха. В действителност Богът се намира едновременно навсякъде; на обитаващите една или друга вселена само им изглежда, че Той се появява и изчезва. Той е като слънцето. Слънцето не се появява и не изчезва – просто на хората им се струва, че сутрин то изгрява, а вечер залязва. Богът, който живее във Вайкун̣т̣ха, се намира едновременно навсякъде и във Вайкун̣т̣ха, и извън нея.

Текст

пура̄ мая̄ проктам аджа̄я на̄бхйе
падме ниш̣ан̣н̣а̄я мама̄ди-сарге
гя̄нам̇ парам̇ ман-махима̄вабха̄сам̇
ят сӯрайо бха̄гаватам̇ ваданти

Дума по дума

пура̄ – много отдавна; мая̄ – от мен; проктам – бе казано; аджа̄я – на Брахма̄; на̄бхйе – от пъпа; падме – върху лотоса; ниш̣ан̣н̣а̄я – на този, който се намира върху; мама – мой; а̄ди-сарге – в началото на сътворението; гя̄нам – знание; парам – възвишено; мат-махима̄ – моето трансцендентално величие; авабха̄сам – това, което изяснява; ят – което; сӯраях̣ – великите учени мъдреци; бха̄гаватамШрӣмад Бха̄гаватам; ваданти – казват.

Превод

О, Уддхава, в дълбока древност, още в началото на творението, по време на милениума на лотоса, Аз говорих на Брахма̄, който седи върху израсналия от пъпа ми лотосов цвят, за моето трансцендентално величие. Великите мъдреци наричат това откровение „Шрӣмад Бха̄гаватам“.

Пояснение

Дадената строфа допълва обяснението за природата на Върховния Аз, което било предадено на Брахма̄ и което е изложено във Втора песен на това велико произведение. Богът казал, че е изложил пред Брахма̄ същността на Шрӣмад Бха̄гаватам, за да му помогне да осъзнае неговия личностен аспект. Настоящата строфа доказва пълната несъстоятелност на имперсоналистичните коментари към четирите изначални строфи на Шрӣмад Бха̄гаватам, изложени във Втора песен. По този повод Шрӣдхара Сва̄мӣ също отбелязва, че кратката форма на Бха̄гаватам описва забавленията на Бог Кр̣ш̣н̣а и никога не е потвърждавала възгледите на имперсоналистите.

Текст

итй а̄др̣токтах̣ парамася пум̇сах̣
пратикш̣ан̣а̄нуграха-бха̄джано 'хам
снехоттха-рома̄ скхалита̄кш̣арас там̇
мун̃чан̃ чхучах̣ пра̄н̃джалир а̄бабха̄ш̣е

Дума по дума

ити – така; а̄др̣та – облагодетелстван; уктах̣ – наречен; парамася – на Върховния; пум̇сах̣ – Божествена Личност; пратикш̣ан̣а – всеки миг; ануграха-бха̄джанах̣ – обект на благоволение; ахам – аз; снеха – привързаност; уттха – настръхване; рома̄ – косми по тялото; скхалита – отслабнаха; акш̣арах̣ – на очите; там – това; мун̃чан – като избърсах; шучах̣ – сълзи; пра̄н̃джалих̣ – с допрени длани; а̄бабха̄ш̣е – казах.

Превод

Уддхава каза: О, Видура, така Върховната Божествена Личност всеки един миг изливаше благословията си върху мен и ми говореше с огромна любов, и тогава моите слова заседнаха в гърлото ми, удавени в сълзи, а космите по тялото ми настръхнаха. Щом избърсах сълзите си, аз допрях молитвено длани и казах.

Текст

ко нв ӣша те па̄да-сароджа-бха̄джа̄м̇
судурлабхо 'ртхеш̣у чатурш̣в апӣха
татха̄пи на̄хам̇ правр̣н̣оми бхӯман
бхават-пада̄мбходжа-ниш̣еван̣отсуках̣

Дума по дума

ках̣ ну ӣша – о, Господи; те – твои; па̄да-сароджа-бха̄джа̄м – на преданите, посветили се на трансцендентално любовно служене в лотосовите Ти нозе; су-дурлабхах̣ – много трудно се постига; артхеш̣у – по отношение на; чатурш̣у – в четирите цели; апи – въпреки; иха – в този свят; татха̄ апи – но; на – не; ахам – аз; правр̣н̣оми – предпочитам; бхӯман – о, велики; бхават – твоите; пада-амбходжа – лотосови нозе; ниш̣еван̣а-утсуках̣ – желая да служа на.

Превод

О, Господи мой, преданите, които са се посветили на трансцендентално любовно служене в твоите лотосови нозе, лесно постигат всичко, свързано с четирите принципа: религиозност, икономическо развитие, сетивно наслаждение и освобождение. Но лично аз, о, велики, предпочитам да служа с любов на лотосовите Ти нозе.

Пояснение

Спътниците на Бога на планетите във Вайкун̣т̣ха получават тяло като тялото на Бог Виш̣н̣у и изглеждат досущ като Бога. Това освобождение се нарича са̄рӯпя-мукти и е един от петте вида освобождение. Преданите, които отдават на Бога трансцендентално любовно служене, никога не приемат са̄юджя-мукти, или сливане с брахмаджьоти, сиянието на Бога. Те са в състояние да постигнат не само освобождение, но и всички възможни цели в рамките на религиозността, икономическото развитие и сетивното наслаждение, чак до равнището на полубоговете от райските планети. Но чистите предани, какъвто бил Уддхава, отказват да приемат тези блага. Те просто искат да служат на Бога и не мислят за своята лична изгода.

Текст

карма̄н̣й анӣхася бхаво 'бхавася те
дурга̄шрайо 'тха̄ри-бхая̄т пала̄янам
ка̄ла̄тмано ят прамада̄-юта̄шрамах̣
сва̄тман-ратех̣ кхидяти дхӣр вида̄м иха

Дума по дума

карма̄н̣и – дейности; анӣхася – на този, който няма желания; бхавах̣ – раждане; абхавася – на този, който никога не се ражда; те – твое; дурга-а̄шраях̣ – като приемаш подслон в крепостта; атха – след това; ари-бхая̄т – от страх пред враговете; пала̄янам – бягаш; ка̄ла-а̄тманах̣ – на този, който управлява вечното време; ят – това; прамада̄-а̄юта – в обкръжението на жени; а̄шрамах̣ – семеен живот; сва-а̄тман – в самия себе си; ратех̣ – този, който се наслаждава; кхидяти – е смутен; дхӣх̣ – разумът; вида̄м – на учените; иха – в този свят.

Превод

О, Господи, дори учените мъдреци се объркват, когато видят как Ти, Всемогъщият, се занимаваш с плодоносни дейности, въпреки че си напълно лишен от желания, как се раждаш, въпреки че си нероден, как Ти, господарят на непобедимото време, в страха си бягаш от врага и се скриваш в крепост, как въпреки че си удовлетворен вътре в себе си, се наслаждаваш на семеен живот и се обграждаш с много жени.

Пояснение

Чистите предани не изпитват особен интерес към философските разсъждения, свързани с трансценденталното знание за Бога. Още повече че никой не може да опознае Бога докрай. На преданите им стига и малкото знание, което имат, защото разказите за трансценденталните забавления на Върховния, за които те слушат и които възпяват, им носят пълно удовлетворение. Повествованията за Бога даряват преданите с пълно трансцендентално блаженство. Но някои от забавленията на Бога изглеждат противоречиви дори за чистите предани, затова Уддхава помолил Божествената Личност да изясни някои от тези противоречия. Казва се, че самият Бог не е длъжен да прави нищо, и това наистина е така, защото Той не взема участие дори в сътворяването и поддържането на материалния свят. Затова изглежда необяснимо, че Той лично повдигнал хълма Говардхана, за да защити чистите си предани. Богът е Върховният Брахман, Абсолютната Истина, Божествената Личност, но приела човешки образ, затова Уддхава се съмнявал, че Той може да извършва толкова много трансцендентални деяния.

Между Божествената Личност и безличностния Брахман няма никаква разлика. Тогава как може Богът да върши толкова много неща, щом за безличностния Брахман се казва, че е чужд както на материалната, така и на духовната дейност? Ако Богът е вечен и нероден, тогава защо се родил като син на Девакӣ и Васудева? От него се бои дори ка̄ла, върховният страх, а Той се уплашил от сражението с Джара̄сандха и се скрил в една крепост. Как може този, който черпи удовлетворение от самия себе си, да търси наслаждение в обществото на жени? Защо се жени за тях и защо, досущ като обикновен семеен, изпитва удоволствие от семейния живот, от обкръжението на деца, роднини и родители? Тези на пръв поглед противоречиви действия озадачават и най-великите мъдреци, които в объркването си не могат да разберат дали всъщност Богът не действа, или пък действията му не са истински.

Отговорът на всички тези въпроси е един: Богът няма нищо общо с материалните дейности. Всичките му дейности са трансцендентални. Светските философи обаче не могат да разберат това. Те наистина се объркват от деянията на Бога, докато трансценденталните предани не виждат в тях нищо учудващо. Разбира се, концепцията, че Абсолютната Истина е Брахман, изключва всички материални дейности, но концепцията, че Абсолютната Истина е Парабрахман, предполага безкрайно многообразие от трансцендентални дейности. Истински трансценденталист е този, който познава разликата между понятията Брахман и Върховен Брахман. Такава личност никога не може да бъде заблудена. Самият Бог също утвърждава в Бхагавад-гӣта̄ (10.2): „Дори великите мъдреци и полубогове трудно могат да узнаят дейностите ми и трансценденталните ми енергии“. Правилно обяснение за дейностите на Бога дал дядо Бхӣш̣мадева (Шрӣмад Бха̄гаватам, 1.9.16):

на хй ася кархичид ра̄джан
пума̄н веда видхитситам
яд-виджигя̄сая̄ юкта̄
мухянти кавайо 'пи хи

Текст

мантреш̣у ма̄м̇ ва̄ упахӯя ят твам
акун̣т̣хита̄кхан̣д̣а-сада̄тма-бодхах̣
пр̣ччхех̣ прабхо мугдха ива̄праматтас
тан но мано мохаятӣва дева

Дума по дума

мантреш̣у – обърна се за съвет; ма̄м – към мен; ваи – като че ли; упахӯя – като повика; ят – подобно; твам – твоя светлост; акун̣т̣хита – без колебание; акхан̣д̣а – неделим; сада̄ – вечно; а̄тма – душа; бодхах̣ – интелигентен; пр̣ччхех̣ – попита; прабхо – о, Господи; мугдхах̣ – объркан; ива – сякаш бе така; апраматтах̣ – въпреки че никога не се объркваш; тат – това; нах̣ – наш; манах̣ – ум; мохаяти – озадачава; ива – като че ли е така; дева – о, Господи.

Превод

О, Господи, времето няма власт на тебе, вечния и неделимия, а съвършеното Ти знание не знае предели. Ти си напълно способен да вземаш съвсем сам всички решения и въпреки това ме викаше, за да чуеш моя съвет, сякаш наистина беше объркан, макар че нищо не е в състояние да те обърка. Тези твои постъпки ме озадачават.

Пояснение

Всъщност Уддхава не бил ни най-малко озадачен, но казвал, че всички тези противоречия го озадачават. Целият разговор между него и Кр̣ш̣н̣а бил предназначен за Маитрея, който седял до тях. Богът се обръщал към Уддхава за съвет, когато Джара̄сандха и хората му нападнали града и когато извършвал големи жертвоприношения, част от задълженията му като цар на Два̄рака̄. Тъй като Богът не е подвластен на вечното време, Той няма минало, сегашно и бъдеще и нищо не може да остане скрито за него. Интелигентността му е цялостна и завършена сама по себе си. Затова наистина е удивително, че Той викал Уддхава, за да търси от него съвети. Тези деяния на Бога изглеждат противоречиви, въпреки че няма противоречие в неговите ежедневни дейности. Затова е по-добре да ги приемем такива, каквито са, и да не се опитваме да ги обясняваме.

Текст

гя̄нам̇ парам̇ сва̄тма-рахах̣-прака̄шам̇
прова̄ча касмаи бхагава̄н самаграм
апи кш̣амам̇ но грахан̣а̄я бхартар
вада̄н̃джаса̄ яд вр̣джинам̇ тарема

Дума по дума

гя̄нам – знание; парам – върховно; сва-а̄тма – своята същност; рахах̣ – загадка; прака̄шам – просветляващо; прова̄ча – каза; касмаи – на Ка (Брахма̄джӣ); бхагава̄н – Божествената Личност; самаграм – изцяло; апи – ако; кш̣амам – можеш; нах̣ – на мен; грахан̣а̄я – приемлив; бхартах̣ – о, Господи; вада – кажи; ан̃джаса̄ – с подробности; ят – това, което; вр̣джинам – нещастия; тарема – може да преодолее.

Превод

О, Господи, ако смяташ, че съм достоен, моля те, повери ми това трансцендентално знание, което разкрива тебе самия и което преди време Ти предаде на Брахма̄джӣ.

Пояснение

Чистият предан, какъвто бил Уддхава, не изпитва материални страдания, защото постоянно е зает да отдава на Бога трансцендентално любовно служене. Той страда само когато е лишен от възможност да общува с Бога. Постоянните възпоминания за дейностите на Върховния му дават сили да живее. Затова Уддхава помолил Бога да бъде милостив и да му открие знанието, съдържащо се в Шрӣмад Бха̄гаватам, което по-рано Той бил предал на Брахма̄джӣ.

Текст

итй а̄ведита-ха̄рда̄я
махям̇ са бхагава̄н парах̣
а̄дидеш̣а̄равинда̄кш̣а
а̄тманах̣ парама̄м̇ стхитим

Дума по дума

ити а̄ведита – така помолен от мен; ха̄рда̄я – от дълбините на сърцето ми; махям – на мен; сах̣ – Той; бхагава̄н – Божествената Личност; парах̣ – Върховна; а̄дидеша – предаде; аравинда-акш̣ах̣ – лотосоокият; а̄тманах̣ – за своето; парама̄м – трансцендентално; стхитим – състояние.

Превод

Когато открих съкровените си желания пред Върховната Божествена Личност, лотосоокият Бог ми разказа за трансценденталното си положение.

Пояснение

В този стих особено внимание заслужават думите парама̄м̇ стхитим. Богът не открил тайните на своето трансцендентално положение дори пред Брахма̄, когато му обяснявал четирите строфи на Шрӣмад Бха̄гаватам (2.9.33 – 36). Трансценденталната позиция на Бога обхваща неговите отношения с преданите, които са заети с трансцендентално любовно служене в Два̄рака̄ и Вр̣нда̄вана. Когато Богът описвал своето особено, трансцендентално положение, Той се обръщал изключително към Уддхава, въпреки че великият мъдрец Маитрея също бил там. Затова Уддхава съзнателно използвал думата махям („на мен“). Хората, чиято преданост е примесена със спекулативно знание или плодоносни дейности, трудно могат да разберат трансценденталната позиция на Бога. Той много рядко открива тайната на съкровените си любовни дейности пред обикновените предани, които са привлечени от преданост, примесена с философски търсения и мистицизъм. Тези дейности всъщност са непостижимите забавления на Бога.

Текст

са евам а̄ра̄дхита-па̄да-тӣртха̄д
адхӣта-таттва̄тма-вибодха-ма̄ргах̣
пран̣амя па̄дау паривр̣тя девам
иха̄гато 'хам̇ вираха̄тура̄тма̄

Дума по дума

сах̣ – и аз; евам – така; а̄ра̄дхита – обожавах; па̄да-тӣртха̄т – от Божествената Личност; адхӣта – изучих; таттва-а̄тма – себепознание; вибодха – узнавайки; ма̄ргах̣ – път; пран̣амя – щом поздравих; па̄дау – в неговите лотосови нозе; паривр̣тя – след като обиколих; девам – Бога; иха – на това място; а̄гатах̣ – стигнах; ахам – аз; вираха – раздяла; а̄тура-а̄тма̄ – с вътрешна болка.

Превод

Така от духовния си учител, Божествената Личност, аз узнах пътя на себепознанието и след като обиколих Бога, дойдох тук, съкрушен от раздялата.

Пояснение

Животът на Шрӣ Уддхава е истински символ на чатух̣-шлокӣ Бха̄гаватам, който Върховният Бог предал на Брахма̄джӣ. Философите ма̄я̄ва̄дӣ отделят тези четири велики и важни строфи на Шрӣмад Бха̄гаватам от техния контекст и със средствата на граматиката ги тълкуват така, че им придават смисъл, който да подкрепя безличностните им монистични схващания. Тук се дава достоен отговор на подобни философи самозванци. Строфите на Шрӣмад Бха̄гаватам изграждат едно съвършено теистично учение, което може да бъде разбрано само от учениците, изучили Бхагавад-гӣта̄. Привържениците на безплодните и неавторитетни философски теории оскърбяват лотосовите нозе на Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, защото изопачават смисъла на Бхагавад-гӣта̄ и Шрӣмад Бха̄гаватам, а с това заблуждават читателите и си прокарват път право към ада Андхата̄мисра. Както се утвърждава в Бхагавад-гӣта̄ (16.20), подобни завистливи философи не притежават никакво знание и са обречени да влачат жалко съществуване живот след живот. Те напразно се позовават на Шрӣпа̄да Шан̇кара̄ча̄ря, защото той никога не е дръзвал да оскверни лотосовите нозе на Бог Кр̣ш̣н̣а. Според Бог Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху, Шрӣпа̄да Шан̇кара̄ча̄ря проповядвал ма̄я̄ва̄дската философия с точно определена цел. Тази философия била необходима, за да нанесе поражение на учението на будизма, което отричало съществуването на душата. Шан̇кара̄ча̄ря не целял да утвърждава философията ма̄я̄ва̄да за вечни времена; тя била една извънредна мярка. Затова в коментара си към Бхагавад-гӣта̄ Шан̇кара̄ча̄ря признава Бог Кр̣ш̣н̣а за Върховната Божествена Личност. Тъй като бил велик предан на Кр̣ш̣н̣а, той не се осмелил да коментира Шрӣмад Бха̄гаватам – това би било открито оскърбление срещу лотосовите нозе на Бога. Но по-сетнешните спекулиращи мислители, адепти на философията ма̄я̄ва̄да, започнали да пишат напълно произволни и никому ненужни коментари към чатух̣-шлокӣ на Бха̄гаватам.

Привържениците на умозрителното монистично философстване нямат работа с Шрӣмад Бха̄гаватам – неговият велик автор лично им забранява да се докосват до това ведическо произведение. Шрӣла Вя̄садева категорично забранява на хора, заети със светска религиозна дейност, икономическо развитие, сетивно наслаждение или дори стремящи се към освобождение, да се опитват да проникнат в смисъла на Шрӣмад Бха̄гаватам, защото той не е предназначен за тях (Шрӣмад Бха̄гаватам, 1.1.2). Шрӣпа̄да Шрӣдхара Сва̄мӣ, велик коментатор на Шрӣмад Бха̄гаватам, също категорично забранява на монистите и на тези, които се стремят към безличностно освобождение, да беседват върху Шрӣмад Бха̄гаватам. Това произведение не е за тях. И въпреки това подобни самозванци упорито се опитват да разберат Шрӣмад Бха̄гаватам, с което извращават смисъла му и допускат в нозете на Бога оскърбления, каквито не смеел да прави дори Шрӣпа̄да Шан̇кара̄ча̄ря. Така тези хора се обричат на окаяно съществуване, пълно с нещастия. Специално трябва да подчертаем, че Уддхава чул обяснението на чатух̣-шлокӣ на Бха̄гаватам от самия Бог, който предал тези строфи най-напред на Брахма̄джӣ. А сега Богът открил една още по-поверителна част от науката за себепознанието – парама̄м̇ стхитим. Когато постигнал науката за себепознанието и за любовното служене на Бога, Уддхава потънал в дълбока печал, предизвикана от раздялата с Бога. Докато човек не постигне равнището на Уддхава – обзет от трансцендентална любов към Бога, постоянно да чувства раздялата с него, както това показвал Бог Чайтаня, – той не може да разбере истинския смисъл на четирите основни строфи на Шрӣмад Бха̄гаватам. Човек не бива да изкривява смисъла на Шрӣмад Бха̄гаватам с произволните си коментари и така да поема по опасния път на оскърбленията.

Текст

со 'хам̇ тад-даршана̄хла̄да-
вийога̄рти-ютах̣ прабхо
гамиш̣йе дайитам̇ тася
бадаря̄шрама-ман̣д̣алам

Дума по дума

сах̣ ахам – така аз; тат – с него; даршана – среща; а̄хла̄да – удоволствие; вийога – без това; а̄рти-ютах̣ – измъчван от страдания; прабхо – скъпи господарю; гамиш̣йе – ще отида; дайитам – получил наставления; тася – негов; бадаря̄шрама – Бадарика̄шрама в Хималаите; ман̣д̣алам – общуване.

Превод

Скъпи Видура, сега, лишен от щастието да го виждам, съм като обезумял от скръб и за да облекча болката си, съм тръгнал за Бадарика̄шрама в Хималаите, където да общувам, както самият Той ми повели.

Пояснение

Чистият предан, достигнал равнището на Уддхава, постоянно общува с Бога в двойното усещане за едновременна среща и раздяла. Той не прекъсва трансценденталното си служене за Бога нито за миг. Основното му занимание е да служи на Бога. Уддхава не можел да понесе раздялата с Бога и затова се отправил към Бадарика̄шрама, изпълнявайки волята му, защото волята на Бога не се отличава от самия Бог. Докато човек изпълнява волята на Бога, Той всъщност не е разделен от него.

Текст

ятра на̄ра̄ян̣о дево
нараш ча бхагава̄н р̣ш̣их̣
мр̣ду тӣврам̇ тапо дӣргхам̇
тепа̄те лока-бха̄ванау

Дума по дума

ятра – където; на̄ра̄ян̣ах̣ – Божествената Личност; девах̣ – в инкарнацията; нарах̣ – човешко същество; ча – също; бхагава̄н – Богът; р̣ш̣их̣ – велик мъдрец; мр̣ду – добър към всички; тӣврам – сурово; тапах̣ – отречение; дӣргхам – много дълго; тепа̄те – извършващ; лока-бха̄ванау – добруване на всички живи същества.

Превод

Там, в Бадарика̄шрама, Божествената Личност, инкарнирала в образа на мъдреците Нара и На̄ра̄ян̣а, от незапомнени времена извършва сурови отречения за благото на всички скъпи за него живи същества.

Пояснение

Бадарика̄шрама, разположен в Хималаите, е обител на мъдреците Нара и На̄ра̄ян̣а и е едно от великите святи места за индусите. И днес хиляди благочестиви индуси отиват там, за да се поклонят на Нара-На̄ра̄ян̣а, инкарнацията на Бога. Тази строфа очевидно показва, че това свято място е било посещавано още преди пет хиляди години от светци като Уддхава и че дори по онова време то е било известно като много древно. Обикновеният човек много трудно може да стигне до Бадарика̄шрама, защото той се намира в една непристъпна част от Хималаите, която почти целогодишно е покрита от сняг. Хората могат да отидат до Бадарика̄шрама само през кратките летни месеци, и то с цената на много трудности. На земята има четири дха̄ми (царства на Бога), които представят планетите от духовния свят, състоящ се от брахмаджьоти и Вайкун̣т̣хите. Това са Бадарика̄шрама, Рамешвара, Джаганна̄тха Пурӣ и Два̄рака̄. По примера на предани като Уддхава набожните индуси и до ден-днешен посещават тези святи места, за да постигнат съвършенство по пътя на духовното познание.

Текст

шрӣ-шука ува̄ча
итй уддхава̄д упа̄карн̣я
сухр̣да̄м̇ дух̣сахам̇ вадхам
гя̄нена̄шамаят кш̣атта̄
шокам утпатитам̇ будхах̣

Дума по дума

шрӣ-шуках̣ ува̄ча – Шрӣ Шука Госва̄мӣ каза; ити – така; уддхава̄т – от Уддхава; упа̄карн̣я – като чу; сухр̣да̄м – на приятели и роднини; дух̣сахам – непоносимо; вадхам – изтребление; гя̄нена – чрез трансцендентално знание; ашамаят – се успокои; кш̣атта̄ – Видура; шокам – безутешна скръб; утпатитам – възникнала; будхах̣ – ученият.

Превод

Шрӣ Шукадева Госва̄мӣ каза: С помощта на трансценденталното си знание мъдрият Видура успя да уталожи безутешната скръб, която го бе обзела, когато той научи от Уддхава за изтреблението на своите приятели и роднини.

Пояснение

Видура разбрал как е завършила битката при Курукш̣етра: с гибелта на неговите приятели и роднини, с унищожението на династията Яду, а също и с напускането на Бога. Всичко това за известно време го накарало да потъне в дълбоко отчаяние, но тъй като притежавал трансцендентално знание, с негова помощ той скоро успял да успокои чувствата си. Както се казва в Бхагавад-гӣта̄, скръбта от загубата на тези, с които дълго сме били свързани в кръвни или приятелски връзки, е напълно естествена, но ние трябва да се научим да я превъзмогваме с помощта на по-висшето, трансценденталното знание. Уддхава и Видура започнали да говорят за Кр̣ш̣н̣а по залез-слънце и сега, благодарение на контакта си с Уддхава, Видура още по-дълбоко разбирал трансценденталното знание.

Текст

са там̇ маха̄-бха̄гаватам̇
враджантам̇ каураварш̣абхах̣
вишрамбха̄д абхядхаттедам̇
мукхям̇ кр̣ш̣н̣а-париграхе

Дума по дума

сах̣ – Видура; там – на Уддхава; маха̄-бха̄гаватам – великия предан на Бога; враджантам – докато се канеше да си ходи; каурава-р̣ш̣абхах̣ – най-достойния сред Кауравите; вишрамбха̄т – с доверие; абхядхатта – каза; идам – това; мукхям – на главния; кр̣ш̣н̣а – Бог Кр̣ш̣н̣а; париграхе – в предано служене на Бога.

Превод

Когато Уддхава, главният и най-довереният от отдадените на Бога, вече се канеше да си ходи, Видура, движен от любов и вяра, се обърна към него с молба.

Пояснение

Видура бил много по-възрастен от Уддхава. Уддхава бил брат и връстник на Кр̣ш̣н̣а, а Видура бил на възрастта на бащата на Кр̣ш̣н̣а, Васудева. Но макар и по-млад, Уддхава бил много напреднал в преданото служене и затова тук е наречен най-главен сред отдадените на Бога. Видура виждал това и затова се обърнал към Уддхава по такъв почтителен начин. С такава учтивост се отнасят един към друг истинските предани.

Текст

видура ува̄ча
гя̄нам̇ парам̇ сва̄тма-рахах̣-прака̄шам̇
яд а̄ха йогешвара ӣшварас те
вактум̇ бхава̄н но 'рхати яд дхи виш̣н̣ор
бхр̣тя̄х̣ сва-бхр̣тя̄ртха-кр̣таш чаранти

Дума по дума

видурах̣ ува̄ча – Видура каза; гя̄нам – знание; парам – трансцендентално; сва-а̄тма – за аза; рахах̣ – страдание; прака̄шам – просветляващо; ят – това, което; а̄ха – каза; йога-ӣшварах̣ – господарят на всички мистици; ӣшварах̣ – Богът; те – на теб; вактум – да разкажеш; бхава̄н – Ваше благородие; нах̣ – на мен; архати – заслужавам; ят – за; хи – причина за; виш̣н̣ох̣ – на Бог Виш̣н̣у; бхр̣тя̄х̣ – слуги; сва-бхр̣тя-артха-кр̣тах̣ – в интерес на своите слуги; чаранти – бродят.

Превод

Видура каза: О, Уддхава, слугите на Бог Виш̣н̣у бродят по света, за да служат на другите, затова ще е много уместно, ако проявиш добрина и ми предадеш знанието за аза, с което те просветли самият Бог.

Пояснение

Слугите на Бога всъщност са слуги на обществото. Те нямат други интереси, освен да просвещават хората с трансцендентално знание. Те се стремят да разпространяват знанието за връзката на живото същество с Върховния Бог, за дейностите в рамките на тази трансцендентална връзка и за крайната цел на човешкия живот. Това е действителното знание, което може да помогне на обществото да постигне истинско благоденствие. Знанието, свързано с удовлетворяването на потребностите на тялото (ядене, спане, размножаване и самозащита), което е приело формата на различни клонове от науката, е временно знание. Живото същество не е материално тяло, а вечна неотделима частица от Върховното Същество, затова за него е изключително важно да съживи у себе си знанието за природата на своето аз. Без това знание човешкият му живот преминава напразно. Отговорната задача за разпространяване на трансценденталното знание е поверена на слугите на Бог Виш̣н̣у и в изпълнение на дълга си те бродят по земята и по другите планети във вселената. И така, знанието, което Уддхава получил от самия Бог, заслужавало да се разпространи сред хората, особено сред личности като Видура, постигнали много голям напредък в преданото служене към Бога.

Истинското трансцендентално знание стига до нас по веригата на ученическата последователност, като се предава от Бога на Уддхава, от Уддхава на Видура и т.н. Такова висше трансцендентално знание не може да се постигне чрез несъвършени разсъждения, както се опитват да правят светските философи ерудити, обичащи да спорят. Видура искал да получи от Уддхава съкровеното знание, наречено парама̄м̇ стхитим – знание, което ни позволява да узнаем Бога чрез трансценденталните му забавления. Въпреки че бил по-възрастен от Уддхава, Видура се стремял да стане негов трансцендентален слуга. На същия принцип, залегнал в основата на трансценденталната ученическа последователност, ни учи и Бог Чайтаня. Той казва, че човек може да приема трансцендентално знание от всички, независимо дали те са бра̄хман̣и, шӯдри, семейни или сання̄сӣ, стига да владеят до съвършенство науката за Кр̣ш̣н̣а. Истински духовен учител е този, който владее науката за Кр̣ш̣н̣а.

Текст

уддхава ува̄ча
нану те таттва-сам̇ра̄дхя
р̣ш̣их̣ кауш̣а̄раво 'нтике
са̄кш̣а̄д бхагавата̄диш̣т̣о
мартя-локам̇ джиха̄сата̄

Дума по дума

уддхавах̣ ува̄ча – Уддхава каза; нану – но; те – на теб; таттва-сам̇ра̄дхях̣ – този, който е достоен за обожание, защото е получил трансцендентално знание; р̣ш̣их̣ – голям учен; кауш̣а̄равах̣ – на сина на Куш̣а̄ру (Маитрея); антике – стоящ наблизо; са̄кш̣а̄т – направо; бхагавата̄ – от Божествената Личност; а̄диш̣т̣ах̣ – даде наставления; мартя-локам – свят на смъртта; джиха̄сата̄ – когато напускаше.

Превод

Шрӣ Уддхава каза: Можеш да приемеш наставления от великия и учен мъдрец Маитрея, който е наблизо и е достоен за почит, защото е получил трансцендентално знание. То му бе предадено от самия Бог, Върховната Личност, когато Той се готвеше да напусне тленния свят.

Пояснение

Дори този, който има обширни познания в трансценденталната наука, трябва да внимава да не допуска оскърблението маря̄да̄-вятикрама, т.е. да пренебрегва по-високостояща личност. Свещените писания ни предупреждават да не престъпваме закона, който забранява маря̄да̄-вятикрама, защото иначе съкращаваме живота си и се лишаваме от богатство, слава, добродетели и от всички земни блага. Да познаваш добре трансценденталната наука, означава да умееш да я прилагаш на практика. И тъй като Уддхава знаел добре всички тънкости на трансценденталната наука, той посъветвал Видура да се обърне към Маитрея Р̣ш̣и, щом иска да получи трансцендентално знание. Видура желаел да приеме за духовен учител Уддхава, но Уддхава не се съгласил с тази роля, защото Видура бил на годините на баща му. По тази причина той не склонил да приеме Видура за свой ученик, още повече когато наблизо бил Маитрея. Според етикета човек не трябва да поучава другите в присъствието на личност, която заема по-високо положение от него, независимо че може да е достатъчно компетентен. Ето защо Уддхава решил да изпрати стареца Видура при Маитрея, който също бил на преклонна възраст и освен това знаел много, тъй като бил получил наставления направо от Бога, преди Той да напусне тленния свят. И Уддхава, и Маитрея били наставлявани лично от Бога и затова и двамата можели да станат духовни учители на Видура и на всекиго другиго, но заради преклонната си възраст Маитрея се ползвал с предимство в ролята на духовен наставник, особено в дадения случай, когато ставало дума за Видура, който бил много по-възрастен от Уддхава. Човек не бива да става духовен учител от стремеж към нищожни и жалки цели като слава или богатство. Той може да стане духовен учител само за да служи по този начин на Бога. Богът на никого не прощава дързостта маря̄да̄-вятикрама. Човек никога не трябва да пренебрегва по-възрастния духовен учител заради собствените си интереси, богатство и слава. Дързостта на подобен самозван гуру се отразява пагубно върху духовното му развитие.

Текст

шрӣ-шука ува̄ча
ити саха видурен̣а виш̣ва-мӯртер
гун̣а-катхая̄ судхая̄ пла̄виторута̄пах̣
кш̣ан̣ам ива пулине ямасвасус та̄м̇
самуш̣ита аупагавир ниша̄м̇ тато 'га̄т

Дума по дума

шрӣ-шуках̣ ува̄ча – Шрӣ Шукадева Госва̄мӣ каза; ити – така; саха – заедно с; видурен̣а – Видура; виш̣ва-мӯртех̣ – на Вселенската Личност; гун̣а-катхая̄ – в разговор за трансценденталните качества; судхая̄ – нектарен; пла̄вита-уру-та̄пах̣ – обзет от силна мъка; кш̣ан̣ам – миг; ива – ето така; пулине – на брега на; ямасвасух̣ та̄м – река Ямуна̄; самуш̣итах̣ – прекара; аупагавих̣ – синът на Аупагава (Уддхава); ниша̄м – нощта; татах̣ – след това; ага̄т – си отиде.

Превод

Шукадева Госва̄мӣ каза: О, царю, след този разговор с Видура на брега на Ямуна̄, в който двамата беседваха за трансценденталното име, слава и качества, Уддхава отново бе обзет от силна мъка. За него нощта премина като един миг, а после, когато настъпи утрото, той си отиде.

Пояснение

Тук Кр̣ш̣н̣а е наречен с думата виш̣ва-мӯрти. И Уддхава, и Видура били много нещастни от заминаването му и колкото повече говорели за трансценденталното име, слава и качества на Бог Кр̣ш̣н̣а, толкова по-отчетливо виждали образа му навсякъде. Подобно видение на трансценденталната форма на Бога не е мираж или плод на въображението. Този образ е самата Абсолютна Истина. Когато човек вижда Бога под формата на виш̣ва-мӯрти, това не значи, че Богът губи своята личностност или вечната си трансцендентална форма. Напротив, в тази същата форма Той става видим навсякъде.

Текст

ра̄джова̄ча
нидханам упагатеш̣у вр̣ш̣н̣и-бходжеш̣в
адхиратха-’тхапа-’тхапеш̣у мукхях̣
са ту катхам авашиш̣т̣а уддхаво яд
дхарир апи татяджа а̄кр̣тим̇ трядхӣшах̣

Дума по дума

ра̄джа̄ ува̄ча – царят попита; нидханам – гибел; упагатеш̣у – постигнала; вр̣ш̣н̣и – династията Вр̣ш̣н̣и; бходжеш̣у – на династията Бходжа; адхиратха – велик военачалник; ’тха-па – пълководец; ’тха-пеш̣у – сред тях; мукхях̣ – главен; сах̣ – той; ту – само; катхам – как; авашиш̣т̣ах̣ – остана; уддхавах̣ – Уддхава; ят – докато; харих̣ – Божествената Личност; апи – също; татядже – приключи; а̄кр̣тим – пълни забавления; три-адхӣшах̣ – Богът на трите свята.

Превод

Царят попита: Забавленията на Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, Бога на трите свята, приключиха и най-добрите от великите пълководци, потомците на династиите Вр̣ш̣н̣и и Бходжа, напуснаха този свят. Защо единствен Уддхава остана?

Пояснение

Според Шрӣ Джӣва Госва̄мӣ думата нидханам се отнася до трансценденталната обител на Бога. Ни означава „най-висше“, а дханам значи „богатство“. И понеже обителта на Бога е най-висшето проявление на трансценденталното богатство, тя може да бъде наречена нидханам. Отделно от това граматично уточнение, истинското предназначение на думата нидханам е да покаже, че всички потомци на династиите Вр̣ш̣н̣и и Бходжа били лични спътници на Бога и след края на забавленията му всичките се върнали обратно по своите места в трансценденталната обител.

Шрӣла Виш̣вана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура обяснява думата а̄кр̣тим като „забавления“. А̄ означава „пълни“, а кр̣тим означава „трансцендентални забавления“. Тъй като Богът е тъждествен с трансценденталното си тяло, и дума не може да става Той да го сменя или да го напуска. За да не нарушава правилата и обичаите на материалния свят, Богът прави да изглежда така, сякаш се ражда и напуска тялото си, но неговите чисти предани добре знаят каква е истината. Затова е много важно тези, които се отнасят сериозно към изучаването на Шрӣмад Бха̄гаватам, да се ползват от бележките и коментарите на великите а̄ча̄рии, такива като Джӣва Госва̄мӣ и Виш̣вана̄тха Чакравартӣ. Хората, които не са предани на Бога, могат да виждат в тези коментари и пояснения на а̄ча̄риите само казуистика, но учениците в линията на ученическата последователност осъзнават тяхната важност и съвършен смисъл.

Думата упагатеш̣у също заслужава внимание. Всички потомци на Вр̣ш̣н̣и и Бходжа отишли право в обителта на Бога. Другите предани не стигат до тази обител веднага, но чистите предани не се съблазняват от богатството на никоя от планетите в материалния свят. Понякога преданите, на които им предстои да заминат за обителта на Бога, изпитват известно любопитство и влечение към богатството на висшите материални планети, разположени над Земята, и затова искат да ги видят, докато се издигат по пътя към съвършенството. Но Вр̣ш̣н̣ите и Бходжите заминали право при Бога, защото не изпитвали никакъв интерес към материалните планети. Шрӣла Виш̣вана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура пише още, че според речника Амара коша а̄кр̣ти означава така също и „знак“. Бог Кр̣ш̣н̣а дал знак на Уддхава, че след заминаването му трябва да отиде в Бадарика̄шрама. И понеже бил чист предан, Уддхава ревностно се заел да изпълни тази повеля на Бога, вместо да се върне обратно в обителта му. Това била причината, поради която той единствен останал на Земята дори след като Богът вече я напуснал.

Текст

шрӣ-шука ува̄ча
брахма-ша̄па̄падешена
ка̄лена̄могха-ва̄н̃чхитах̣
сам̇хр̣тя сва-кулам̇ спхӣтам̇
тякш̣ян дехам ачинтаят

Дума по дума

шрӣ-шуках̣ ува̄ча – Шрӣ Шукадева Госва̄мӣ каза; брахма-ша̄па – проклятието на бра̄хман̣ите; ападешена – под предлог че; ка̄лена – от вечното време; амогха – непогрешим; ва̄н̃чхитах̣ – този, който желае; сам̇хр̣тя – завършвайки; сва-кулам – своя род; спхӣтам – изключително многоброен; тякш̣ян – след като изостави; дехам – вселенската форма; ачинтаят – помисли си.

Превод

Шукадева Госва̄мӣ отвърна: Скъпи царю, проклятието на бра̄хман̣ите беше само предлог. Истинската причина бе висшата воля на Бога. Той искаше да изчезне от лицето на Земята, след като изпрати оттук първо безбройните си роднини. Той мислеше следното.

Пояснение

В този стих думата тякш̣ян заслужава много сериозно внимание, защото посочва, че Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а напуснал тялото си. Той е вечната форма на битието, знанието и блаженството и затова тялото му и самият Той са едно и също нещо. Тогава как е възможно Той да напусне тялото си и да изчезне от лицето на света? Неотдадените, или ма̄я̄ва̄дӣте, водят бурни полемики за загадъчното напускане на Бога. В своята Кр̣ш̣н̣а сандарбха Шрӣла Джӣва Госва̄мӣ подробно изяснява този въпрос и разсейва съмненията на невежите хора.

Според утвържденията на Брахма сам̇хита̄ Богът проявява себе си в множество форми. Там се казва, че формите, които Той притежава, са безброй и когато се появи пред погледа на живите същества, както направил Бог Кр̣ш̣н̣а, всички тези форми се сливат в едно с него. Освен тези непогрешими форми Той притежава и вселенска форма, която показал пред Арджуна на бойното поле Курукш̣етра. В дадената строфа е използвана и думата спхӣтам, която идва да покаже, че Богът оставил гигантската си вселенска форма, наречена вира̄т̣-рӯпа, а не своята изначална, вечна форма, защото е крайно невероятно Той да започне да променя своята форма сач-чид-а̄нанда. Преданите на Бога веднага разбират тази проста истина, но неотдадените, които не служат на Бога по никакъв начин, не я разбират или умишлено повдигат спорове, за да отрекат, че трансценденталното тяло на Бога е вечно. Причина за това е единият от недостатъците на несъвършените живи същества – склонността им да мамят другите.

Освен това дори и днес може да се види, че в различните храмове преданите обожават трансценденталната форма на Бога и наистина съзнават, че формата на мӯртите в храма по нищо не се различава от формата на Бога. Това необяснимо действие на вътрешната енергия на Бога е описано в Бхагавад-гӣта̄ (7.25): на̄хам̇ прака̄шах̣ сарвася йога-ма̄я̄-сама̄вр̣тах̣. Богът си запазва правото да не се разкрива пред всеки. Атах̣ шрӣ-кр̣ш̣н̣а-на̄ма̄ди на бхавед гра̄хям индрияих̣ – е казано в Падма Пура̄н̣а. Името и формата на Бога не могат да бъдат възприети с материалните сетива, но когато се появява пред очите на светските хора, Богът приема формата вира̄т̣-рӯпа. Това допълнително материално проявление на формата на Бога е свързано с Бога така, както определенията са свързани с подлога. Ако махнем от изречението определенията, които поясняват подлога, самият подлог не се променя. По същия начин когато Богът напуска своята вира̄т̣-рӯпа, вечната му форма не се променя, въпреки че между него и всяка една от неизброимите му форми няма принципна разлика. В Пета песен ще видим как на различните планети, както и в многобройните храмове по земята Богът е обожаван в най-различни свои форми.

В коментарите си Шрӣла Джӣва Госва̄мӣ и Шрӣла Виш̣вана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура много подробно са разяснили епизода около напускането на Бога, като при това са цитирали различни автентични ведически писания. Съзнателно не привеждаме тук всички техни коментари, за да не увеличаваме обема на книгата. Същността на въпроса е изложена в Бхагавад-гӣта̄, както цитирахме по-горе: Богът си запазва правото да не се разкрива пред всеки. Той остава скрит за погледа на неотдадените, у които няма любов и преданост, и по този начин още повече ги отдалечава от себе си. Богът се появил заради Брахма̄, който го призовал да дойде и се обърнал с молитви към Кшӣродака-ша̄йӣ Виш̣н̣у. И когато дошъл, всички форми на Виш̣н̣у се слели с него, а щом изпълнил мисията си, те отново се отделили, за да заемат предишните си места.

Текст

асма̄л лока̄д упарате
майи гя̄нам̇ мад-а̄шраям
архатй уддхава ева̄ддха̄
сампратй а̄тмавата̄м̇ варах̣

Дума по дума

асма̄т – от тази (от вселената); лока̄т – Земята; упарате – напуснал; майи – на мен; гя̄нам – знание; мат-а̄шраям – за мен; архати – заслужава; уддхавах̣ – Уддхава; ева – несъмнено; аддха̄ – пряко; сампрати – в сегашния момент; а̄тмавата̄м – от преданите; варах̣ – най-издигнат.

Превод

Сега ще се скрия от погледа на материалния свят и виждам, че Уддхава, най-издигнатият от моите предани, е единственият, който заслужава да му бъде поверено знанието за мен.

Пояснение

В тази строфа особено важни са думите: гя̄нам̇ мад-а̄шраям. Трансценденталното знание има три раздела, а именно знание за безличностния Брахман, знание за всепроникващата Свръхдуша и знание за Божествената Личност. Сред тях трансценденталното знание за Божествената Личност се откроява с особената си значимост и се нарича: бхагават-таттва-вигя̄на – специално знание за Личността на Бога. То може да се постигне единствено с чисто предано служене. Бхагавад-гӣта̄ (18.55) потвърждава това: бхактя̄ ма̄м абхиджа̄на̄ти я̄ва̄н яш ча̄сми таттватах̣ – „Само хората, посветили се на предано служене, могат истински да познаят трансценденталното положение на Бога“. Уддхава бил смятан за най-извисения от всички предани по онова време и затова Богът по милостта си лично му предал знание, от което хората да могат да се възползват, когато Богът изчезне от погледа на света. Това била една от причините Уддхава да бъде посъветван да отиде в Бадарика̄шрама, където Богът пребивава под формата на мӯртито Нара-На̄ра̄ян̣а. Този, който е напреднал в трансценденталното знание, може да черпи вдъхновение непосредствено от мӯртите в храма, затова преданите винаги се подслоняват в някой от храмовете на Бога, за да могат по Божията милост да проникнат до дълбините на трансценденталната наука.

Текст

ноддхаво 'н̣в апи ман-н’но
яд гун̣аир на̄рдитах̣ прабхух̣
ато мад-ваюнам̇ локам̇
гра̄хаянн иха тиш̣т̣хату

Дума по дума

на – не; уддхавах̣ – Уддхава; ан̣у – малко; апи – също така; мат – от мен; н’нах̣ – по-низш; ят – защото; гун̣аих̣ – от гун̣ите на материалната природа; на – нито; ардитах̣ – попаднал под влиянието; прабхух̣ – господар; атах̣ – следователно; мат-ваюнам – знание за мен (Божествената Личност); локам – светът; гра̄хаян – за да разпространи; иха – в този свят; тиш̣т̣хату – нека да остане.

Превод

Уддхава по нищо не ми отстъпва, защото никога не е под въздействието на материалните гун̣и. Затова нека той да остане в този свят и да разпространява съкровеното знание за мен, Божествената Личност.

Пояснение

Специалното качество, което човек трябва да притежава, за да стане представител на Бога, е да не бъде подвластен на гун̣ите на материалната природа. Най-висшата позиция, която човек може да достигне в материалния свят, е позицията на бра̄хман̣а. Но тъй като бра̄хман̣ите са в гун̣ата на доброто, не е достатъчно човек да е бра̄хман̣а, за да стане представител на Бога. Той трябва да се издигне отвъд самата гун̣а на доброто и да се установи в чистото добро, което не е подвластно на никакви качества на материалната природа. Това трансцендентално равнище се нарича шуддха-саттва, или васудева, и човекът, който го е постигнал, е в състояние да разбере науката за Бога. Гун̣ите на материалната природа не могат да се докоснат до Бога и чистият предан на Бога също не е подложен на тяхното въздействие. Това е основното качество, необходимо за да стане човек едно с Бога. Който е успял да придобие тази трансцендентална черта, е джӣван-мукта, освободен, въпреки че, погледнато отстрани, пак може да се намира сред материалните условия. Такова освобождение постигат ония, които постоянно отдават на Бога трансцендентално любовно служене. В Бхакти-раса̄мр̣та синдху (1.2.187) се казва:

ӣха̄ яся харер да̄сйе
карман̣а̄ манаса̄ гира̄
никхила̄св апй авастха̄су
джӣван-муктах̣ са учяте

„Всеки, който живее единствено в името на трансценденталното любовно служене за Бога, като посвещава на Бога своите действия, ум и слова, е освободена душа дори когато отстрани изглежда, че води материално съществуване“. Точно такава била трансценденталната позиция на Уддхава и затова той бил избран да представлява Бога, докато самият Бог отсъства физически от този свят. Такъв предан никога не попада под властта на материалната сила, на интелигентността и дори на отречението. Той е в състояние да издържи всички атаки на материалната природа и затова се нарича госва̄мӣ. Само такива госва̄мӣ могат да разберат тайната на трансценденталните любовни отношения с Бога.

Текст

евам̇ три-лока-гурун̣а̄
сандиш̣т̣ах̣ шабда-йонина̄
бадаря̄шрамам а̄са̄дя
харим ӣдже сама̄дхина̄

Дума по дума

евам – така; три-лока – три свята; гурун̣а̄ – от духовния учител; сандиш̣т̣ах̣ – съвършено обучен; шабда-йонина̄ – от този, който е източник на цялото ведическо знание; бадаря̄шрамам – на мястото за поклонение Бадарика̄шрама; а̄са̄дя – като стигна; харим – към Бога; ӣдже – удовлетворен; сама̄дхина̄ – чрез транс.

Превод

Шукадева Госва̄мӣ каза на царя, че след като получил наставленията на Върховната Божествена Личност, която е източник на цялото ведическо знание и духовен учител на трите свята, Уддхава тръгнал на път и така стигнал до святото място Бадарика̄шрама, където се потопил в транс, за да удовлетвори Бога.

Пояснение

Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а е духовният учител на трите свята и изначалният източник на цялото ведическо знание. Но дори с помощта на Ведите е много трудно да бъде постигнат личностният аспект на Абсолютната Истина. За да може човек да разбере, че Личността на Бога е Висшата Абсолютна Истина, е необходимо той да получи знание от самия Бог. Същността на това трансцендентално знание е изложена в Бхагавад-гӣта̄. Човек не може да узнае Върховния Бог, ако не е удостоен с милостта му. Докато бил в материалния свят, Кр̣ш̣н̣а проявил такава особена милост към Арджуна и Уддхава.

На бойното поле Курукш̣етра Богът изговорил Бхагавад-гӣта̄ просто за да убеди Арджуна да се сражава, но въпреки това Бхагавад-гӣта̄ съдържа в себе си същността на трансценденталното знание и за да доведе докрай това изложение, Богът дал наставления и на Уддхава. Богът искал Уддхава да изпълни мисията му и да разпространи знанието, което Той не бил разкрил дори в Бхагавад-гӣта̄. Хората, които са привързани към думите на Ведите, ще научат от тази строфа, че източникът на цялото ведическо знание е Богът. Този, който не е в състояние да разбере Върховната Божествена Личност от страниците на Ведите, може да потърси подслон при някой от преданите на Бога, такъв като Уддхава, за да продължи да напредва в знанието за Върховната Божествена Личност. В Брахма сам̇хита̄ се казва, че човек много трудно може да разбере Върховната Божествена Личност от Ведите, но лесно може да Я разбере от чист предан, такъв като Уддхава. Заради милостта си към великите мъдреци, които живеели в Бадарика̄шрама, Богът упълномощил Уддхава да говори от негово име. Без пълномощията на Бога човек не може нито да разбере, нито да проповядва преданото служене.

Докато бил на Земята, Богът извършил ред необикновени деяния, пътувал дори в космоса, за да донесе па̄риджа̄та от рая, а от владенията на смъртта върнал сина на своя учител Са̄ндӣпани Муни. Уддхава, разбира се, знаел какво представлява животът на другите планети, а всички мъдреци жадно чакали да научат тези неща, както ние се стремим да узнаем повече за планетите в космоса. Уддхава получил конкретно наставление да замине за святото място Бадарика̄шрама, за да предаде това знание не само на мъдреците, които пребивавали там, но и на мӯртите Нара-На̄ра̄ян̣а. Следователно знанието, което Богът открил на Уддхава, било по-поверително от знанието, изложено на страниците на Ведите.

Богът безспорно е източникът на всички знания, а посланието, изпратено по Уддхава до Нара-На̄ра̄ян̣а и другите мъдреци, също било част от ведическото знание. Ала то било много по-поверителна част, затова можело да бъде предадено и разбрано само от такъв чист предан, какъвто бил Уддхава. Тъй като това поверително знание било известно само на Бога и на Уддхава, се казва, че Уддхава е на едно равнище със самия Бог. Всяко живо същество може да достигне равнището на Бога и по примера на Уддхава да стане негов доверен пратеник, стига да заслужи доверието на Бога, като му служи с любов и преданост. Бхагавад-гӣта̄ потвърждава, че Богът открива най-поверителното знание само на чисти предани като Уддхава и Арджуна и човек може да проникне в тази тайна само с тяхна помощ и по никакъв друг начин. Никой не може да разбере Бхагавад-гӣта̄ и Шрӣмад Бха̄гаватам без помощта на преданите на Бога, заслужили неговото доверие. Според Шрӣла Виш̣вана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура поверителното послание, за което се говори тук, се отнасяло до тайната на напускането на Бога и унищожението на неговата династия след края на стогодишното му пребиваване в материалния свят. Всички искали да узнаят тайната около гибелта на династията Яду, затова Богът поверил посланието си на Уддхава и го изпратил в Бадарика̄шрама, за да предаде това послание на Нара-На̄ра̄ян̣а и на другите чисти предани.

Текст

видуро 'пй уддхава̄ч чхрутва̄
кр̣ш̣н̣ася парама̄тманах̣
крӣд̣айопа̄тта-дехася
карма̄н̣и шла̄гхита̄ни ча

Дума по дума

видурах̣ – Видура; апи – също; уддхава̄т – от източника Уддхава; шрутва̄ – чул; кр̣ш̣н̣ася – на Бог Кр̣ш̣н̣а; парама-а̄тманах̣ – Свръхдушата; крӣд̣ая̄ – за забавления в тленния свят; упа̄тта – смятани за необикновени; дехася – на тялото; карма̄н̣и – трансцендентални дейности; шла̄гхита̄ни – много велик; ча – също.

Превод

Видура чу от Уддхава и за появяването и напускането на Бог Кр̣ш̣н̣а, Свръхдушата, в тленния свят. Това беше въпрос, който великите мъдреци много упорито се стремяха да разгадаят.

Пояснение

Темата за появяването и напускането на Свръхдушата, Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, си остава загадка дори за великите мъдреци. В тази строфа заслужава внимание думата парама̄тманах̣. Обикновеното живо същество се нарича а̄тма̄, но Богът не е обикновено живо същество, а е парама̄тма̄, Свръхдуша. Появяването му като едно от човешките същества и после изчезването му от тленния свят приковават вниманието на изследователите, които продължават да изучават тези въпроси със забележително постоянство. Тези теми предизвикват у тях неотслабващ интерес, защото трябва да бъде открита трансценденталната обител на Бога, където Той отива, след като приключи забавленията си в тленния свят. Но дори великите мъдреци не знаят, че отвъд материалното небе има духовен свят, където Шри Кр̣ш̣н̣а живее вечно със своите спътници, въпреки че в същото време показва забавленията си последователно във всички вселени от тленния свят. Това се потвърждава в Брахма сам̇хита̄ (5.37): голока ева нивасатй акхила̄тма-бхӯтах̣ – „Благодарение на непостижимите си енергии Богът пребивава във вечната си обител Голока, но в същото време под формата на Свръхдуша се намира навсякъде – и в духовния, и в материалния свят – в цялото многообразие на своите проявления“. Затова появяването и напускането му се осъществяват едновременно и никой не може да каже със сигурност кое от тях е началото и кое – краят. Вечните забавления на Бога нямат начало и край и човек трябва да получава знание за тях само от чист предан, без да си губи скъпоценното време в анализи и изследвания.

Текст

деха-ня̄сам̇ ча тасяивам̇
дхӣра̄н̣а̄м̇ дхаиря-вардханам
анйеш̣а̄м̇ душ̣каратарам̇
пашӯна̄м̇ виклава̄тмана̄м

Дума по дума

деха-ня̄сам – влизайки в тяло; ча – също; тасяк – негово; евам – също; дхӣра̄н̣а̄м – на великите мъдреци; дхаиря – постоянство; вардханам – нарастващо; анйеш̣а̄м – за други; душ̣кара-тарам – много трудно да се разбере; пашӯна̄м – за животните; виклава – безпокойство; а̄тмана̄м – с такъв ум.

Превод

Великите дела на Бога и разнообразните трансцендентални форми, които Той приема, за да извършва необикновените си забавления в тленния свят, много трудно могат да бъдат разбрани от хората, които не са негови предани. А у животните те причиняват само раздразнение на ума.

Пояснение

Както се казва в Бхагавад-гӣта̄, тези, които не са предани, много трудно могат да разберат трансценденталните форми и забавления на Бога. Богът никога не се разкрива пред гя̄нӣте и йогӣте. А освен тях има и хора, у които завистта към Бога така се е просмукала до дъното на сърцата им, че могат да бъдат причислени към категорията на животните. Мисълта за появяването и напускането на Бога предизвиква единствено раздразнение в ума на тези завистливи същества. Както се утвърждава в Бхагавад-гӣта̄ (7.15), грешниците, които живеят само заради материалното наслаждение и работят до несвяст като товарни животни, никога няма да узнаят Божествената Личност заради а̄сурика-бха̄ва, метежния си дух, който ги кара да въстават срещу Върховния Бог.

Експанзиите от трансценденталното тяло на Бога, които Той проявява заради забавленията си в материалния свят, както и тяхното появяване и напускане са много трудни въпроси. Затова на тези, които не са предани, се препоръчва да не разискват появяването и напускането на Бога, за да не нанасят още повече оскърбления в лотосовите му нозе. В Бхагавад-гӣта̄ (16.20) се казва, че колкото повече хората с асуричен манталитет говорят за трансценденталното появяване и напускане на Бога, толкова повече те пропадат до най-тъмните владения на ада. Който се противопоставя на трансценденталното любовно служене на Бога, не се различава твърде от животно, твърди тази строфа от Шрӣмад Бха̄гаватам.

Текст

а̄тма̄нам̇ ча куру-шреш̣т̣ха
кр̣ш̣н̣ена манасекш̣итам
дхя̄ян гате бха̄гавате
рурода према-вихвалах̣

Дума по дума

а̄тма̄нам – него; ча – също така; куру-шреш̣т̣ха – о, най-достоен сред Кауравите; кр̣ш̣н̣ена – от Кр̣ш̣н̣а; манаса̄ – от ума; ӣкш̣итам – помнен; дхя̄ян – мислейки за; гате – напуснал; бха̄гавате – на предания; рурода – се разрида; према-вихвалах̣ – обзет от екстаза на любовта.

Превод

Щом разбра, че (докато е напускал този свят) Бог Кр̣ш̣н̣а си е спомнил за него, Видура се разрида, обзет от екстаза на любовта.

Пояснение

Видура бил обзет от екстаза на любовта, когато разбрал, че Бог Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност, е мислил за него в последния миг от пребиваването си на Земята. Въпреки че Видура смятал себе си за незначителен, по безпричинната си милост Богът си спомнил за него. Видура приел това като велико благоволение и заплакал. Тези сълзи са най-голямото завоевание по пътя на преданото служене. Този, който може да плаче от любов към Бога, със сигурност е постигнал успех в преданото служене.

Текст

ка̄линдя̄х̣ катибхих̣ сиддха
ахобхир бхаратарш̣абха
пра̄падята свах̣-саритам̇
ятра митра̄-суто муних̣

Дума по дума

ка̄линдя̄х̣ – на брега на Ямуна̄; катибхих̣ – няколко; сиддхе – така изминали; ахобхих̣ – дни; бхарата-р̣ш̣абха – о, най-достоен от династията на Бхарата; пра̄падята – стигна; свах̣-саритам – небесната вода на Ганг; ятра – където; митра̄-сутах̣ – синът на Митра̄; муних̣ – мъдрец.

Превод

Така Видура, себепозналата се душа, прекара няколко дена на брега на река Ямуна̄ и после се отправи към брега на река Ганг, където се намираше великият мъдрец Маитрея.

Пояснение

Така завършват коментарите на Бхактиведанта към четвърта глава от Трета песен на „Шрӣмад Бха̄гаватам“, наречена Видура среща Маитрея“.