Шрӣмад Бха̄гаватам 3.4.17
Деванагари
मन्त्रेषु मां वा उपहूय यत्त्व-
मकुण्ठिताखण्डसदात्मबोध: ।
पृच्छे: प्रभो मुग्ध इवाप्रमत्त-
स्तन्नो मनो मोहयतीव देव ॥ १७ ॥
मकुण्ठिताखण्डसदात्मबोध: ।
पृच्छे: प्रभो मुग्ध इवाप्रमत्त-
स्तन्नो मनो मोहयतीव देव ॥ १७ ॥
Стих
мантреш̣у ма̄м̇ ва̄ упахӯя ят твам
акун̣т̣хита̄кхан̣д̣а-сада̄тма-бодхах̣
пр̣ччхех̣ прабхо мугдха ива̄праматтас
тан но мано мохаятӣва дева
акун̣т̣хита̄кхан̣д̣а-сада̄тма-бодхах̣
пр̣ччхех̣ прабхо мугдха ива̄праматтас
тан но мано мохаятӣва дева
Дума по дума
мантреш̣у — обърна се за съвет; ма̄м — към мен; ваи — като че ли; упахӯя — като повика; ят — подобно; твам — твоя светлост; акун̣т̣хита — без колебание; акхан̣д̣а — неделим; сада̄ — вечно; а̄тма — душа; бодхах̣ — интелигентен; пр̣ччхех̣ — попита; прабхо — о, Господи; мугдхах̣ — объркан; ива — сякаш бе така; апраматтах̣ — въпреки че никога не се объркваш; тат — това; нах̣ — наш; манах̣ — ум; мохаяти — озадачава; ива — като че ли е така; дева — о, Господи.
Превод
О, Господи, времето няма власт на тебе, вечния и неделимия, а съвършеното Ти знание не знае предели. Ти си напълно способен да вземаш съвсем сам всички решения и въпреки това ме викаше, за да чуеш моя съвет, сякаш наистина беше объркан, макар че нищо не е в състояние да те обърка. Тези твои постъпки ме озадачават.
Пояснение
Всъщност Уддхава не бил ни най-малко озадачен, но казвал, че всички тези противоречия го озадачават. Целият разговор между него и Кр̣ш̣н̣а бил предназначен за Маитрея, който седял до тях. Богът се обръщал към Уддхава за съвет, когато Джара̄сандха и хората му нападнали града и когато извършвал големи жертвоприношения, част от задълженията му като цар на Два̄рака̄. Тъй като Богът не е подвластен на вечното време, Той няма минало, сегашно и бъдеще и нищо не може да остане скрито за него. Интелигентността му е цялостна и завършена сама по себе си. Затова наистина е удивително, че Той викал Уддхава, за да търси от него съвети. Тези деяния на Бога изглеждат противоречиви, въпреки че няма противоречие в неговите ежедневни дейности. Затова е по-добре да ги приемем такива, каквито са, и да не се опитваме да ги обясняваме.