Шрӣмад Бха̄гаватам 3.4.33

Темата за появяването и напускането на Свръхдушата, Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, си остава загадка дори за великите мъдреци. В тази строфа заслужава внимание думата парама̄тманах̣. Обикновеното живо същество се нарича а̄тма̄, но Богът не е обикновено живо същество, а е парама̄тма̄, Свръхдуша. Появяването му като едно от човешките същества и после изчезването му от тленния свят приковават вниманието на изследователите, които продължават да изучават тези въпроси със забележително постоянство. Тези теми предизвикват у тях неотслабващ интерес, защото трябва да бъде открита трансценденталната обител на Бога, където Той отива, след като приключи забавленията си в тленния свят. Но дори великите мъдреци не знаят, че отвъд материалното небе има духовен свят, където Шри Кр̣ш̣н̣а живее вечно със своите спътници, въпреки че в същото време показва забавленията си последователно във всички вселени от тленния свят. Това се потвърждава в Брахма сам̇хита̄ (5.37): голока ева нивасатй акхила̄тма-бхӯтах̣ – „Благодарение на непостижимите си енергии Богът пребивава във вечната си обител Голока, но в същото време под формата на Свръхдуша се намира навсякъде – и в духовния, и в материалния свят – в цялото многообразие на своите проявления“. Затова появяването и напускането му се осъществяват едновременно и никой не може да каже със сигурност кое от тях е началото и кое – краят. Вечните забавления на Бога нямат начало и край и човек трябва да получава знание за тях само от чист предан, без да си губи скъпоценното време в анализи и изследвания.