Шрӣмад Бха̄гаватам 3.4.13

पुरा मया प्रोक्तमजाय नाभ्ये
पद्मे निषण्णाय ममादिसर्गे ।
ज्ञानं परं मन्महिमावभासं
यत्सूरयो भागवतं वदन्ति ॥ १३ ॥
пура̄ мая̄ проктам аджа̄я на̄бхйе
падме ниш̣ан̣н̣а̄я мама̄ди-сарге
гя̄нам̇ парам̇ ман-махима̄вабха̄сам̇
ят сӯрайо бха̄гаватам̇ ваданти

Дума по дума

пура̄много отдавна; мая̄от мен; проктамбе казано; аджа̄яна Брахма̄; на̄бхйеот пъпа; падмевърху лотоса; ниш̣ан̣н̣а̄яна този, който се намира върху; мамамой; а̄ди-саргев началото на сътворението; гя̄намзнание; парамвъзвишено; мат-махима̄моето трансцендентално величие; авабха̄самтова, което изяснява; яткоето; сӯраях̣великите учени мъдреци; бха̄гаватамШрӣмад Бха̄гаватам; вадантиказват.

Превод

О, Уддхава, в дълбока древност, още в началото на творението, по време на милениума на лотоса, Аз говорих на Брахма̄, който седи върху израсналия от пъпа ми лотосов цвят, за моето трансцендентално величие. Великите мъдреци наричат това откровение „Шрӣмад Бха̄гаватам“.

Пояснение

Дадената строфа допълва обяснението за природата на Върховния Аз, което било предадено на Брахма̄ и което е изложено във Втора песен на това велико произведение. Богът казал, че е изложил пред Брахма̄ същността на Шрӣмад Бха̄гаватам, за да му помогне да осъзнае неговия личностен аспект. Настоящата строфа доказва пълната несъстоятелност на имперсоналистичните коментари към четирите изначални строфи на Шрӣмад Бха̄гаватам, изложени във Втора песен. По този повод Шрӣдхара Сва̄мӣ също отбелязва, че кратката форма на Бха̄гаватам описва забавленията на Бог Кр̣ш̣н̣а и никога не е потвърждавала възгледите на имперсоналистите.