Шрӣмад Бха̄гаватам 3.4.12

स एष साधो चरमो भवाना-
मासादितस्ते मदनुग्रहो यत् ।
यन्मां नृलोकान् रह उत्सृजन्तं
दिष्टय‍ा दद‍ृश्वान् विशदानुवृत्त्या ॥ १२ ॥
са еш̣а са̄дхо чарамо бхава̄на̄м
а̄са̄дитас те мад-ануграхо ят
ян ма̄м̇ нр̣лока̄н раха утср̣джантам̇
диш̣т̣я̄ дадр̣шва̄н вишада̄нувр̣ття̄

Дума по дума

сах̣този; еш̣ах̣на тези; са̄дхоо, почтени; чарамах̣последната; бхава̄на̄мна всички твои инкарнации (като Васу); а̄са̄дитах̣сега постигна; тена теб; матмоя; ануграхах̣милост; яттакава, каквато е; ятзащото; ма̄ммен; нр̣-лока̄нпланети на обусловените души; рахах̣в усамотение; утср̣джантамдокато напускаш; дишт̣я̄гледайки; дадр̣шва̄нтова, което си видял; вишада-анувр̣ття̄с неотклонна преданост.

Превод

О, достопочтени, сегашният ти живот е последен за теб и е най-съвършеният, защото в него ти получи моята най-висша милост. Сега можеш да напуснеш тази вселена на обусловени живи същества и да заминеш за трансценденталната ми обител Вайкун̣т̣ха. Това, че воден от чистото си и непоколебимо предано служене, ме срещна в това уединено място, е голямо благо за теб.

Пояснение

Когато човек е познал докрай Бога, в степента, в която това е възможно за съвършеното живо същество, постигнало освобождение, той получава възможност да влезе в духовното небе, където се намират планетите Вайкун̣т̣хи. Мигове преди да изчезне от взора на обитателите на тази вселена, Богът бил седнал на едно усамотено място и в този момент Уддхава имал щастието да го види и да получи от него разрешение да влезе във Вайкун̣т̣ха. В действителност Богът се намира едновременно навсякъде; на обитаващите една или друга вселена само им изглежда, че Той се появява и изчезва. Той е като слънцето. Слънцето не се появява и не изчезва – просто на хората им се струва, че сутрин то изгрява, а вечер залязва. Богът, който живее във Вайкун̣т̣ха, се намира едновременно навсякъде и във Вайкун̣т̣ха, и извън нея.