Шрӣмад бха̄гаватам 3.4.12
Текст
а̄са̄дитас те мад-ануграхо ят
ян ма̄м̇ нр̣лока̄н раха утср̣джантам̇
диш̣т̣я̄ дадр̣шва̄н вишада̄нувр̣ття̄
Дума по дума
сах̣ – този; еш̣ах̣ – на тези; са̄дхо – о, почтени; чарамах̣ – последната; бхава̄на̄м – на всички твои инкарнации (като Васу); а̄са̄дитах̣ – сега постигна; те – на теб; мат – моя; ануграхах̣ – милост; ят – такава, каквато е; ят – защото; ма̄м – мен; нр̣-лока̄н – планети на обусловените души; рахах̣ – в усамотение; утср̣джантам – докато напускаш; дишт̣я̄ – гледайки; дадр̣шва̄н – това, което си видял; вишада-анувр̣ття̄ – с неотклонна преданост.
Превод
О, достопочтени, сегашният ти живот е последен за теб и е най-съвършеният, защото в него ти получи моята най-висша милост. Сега можеш да напуснеш тази вселена на обусловени живи същества и да заминеш за трансценденталната ми обител Вайкун̣т̣ха. Това, че воден от чистото си и непоколебимо предано служене, ме срещна в това уединено място, е голямо благо за теб.
Пояснение
Когато човек е познал докрай Бога, в степента, в която това е възможно за съвършеното живо същество, постигнало освобождение, той получава възможност да влезе в духовното небе, където се намират планетите Вайкун̣т̣хи. Мигове преди да изчезне от взора на обитателите на тази вселена, Богът бил седнал на едно усамотено място и в този момент Уддхава имал щастието да го види и да получи от него разрешение да влезе във Вайкун̣т̣ха. В действителност Богът се намира едновременно навсякъде; на обитаващите една или друга вселена само им изглежда, че Той се появява и изчезва. Той е като слънцето. Слънцето не се появява и не изчезва – просто на хората им се струва, че сутрин то изгрява, а вечер залязва. Богът, който живее във Вайкун̣т̣ха, се намира едновременно навсякъде и във Вайкун̣т̣ха, и извън нея.