Шрӣмад бха̄гаватам 3.4.20
Текст
адхӣта-таттва̄тма-вибодха-ма̄ргах̣
пран̣амя па̄дау паривр̣тя девам
иха̄гато 'хам̇ вираха̄тура̄тма̄
Дума по дума
сах̣ – и аз; евам – така; а̄ра̄дхита – обожавах; па̄да-тӣртха̄т – от Божествената Личност; адхӣта – изучих; таттва-а̄тма – себепознание; вибодха – узнавайки; ма̄ргах̣ – път; пран̣амя – щом поздравих; па̄дау – в неговите лотосови нозе; паривр̣тя – след като обиколих; девам – Бога; иха – на това място; а̄гатах̣ – стигнах; ахам – аз; вираха – раздяла; а̄тура-а̄тма̄ – с вътрешна болка.
Превод
Така от духовния си учител, Божествената Личност, аз узнах пътя на себепознанието и след като обиколих Бога, дойдох тук, съкрушен от раздялата.
Пояснение
Животът на Шрӣ Уддхава е истински символ на чатух̣-шлокӣ Бха̄гаватам, който Върховният Бог предал на Брахма̄джӣ. Философите ма̄я̄ва̄дӣ отделят тези четири велики и важни строфи на Шрӣмад Бха̄гаватам от техния контекст и със средствата на граматиката ги тълкуват така, че им придават смисъл, който да подкрепя безличностните им монистични схващания. Тук се дава достоен отговор на подобни философи самозванци. Строфите на Шрӣмад Бха̄гаватам изграждат едно съвършено теистично учение, което може да бъде разбрано само от учениците, изучили Бхагавад-гӣта̄. Привържениците на безплодните и неавторитетни философски теории оскърбяват лотосовите нозе на Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, защото изопачават смисъла на Бхагавад-гӣта̄ и Шрӣмад Бха̄гаватам, а с това заблуждават читателите и си прокарват път право към ада Андхата̄мисра. Както се утвърждава в Бхагавад-гӣта̄ (16.20), подобни завистливи философи не притежават никакво знание и са обречени да влачат жалко съществуване живот след живот. Те напразно се позовават на Шрӣпа̄да Шан̇кара̄ча̄ря, защото той никога не е дръзвал да оскверни лотосовите нозе на Бог Кр̣ш̣н̣а. Според Бог Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху, Шрӣпа̄да Шан̇кара̄ча̄ря проповядвал ма̄я̄ва̄дската философия с точно определена цел. Тази философия била необходима, за да нанесе поражение на учението на будизма, което отричало съществуването на душата. Шан̇кара̄ча̄ря не целял да утвърждава философията ма̄я̄ва̄да за вечни времена; тя била една извънредна мярка. Затова в коментара си към Бхагавад-гӣта̄ Шан̇кара̄ча̄ря признава Бог Кр̣ш̣н̣а за Върховната Божествена Личност. Тъй като бил велик предан на Кр̣ш̣н̣а, той не се осмелил да коментира Шрӣмад Бха̄гаватам – това би било открито оскърбление срещу лотосовите нозе на Бога. Но по-сетнешните спекулиращи мислители, адепти на философията ма̄я̄ва̄да, започнали да пишат напълно произволни и никому ненужни коментари към чатух̣-шлокӣ на Бха̄гаватам.
Привържениците на умозрителното монистично философстване нямат работа с Шрӣмад Бха̄гаватам – неговият велик автор лично им забранява да се докосват до това ведическо произведение. Шрӣла Вя̄садева категорично забранява на хора, заети със светска религиозна дейност, икономическо развитие, сетивно наслаждение или дори стремящи се към освобождение, да се опитват да проникнат в смисъла на Шрӣмад Бха̄гаватам, защото той не е предназначен за тях (Шрӣмад Бха̄гаватам, 1.1.2). Шрӣпа̄да Шрӣдхара Сва̄мӣ, велик коментатор на Шрӣмад Бха̄гаватам, също категорично забранява на монистите и на тези, които се стремят към безличностно освобождение, да беседват върху Шрӣмад Бха̄гаватам. Това произведение не е за тях. И въпреки това подобни самозванци упорито се опитват да разберат Шрӣмад Бха̄гаватам, с което извращават смисъла му и допускат в нозете на Бога оскърбления, каквито не смеел да прави дори Шрӣпа̄да Шан̇кара̄ча̄ря. Така тези хора се обричат на окаяно съществуване, пълно с нещастия. Специално трябва да подчертаем, че Уддхава чул обяснението на чатух̣-шлокӣ на Бха̄гаватам от самия Бог, който предал тези строфи най-напред на Брахма̄джӣ. А сега Богът открил една още по-поверителна част от науката за себепознанието – парама̄м̇ стхитим. Когато постигнал науката за себепознанието и за любовното служене на Бога, Уддхава потънал в дълбока печал, предизвикана от раздялата с Бога. Докато човек не постигне равнището на Уддхава – обзет от трансцендентална любов към Бога, постоянно да чувства раздялата с него, както това показвал Бог Чайтаня, – той не може да разбере истинския смисъл на четирите основни строфи на Шрӣмад Бха̄гаватам. Човек не бива да изкривява смисъла на Шрӣмад Бха̄гаватам с произволните си коментари и така да поема по опасния път на оскърбленията.