ТЕКСТ 20
Text 20
Текст
Text
адхӣта-таттва̄тма-вибодха-ма̄ргах̣
пран̣амя па̄дау паривр̣тя девам
иха̄гато 'хам̇ вираха̄тура̄тма̄
adhīta-tattvātma-vibodha-mārgaḥ
praṇamya pādau parivṛtya devam
ihāgato ’haṁ virahāturātmā
Дума по дума
Synonyms
сах̣ – и аз; евам – така; а̄ра̄дхита – обожавах; па̄да-тӣртха̄т – от Божествената Личност; адхӣта – изучих; таттва-а̄тма – себепознание; вибодха – узнавайки; ма̄ргах̣ – път; пран̣амя – щом поздравих; па̄дау – в неговите лотосови нозе; паривр̣тя – след като обиколих; девам – Бога; иха – на това място; а̄гатах̣ – стигнах; ахам – аз; вираха – раздяла; а̄тура-а̄тма̄ – с вътрешна болка.
saḥ — so myself; evam — thus; ārādhita — worshiped; pāda-tīrthāt — from the Personality of Godhead; adhīta — studied; tattva-ātma — self-knowledge; vibodha — understanding; mārgaḥ — path; praṇamya — after saluting; pādau — at His lotus feet; parivṛtya — after circumambulating; devam — the Lord; iha — at this place; āgataḥ — reached; aham — I; viraha — separation; ātura-ātmā — aggrieved in self.
Превод
Translation
Така от духовния си учител, Божествената Личност, аз узнах пътя на себепознанието и след като обиколих Бога, дойдох тук, съкрушен от раздялата.
I have studied the path of understanding self-knowledge from my spiritual master, the Personality of Godhead, and thus after circumambulating Him I have come to this place, very much aggrieved due to separation.
Пояснение
Purport
Животът на Шрӣ Уддхава е истински символ на чатух̣-шлокӣ Бха̄гаватам, който Върховният Бог предал на Брахма̄джӣ. Философите ма̄я̄ва̄дӣ отделят тези четири велики и важни строфи на Шрӣмад Бха̄гаватам от техния контекст и със средствата на граматиката ги тълкуват така, че им придават смисъл, който да подкрепя безличностните им монистични схващания. Тук се дава достоен отговор на подобни философи самозванци. Строфите на Шрӣмад Бха̄гаватам изграждат едно съвършено теистично учение, което може да бъде разбрано само от учениците, изучили Бхагавад-гӣта̄. Привържениците на безплодните и неавторитетни философски теории оскърбяват лотосовите нозе на Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, защото изопачават смисъла на Бхагавад-гӣта̄ и Шрӣмад Бха̄гаватам, а с това заблуждават читателите и си прокарват път право към ада Андхата̄мисра. Както се утвърждава в Бхагавад-гӣта̄ (16.20), подобни завистливи философи не притежават никакво знание и са обречени да влачат жалко съществуване живот след живот. Те напразно се позовават на Шрӣпа̄да Шан̇кара̄ча̄ря, защото той никога не е дръзвал да оскверни лотосовите нозе на Бог Кр̣ш̣н̣а. Според Бог Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху, Шрӣпа̄да Шан̇кара̄ча̄ря проповядвал ма̄я̄ва̄дската философия с точно определена цел. Тази философия била необходима, за да нанесе поражение на учението на будизма, което отричало съществуването на душата. Шан̇кара̄ча̄ря не целял да утвърждава философията ма̄я̄ва̄да за вечни времена; тя била една извънредна мярка. Затова в коментара си към Бхагавад-гӣта̄ Шан̇кара̄ча̄ря признава Бог Кр̣ш̣н̣а за Върховната Божествена Личност. Тъй като бил велик предан на Кр̣ш̣н̣а, той не се осмелил да коментира Шрӣмад Бха̄гаватам – това би било открито оскърбление срещу лотосовите нозе на Бога. Но по-сетнешните спекулиращи мислители, адепти на философията ма̄я̄ва̄да, започнали да пишат напълно произволни и никому ненужни коментари към чатух̣-шлокӣ на Бха̄гаватам.
Śrī Uddhava’s actual life is the direct symbol of the catuḥ-ślokī Bhāgavatam enunciated first to Brahmājī by the Personality of Godhead. These four very great and important verses from Śrīmad-Bhāgavatam are particularly taken out by the Māyāvādī speculators, who construe a different purport to suit their impersonal view of monism. Here is the proper answer to such unauthorized speculators. The verses of Śrīmad-Bhāgavatam are purely theistic science understandable by the postgraduate students of Bhagavad-gītā. The unauthorized dry speculators are offenders at the lotus feet of the Lord Śrī Kṛṣṇa because they distort the purports of Bhagavad-gītā and Śrīmad-Bhāgavatam to mislead the public and prepare a direct path to the hell known as Andha-tāmisra. As confirmed in Bhagavad-gītā (16.20) such envious speculators are without knowledge and are surely condemned life after life. They unnecessarily take shelter of Śrīpāda Śaṅkarācārya, but he was not so drastic as to commit an offense at the lotus feet of Lord Kṛṣṇa. According to Lord Śrī Caitanya Mahāprabhu, Śrīpāda Śaṅkarācārya preached the Māyāvāda philosophy for a particular purpose. Such a philosophy was necessary to defeat the Buddhist philosophy of the nonexistence of the spirit soul, but it was never meant for perpetual acceptance. It was an emergency. Thus Lord Kṛṣṇa was accepted by Śaṅkarācārya as the Supreme Personality of Godhead in his commentation on Bhagavad-gītā. Since he was a great devotee of Lord Kṛṣṇa, he did not dare write any commentary on Śrīmad-Bhāgavatam because that would have been a direct offense at the lotus feet of the Lord. But later speculators, in the name of Māyāvāda philosophy, unnecessarily make their commentary on the catuḥ-ślokī Bhāgavatam without any bona fide intent.
Привържениците на умозрителното монистично философстване нямат работа с Шрӣмад Бха̄гаватам – неговият велик автор лично им забранява да се докосват до това ведическо произведение. Шрӣла Вя̄садева категорично забранява на хора, заети със светска религиозна дейност, икономическо развитие, сетивно наслаждение или дори стремящи се към освобождение, да се опитват да проникнат в смисъла на Шрӣмад Бха̄гаватам, защото той не е предназначен за тях (Шрӣмад Бха̄гаватам, 1.1.2). Шрӣпа̄да Шрӣдхара Сва̄мӣ, велик коментатор на Шрӣмад Бха̄гаватам, също категорично забранява на монистите и на тези, които се стремят към безличностно освобождение, да беседват върху Шрӣмад Бха̄гаватам. Това произведение не е за тях. И въпреки това подобни самозванци упорито се опитват да разберат Шрӣмад Бха̄гаватам, с което извращават смисъла му и допускат в нозете на Бога оскърбления, каквито не смеел да прави дори Шрӣпа̄да Шан̇кара̄ча̄ря. Така тези хора се обричат на окаяно съществуване, пълно с нещастия. Специално трябва да подчертаем, че Уддхава чул обяснението на чатух̣-шлокӣ на Бха̄гаватам от самия Бог, който предал тези строфи най-напред на Брахма̄джӣ. А сега Богът открил една още по-поверителна част от науката за себепознанието – парама̄м̇ стхитим. Когато постигнал науката за себепознанието и за любовното служене на Бога, Уддхава потънал в дълбока печал, предизвикана от раздялата с Бога. Докато човек не постигне равнището на Уддхава – обзет от трансцендентална любов към Бога, постоянно да чувства раздялата с него, както това показвал Бог Чайтаня, – той не може да разбере истинския смисъл на четирите основни строфи на Шрӣмад Бха̄гаватам. Човек не бива да изкривява смисъла на Шрӣмад Бха̄гаватам с произволните си коментари и така да поема по опасния път на оскърбленията.
The monistic dry speculators have no business in the Śrīmad-Bhāgavatam because this particular Vedic literature is forbidden for them by the great author himself. Śrīla Vyāsadeva has definitely forbidden persons engaged in religiosity, economic development, sense gratification and, finally, salvation, from trying to understand Śrīmad-Bhāgavatam, which is not meant for them (Bhāg. 1.1.2). Śrīpāda Śrīdhara Svāmī, the great commentator on Śrīmad-Bhāgavatam, has definitely forbidden the salvationists or monists to deal in Śrīmad-Bhāgavatam. It is not for them. Yet such unauthorized persons perversely try to understand Śrīmad-Bhāgavatam, and thus they commit offenses at the feet of the Lord, which even Śrīpāda Śaṅkarācārya dared not do. Thus they prepare for their continuation of miserable life. It should be particularly noted herein that Uddhava studied the catuḥ-ślokī Bhāgavatam directly from the Lord, who spoke them first to Brahmājī, and this time the Lord explained more confidentially the self-knowledge mentioned as the paramāṁ sthitim. Upon learning such self-knowledge of love, Uddhava felt very much aggrieved by feelings of separation from the Lord. Unless one is awakened to the stage of Uddhava — everlastingly feeling the separation of the Lord in transcendental love, as exhibited by Lord Caitanya also — one cannot understand the real import of the four essential verses of Śrīmad-Bhāgavatam. One should not indulge in the unauthorized act of twisting the meaning and thereby putting himself on the dangerous path of offense.