Шрӣмад Бха̄гаватам 3.4.29

В този стих думата тякш̣ян заслужава много сериозно внимание, защото посочва, че Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а напуснал тялото си. Той е вечната форма на битието, знанието и блаженството и затова тялото му и самият Той са едно и също нещо. Тогава как е възможно Той да напусне тялото си и да изчезне от лицето на света? Неотдадените, или ма̄я̄ва̄дӣте, водят бурни полемики за загадъчното напускане на Бога. В своята Кр̣ш̣н̣а сандарбха Шрӣла Джӣва Госва̄мӣ подробно изяснява този въпрос и разсейва съмненията на невежите хора.

Според утвържденията на Брахма сам̇хита̄ Богът проявява себе си в множество форми. Там се казва, че формите, които Той притежава, са безброй и когато се появи пред погледа на живите същества, както направил Бог Кр̣ш̣н̣а, всички тези форми се сливат в едно с него. Освен тези непогрешими форми Той притежава и вселенска форма, която показал пред Арджуна на бойното поле Курукш̣етра. В дадената строфа е използвана и думата спхӣтам, която идва да покаже, че Богът оставил гигантската си вселенска форма, наречена вира̄т̣-рӯпа, а не своята изначална, вечна форма, защото е крайно невероятно Той да започне да променя своята форма сач-чид-а̄нанда. Преданите на Бога веднага разбират тази проста истина, но неотдадените, които не служат на Бога по никакъв начин, не я разбират или умишлено повдигат спорове, за да отрекат, че трансценденталното тяло на Бога е вечно. Причина за това е единият от недостатъците на несъвършените живи същества – склонността им да мамят другите.

Освен това дори и днес може да се види, че в различните храмове преданите обожават трансценденталната форма на Бога и наистина съзнават, че формата на мӯртите в храма по нищо не се различава от формата на Бога. Това необяснимо действие на вътрешната енергия на Бога е описано в Бхагавад-гӣта̄ (7.25): на̄хам̇ прака̄шах̣ сарвася йога-ма̄я̄-сама̄вр̣тах̣. Богът си запазва правото да не се разкрива пред всеки. Атах̣ шрӣ-кр̣ш̣н̣а-на̄ма̄ди на бхавед гра̄хям индрияих̣ – е казано в Падма Пура̄н̣а. Името и формата на Бога не могат да бъдат възприети с материалните сетива, но когато се появява пред очите на светските хора, Богът приема формата вира̄т̣-рӯпа. Това допълнително материално проявление на формата на Бога е свързано с Бога така, както определенията са свързани с подлога. Ако махнем от изречението определенията, които поясняват подлога, самият подлог не се променя. По същия начин когато Богът напуска своята вира̄т̣-рӯпа, вечната му форма не се променя, въпреки че между него и всяка една от неизброимите му форми няма принципна разлика. В Пета песен ще видим как на различните планети, както и в многобройните храмове по земята Богът е обожаван в най-различни свои форми.

В коментарите си Шрӣла Джӣва Госва̄мӣ и Шрӣла Виш̣вана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура много подробно са разяснили епизода около напускането на Бога, като при това са цитирали различни автентични ведически писания. Съзнателно не привеждаме тук всички техни коментари, за да не увеличаваме обема на книгата. Същността на въпроса е изложена в Бхагавад-гӣта̄, както цитирахме по-горе: Богът си запазва правото да не се разкрива пред всеки. Той остава скрит за погледа на неотдадените, у които няма любов и преданост, и по този начин още повече ги отдалечава от себе си. Богът се появил заради Брахма̄, който го призовал да дойде и се обърнал с молитви към Кшӣродака-ша̄йӣ Виш̣н̣у. И когато дошъл, всички форми на Виш̣н̣у се слели с него, а щом изпълнил мисията си, те отново се отделили, за да заемат предишните си места.