Шрӣмад Бха̄гаватам 3.5.44
Деванагари
यत्सानुबन्धेऽसति देहगेहे
ममाहमित्यूढदुराग्रहाणाम् ।
पुंसां सुदूरं वसतोऽपि पुर्यां
भजेम तत्ते भगवन् पदाब्जम् ॥ ४४ ॥
ममाहमित्यूढदुराग्रहाणाम् ।
पुंसां सुदूरं वसतोऽपि पुर्यां
भजेम तत्ते भगवन् पदाब्जम् ॥ ४४ ॥
Стих
ят са̄нубандхе 'сати деха-гехе
мама̄хам итй ӯд̣ха-дура̄граха̄н̣а̄м
пум̇са̄м̇ судӯрам̇ васато 'пи пуря̄м̇
бхаджема тат те бхагаван пада̄бджам
мама̄хам итй ӯд̣ха-дура̄граха̄н̣а̄м
пум̇са̄м̇ судӯрам̇ васато 'пи пуря̄м̇
бхаджема тат те бхагаван пада̄бджам
Дума по дума
ят — защото; са-анубандхе — са оплетени; асати — така съществувайки; деха — грубото материално тяло; гехе — у дома; мама — мой; ахам — аз; ити — така; ӯд̣ха — силно, дълбоко; дура̄граха̄н̣а̄м — пагубна жажда; пум̇са̄м — на хората; су-дӯрам — далече; васатах̣ — обитаващ; апи — въпреки че; пуря̄м — в тялото; бхаджема — нека обожаваме; тат — следователно; те — твоите; бхагаван — о, Господи; пада-абджам — лотосови нозе.
Превод
О, Господи, хората, които са се омотали в мрежите на пагубната привързаност към временното си тяло и към роднините си и са поробени от мислите „мое“ и „аз“, не могат да видят твоите лотосови нозе, въпреки че те се намират в собственото им тяло. Но ние се молим на теб да ни дадеш убежище в лотосовите си нозе.
Пояснение
Смисълът на жизнената философия, изложена във Ведите, е в това, човек да се освободи от оковите на грубото и финото тяло, които го обричат на жалко и мъчително съществуване. Материалното тяло ще продължава да съществува дотогава, докато не се освободим от измамното желание да властваме над материалната природа. Това, което ни подтиква да се опитваме да господстваме над материалната природа, са концепциите „мое“ и „аз“. „Аз съм господар на всичко, което съзирам. Притежавам толкова много неща, а в бъдеще ще имам още и още. Кой може да се сравнява с мене по богатство и знание? Аз съм господарят, аз съм Богът. Съществува ли изобщо някой друг, освен мен?“ Всички подобни идеи са отражение на философията ахам̇ мама – „Аз съм всичко“. Хората, които изповядват подобни житейски възгледи, никога няма да се освободят от материалното робство. Но дори човек, който завинаги е обречен на мъките на материалното съществуване, може да се освободи от тези окови, ако се съгласи да слуша кр̣ш̣н̣а-катха̄. В епохата на Кали слушането на кр̣ш̣н̣а-катха̄ е най-ефективният метод човек да се освободи от прекомерната привързаност към семейството и да постигне постоянна и трайна свобода. Епохата на Кали е наводнена от грехове и хората се пристрастяват все повече и повече към качествата на това време, но ако слушат и възпяват кр̣ш̣н̣а-катха̄, те ще могат да се върнат при Бога. Следователно с цената на всичко човек трябва да се научи да слуша единствено кр̣ш̣н̣а-катха̄, за да се освободи от всички страдания.