В творението на Бога не липсва нищо – потенциално в него са налице всички необходими енергии. Но докато волята на Бога не ги съедини, нищо в творението не може да се развива. Прекратеното сътворение може да се възобнови единствено по указанието на Бога.

Материалните елементи наброяват двайсет и три: съвкупна материална енергия, лъжливо его, звук, осезаемост, форма, вкус, мирис, земя, вода, огън, въздух, небе, очи, уши, нос, език, кожа, ръце, крака, анус, полови органи, реч и ум. Под влиянието на времето те се съединяват помежду си и с напредването на неговия ход отново се разединяват. Следователно времето е енергия на Бога, която действа по определен начин, следвайки указанията на Бога. Тази енергия се нарича Ка̄лӣ и нейно олицетворение е черната богиня на разрушението, която е обект на обожание предимно за хората, подвластни на гун̣ата на мрака, или невежеството, в материалното съществуване. Във ведическите химни процесът на сътворението е описан по следния начин: мӯла-пракр̣тир авикр̣тир махада̄дя̄х̣ пракр̣ти-викр̣таях̣ сапта ш̣од̣ашакас ту вика̄ро на пракр̣тир на викр̣тих̣ пуруш̣ах̣. Енергията, която действа като материална природа и се състои от двайсет и три елемента, не е първопричината на творението. Богът прониква в тези елементи и въздейства върху тях със своята енергия Ка̄лӣ. Този принцип се утвърждава и във всички останали ведически произведения. В Брахма сам̇хита̄ (5.35) се казва:

„Обожавам предвечния Бог Говинда, който е изначалната Божествена Личност. Чрез частичната си пълна експанзия (Маха̄-виш̣н̣у) Той влиза в материалната природа, след това (като Гарбходака-ша̄йӣ Виш̣н̣у) – във всяка вселена, а после (като Кшӣродака-ша̄йӣ Виш̣н̣у) – във всички елементи на материята, включително и във всеки един атом. Подобни форми на Бога в космическото творение са неизброими, разпространили се както из вселените, така и в отделните атоми“.

Бхагавад-гӣта̄ (10.42) потвърждава същото:

„О, Арджуна, няма полза от знанието за неизброимите ми енергии, действащи по най-разнообразни начини. Чрез една от своите части – пълната експанзия (Парама̄тма̄, или Свръхдушата) – Аз влизам в материалния космос, като прониквам във всички вселени и във всичките им съставни елементи. По този начин се създава творението“. Чудните дейности на материалната природа се дължат на Бог Кр̣ш̣н̣а, затова Той е първопричината, т.е. абсолютната причина на всички причини.

След разрушаването на творението всички индивидуални души остават в безсъзнателно състояние и заедно с материалната енергия влизат в Бога. Тези индивидуални живи същества са вечнообусловени души, но с всяко поредно материално творение получават възможността да се освободят и да станат свободни души. Те всички могат да се възползват от мъдростта на Ведите и да разберат каква е връзката им с Върховния Бог, как могат да постигнат освобождение и кое е най-висшето благо, което освобождението им дава. Като изучава правилно Ведите, човек осъзнава положението си и се заема с трансцендентално предано служене за Бога, за да се издигне постепенно до духовното небе. Индивидуалните души в материалния свят извършват различни дейности в съответствие с неосъществените си минали желания. С разрушаването на поредното тяло душата забравя всичко, но всемилостивият Бог, който като свидетел (Свръхдуша) се намира в сърцето на всекиго, пробужда душата и ѝ припомня нейните неосъществени желания. Така в следващия живот тя започва да действа съобразно с тези желания, опитвайки се да ги изпълни. Тази невидима сила, която ръководи живите същества, се нарича съдба и разумният човек разбира, че неизпълнените му желания удължават срока на неговия плен в трите гун̣и на природата.

Някои не особено интелигентни философи погрешно мислят, че безсъзнателното състояние на сън, в което живото същество потъва веднага след частичното или пълното разрушаване на творението, е последният етап от живота му. След като поредното му материално тяло се разруши, живото същество преминава в състояние на безсъзнание, което продължава само няколко месеца, а след пълното разрушаване на материалния свят то остава в безсъзнание много милиони години. Но когато творението отново се възобнови, Богът събужда живото същество за дейност. Живото същество е вечно и за него е естествено онова жизнено състояние, в което съзнанието му е будно, а то самото активно действа. Щом е в будно състояние, живото същество не може да спре да действа. Затова то действа и осъществява многобройните си желания. Когато живото същество се научи да свързва желанията си с трансценденталното служене за Бога, то постига съвършенство и се връща в духовното царство, за да се наслаждава там на вечен буден живот.

Вира̄т̣-рӯпа, или виш̣ва-рӯпа, гигантската вселенска форма на Бога, на която имперсоналистите обръщат такова голямо внимание, не е от вечните форми на Бога. Тя се проявява по върховната му воля след като елементите на материалното творение са вече създадени. Бог Кр̣ш̣н̣а показал на Арджуна тази вира̄т̣, или виш̣ва-рӯпа, само за да докаже на имперсоналистите, че Той е изначалната Божествена Личност. Кр̣ш̣н̣а проявил вира̄т̣-рӯпа, а не тя – него. Следователно формата виш̣ва-рӯпа не е от вечните форми на Бога, които съществуват в духовния свят. Тя е материално проявление на Бога. Арча̄-виграха, или мӯртито, обожавано в храма, е подобно проявление на Бога и е предназначено за начинаещите. Но въпреки контакта си с материята, формите вира̄т̣ и арча̄ не се различават от вечната форма на Бога – формата му на Бог Кр̣ш̣н̣а.

Елементите на космическото мироздание са изцяло материални и не могат да увеличават обема си, докато Богът не проникне в тях чрез своята пълна част. Това означава, че материята не може да нараства и да намалява, ако до нея не се докосне духът. Материята е рожба на духа и се увеличава единствено в съприкосновение с него. Космическото проявление не е приело гигантската си форма само, както погрешно смятат не особено интелигентните. Материята може да нараства и да стига до необходимите размери само ако в нея присъства духът, но когато той я напусне, тя спира да се развива. Например докато в материалното тяло на живото същество присъства духовното съзнание, тялото расте и придобива нужните размери, а мъртвото материално тяло, в което няма духовно съзнание, не може да расте и да се развива. В Бхагавад-гӣта̄ (глава втора) също се отдава по-голямо значение на духовното съзнание, а не на тялото. Огромното космическо тяло на вселената расте и се развива по същите закони, по които и нашите малки тела. Но човек не трябва да прави от това глупавото заключение, че причина за появата на гигантската вселенска форма е нищожно малката индивидуална душа. Вселенската форма се нарича вира̄т̣-рӯпа, защото в нея чрез пълната си част се намира самият Върховен Бог.

Когато Богът под формата си на Гарбходака-ша̄йӣ Виш̣н̣у влязъл във всяка от вселените, всяка вселена се изпълнила до половината с вода. Космическото проявление, изграждано от планетарните системи, космическото пространство и другите видими за нас обекти, заема само едната половина от цялата вселена. От момента, в който Виш̣н̣у влезе във вселената, до времето, когато започне да се осъществява творението, изминава период от хиляда небесни години. Живите същества, вложени в недрата на махат-таттва, се разпределят из отделните вселени, като влизат в тях заедно с Гарбходака-ша̄йӣ Виш̣н̣у, и после остават да лежат в покой заедно с Бога, докато не се роди Брахма̄. Брахма̄ е първото живо същество във вселената и от него се раждат всички останали полубогове и живи същества. Ману е прародителят на човешкия род, затова на санскритски човечеството се нарича ма̄нуш̣я. Човешките видове притежават тела с най-различни особености и са разпределени из различните планетарни системи във вселената.

Съзнанието е основна характеристика на живото същество, т.е. на душата. Съществуването на душата се проявява под формата на съзнание, наречено гя̄на-шакти. Съзнанието на гигантската вира̄т̣-рӯпа е съвкупното съзнание и същото това съзнание се проявява и у отделните личности. Дейността на съзнанието се осъществява чрез жизнения въздух, който се разделя на десет потока. Те се наричат пра̄н̣а, апа̄на, уда̄на, вя̄на и сама̄на, а според друга една класификация се делят на на̄га, кӯрма, кр̣кара, девадатта и дханан̃джая. Материалната атмосфера замърсява съзнанието на душата, душата започва лъжливо да се отъждествява с тялото и така се слага начало на различните дейности. Това многообразие от дейности на живото същество е описано в Бхагавад-гӣта̄ (2.41) като баху-ша̄кха̄ хй ананта̄ш ча буддхайо 'вяваса̄йина̄м. Заблудената обусловена душа се занимава с най-различни дейности, защото съзнанието ѝ не е чисто. В чисто съзнание живото същество върши само един вид дейност. Съзнанието на индивидуалната душа става едно с върховното съзнание тогава, когато между тях се постигне пълна хармония.

Монистите смятат, че има само едно съзнание, докато са̄тватите (преданите) споделят мнението, че съзнанието безспорно е единно, но това единство се постига само когато индивидуалното съзнание влезе в пълна хармония с върховното съзнание. Индивидуалното съзнание трябва да се съгласува с върховното съзнание. Така е и според наставленията на Бога в Бхагавад-гӣта̄ (18.66): сарва-дхарма̄н паритяджя ма̄м екам̇ шаран̣ам̇ враджа. На индивидуалното съзнание (Арджуна) се препоръчва да действа в хармония с върховното съзнание, за да може да запази присъщата си чистота. Нелепо е да се опитваме да спрем дейностите на съзнанието. Но можем да ги пречистим, като ги хармонизираме с Върховния. В зависимост от степента на чистота съзнанието се дели на три вида, които се отличават с различна форма на самоотъждествяване: а̄дхя̄тмика – отъждествяване с тялото и ума, а̄дхибхаутика – отъждествяване с продуктите на материята и а̄дхидаивика – осъзнаване на себе си като слуга на Бога. От трите равнища на самоотъждествяване а̄дхидаивика бележи началото на чистото съзнание, приведено в хармония с волята на Бога.

Върховният Бог се разпространява по два начина – чрез личните си пълни експанзии и чрез отделени, много малки експанзии. Личните му пълни експанзии са виш̣н̣у-таттвите, а отделените експанзии са живите същества. Тъй като живите същества са много малки, понякога тях ги наричат междинна енергия на Бога. Йогӣте мистици пък смятат живите същества за тъждествени на Свръхдушата, Парама̄тма̄. Но тези различия във възгледите нямат голямо значение, тъй като в крайна сметка всичко сътворено се помещава в гигантската вселенска форма на Бога (вира̄т̣).

В Бхагавад-гӣта̄ (7.4 – 5) се казва, че осемте елемента – земя, вода, огън, въздух, небе, ум, интелигентност и лъжливо его – са създадени от низшата енергия на Бога, докато живите същества, които използват тази низша енергия, по природа принадлежат към висшата, вътрешната енергия на Бога. Осемте вида низша енергия действат на грубо и фино равнище, а висшата енергия действа като централна движеща сила. Това може да се види в човешкото тяло. Земята и другите груби елементи изграждат външното, физическото тяло и са като наметка за душата, а фините елементи (умът и лъжливото его) са като дрехите под наметката.

Енергията, с която се осъществяват движенията на тялото, се генерира в сърцето, а самите телесни дейности се осъществяват от сетивата, до които енергията достига чрез десетте въздушни потока. Тези въздушни потоци се класифицират по следния начин. Основният въздушен поток, който в процеса на дишането минава през носа, се нарича пра̄н̣а. Въздушният поток, който минава през ануса, като извежда от тялото газовете, се нарича апа̄на. Въздухът, който движи храната в стомаха и понякога предизвиква оригване, се нарича сама̄на. Въздухът, който минава през гърлото и чието спиране води до задушаване, се нарича уда̄на. А въздушният поток, който циркулира из цялото тяло, се нарича вя̄на. Освен тези пет вида, има и други, по-фини въздушни потоци. На̄га е въздушният поток, с чиято помощ се отварят очите, устата и т.н. Въздушният поток, който възбужда апетита, се нарича кр̣кара. Въздушният поток, който предизвиква съкращаването на мускулите, се нарича кӯрма. Въздушният поток, който помага на организма да се отпусне при прозявка (когато широко разтваряме уста), се нарича девадатта, а въздушният поток, който подпомага храненето, се нарича дханан̃джая.

Източник на всички тези въздушни потоци е сърцето, а у всеки от нас то е само едно. Тази централна енергия е висша енергия на Бога, който се намира в сърцето на всекиго заедно с индивидуалната душа и ръководи всичките ѝ действия. В Бхагавад-гӣта̄ (15.15) това е обяснено по следния начин:

Богът, който се намира в сърцето и помага на обусловената душа да помни и да забравя, произвежда оттам цялостната жизнена сила. Обусловеното състояние на душата се дължи на това, че тя е забравила подчиненото си положение спрямо Бога. Богът позволява на този, който иска да го забрави, да тъне в забрава живот след живот. Но този, който благодарение на общуването с предан си е спомнил за Бога, получава помощ от Бога, за да го помни все повече и повече. Така обусловената душа накрая може да се върне обратно вкъщи, при Бога.

По какъв начин Богът дава на живото същество трансцендентална помощ, се описва в Бхагавад-гӣта̄ (10.10):

Единствено буддхи йога, или процесът за постигане на себепознание с помощта на интелигентност, която се е извисила над ума (т.е. процесът на преданото служене), може да освободи обусловеното същество от лабиринта на космическото мироздание. Положението на обусловеното живо същество е подобно на положението на човек, попаднал сред огромен механизъм. Привържениците на умозрителното философстване постигат равнището на буддхи йога след много, много животи, посветени на философски търсения, докато интелигентният човек започва от равнището на интелигентността, която се извисява много над ума, и бързо постига себепознание. Процесът на буддхи йога изключва всякакви рискове от пропадане и деградация и затова е сигурен път към себепознанието, както утвърждава и Бхагавад-гӣта̄ (2.40). Умозрителните философи не могат да разберат, че двете птици (от примера в Швета̄шватара Упаниш̣ад), които седят на дървото, са душата и Свръхдушата. Индивидуалната душа кълве от плодовете на дървото, а другата птица, Свръхдушата, просто наблюдава действията ѝ. Наблюдаващата птица безпристрастно помага на тази, която вкусва плодовете, да върши плодоносните си дейности. Ако човек не може да разбере разликата между душата и Свръхдушата, т.е. между Бога и живите същества, той със сигурност все още се лута из космическия механизъм и още не е дошло времето, когато ще се измъкне от този плен.

Имперсоналистите са запленени от гигантската вселенска форма на Върховния. Те смятат, че не съществува сила, която да стои зад това гигантско проявление. Но интелигентните хора, като виждат изумителните следствия, могат да оценят значителността на причината, която ги поражда. Например човешкото тяло в майчината утроба не се развива от само себе си, а благодарение на това че в него е живото същество, душата. Материалното тяло не може да расте и да се развива от само себе си, без живото същество. Когато у някой материален обект се наблюдава развитие, това е сигурен признак, че в него се намира душа, духовна искра. Гигантската вселена се развива постепенно, както се развива детското тяло. Следователно логично е схващането, че Върховната Душа влиза вътре в тази вселена. Както материалистите не могат да открият душата и Свръхдушата в сърцето, така поради недостатъчно знание те не могат да видят и Върховната Душа като причина на вселената. Затова Ведите наричат Бога ава̄н̇-ма̄наса-гочарах̣ – „този, който е отвъд възможностите на словото и мисълта“.

В невежеството си умозрителните философи се опитват да ограничат Върховния до рамките на словото и на мисълта, но Богът отказва да бъде толкова леснопостижим. Умозрителните философи не притежават нито подходящи слова, нито мисъл, с които прецизно да измерят безкрайността му. Богът се нарича адхокш̣аджа, защото е личност отвъд ограничените възможности на нашите несъвършени, груби сетива. Човек не може да възприеме трансценденталното име или форма на Бога чрез умозрителни разсъждения. С ограничените си сетива светските учени и философи са напълно неспособни да си съставят някаква вярна представа за Върховния. В опитите си да направят това те приличат на жабата от кладенеца. В един кладенец имало една жаба, която щом чула за съществуването на огромния Тих океан, започнала да се надува, силейки се да го разбере или да го измери, докато накрая се пръснала и умряла. Титлата „доктор на науките“ може да се чете и като „деец на нивата“, защото всички тези доктори на науките не се различават кой знае колко много от селянина, който оре на нивата. Опитите на селянина, който оре на нивата, да разбере космическото проявление и причината, която стои в дъното на удивителния му механизъм, приличат на усилията на жабата от кладенеца да измери Тихия океан.

Богът открива себе си само пред този, който е смирен и му отдава трансцендентално любовно служене. Полубоговете, които управляват елементите и стихиите на вселената, се молили на Бога за напътствия и в отговор Той им показал вселенската си форма, както направил и когато за това го помолил Арджуна.

Полубоговете са отделени частици от Върховния Бог, каквито са и всички останали живи същества. Единствената разлика между полубоговете и обикновените живи същества е, че последните могат да се издигнат до поста на полубогове, упълномощени от Бога да ръководят вселенските дела, когато натрупат достатъчно много благочестиви дейности в преданото служене на Бога и желанието им да господстват над материалната природа намалее.

Устата на гигантската вселенска форма на Бога е източник на дар-словото. Господар на елемента огън е управляващото божество, а̄дхидаива. Произнесеното слово е а̄дхя̄тма, или функция на тялото, а предмет на речта са продуктите на материалната природа, или принципът а̄дхибхӯта.

Ухото е най-важният орган в тялото на живото същество. Звукът е най-важният източник на информация за отдалечени или непознати нам обекти. Под формата на звук, в ушите ни влиза съвършеното знание, което прави живота ни съвършен. Ведическият процес на познанието се основава изцяло на слуховото възприятие, затова звукът е най-важният от всички източници на знание.

Основни елементи на сетивното възприятие са усещането за допир и сърбежът, които изпитваме благодарение на кожата и космите по тялото. Според Шрӣла Виш̣вана̄тха Чакравартӣ божеството, което управлява осезанието, е въздушният поток, циркулиращ в тялото, а за космите по тялото отговаря полубогът Ош̣адхя. Обект на възприятието чрез кожата е докосването, а обект на възприятието чрез космите по тялото е сърбежът.

Лъжливото его, което кара живото същество да се отъждествява с материята, се управлява от полубога Рудра, инкарнация на Шива. Рудра е инкарнация на Върховния Бог и отговаря за гун̣ата на невежеството в материалната природа. Дейностите на лъжливото его са насочени към тялото и ума. Повечето хора, които са движени от лъжливо его, са под контрола на Шива. Когато невежеството на човека приеме по-фини форми, той започва да си мисли, че е Върховният Бог. Това убеждение на обусловената душа, продиктувано от лъжливото его, е последният капан на заблуждаващата енергия, която държи във властта си целия материален свят.

В Бхагавад-гӣта̄ (14.14 – 15) се казва, че тези, които са постигнали в много голяма степен гун̣ата на доброто, се издигат до висшите, райските планети; ония, които са обладани от гун̣ата на страстта, обитават средните планетарни системи – Земята и подобни на нея планети; а онези, които са обсебени от гун̣ата на невежеството, пропадат до низшите планетарни системи или се раждат в животинското царство. Полубоговете са постигнали изключителен напредък в гун̣ата на доброто и затова живеят на райските планети. Животните са по-низши от хората, въпреки че някои от тях живеят сред хората – кравите, конете, кучетата и други подобни са свикнали да бъдат под покровителството на човека.

В тази строфа особено внимание заслужава думата а̄тянтикена. Човек, който е развил у себе си гун̣ата на доброто на материалната природа, може да отиде да живее на райските планети. А засилването на гун̣ите на страстта и невежеството кара хората да убиват животните, които иначе би трябвало да защитават. Хората, които безсмислено унищожават животните, са в плен на гун̣ите на страстта и невежеството. За тях няма никаква надежда да се издигнат до гун̣ата на доброто. Те са обречени да деградират до низши жизнени форми. Планетарните системи се делят на висши и низши според това, какви видове живи същества ги обитават.

Средната част на небосвода се нарича Бхуварлока. Това потвърждават Шрӣла Виш̣вана̄тха Чакравартӣ и Шрӣла Джӣва Госва̄мӣ. В Бхагавад-гӣта̄ се казва, че тези, които се развиват в гун̣ата на страстта, обитават средните планети. Живите същества в гун̣ата на доброто се раждат на планетите на полубоговете; тези, които са в гун̣ата на страстта, попадат в човешко тяло; а ония, които са в гун̣ата на невежеството, се раждат сред животните или духовете. Това заключение се налага с пълна категоричност. Безбройните живи същества са разпространени из всички планети във вселената и заемат своето положение в зависимост от това, какви качества притежават и под влиянието на коя от гун̣ите на материалната природа се намират.

Както се утвърждава в Бхагавад-гӣта̄ (4.13), четирите подразделения на човешкото общество са се появили заедно с частите на тялото на вселенската форма: устата, ръцете, кръста и краката. Бра̄хман̣ите са устата, кш̣атриите – ръцете, вайшите – кръстът, а шӯдрите – краката. Всеки заема определено място в тялото на гигантската виш̣ва-рӯпа на Върховния. Като има предвид това, човек не трябва да се отнася пренебрежително към никоя каста, защото те всички са свързани с някоя част от тялото на Бога. Когато става дума за собственото ни тяло, ние се отнасяме по еднакъв начин към всичките му части и не отдаваме предпочитания на една или друга от тях – на ръцете или краката. Всяка част на тялото има своето значение и е важна. И все пак устата е най-важната от всички части на тялото. Ако човек се лиши от крайниците си, може да продължи да живее, но ако остане без уста, е обречен на гибел. Затова тази най-важна част от тялото на Бога е мястото, в което пребивават бра̄хман̣ите, изучаващи ведическата мъдрост. Човек, който изпитва по-голямо влечение към светските занимания, отколкото към ведическата мъдрост, не може да бъде бра̄хман̣а дори ако се е родил в брамински род или има баща бра̄хман̣а. Човек не може да се зове бра̄хман̣а само по силата на факта, че баща му е бра̄хман̣а. Основното изискване към един бра̄хман̣а е да има склонност да изучава ведическата мъдрост. Ведите се намират в устата на Бога и затова всеки, който има склонност към тях, също е свързан с устата на Бога и е бра̄хман̣а. Склонността към ведическата мъдрост не е привилегия само на определена каста или съсловие. Всеки човек, независимо в какво семейство и в каква част на света се е родил, може да притежава такава склонност, а това е напълно достатъчно, за да бъде считан той за истински бра̄хман̣а.

Истинският бра̄хман̣а по право изпълнява ролята на наставник и духовен учител. Ако човек не притежава ведическо знание, той не може да стане духовен учител. Съвършеното знание на Ведите се свежда до познаването на Бога, Божествената Личност; това знание е веда̄нта, върхът и целта на цялото ведическо знание. Човек, който е постигнал безличностния Брахман, но не знае нищо за Върховната Божествена Личност, може да стане бра̄хман̣а, но не и духовен учител. В Падма Пура̄н̣а се казва:

Имперсоналистът може да бъде добър бра̄хман̣а, но не и духовен учител, докато не стане ваиш̣н̣ава, предан на Божествената Личност. Бог Чайтаня, велик познавач на ведическата мъдрост, живял в съвременната епоха, е казал:

Няма значение дали човек е бра̄хман̣а, шӯдра или сання̄сӣ – ако познава до съвършенство науката за Кр̣ш̣н̣а, той е достоен да стане духовен учител (Чайтаня чарита̄мр̣та, Мадхя, 8.128). Основното качество, което трябва да притежава духовният учител, е не да бъде съвършен бра̄хман̣а, а да познава науката за Кр̣ш̣н̣а.

Бра̄хман̣а е този, който познава ведическата мъдрост. Но само оня бра̄хман̣а, който е чист ваиш̣н̣ава и знае всички тънкости на науката за Кр̣ш̣н̣а, може да стане духовен учител.

Както бра̄хман̣ите се отличават с характерната си склонност към трансценденталното знание и ведическата мъдрост, така кш̣атриите се отличават със способността си да защитават обществото от крадците, злосторниците и останалите смутители на покоя в него. Тук особено внимание заслужава думата анувратах̣. Кш̣атрия се нарича не този, който се е родил в семейство на кш̣атрии, а този, който защитава обществото от крадците и злосторниците, следвайки принципите на кш̣атриите. Кастовата система винаги се е основавала на качествата, а не на произхода на хората. Произходът е второстепенна характеристика, а не главен критерий за определянето на духовните и социалните подразделения. В Бхагавад-гӣта̄ (18.41 – 44) са изброени качествата на бра̄хман̣ите, кш̣атриите, вайшите и шӯдрите и за да може човек да претендира за принадлежност към някоя от тези групи, той трябва да притежава именно такива качества.

Във всички ведически писания Бог Виш̣н̣у е наричан пуруш̣а. Понякога живите същества също са наричани пуруш̣а, въпреки че по принцип са пуруш̣а-шакти (пара̄ шакти или пара̄ пракр̣ти) – висшата енергия на пуруш̣а. Заблудени от външната енергия на пуруш̣а (Бога), те се мислят за пуруш̣а, въпреки че нямат такива качества. Способността за защита и покровителство е притежание единствено на Бога. Трите божества Брахма̄, Виш̣н̣у и Махешвара са надарени съответно със съзидателна способност, способност за даване на защита и способност за разрушение. В тази строфа трябва да обърнем внимание на думата пуруш̣а, която подчертава, че кш̣атриите са длъжни да бъдат представители на пуруш̣а, на Бога, и да защитават праджите – всички родени на сушата и във водата същества. Това означава, че те трябва да защитават не само хората, но и животните. В съвременното общество праджите остават незащитени от посегателствата на крадци и злосторници. В съвременната демократична държава няма кш̣атрии и обществото се управлява от вайши и шӯдри, а не от бра̄хман̣и и кш̣атрии, както е било в отминали времена. Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира и неговият внук, Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит, били истински царе кш̣атрии, затова осигурявали закрила и на хората, и на животните. Когато олицетворението на Кали се опитало да убие една крава, Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит бил готов да убие този негодник на място – така Кали бил прогонен от царството. По това се познава един пуруш̣а, истински представител на Бог Виш̣н̣у. Във ведическото общество достойните царе кш̣атрии били почитани наравно със самия Бог, защото, защитавайки праджите, действали като представители на Бога. Съвременните президенти, избирани чрез гласуване, не могат да защитят народа си дори от крадци; затова хората са принудени да се обръщат за закрила към застрахователните дружества. Проблемите, с които се сблъсква съвременното човешко общество, се коренят в това, че липсват достойни бра̄хман̣и и кш̣атрии и твърде силно влияние оказват вайшите и шӯдрите, които се сдобиват с власт по силата на т.нар. всеобщо избирателно право.

Тук недвусмислено се казва, че животът на човешкото общество трябва да се основава на виша – селското стопанство и дейностите, свързани с разпределението на селскостопанските продукти – транспорт, банково дело и т.н. Промишлеността е един противоестествен начин за осигуряване на средства за съществуване, и особено тежката промишленост, която е причина за всички проблеми в обществото. В Бхагавад-гӣта̄ се казва, че вайшите, които се занимават с виша, трябва да отглеждат крави, да обработват земята и да търгуват. Вече говорихме, че хората спокойно могат да си осигурят съществуването, ако заложат на отглеждането на крави и на земеделието.

Банковото дело и транспортът, които осигуряват стокообмена, също са неразделна част от този начин на съществуване. Съсловието на вайшите се дели на няколко подкатегории: кш̣етрӣ (земевладелци), кр̣ш̣ан̣а (тези, които обработват земята), тила-ван̣ик (търговци на зърно), гандха-ван̣ик (търговци на подправки), суварн̣а-ван̣ик (банкери и търговци на злато). Бра̄хман̣ите са духовни учители и наставници на обществото, кш̣атриите защитават гражданите от ръцете на крадци и злосторници, а вайшите се грижат за производството и търговията. Шӯдрите, или хората, които не притежават висока интелигентност, не могат да вършат сами описаните по-горе дейности, затова трябва да си изкарват прехраната, като служат на трите по-висши съсловия.

В миналото кш̣атриите и вайшите обезпечавали бра̄хман̣ите с всичко необходимо за съществуването им, защото самите бра̄хман̣и нямали време да работят, за да се препитават. Кш̣атриите събирали данъци само от вайшите и шӯдрите; бра̄хман̣ите били освободени от данъци върху доходите си и върху земята. Тази обществена система била толкова съвършена, че нямало никакви политически, икономически и социални сътресения. Следователно за да цари мир и спокойствие сред хората, обществото трябва да има съсловна структура, т.е. да е разделено на варн̣и.

Служенето е присъщо занимание на всички живи същества. Живите същества са създадени, за да служат на Бога, и благодарение на стремежа си да отдават служене те могат да постигнат съвършенство в религията. Подобно съвършенство човек не може да постигне, като се отдава на умозрителни разсъждения или натрупва теоретични знания. Трансценденталистите, известни като гя̄нӣ, в разсъжденията си стигат само до разграничаването на душата от материята, но не знаят нищо за дейностите на душата, след като тя постигне знание и освобождение. Казано е, че хората, които разчитат само на умозрителните разсъждения, за да узнаят истинската природа на нещата, и не отдават трансцендентално любовно служене на Бога, напразно си губят времето.

Тук ясно се казва, че принципът на служенето бил създаден от нозете на Бога, за да се доведе до съвършенство религиозният процес. Трансценденталното служене, за което тук става дума, се различава от представата за служене, разпространена в материалния свят. В материалния свят никой не иска да бъде слуга – всеки иска да бъде господар, защото илюзорният стремеж към господство е основната болест, от която страдат всички обусловени души. Обусловената душа от материалния свят се стреми да властва над другите, но подмамена и объркана от външната енергия на Бога, вместо това тя става слуга на материалната природа. Такова е истинското положение на обусловената душа. Последният капан на илюзорната външна енергия е концепцията за сливане с Бога. Заради тези представи подведената душа остава в плен на материалната енергия, докато междувременно се заблуждава, че е постигнала освобождение и е станала „равна на На̄ра̄ян̣а“.

Всъщност по-добре е да бъдеш шӯдра, отколкото да си бра̄хман̣а, който не изпитва желание да служи на Бога, защото желанието за служене е единственото, което удовлетворява Бога. Всички живи същества трябва да отдават на Бога трансцендентално служене, дори и тези, които притежават качествата на бра̄хман̣и. Бхагавад-гӣта̄ и Шрӣмад Бха̄гаватам утвърждават, че желанието за служене е съвършенството за живото същество. Бра̄хман̣ите, кш̣атриите, вайшите и шӯдрите изпълняват по съвършен начин предписаните си задължения само като служат на Бога. Бра̄хман̣ите, които са постигнали ведическата мъдрост, трябва да знаят тази истина, а представителите на останалите съсловия трябва да следват указанията на бра̄хман̣ите ваиш̣н̣ави (тези, които са бра̄хман̣и по природа и действат като ваиш̣н̣ави). По този начин в обществото ще се установи съвършена социална структура. Едно зле организирано общество не може да удовлетвори нито своите членове, нито Бога. Дори ако човек не е съвършен бра̄хман̣а, кш̣атрия, вайшя или шӯдра, но служи на Бога, без да се грижи дали изпълнява съвършено своите социални функции, той неизбежно постига съвършенство благодарение на силното си желание да служи на Върховния.

Тъй като всички живи същества във вселената са родени от различните части на вселенското тяло на Върховния Бог, те са призвани вечно да служат на това върховно тяло. Всички части на собственото ни тяло – устата, ръцете, бедрата, краката – имат за задача да служат на целия организъм. Такова е тяхното предназначение. Във формите на живот, по-низши от човешката, живите същества не осъзнават кое е истинското им предназначение, но в човешката форма на съществуване те трябва да научат това с помощта на системата от четири варн̣и, съсловията в обществото. Както споменахме по-горе, бра̄хман̣ите са духовни учители на всички обществени съсловия, затова в основата на пречистването на душата лежат принципите на браминската култура, чието най-висше проявление е трансценденталното служене на Бога.

Когато води обусловено съществуване, душата си мисли, че може да господства над вселената, а последната фаза, до която стига тази заблуда, е концепцията, че тя, индивидуалната душа, е самият Върховен. Глупавата обусловена душа не си дава сметка, че Върховният не може да попадне под въздействието на ма̄я̄, илюзията. Ако илюзията можеше да подчини на влиянието си Върховния, що за върховенство би било неговото? Тогава Върховен господар би била ма̄я̄, илюзията. С други думи, живите същества не могат да бъдат Върховния, защото са обусловени. В тази строфа е посочено истинското положение на обусловената душа: всички обусловени души са замърсени от контакта си с материалната природа в лицето на нейните три гун̣и. Затова те трябва да се пречистят, като приемат ръководството на истински духовен учител, който не само има качествата на бра̄хман̣а, но е и ваиш̣н̣ава. Тук е посочен единственият процес, с който може да се пречисти душата – обожаване на Бога под авторитетното ръководство на истински духовен учител. Това е естественият начин за пречистване и единственият метод, който е препоръчан като автентичен. Останалите методи за пречистване могат да подпомагат човека в издигането му до това жизнено състояние, но все някога той ще трябва да мине и през последния етап, за да може да постигне истинското съвършенство. Тази истина намира потвърждение в Бхагавад-гӣта̄ (7.19):

Жабешките философи могат да продължават умозрителните си разсъждения за вира̄т̣, гигантската форма, създадена от йога-ма̄я̄, вътрешната енергия на Върховната Божествена Личност, но всъщност никой не може да определи размерите на този необятен феномен. В Бхагавад-гӣта̄ (11.16) Арджуна, прочутият предан на Бога, казва:

„О, Господарю на Вселената, о, вселенска форма, виждам в твоето тяло много, много ръце, кореми, усти и очи, разпрострени навсякъде. Аз не виждам в теб нито край, нито среда, нито начало“.

Бхагавад-гӣта̄ била изречена конкретно за Арджуна, а виш̣ва-рӯпа била проявена пред него по негова молба. Арджуна получил специално зрение, за да успее да я види, но макар да виждал неизброимите ръце и усти на Бога, той не можел да обхване с поглед цялото му тяло. Щом дори Арджуна не могъл да определи границите на могъществото на Бога, кой друг би бил в състояние да направи това? Всички наши оценки и изчисления не се различават от опитите на жабата философ да измери дължината и ширината на Тихия океан. Веднъж една жаба философ решила да определи размерите на Тихия океан, но го сравнявала със своя кладенец, голям една стъпка. И започнала жабата да се надува, да се надува, да се надува, за да стане голяма колкото Тихия океан, докато най-накрая не се пръснала и умряла. Тази притча е подходяща за умозрителните философи, които под заблуждаващото влияние на външната енергия на Бога се опитват да оценят пределите на Върховния. Най-доброто, което човек може да направи, е да стане здравомислещ и смирен предан на Бога, да слуша за Бога от истински духовен учител и да му служи с трансцендентална любов, както бе препоръчано в предишната строфа.

Пречистването на обусловената душа означава пречистване на съзнанието ѝ. Присъствието на съзнанието е свидетелство за присъствието на трансценденталната душа; щом съзнанието напусне материалното тяло, тялото престава да действа. Следователно съзнанието се проявява в дейностите. Теорията на философите емпирици, според която съзнанието можело да остане в пасивно състояние, показва колко оскъдни са техните знания. Опитите да се спрат дейностите на чистото съзнание оскверняват душата. Ако бъдат спрени дейностите на чистото съзнание, съзнаващата жизнена сила ще започне да върши някакви други дейности, защото съзнанието не може да съществува, без да действа. То не спира нито за миг. Дори когато тялото е бездейно, съзнанието продължава да действа – тогава дейността му се проявява под формата на сънища. Състоянието на безсъзнание е противоестествено за душата. Предизвикано чрез външна намеса, то може да продължи определено време, но когато действието на наркотика свърши или когато човек отново дойде на себе си, съзнанието с нова сила започва да действа.

Маитрея казва, че за да избегне дейностите, които оскверняват съзнанието, се опитва да опише безкрайното величие на Бога, въпреки че не е в състояние да направи това съвършено. Възславянето на Бога не е следствие от анализи и заключения, а резултат от смирено слушане на авторитетен духовен учител. Разбира се, не е възможно човек да повтори всичко, което е чул от духовния си учител, но може поне да положи искрени усилия, за да разкаже колкото се може повече от това, което е чул. Смисълът не е в това да се опише величието на Бога в пълнота. Главното е човек да ангажира своето тяло, ум и слова в трансцендентална възхвала на Бога, защото иначе те и техните дейности ще си останат нечисти. Битието на обусловената душа може да се пречисти само тогава, когато умът и речта са ангажирани в служене на Бога. Тридан̣д̣и-сання̄сӣте от школата на ваиш̣н̣авите носят три тояги, които символизират обета им да служат на Бога с тяло, ум и слова, а екадан̣д̣и-сання̄сӣте си поставят за цел да се слеят с Върховния. Тъй като Богът е абсолютен, между самия него и неговото величие няма никаква разлика. Величието на Бога, което възпяват сання̄сӣте ваиш̣н̣ави, по същност е равно на самия Бог, затова преданият, който възпява това величие, става едно цяло с Бога в трансценденталните си желания, въпреки че иначе си остава негов вечен трансцендентален слуга. Тази позиция на предания, в която той е едновременно и едно цяло с Бога, и различен от него, му дава възможност винаги да остане чист и така да постигне най-висшата цел на живота.

Имперсоналистите много се страхуват да слушат за дейностите на Бога, защото смятат, че крайната цел на живота е да се постигне щастието на сливането с трансценденталното битие на Брахман. Всички дейности те считат за материални, дори дейностите на Божествената Личност. Но в тази строфа става дума за друго щастие – щастие, което е свързано с дейностите на Бога, Върховната Личност, притежател на трансцендентални качества. Внимание заслужава думата гун̣а-ва̄дам, защото качествата на Бога, неговите дейности и забавления са теми за разговор между преданите. Един р̣ш̣и като Маитрея никога не разговаря на светски теми, ала в същото време той казва, че най-висшата степен на съвършенството в трансценденталното познание е човек да говори за дейностите на Бога. Оттук Шрӣла Джӣва Госва̄мӣ стига до извода, че повествованията за трансценденталните дейности на Бога са много по-висши от трансценденталното щастие каиваля. Великите мъдреци са описали трансценденталните дейности на Бога по такъв начин, че е достатъчно човек просто да слуша тези повествования, за да постигне пълно себепознание. И само тогава той използва слуха и езика си по правилен начин. Шрӣмад Бха̄гаватам е едно от същите тези велики произведения и този, който го слуша или преразказва, постига най-висшето съвършенство в живота.

Някои жабешки философи се опитват да узнаят Върховната Душа с помощта на философия и умозрителни построения. И когато преданите, които са познали Върховния Бог до някаква степен, кажат, че величието на Бога е неизмеримо и непостижимо, жабешките философи се нахвърлят върху тях с всякакви обвинения. Подобно на жабата в кладенеца, която се опитвала да измери Тихия океан, тези философи предпочитат да посвещават усилията си на безплодни умозрителни разсъждения, вместо да се вслушат в наставленията на преданите, такива като първия поет Брахма̄. Брахма̄ се подложил на сурова и трудна медитация, която траяла хиляда небесни години, и въпреки това в края казал, че величието на Бога е необозримо. Тогава какво могат да се надяват да постигнат жабешките философи със своите дълбокомислени разсъждения?

В Брахма сам̇хита̄ се казва, че умозрителният философ може да се носи милиарди години по небето на философските разсъждения със скоростта на ума или вятъра, но пак няма да обозре величието на Бога. Преданите не си губят времето с подобни напразни усилия да постигнат Върховния, а смирено слушат от истински предани за неговото величие. По този начин, като слушат за него и на свой ред повтарят това, което са чули, те изпитват трансцендентално блаженство. Богът приветства дейностите на преданите, маха̄тмите, и казва:

Чистите предани на Бога приемат подслон при пара̄ пракр̣ти, вътрешната енергия на Бога, наричана Лакш̣мӣдевӣ, Сӣта̄девӣ, Шрӣматӣ Ра̄дха̄ра̄н̣ӣ или Шрӣматӣ Рукмин̣ӣдевӣ, и стават истински маха̄тми, велики души. Маха̄тмите не си губят времето с безплодни умозрителни разсъждения, а се заемат със същинско предано служене на Бога и неотклонно следват този път. Преданото служене започва със слушането и повтарянето на повествованията за дейностите на Бога. Този трансцендентален метод, който следват маха̄тмите, им дава достатъчно знание за Бога, защото ако Богът изобщо може да бъде узнат в някаква степен, това може да стане само чрез предано служене. Човек е напълно свободен да губи скъпоценното време на човешкия си живот в празни разсъждения, но подобно философстване няма да му помогне да проникне във владенията на Бога. Маха̄тмите не се стремят да узнаят Бога чрез умозрителни разсъждения – те се наслаждават, като слушат за славните дейности на Бога в трансценденталните му отношения с преданите и демоните. Тези повествования ги даряват с огромно удоволствие и ги правят щастливи не само в този им живот, но и в следващия.

Жабешките философи и любителите на научни дискусии и математически изчисления не вярват в необозримото могъщество на Върховната Божествена Личност, но понякога дори те остават озадачени от необяснимите чудеса, сътворени от човека и природата. Дори мистиците и вълшебниците от материалния свят истински се озадачават от чудесата в трансценденталните дейности на Бога, ала се опитват да скрият объркването си, като казват, че забавленията на Бога са митология. Но за Върховната Всемогъща Личност няма нищо невъзможно или митично. А най-необяснимата загадка за светските любители на спорове е, че докато се опитват да измерват надлъж и нашир безкрайното могъщество на Върховната Личност, искрените предани на Бога се освобождават от материалното робство просто като се възхищават на неговите прекрасни вълшебства, които те ежедневно наблюдават. Преданите виждат удивителния талант на Бога във всичко, с което се сблъскват, докато ядат, спят, работят… Малкият плод на баняновото дърво съдържа хиляди семенца, във всяко от тях е скрито едно ново дърво, в което на свой ред е заложена способността да създаде милиони нови плодове, всеки от които също ще бъде едновременно и причина, и следствие. По такъв начин за преданите дори дървото и неговите семена са повод да размишляват върху дейностите на Бога, докато любителите на светски дискусии си губят времето с отвлечени разсъждения и празно теоретизиране, които няма да дадат плод нито в този им живот, нито в следващия. Въпреки че толкова се гордеят със способността си да разсъждават, те не могат да оценят по достойнство дори простите дейности на баняновото дърво. Тези философи са нещастни души, обречени завинаги да останат в материята.

Тези, които постоянно правят жабешки опити да измерят Върховния, могат да възразят: ако Абсолютът остава непознаваем дори за полубоговете, които управляват речта, ума и егото, т.е. за Ведите, Брахма̄, Рудра и всички останали полубогове, оглавявани от Бр̣хаспати, тогава защо преданите проявяват толкова голям интерес към този непознаваем обект? В отговор можем да кажем, че трансценденталният екстаз, на който се наслаждават преданите, когато описват забавленията на Бога, е напълно непознат за неотдадените и за умозрителните философи. Човек, който не изпитва трансцендентално щастие, с течение на времето сам изоставя теоретизирането и безпочвените заключения, защото разбира, че те нямат отношение към реалността и не му носят никакво удовлетворение. Преданите поне знаят, че Абсолютната Истина е Върховната Божествена Личност Виш̣н̣у, както утвърждават ведическите химни: ом̇ тад виш̣н̣ох̣ парамам̇ падам̇ сада̄ пашянти сӯраях̣. Бхагавад-гӣта̄ (15.15) също потвърждава този факт: ведаиш ча сарваир ахам ева ведях̣. В резултат от овладяването на ведическото знание човек трябва да стигне до познание за Бог Кр̣ш̣н̣а, а не до философстване върху смисъла на думата ахам, аз. В Бхагавад-гӣта̄ (18.55) се казва, че преданото служене е единственият метод, с който може да бъде разбрана Върховната Истина: бхактя ма̄м абхиджа̄на̄ти я̄ва̄н яш ча̄сми таттватах̣. Единствено с помощта на преданото служене човек може да узнае, че Божествената Личност е окончателната истина, а Брахман и Парама̄тма̄ са само частични аспекти на Бога. Великият мъдрец Маитрея потвърждава това с настоящата строфа. Изпълнен с дълбока преданост, той отдава смирените си почитания (намах̣) на Върховната Божествена Личност (бхагавате). Ако иска да узнае най-висшия аспект на Бога, който стои над Брахман и Парама̄тма̄, човек трябва да следва примера на великите предани и мъдреци, такива като Маитрея и Видура, Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит и Шукадева Госва̄мӣ, и да се посвети на трансцендентално предано служене на Бога.