Шрӣмад Бха̄гаватам 3.6.37

एकान्तलाभं वचसो नु पुंसां
सुश्लोकमौलेर्गुणवादमाहु: ।
श्रुतेश्च विद्वद्‍‌भिरुपाकृतायां
कथासुधायामुपसम्प्रयोगम् ॥ ३७ ॥
ека̄нта-ла̄бхам̇ вачасо ну пум̇са̄м̇
сушлока-маулер гун̣а-ва̄дам а̄хух̣
шрутеш ча видвадбхир упа̄кр̣та̄я̄м̇
катха̄-судха̄я̄м упасампрайогам

Дума по дума

ека-антатози, който е несравним; ла̄бхамдостояние; вачасах̣чрез разговори; ну пум̇са̄мза Върховната Личност; сушлокаблагочестиви; маулех̣деяния; гун̣а-ва̄дамвъзхвала; а̄хух̣казано е; шрутех̣на ухото; часъщо; видвадбхих̣от мъдреците; упа̄кр̣та̄я̄мтака написани; катха̄-судха̄я̄мв нектара на такова трансцендентално послание; упасампрайогамизпълнява истинското си предназначение, като се приближава до.

Превод

Най-скъпоценното достояние за човечеството са разговорите за деянията и величието на Вършителя на благочестиви дела. Великите учени мъдреци са описали тези деяния толкова съвършено, че слухът постига истинското си предназначение просто като се стреми да е по-близо до тях.

Пояснение

Имперсоналистите много се страхуват да слушат за дейностите на Бога, защото смятат, че крайната цел на живота е да се постигне щастието на сливането с трансценденталното битие на Брахман. Всички дейности те считат за материални, дори дейностите на Божествената Личност. Но в тази строфа става дума за друго щастие – щастие, което е свързано с дейностите на Бога, Върховната Личност, притежател на трансцендентални качества. Внимание заслужава думата гун̣а-ва̄дам, защото качествата на Бога, неговите дейности и забавления са теми за разговор между преданите. Един р̣ш̣и като Маитрея никога не разговаря на светски теми, ала в същото време той казва, че най-висшата степен на съвършенството в трансценденталното познание е човек да говори за дейностите на Бога. Оттук Шрӣла Джӣва Госва̄мӣ стига до извода, че повествованията за трансценденталните дейности на Бога са много по-висши от трансценденталното щастие каиваля. Великите мъдреци са описали трансценденталните дейности на Бога по такъв начин, че е достатъчно човек просто да слуша тези повествования, за да постигне пълно себепознание. И само тогава той използва слуха и езика си по правилен начин. Шрӣмад Бха̄гаватам е едно от същите тези велики произведения и този, който го слуша или преразказва, постига най-висшето съвършенство в живота.