Шрӣмад Бха̄гаватам 3.6.35

Жабешките философи могат да продължават умозрителните си разсъждения за вира̄т̣, гигантската форма, създадена от йога-ма̄я̄, вътрешната енергия на Върховната Божествена Личност, но всъщност никой не може да определи размерите на този необятен феномен. В Бхагавад-гӣта̄ (11.16) Арджуна, прочутият предан на Бога, казва:

„О, Господарю на Вселената, о, вселенска форма, виждам в твоето тяло много, много ръце, кореми, усти и очи, разпрострени навсякъде. Аз не виждам в теб нито край, нито среда, нито начало“.

Бхагавад-гӣта̄ била изречена конкретно за Арджуна, а виш̣ва-рӯпа била проявена пред него по негова молба. Арджуна получил специално зрение, за да успее да я види, но макар да виждал неизброимите ръце и усти на Бога, той не можел да обхване с поглед цялото му тяло. Щом дори Арджуна не могъл да определи границите на могъществото на Бога, кой друг би бил в състояние да направи това? Всички наши оценки и изчисления не се различават от опитите на жабата философ да измери дължината и ширината на Тихия океан. Веднъж една жаба философ решила да определи размерите на Тихия океан, но го сравнявала със своя кладенец, голям една стъпка. И започнала жабата да се надува, да се надува, да се надува, за да стане голяма колкото Тихия океан, докато най-накрая не се пръснала и умряла. Тази притча е подходяща за умозрителните философи, които под заблуждаващото влияние на външната енергия на Бога се опитват да оценят пределите на Върховния. Най-доброто, което човек може да направи, е да стане здравомислещ и смирен предан на Бога, да слуша за Бога от истински духовен учител и да му служи с трансцендентална любов, както бе препоръчано в предишната строфа.