Шрӣмад бха̄гаватам 3.6.35
Текст
даива-карма̄тма-рӯпин̣ах̣
ках̣ шраддадхя̄д упа̄картум̇
йога-ма̄я̄-балодаям
Дума по дума
етат – това; кш̣аттах̣ – о, Видура; бхагаватах̣ – на Върховната Божествена Личност; даива-карма-а̄тма-рӯпин̣ах̣ – на гигантската форма на трансцендентална дейност, време и природа; ках̣ – кой друг; шраддадхя̄т – може да оцени; упа̄картум – да измери изцяло; йога-ма̄я̄ – вътрешна енергия; бала-удаям – проявена чрез силата на.
Превод
О, Видура, кой може да оцени или да измери трансценденталното време, дейности и могъщество на вселенската форма, създадени чрез вътрешната енергия на Върховната Божествена Личност?
Пояснение
Жабешките философи могат да продължават умозрителните си разсъждения за вира̄т̣, гигантската форма, създадена от йога-ма̄я̄, вътрешната енергия на Върховната Божествена Личност, но всъщност никой не може да определи размерите на този необятен феномен. В Бхагавад-гӣта̄ (11.16) Арджуна, прочутият предан на Бога, казва:
пашя̄ми тва̄м̇ сарвато 'нанта-рӯпам
на̄нтам̇ на мадхям̇ на пунас тава̄дим̇
пашя̄ми вишвешвара виш̣ва-рӯпа
„О, Господарю на Вселената, о, вселенска форма, виждам в твоето тяло много, много ръце, кореми, усти и очи, разпрострени навсякъде. Аз не виждам в теб нито край, нито среда, нито начало“.
Бхагавад-гӣта̄ била изречена конкретно за Арджуна, а виш̣ва-рӯпа била проявена пред него по негова молба. Арджуна получил специално зрение, за да успее да я види, но макар да виждал неизброимите ръце и усти на Бога, той не можел да обхване с поглед цялото му тяло. Щом дори Арджуна не могъл да определи границите на могъществото на Бога, кой друг би бил в състояние да направи това? Всички наши оценки и изчисления не се различават от опитите на жабата философ да измери дължината и ширината на Тихия океан. Веднъж една жаба философ решила да определи размерите на Тихия океан, но го сравнявала със своя кладенец, голям една стъпка. И започнала жабата да се надува, да се надува, да се надува, за да стане голяма колкото Тихия океан, докато най-накрая не се пръснала и умряла. Тази притча е подходяща за умозрителните философи, които под заблуждаващото влияние на външната енергия на Бога се опитват да оценят пределите на Върховния. Най-доброто, което човек може да направи, е да стане здравомислещ и смирен предан на Бога, да слуша за Бога от истински духовен учител и да му служи с трансцендентална любов, както бе препоръчано в предишната строфа.