Шрӣмад Бха̄гаватам 3.6.2

Материалните елементи наброяват двайсет и три: съвкупна материална енергия, лъжливо его, звук, осезаемост, форма, вкус, мирис, земя, вода, огън, въздух, небе, очи, уши, нос, език, кожа, ръце, крака, анус, полови органи, реч и ум. Под влиянието на времето те се съединяват помежду си и с напредването на неговия ход отново се разединяват. Следователно времето е енергия на Бога, която действа по определен начин, следвайки указанията на Бога. Тази енергия се нарича Ка̄лӣ и нейно олицетворение е черната богиня на разрушението, която е обект на обожание предимно за хората, подвластни на гун̣ата на мрака, или невежеството, в материалното съществуване. Във ведическите химни процесът на сътворението е описан по следния начин: мӯла-пракр̣тир авикр̣тир махада̄дя̄х̣ пракр̣ти-викр̣таях̣ сапта ш̣од̣ашакас ту вика̄ро на пракр̣тир на викр̣тих̣ пуруш̣ах̣. Енергията, която действа като материална природа и се състои от двайсет и три елемента, не е първопричината на творението. Богът прониква в тези елементи и въздейства върху тях със своята енергия Ка̄лӣ. Този принцип се утвърждава и във всички останали ведически произведения. В Брахма сам̇хита̄ (5.35) се казва:

„Обожавам предвечния Бог Говинда, който е изначалната Божествена Личност. Чрез частичната си пълна експанзия (Маха̄-виш̣н̣у) Той влиза в материалната природа, след това (като Гарбходака-ша̄йӣ Виш̣н̣у) – във всяка вселена, а после (като Кшӣродака-ша̄йӣ Виш̣н̣у) – във всички елементи на материята, включително и във всеки един атом. Подобни форми на Бога в космическото творение са неизброими, разпространили се както из вселените, така и в отделните атоми“.

Бхагавад-гӣта̄ (10.42) потвърждава същото:

„О, Арджуна, няма полза от знанието за неизброимите ми енергии, действащи по най-разнообразни начини. Чрез една от своите части – пълната експанзия (Парама̄тма̄, или Свръхдушата) – Аз влизам в материалния космос, като прониквам във всички вселени и във всичките им съставни елементи. По този начин се създава творението“. Чудните дейности на материалната природа се дължат на Бог Кр̣ш̣н̣а, затова Той е първопричината, т.е. абсолютната причина на всички причини.