Шрӣмад Бха̄гаватам 3.6.32

Тук недвусмислено се казва, че животът на човешкото общество трябва да се основава на виша – селското стопанство и дейностите, свързани с разпределението на селскостопанските продукти – транспорт, банково дело и т.н. Промишлеността е един противоестествен начин за осигуряване на средства за съществуване, и особено тежката промишленост, която е причина за всички проблеми в обществото. В Бхагавад-гӣта̄ се казва, че вайшите, които се занимават с виша, трябва да отглеждат крави, да обработват земята и да търгуват. Вече говорихме, че хората спокойно могат да си осигурят съществуването, ако заложат на отглеждането на крави и на земеделието.

Банковото дело и транспортът, които осигуряват стокообмена, също са неразделна част от този начин на съществуване. Съсловието на вайшите се дели на няколко подкатегории: кш̣етрӣ (земевладелци), кр̣ш̣ан̣а (тези, които обработват земята), тила-ван̣ик (търговци на зърно), гандха-ван̣ик (търговци на подправки), суварн̣а-ван̣ик (банкери и търговци на злато). Бра̄хман̣ите са духовни учители и наставници на обществото, кш̣атриите защитават гражданите от ръцете на крадци и злосторници, а вайшите се грижат за производството и търговията. Шӯдрите, или хората, които не притежават висока интелигентност, не могат да вършат сами описаните по-горе дейности, затова трябва да си изкарват прехраната, като служат на трите по-висши съсловия.

В миналото кш̣атриите и вайшите обезпечавали бра̄хман̣ите с всичко необходимо за съществуването им, защото самите бра̄хман̣и нямали време да работят, за да се препитават. Кш̣атриите събирали данъци само от вайшите и шӯдрите; бра̄хман̣ите били освободени от данъци върху доходите си и върху земята. Тази обществена система била толкова съвършена, че нямало никакви политически, икономически и социални сътресения. Следователно за да цари мир и спокойствие сред хората, обществото трябва да има съсловна структура, т.е. да е разделено на варн̣и.